Детската душа - Трансформациите в процеса на полово съзряване - Част 1

С настъпването на периода на пубертета започват изменения, които трябва да приведат инфантилния сексуален живот в окончателните му нормални форми. Половият нагон до този момент беше предимно автоеротичен, сега той си намира сексуален обект. До този момент неговите действия изхождаха от отделни влечения и ерогенни зони, които независимо едни от други се стремяха към известно наслаждение като единствена сексуална цел. Сега съществува нова сексуална цел, за чието достигане действуват съвместно всички частични нагони, докато ерогенните зони са подчинени на примата на гениталната зона.* Тъй като новата сексуална цел задава различни функции на двата пола, тяхното сексуално развитие се осъществява в различни посоки. Развитието на мъжете е по-последователно и по-достъпно за разбиране, докато при жените настъпва дори своего рода регрес. Като гаранция за нормалността на половия живот служи само точното съвпадане на двете насочени към сексуалния обект и сексуалната цел ориентации — нежната и чувствената, — от които първата съдържа в себе си всичко, което остава от ранния инфантилен разцвет на сексуалността. Това прилича на прокопаване на тунел едновременно от двете страни.
[* Изложеното в текста схематично описание се опитва да подчертае различията. Доколко инфантилната сексуалност се приближава с избора на своя обект и отделянето на фалосната фаза до окончателната сексуална организация, вече беше споменато по-горе.]
Новата сексуална цел при мъжа се състои в освобождаване от половите продукти: тя изобщо не е чужда и на предишната цел — получаването на наслаждение, а напротив, представлява висша степен на наслаждение от този финален акт на сексуалния процес. Сега половият нагон започва да обслужва функцията за продължаване на рода. Може да се каже, че той става алтруистичен. За да бъде успешно това превръщане, при този процес е необходимо да се вземе под внимание първоначалната предразположеност и всички особености на нагона.
Както и във всеки друг случай, когато в организма трябва да намерят място нови връзки и обединяване в сложни механизми, така и тук се открива възможност за болестни промени благодарение отпадането на тези организации. Всички болестни смущения в половия живот с пълно право могат да бъдат разглеждани като задръжки в развитието.

1. Приматът на гениталната зона и предварителното наслаждение

Пред нас ясно се оформят изходният пункт и крайната цел на описания ход на развитие. В много отношения опосредствуващите преходи за нас са все още неясни. Тук трябва да оставим не една тайна неразрешена.
Като най-съществено в периода на пубертета се смята това, което най-много бие на очи — явният растеж на външните гениталии при относителното задържане на ръста в латентния период на детството. Едновременно с това развитието на вътрешните гениталии се придвижва толкова напред, че те вече са в състояние да отделят полови продукти или да ги приемат с цел създаване на ново същество. По този начин се изгражда един много сложен апарат, който предстои да бъде използуван.
Този апарат трябва да бъде пуснат в действие и наблюденията показват, че дразненията могат да достигнат до него по три начина: от външния свят — благодарение на възбуждането на вече известните ни ерогенни зони; от вътрешните органи и по пътища, които предстои да бъдат изследвани; от душевния живот, който сам е хранилище на външни впечатления и рецептор на вътрешни възбуди. И по трите начина се предизвиква състояние, наречено „сексуална възбуда“ и проявяващо се двояко — чрез душевни и соматични признаци. Душевните признаци се състоят в своеобразното усещане за напрегнатост с крайно импулсивен характер. Сред разнообразните телесни промени на първо място стоят промените в гениталиите, които имат несъмнен смисъл, а именно — готовност за сексуален акт (ерекция на половия член, навлажняване на влагалището и т.н.).

a) Сексуалната възбуда

С определеното чувство на напрегнатост при сексуалната възбуда е свързан един проблем, чието решаване е толкова трудно, колкото голямо е и неговото значение за разбирането на сексуалните процеси. Въпреки господствуващото в психологията различие на мненията по този повод смятам за необходимо да подчертая, че чувството на напрегнатост трябва да съдържа в себе си елемента на неудоволствие. За мен е решаващо, че такова чувство носи със себе си стремеж към промяна на психичната ситуация, подбужда към действие, което е съвършено чуждо на същността на изпитваното удоволствие. Ако отнесем напрежението при сексуалната възбуда към неприятните усещания, тогава се сблъскваме с факта, че то без съмнение се преживява като приятно. Към напрежението, предизвикано от сексуалните процеси, навсякъде се примесва наслада, дори и при подготвителните изменения в гениталиите ясно се усеща своего рода чувствено удовлетворение. Каква е връзката между това неприятно напрежение с чувството за удоволствие?
Всичко, което се отнася към проблема удоволствие-неудоволствие, засяга едно от най-болезнените места на съвременната психология. Ще се опитаме да узнаем повече за това от обстоятелствата на конкретния случай и ще избягваме да подхождаме към проблема в цялата му пълнота. Нека първо хвърлим един поглед на начина, по който ерогенните зони се подчиняват на новия ред. При възникването на сексуална възбуда те играят важна роля. Най-отдалечената от сексуалния обект зона — окото, в условията на ухажване на обекта най-често се оказва в такова положение, че се възбужда от онова особено качество на възбудата, повода за което в сексуалния обект ние наричаме красота. Затова достойнствата на сексуалния обект се наричат също „прелести“. С това дразнене, от една страна, е свързано вече удоволствието, а от друга, негово следствие е и повишаването или предизвикването на сексуална възбуда. Ако се прибавят възбуди от други ерогенни зони, например опипващата ръка, то се получава същият ефект: от една страна, усещане за удоволствие, което се засилва веднага благодарение на удоволствието, пораждано от подготвителните изменения, а, от друга страна — по-нататъшно усилване на сексуалното напрежение, което скоро преминава в напълно ясно изразено неприятно чувство, ако не му се даде възможност да доставя по-нататъшно удоволствие. По-ясен ни се струва друг случай, когато с докосване се дразни ерогенна зона на сексуално невъзбудено лице; кожата на гърдите при жените например изпитва дразнене в резултат на допир. Това докосване предизвиква вече чувство за удоволствие, но същевременно е способно повече от всичко друго да събуди сексуалната възбуда, която изисква нарастване на удоволствието. Точно тук се крие проблемът: как става така, че изпитваното удоволствие поражда потребност от още по-голямо удоволствие.

b) Механизмът на предварителното наслаждение

Ролята, която тук е отредена на ерогенните зони, обаче е ясна. Това, което е валидно за една, е валидно за всички. Предназначението им е да доставят определено количество наслаждение благодарение на съответното дразнене. Удоволствието повишава напрежението, което, от своя страна, трябва да създаде необходимата моторна енергия, за да се доведе половият акт до завършек. Предпоследната му част отново се състои в съответното дразнене, което ерогенната зона, т.е. самата генитална зона оказва върху glans penis* с помощта на приспособения за това обект — лигавицата на влагалището. Под влияние на удоволствието, което предизвиква това възбуждане, по рефлекторен път се развива моторна енергия, която води до отделяне на полови секрети. По своята интензивност това последно удоволствие е най-силно и се отличава от предишното по своя механизъм. То се предизвиква изцяло от спадането на напрежението, представлява пълно наслаждение от удовлетворяването и с него временно угасва напрежението на либидото.
[* Главичката на половия член.]
Струва ми се, че имам основания да отбележа същностните различия на удоволствието, получено от възбуждането на ерогенните зони, и на удоволствието, получено при отделяне на полови секрети, като им дам съответни названия. Първото удоволствие може да бъде наречено предварително наслаждение, противоположно на крайното наслаждение, или удоволствието, получено от удовлетворяването. В такъв случай предварителното наслаждение е същото, което може да се получи от инфантилния полов нагон, макар и в по-малка степен. Крайното наслаждение е ново, т.е. вероятно е свързано с условията, възникнали едва при настъпване на полова зрялост. Формулата на новите функции на ерогенните зони е следната: те се използуват, за да може, както и в инфантилния период, с полученото от тях предварително наслаждение да се направи възможно получаването на по-голямо наслаждение от удовлетворяването.
Неотдавна имах възможност да обясня един пример, взет от съвършено друга област на душевната дейност, в който също така се достига голяма степен на наслаждение благодарение на незначително усещане за удоволствие, което действува при това като съблазнителна премия. Там се появи възможност по-отблизо да разгледаме същността на наслаждението.*
[* Вж. моя труд _Der Witz und seine Beziehung zum Unbewußten_, излязъл през 1905 година. Полученото благодарение на техниката на остроумието „предварително“ наслаждение се използува, за да се даде простор за по-голямо наслаждение благодарение на унищожаването на вътрешните задръжки.]

c) Опасностите на предварителното наслаждение

Връзката на предварителното наслаждение с инфантилния сексуален живот се потвърждава от онази патогенна роля, която може да му бъде отредена. Механизмът, който води до предварителното наслаждение, поражда явна опасност за постигането на нормалната сексуална цел. Тази опасност настъпва тогава, когато в определена точка от подготвителните сексуални процеси предварителното наслаждение става твърде голямо, а съответствуващото му напрежение — твърде слабо. Тогава стимулът да се продължава сексуалният процес изчезва, целият път се съкращава и съответният подготвителен акт заема мястото на сексуалната цел.
Както е известно, този случай е обусловен от това, че съответствуващата ерогенна зона или съответствуващият частичен нагон още в детска възраст са доставяли необикновено голямо удоволствие. Ако се намесят още моменти, способствуващи за фиксацията на това положение, в бъдеще лесно възниква натрапчивост, която осуетява подчиняването на предварителното наслаждение на нова връзка. Такъв е в действителност механизмът на много перверзии, които представляват спиране на подготвителните актове на сексуалния процес. Смущенията във функцията на сексуалния механизъм по вина на предварителното наслаждение могат да се избегнат най-лесно тогава, когато приматът на гениталната зона бива предопределен още в детския инфантилен живот. Съответните мерки в това отношение се вземат във втората половина на детството (от 8 години до настъпване на пубертета). В тези години гениталните зони се държат вече така, както по време на половото съзряване, те се превръщат в място за усещане на възбудата и подготвителните промени, ако се изпитва някакво наслаждение от удовлетворяването на другите ерогенни зони, макар че този ефект все още остава безцелен, т.е. не води до продължаване на сексуалния процес. По такъв начин още в детската възраст заедно с насладата от удовлетворяването е налице и известно количество сексуално напрежение, макар и по-непостоянно и непълно. Сега можем да разберем защо при изследването на източниците на сексуалността с пълно право можехме да кажем, че съответният процес действува в сексуално отношение както удовлетворяващо, така и възбуждащо. Забелязваме, че в процеса на изследване отначало сме представяли като прекалено големи различията между инфантилния и зрелия сексуален живот, и сега внасяме съответната корекция. Инфантилните сексуални прояви определят не само отклоненията от нормалния сексуален живот, но и неговата нормална форма.