Детската душа - Трансформациите в процеса на полово съзряване - Част 5

5. Намирането на обект

В резултат на процесите на полово съзряване се утвърждава приматът на гениталната зона и появата на ерекция на мъжкия полов член властно демонстрира новата сексуална цел — проникването в една телесна кухина, възбуждащо гениталната зона, докато в психично отношение се извършва процес на намиране на обект, подготовката за който започва от ранното детство. Когато първото сексуално удовлетворение бе свързано с приемането на храна, сексуалното влечение има сексуалния си обект в майчината гръд, т.е. извън собственото тяло. По-късно то е лишено от него, може би точно тогава, когато при детето се появява възможност да получи обща представа за лицето, на което принадлежи доставящият му удовлетворение орган. Обикновено тогава половото влечение става автоеротично и само след преминаване на латентния период първоначалното отношение отново се възстановява. Не без основание бозаенето на детето от гръдта на майката се смята за първообраз на всички любовни отношения. Намирането на обекта представлява всъщност повторна среща.*
[* Психоанализата сочи, че има два начина за намиране на обекта: първо, описаният в текста, който се извършва _въз основа_ на първообразите от ранното детство, и, второ, _нарцистичният_, който търси собственото Аз и го открива в _Alter Ego_. Този последен момент има важно значение за патологията, но не е пряко свързан с обсъжданата тук тема.]

a) Сексуалният обект в кърмаческа възраст

От тази първа и най-важна от всички сексуални отношения връзка обаче и след отделянето на сексуалната дейност от приемането на храна се запазва важна част, която помага да се подготви изборът на обект, т.е. да се върне загубеното щастие. В продължение на целия латентен период детето се научава _да обича_ другите хора, които му помагат в неговата безпомощност и задоволяват неговите потребности, следвайки образеца на сукалческото си отношение към кърмачката сякаш опитвайки се да ги продължи. Може би не всеки ще се съгласи да отъждестви нежните чувства и оценката на детето, които то проявява към своите бавачки, с половата любов. Но аз мисля, че едно по-точно психологично изследване ще докаже, че тъждествеността на тези и другите чувства не подлежи на съмнение. Общуването на детето с неговите бавачки представлява за него непрекъснат източник на сексуална възбуда и удовлетворение чрез ерогенните зони, още повече че тази бавачка — обикновено това е майката — сама изпитва към детето чувства, които произлизат от областта на нейния сексуален живот, тя го гали, целува и приспива и се отнася към него като към явно сексуален обект.* Майката сигурно ще се изплаши, ако й обяснят, че със своите нежности тя събужда у детето сексуални влечения и подготвя бъдещата интензивност на тези влечения. Тя разглежда своите действия като проява на несексуална „чиста“ любов, тъй като старателно избягва да предизвиква в гениталиите на детето повече възбуда, отколкото е необходимо при грижите за детето. Но половото влечение, както вече ни е известно, може да се събуди не само с възбуждане на гениталната зона. Това, което ние наричаме нежност, един прекрасен ден несъмнено ще окаже своето влияние върху гениталната зона. Ако майката по-добре разбираше какво голямо значение имат влеченията за целия душевен живот, за всички етични и психични прояви, тя — дори и научила това — все пак би се чувствувала неуязвима за каквито и да било упреци по отношение на себе си. Тя изпълнява само своя дълг, когато учи детето да обича. Нали то трябва да стане добър човек с енергична сексуална потребност и да извърши в живота си всичко онова, към което тази потребност тласка човека. Прекалената родителска нежност може да стане, разбира се, вредна, тъй като ускорява половата зрялост, а също и поради това, че прави детето „разглезено“, неспособно да се откаже в по-нататъшния си живот от любовта или да се задоволява с по-малки количества любов. Един от несъмнените признаци на бъдеща невроза е, че детето е ненаситно в своето търсене на родителски ласки, а, от друга страна, именно невротичните родители, склонни в по-голямата си част към прекалена нежност, с ласките си най-много събуждат у детето предразположение към невротични заболявания. От този пример става ясно, че невротичните родители имат един още по-пряк от наследствеността път да предадат на децата своята болест.
[* Онези, за които това ще се стори „кощунствено“, трябва да прочетат изследванията за отношенията между майката и детето, направени от X. Елис, които почти съвпадат по смисъл с нашите (_Das Geschlechtsgefühl_, S. 16).]

b) Инфантилният страх

Самите деца от ранни години се държат така, сякаш привързаността им към бавачката има характера на сексуална любов. Страхът на децата първоначално е израз на обстоятелството, че им липсва любимият човек. Затова те посрещат всеки страничен човек със страх. Страхуват се от тъмнината, защото на тъмно не виждат любимия човек, и се успокояват, когато им позволяват да държат ръката му в тъмното. Значението на всички детски страхове или страшни приказки на бавачките се надценява, когато ги обвиняват в това, че култивират страхливост у децата. Децата, склонни към страх, са възприемчиви към такива приказки, които на другите деца не правят впечатление, а към страхове са склонни деца с много силно или преждевременно развито — и благодарение на изнежеността станало твърде взискателно — сексуално влечение. Детето се държи като възрастен, превръщайки своето либидо в страх, когато не е в състояние да намери удовлетворение, а възрастният, който благодарение на своето неудовлетворено либидо е станал невротичен, се държи в своя страх като дете, започвайки да се страхува, когато остане сам, т.е. без лицето, в чиято любов е сигурен, и се мъчи да успокои този свой страх с детински мерки.*
[* Обяснението на произхода на детския страх дължа на едно тригодишно момче, което чух да се моли от една тъмна стая: „Леличко, говори с мен, страхувам се, защото е толкова тъмно.“ Лелята му отговаря: „Защо ти е нужно това? Нали не ме виждаш?“ „Това няма значение — отвръща детето, — когато някой говори, става светло.“ Следователно то се страхува не от тъмнината, а от липсата на любимия човек и е в състояние да обещае, че ще се успокои, когато получи доказателство за неговото присъствие. Фактът, че невротичният страх произлиза от либидото, както оцетът от виното, е един от значителните резултати на психоаналитичното изследване. По-нататъшното обсъждане на този проблем вж. в моите „Лекции по увод в психоанализата“, където обаче все пак не е дадено окончателно обяснение.]

c) Бариерата на инцеста

Ако нежността на родителите към детето благополучно е заобиколила възможността преждевременно, т.е. преди настъпването на съответните физически условия от периода на пубертета, да събуди половия му нагон с такава сила, че душевната възбуда да си пробие път към гениталната система, тя е изпълнила своята задача — да ръководи това дете в зряла възраст при избора на сексуален обект. Ясно е, че най-лесно за детето е да избере като свой сексуален обект онези лица, които от детството си то обича, така да се каже, с приглушено либидо.*1 Но благодарение на отлагането на сексуалната зрялост има достатъчно време — заедно с другите задръжки на сексуалността — да се издигне и бариерата на инцеста, да се задействуват онези нравствени прескрипции, които при избора на обект категорично изключват обичаните от детството хора, кръвните роднини. Спазването на това ограничение е преди всичко културно изискване на обществото, което трябва да се бори срещу поглъщането от семейството на всички интереси, нужни за създаването на по-високи социални единици. Затова обществото с всички средства се стреми да разклати у всеки поотделно, особено при юношите, връзките със семейството, които имат решаващо значение само в периода на детството.*2
[*1 Вж. казаното за избора на обекта при детето и по-точно параграфа за двукратния избор на обект и „нежната ориентация“ в първия раздел на настоящата книга.]
[*2 Ограничаването на кръвосмешението навярно принадлежи към историческите завоевания на човечеството и подобно на другите нравствени изисквания е фиксирано у много индивиди чрез органично наследяване. (Вж. моя труд „Тотем и табу“, 1913.) Все пак психоаналитичното изследване показва колко интензивно все още се бори всеки поотделно в своето развитие с изкушенията на кръвосмешението и колко често му се поддава в своята фантазия и дори в действителността.]
Но изборът на обект става първо в представите и половият живот на съзряващия юноша може да се разиграе само във фантазията, т.е. в представите, които не са длъжни да се осъществят.* В тези фантазии при всички хора отново се проявяват инфантилните наклонности, засилени сега по соматичен път. Сред тези фантазии, закономерно и често повтарящи се, на първо място се намира диференцираният вече благодарение на половото притегляне сексуален стремеж на детето към родителите, на сина към майката и на дъщерята към бащата. Едновременно с преодоляването и изоставянето на тези инцестуозни фантазии се извършва една от най-значителните и най-болезнени психични дейности в пубертетния период — освобождаването от авторитета на родителите, благодарение на което се създава толкова важната за културния процес противоположност между новото и старото поколение. Всяка от спирките по пътя на развитието, който предстои на отделните индивиди, може да се окаже последна за някои. По такъв начин има дори и лица, които никога не успяват да се освободят от авторитета на родителите и да отделят — напълно или отчасти — своята нежност от тях. В по-голямата си част това са момичета, които за радост на родителите съхраняват напълно своята детска любов далеч зад пределите на пубертетния период, и тук е много поучително да се види, че в последващия брак тези момичета не успяват да дадат на съпруга си това, което той заслужава. Те стават хладни жени и остават фригидни в своя сексуален живот. Оттук става ясно, че несексуалната любов към родителите и половата любов сякаш се захранват от един и същ източник, т.е. че първата съответствува на инфантилното фиксиране на либидото.
[* Фантазиите в периода на половото съзряване са свързани с прекратяването на инфантилното сексуално изследване в детството и обхващат още част от латентния период. Те могат да бъдат напълно или в по-голямата си част несъзнавани и затова често е невъзможно да се открият моментите на тяхната поява. Те имат голямо значение за възникване на различните симптоми, тъй като са непосредственото предварително стъпало към тях, но представляват онези форми, в които изтласканите компоненти на либидото намират своето удовлетворяване. Същото важи и за това, което се намира в основата на нощните фантазии, достигащи до съзнанието като съновидения. Съновиденията често представляват само фантазии от този род, възкръснали под влиянието и във връзка с някакъв дневен дразнител, останал от състоянието на бодърствуване („остатъци от впечатленията през деня“). Сред сексуалните фантазии от периода на пубертета се открояват някои, които са общоразпространени и достатъчно независими от индивидуалните преживявания на отделния човек. Такива са фантазиите за наблюдаването на полово сношение между родителите, за съблазняванията в ранното детство от страна на любимо лице, за заплахата от кастриране, фантазии за пребиваване и дори преживявания в утробата на майката и така нареченият „семеен роман“, в който юношата реагира на различията в неговата насоченост към родителите в настоящето и в детството. Близкото отношение на тези фантазии към мита е доказал О. Ранк в своя труд _Das Mythus von der Geburt des Helden_, 1909. Правилно е твърдението, че Едиповият комплекс е комплексното ядро на неврозите, представлявайки съществена част от тяхното съдържание. В него завършва инфантилната сексуалност, оказваща със своето действие решаващо влияние върху сексуалността на възрастните. Всяко новородено дете е изправено пред задачата да преодолее Едиповия комплекс. Който не може да направи това, се разболява от невроза. Успехите на психоанализата все по-ясно демонстрират това значение на Едиповия комплекс: признаването му е станало ключовата дума, която разделя привържениците на психоанализата от нейните противници.]
Колкото повече се доближаваме до дълбоките смущения в психосексуалното развитие, толкова по-очевидно става значението на инцестуозния избор на обект. Вследствие на отрицателното отношение към сексуалността значителна част или цялата психосексуална дейност на психоневротиците, насочена към намиране на обекта, остава в границите на несъзнаваното.* За момичетата, които имат много голяма потребност от нежност и изпитват голям ужас пред реалните изисквания на сексуалния живот, като непреодолимо изкушение се появява желанието, от една страна, да осъществят в живота си идеала за сексуална любов, а, от друга, да прикрият своето либидо под нежността, която те могат да проявят без упреци към себе си, запазвайки за цял живот инфантилната, освежена в периода на половата зрялост предразположеност към родителите или към братята или сестрите. Психоанализата лесно може да докаже, че в истинския смисъл на думата такива личности са влюбени в своите кръвни роднини, скривайки с помощта на симптомите и другите болестни прояви своите несъзнавани мисли и довеждайки ги до прага на съзнанието. Дори и в онези случаи, в които човек, който е бил преди това здрав, е заболял след нещастна любов, може несъмнено да се открие, че механизмът на неговото заболяване се състои в насочването на неговото либидо към предпочитаните в детството лица.
[* Вж. казаното за неизбежността на съдбата в преданието за Едип („Тълкуване на сънищата“).]

d) Влиянието на инфантилния избор на обект

Този, който успешно е избегнал инцестуозната фиксация на своето либидо, все пак не е напълно свободен от нейното влияние. Явен отзвук от тази фаза на развитие е сериозната влюбеност на младежа, както често става, в зряла жена или по-възрастно момиче, притежаващо мъжки авторитет, които могат да събудят у него образите на майката и на бащата.* Изборът на обект става изобщо под по-отдалеченото влияние на тези първообрази. Преди всичко мъжът търси обект под влияние на спомените за майката, тъй като те го владеят от най-ранно детство. Ако майката е жива, в пълно съзвучие с това тя се противопоставя на подобно подновяване и го посреща враждебно. При това значение на детските отношения към родителите за избора на обект в бъдеще е лесно да се разбере, че всяко нарушение на тези детски отношения има тежки последствия за сексуалния живот след настъпването на полова зрялост и че ревността на обичащите винаги има инфантилни корени или поне е подкрепена с инфантилни преживявания. Раздорите между самите родители, нещастният брак обуславят по-силната предразположеност на децата към смущения в сексуалното развитие или невротични заболявания.
[* За особения тип избор на обекта при мъжете вж. Фройд З. _Психология на сексуалността_. София, 1991, с. 158–167.]
Инфантилната привързаност към родителите е най-важната, но не и единствена от следите, които по-късно, освежени от половото съзряване, посочват пътя за избор на обекта. Други предразположения от същия произход позволяват на мъжа, все още опиращ се върху преживяванията от детството, да насочи своя избор към повече от една _сексуална редица_ и да създаде напълно различни условия за избора на обект.*
[* Безброй особености на любовния живот на човека, както и натрапчивостта на самата влюбеност могат да бъдат разбрани като остатъци от детството едва когато се установи отношението им към него.]

e) Предотвратяване на инверсията

Възникващата при избора на обекта задача се състои в това да се уцели противоположният пол. Тя, както се знае, се решава не без известно налучкване. Първите стремежи след настъпване на полова зрялост, често без особена вреда, са насочени по лъжлив път. Десоар*1 правилно обръща внимание на закономерността на мечтателната дружба на юношите и младите момичета с лица от същия пол и възраст. Най-голямата сила, която пречи на инверсията на сексуалния обект да стане перманентна, несъмнено е онази притегателна сила, която оказват един върху друг противоположните полови признаци. За обяснението на тази сила нашето изложение не може да посочи нищо.*2 Но сам по себе си този фактор не е достатъчен, за да изключи възможността от инверсия. Към него се присъединяват и други моменти. Преди всичко сдържащият авторитет на обществото. Там, където инверсията не се разглежда като престъпление, може да се убедим, че тя напълно съответствува на сексуалните наклонности на много индивиди. Можем да допуснем по-нататък, че детските спомени на мъжа за нежността на майката и другите жени, на чиито грижи той е бил оставен в детството, енергично съдействуват за насочването на неговия избор към лица от женски пол, докато изпитаната от страна на бащата в детството сексуална заплаха и съперничеството с него го отблъскват от същия пол. Но двата момента обаче са в сила и при момичето, чиято сексуална дейност се намира под опеката на майката. По такъв начин се създава враждебно отношение към собствения пол, което оказва решително влияние върху избора на обекта в смисъла, който се приема за нормален. Възпитанието на момчетата от мъже (от робите в древния свят) явно е помагало за развитието на хомосексуализма. Малко по-ясна става фреквентността на инверсиите сред съвременните благородници благодарение на услугите на мъжката прислуга и по-малките грижи от страна на майката. При някои истерици се получава така, че поради липсата в ранното детство на един от родителите (смърт, развод, отчуждение), при което останалият родител привлича към себе си любовта на детето, се създават условия, предопределящи пола на избирания по-късно за сексуален обект човек, а заедно с това и възможността за трайна инверсия.
[*1 Max Dessoir. Zur Psychologie der _Vita sexualis_. In: _Ailgemeine Zeitschrift für Psychiatrie_, 1984, Bd. 5, S. 941.]
[*2 Тук е мястото да посочим един в много отношения фантастичен, но изключително остроумен труд на Ференци (_Опит за една генитална теория_, 1924), където половият живот на висшите животни се извежда от филогенезата им.]