Детската душа - Анализ на фобията на едно петгодишно момче - Част 7

„30 април. Тъй като Ханс отново си играе със своите въображаеми деца, аз му казвам: «Как, твоите деца още ли са тук? Нали знаеш, че момчетата не могат да имат деца?»
Ханс: «Зная. Преди аз бях мама, _сега съм татко_.»
Аз: «А коя е майката на тези деца?»
Ханс: «Ами _мама, а ти си им дядо_.»
Аз: «Значи би искал да си възрастен като мен, да си женен за мама и тя да има деца?»
Ханс: «Да, бих искал, а онази от Лайнц (моята майка) тогава ще бъде баба.»“
Всичко е добре. Мъничкият Едип е намерил по-щастливо решение от това, което е предписано от съдбата. Вместо да отстрани бащата, той желае за него такова щастие, каквото и за себе си: повишава бащата в дядо и го жени за собствената му майка.

„1 май. През деня Ханс идва при мен и ми казва: «Знаеш ли, да напишем това-онова на професора.»
Аз: «Какво например?»
Ханс: «Предобед аз с всичките си деца бях в клозета. Първо правех _Lumpf_ и _wiwi_, а те гледаха. После аз ги сложих да седнат, те правиха _Lumpf_ и _wiwi_, а аз ги избърсах с хартия. Знаеш ли защо? Защото много ми се иска да имам деца. Щях да правя с тях всичко, което правят с малките деца, щях да ги водя в клозета, да ги мия и изтривам и въобще да правя всичко, което правят с децата.»“
След признаването на тази фантазия едва ли още има място за съмнение относно удоволствието, което у Ханс е свързано с екскременталните функции.
„Следобед той за първи се решава да отиде в градския парк. По случай 1 май на улицата има по-малко от обикновено, но все пак достатъчно коли, които преди това го караха да изпитва страх. Той се гордее с постижението си и вечерта аз трябва още веднъж да отида с него в парка. По пътя срещаме омнибус, който той ми показва: виж кола, кола за сандъка на щъркела! Когато на сутринта излиза отново с мен в парка, той се държи така, че болестта му може да се смята за напълно излекувана.“
2 май. На сутринта Ханс идва при мен: „Знаеш ли, днес аз си мислех нещо“. Отначало не можа да си спомни, а после ми разказа със значителна съпротива: „_Дойде водопроводчикът и отначало с клещи ми взе дупето и ми даде друго, а после и друг Wiwimacher._ Той ми каза: «Покажи си дупето» и аз трябваше да се обърна, а после ми каза: «Покажи си Wiwimacher-а».“
Бащата схваща смисъла на тази фантазия желание и нито за миг не се съмнява в единствено допустимото тълкуване.
„Аз: «Той ти е дал голям _Wiwimacher_ и голямо дупе.»
Ханс: «Да!»
Аз: «Като на татко, защото ти много би искал да бъдеш татко.»
Ханс: «Да, и ми се иска да имам такива мустаци като твоите и такива косми (показва космите на гърдите ми).»
Тълкуването на неотдавна разказаната фантазия — водопроводчикът дошъл и демонтирал ваната, а после пъхнал бургия в корема ми — сега се свежда до следното. Голямата вана означава задните части. Бургията или отвертката, както и тогава, означа _Wiwimacher_.* Тези фантазии са идентични. Тук се открива нов подход към страха на Ханс от голямата вана. Твърде му е неприятно, че неговите задни части са несъразмерно малки за голямата вана.“
[* Може би трябва да се добави, че думата „бургия“ има отношение към думата „раждам“ (_Bohrer — geboren, Geburt_). Детето не прави разлика между _gebohrt_ и _deboren_ (_пробит с бургия_ и _роден_, бел.ред.). Приемам това предположение, изказано от един опитен колега, но се съмнявам дали тук имаме работа с дълбока обща връзка или само с използуването на случайно съзвучие в немския език. И Прометей (Праманта) — създателят на хората — етимологически съответствува на бургията.]
През следващите дни майката на няколко пъти се обръща към мен с израз на радост по повод оздравяването на момчето.

_Допълнение, направено от бащата след една седмица._
„Уважаеми професоре! Бих искал да допълня историята на заболяването на Ханс и със следното:
1. Ремисията след първото разяснение не беше толкова съвършена, колкото аз може би я представих. Във всеки случай Ханс излизаше на разходка, но по принуда и с голям страх. Един път той стигна с мен до станция «Митница», откъдето се вижда къщата ни, а по-нататък за нищо на света не пожела да продължи.
2. Относно думите «сок от малини» и «пушка». Ханс пие сок от малини при запек. Пушката е _Schießgewehr_. Ханс често бърка думите _schießien_ и _scheißien_ — _стрелям_ и _ходя по голяма нужда_.
3. Когато Ханс беше пренесен от нашата спалня в отделна стая, той беше на около четири години.
4. Следи съществуват и сега и те се изразяват не в страх, а в напълно нормална страст към задаване на въпроси. Въпросите се отнасят предимно до това, от какво са направени отделните предмети (трамваи, машини и т.н.), кой ги прави и т.н. За повечето въпроси е характерно, че Ханс ги задава независимо че вече има готов отговор. Той иска само да бъде сигурен. Когато веднъж ме умори от въпроси и аз му казах: «Нима си мислиш, че мога да отговоря на всички тези въпроси?» — той ми отговори следното: «Мислех си, че знаеш всичко, след като знаеше и за коня.»
5. За своето заболяване Ханс говори като за нещо отдавна минало: «Тогава, когато страдах от глупостта си.»
6. Един неразрешен проблем, над който Ханс си блъска главата, е какво прави бащата с детето, след като майката го донася на бял свят. Това може да се заключи от неговите въпроси. Не е ли вярно — мисли той, — че аз принадлежа също и на теб, а не само на мама. Не му е ясно защо ми принадлежи. От друга страна, нямам преки доказателства, за да предположа, че, както вие казвахте, той е наблюдавал коитус на родителите си.
7. При изложението може би трябваше повече да подчертая силата на страха. Могат да ми кажат: трябваше да го напердашите добре и тогава той щеше да излезе на разходка.“
Тук мога да добавя следното. С последната фантазия на Ханс е бил победен страхът, произлизащ от кастрационния комплекс, при което мъчителното очакване се е превърнало в надежда за нещо по-добро. Наистина идва лекарят, водопроводчикът и т.н., взима пениса, но само за да му даде по-голям. Що се отнася до останалото, нека нашият мъничък изследовател преждевременно придобие опита, че всяко познание е само частица и че на всяко стъпало на познанието винаги остава неразрешен проблем.