Детската душа - Анализ на фобията на едно петгодишно момче - Част 2

a) История на заболяването и анализ

„Уважаеми господин професор!
Отново ви изпращам частица от Ханс, но този път, за съжаление, материал от историята на заболяването. Както ще видите от написаното, през последните дни у Ханс се разви нервно разстройство, което много ни безпокои, защото не можем да намерим средства да го отстраним. Моля да ми разрешите да ви посетя утре, а сега ви изпращам записките, с които разполагам.
Сексуалната възбуда, предизвикана от нежността на майката, навярно е причината за нервното разстройство, но не съм в състояние да посоча предизвикалия го повод. _Страхът, че на улицата ще го ухапе кон_, може би е свързан с това, че някъде той е бил уплашен от голям пенис. Както знаете, той вече по-рано беше забелязал големия пенис на коня и стигна до заключението, че понеже майка му е голяма, трябва да има _Wiwimacher_ като на коня.
Не зная откъде да започна, за да извлека полезното от тези предположения. Може би някъде е видял ексхибиционист? Или всичко това е свързано само с майката?
Доста ни е неприятно, че той вече започва да ни поставя пред неразрешими загадки.
Ако не се смята страхът да излезе на улицата и лошото настроение вечерно време, Ханс си е все същото весело и будно дете.“

Засега ще оставим настрана и напълно обяснимата тревога на бащата, и неговите първи опити за обяснение и ще се опитаме да анализираме първо материала. Задачата ни съвсем не е веднага „да разберем“ болестта. Това може да ни се удаде едва по-късно, когато съберем достатъчно впечатления за нея. Засега ще оставим настрана и нашето особено мнение и с еднакво внимание ще се отнесем към всички данни от наблюденията.
Първите сведения, които се отнасят към първите дни на януари 1908 година, гласят следното:
„Ханс (на четири години и девет месеца) влиза сутринта с плач при майка си и на въпроса защо плаче, отговаря: «Когато спях, си мислех, че си си отишла и че аз нямам мама, която да ме гали.»“
И така — страшно съновидение. Нещо подобно вече забелязах през лятото в Гмунден. Вечер в леглото през по-голямата част от времето той беше нежно настроен и веднъж се изрази приблизително по следния начин: „А ако нямам мама, ако ти си отидеш“ или нещо подобно, не мога да си спомня. Когато изпадаше в такова елегично настроение, майка му го взимаше в леглото си.
Някъде около 5 януари Ханс дойде при майка си в леглото и й разказа следното: „Знаеш ли, че леля М. каза: «А той има хубаво птиченце.»*“
[* _Птичка_ в дадения случай означава пенис. Нежността по отношение на половите органи на децата, изразяваща се в думите и постъпките от страна на нежно настроени роднини, а понякога от страна и на самите родители, е най-обичайното явление, отбелязано от психоанализата.]
(Леля М. беше отседнала преди четири седмици у нас. Веднъж по време на къпането на момчето тя наистина казала тихо гореспоменатите думи на жена ми. Ханс ги чул и се опитал да ги използува.)
На 7 януари той отива както обикновено с бавачката в градската градина. На улицата започва да плаче и настоява да го отведат у дома, защото иска мама да го погали. Вкъщи на въпроса защо е искал да се върне и е плакал, той не дава никакъв отговор. До вечерта той, както обикновено, е весел, вечерта явно започва да се тревожи, плаче и по никакъв начин не може да се откъсне от майката, иска отново да го „галят“. После се развеселява и през нощта спи спокойно.
На 8 януари жена ми иска сама да излезе на разходка с него, за да разбере какво става с него, и то именно в Шьонебрун, където той ходи с удоволствие. Ханс отново започва да плаче, не иска да се отдели от майка си, страхува се. Накрая все пак тръгва, но на улицата го обзема страх. След връщането от Шьонебрун Ханс заявява на майка си след дълго упорство: _„Страхувах се, че ще ме ухапе кон.“_ (Наистина в Шьонебрун той се вълнувал, когато виждал кон.) Вечерта отново се повтаря пристъпът от предишната вечер, по време на който той търсеше ласките на майка си. Успокояват го. През сълзи той казва: „Зная, че утре отново трябва да изляза на разходка“ и по-късно: _„Конят ще влезе в стаята.“_
Същия ден майка му го пита: „Може би ти пипаш с ръка своя _Wiwimacher_?“. На това той отговаря следното: „Да, всяка вечер, когато съм в леглото“. На следващия ден, 9-и януари, преди следобедния сън го предупреждават да не пипа с ръка своя _Wiwimacher_. Когато се събужда, на съответния въпрос той отговаря, че все пак е държал там ръката си за малко.
Всичко това може да бъде начало на страх или на фобия. Виждаме, че имаме достатъчно основание да ги отделим една от друга. В общи линии ни се струва, че имаме достатъчно материал за ориентация и няма друг по-благоприятен за разбиране момент от този за съжаление обикновено пропускан или премълчаван начален стадий. Разстройството започва с тревожно-нежните мисли и продължава със страшния сън. Съдържанието му визира възможността да загуби майка си и да не бъде гален от нея. И така, нежността към майката би трябвало да бъде ненормално повишена. Това е основният феномен на болезненото състояние. Да си спомним и двата опита за прелъстяване, които Ханс е предприемал по отношение на майката. Първият от тях е станал през лятото, вторият — непосредствено преди появата на страха от улицата и е представлявал просто „реклама“ на неговия полов орган. Тази повишена нежност към майката се превръща в страх, или както ние казваме, тя се подлага на изтласкване. Още не знаем откъде идва подтикът за изтласкването. Може би роля тук играе интензивността на възбуждането, което не е по силите на едно дете, може би взимат участие и други сили, които още не познаваме.
Всичко това ще научим по-късно. Този страх, съответствуващ на изместеното еротично влечение, както и всеки детски страх, няма обект. Това е все още страх (_Angst_), а не боязън (_Furcht_). Детето не може да знае от какво се страхува и когато по време на разходката с бавачката Ханс не иска да каже от какво се страхува, то е защото той още не знае това. Той казва това, което знае: на улицата му липсва мама, която той би могъл да погали и от която не иска да се отдели. Тук с цялата си искреност той изявява първия смисъл на своето отвращение от улицата.
Освен това неговото тревожно състояние преди лягане, проникнатите с отчетлива нежност следващи една след друга две поредни вечери доказват, че в началото на заболяването при него все още не е имало фобия от улицата, разходките или дори конете, в противен случай неговото състояние вечерта би било необяснимо: кой преди лягане си мисли за улица или за разходка? Напротив, твърде лесно е да си представим, че вечерно време го обзема страх, защото преди да си легне в леглото, с особена сила го обхваща либидото, чийто обект е майката и чиято цел е да спи при майката. От опит той вече знае, че при подобни настроения в Гмунден майка му го взимала в леглото си, и иска да постигне същото и във Виена. При това не бива да забравяме, че в Гмунден той е бил известно време сам с майка си, защото баща му не е можел да бъде с тях през цялата ваканция, а освен това там нежността на Ханс е била разпределена между много приятели и приятелки, които тук липсват, и либидото може неразделно да се насочва към майката.
И така, страхът съответствува на изтласкания копнеж (_Sehnsucht_). Но той далеч не е еквивалентен на този копнеж и изтласкването оказва своето влияние върху някои неща. Желанието може изцяло да се излее в удовлетворение, когато до него допускат желания обект. При страха това лечение вече е безполезно. Страхът остава дори и тогава, когато желанието би могло да бъде удовлетворено. Страхът вече не може да се превърне обратно в либидо, задържано по някакъв начин в състояние на изтласкване. Откриваме това по време на първата разходка с майката. Ханс сега е с майка си и въпреки това е завладян от страх, иначе казано — от неудовлетворен стремеж към нея. Разбира се, страхът е по-слаб, той все пак се разхожда, докато по време на разходката с бавачката я кара да се върнат. Освен това улицата не е напълно подходящо място за милувки и за всичко онова, което иска малкият влюбен. Но страхът вече е издържал изпитанието и сега той трябва да си намери обект. По време на тази разходка той за първи път изказва опасението, че ще го ухапе кон. Откъде се е взел материалът за тази фобия? Вероятно от онези още неизвестни комплекси, които са довели до изтласкване и са задържали в изтласкано състояние либидото към майката. Някои опорни точки за разбирането на този факт ни даде вече бащата, а именно — че Ханс с интерес е наблюдавал конете заради големия им _Wiwimacher_, че според него и майката би трябвало да има такъв _Wiwimacher_ като конете и т.н. Въз основа на това бихме могли да сметнем, че конят е само заместник на майката. Но защо вечерно време Ханс изказва опасение, че конят ще дойде в стаята? Ще кажете, че това е глупава тревога на малкото дете. Но както неврозата, така и сънят не ни съобщават нищо глупаво. Ние винаги ругаем тогава, когато не разбираме нещо, като по този начин се опитваме да облекчим решаването на задачата.
Трябва да се въздържим от това изкушение и в друго отношение. Ханс си признава, че преди заспиване се е занимавал с пениса си за свое удоволствие. Е, ще каже практичният лекар, сега всичко е ясно. Детето мастурбира и това довежда до страх. Така да е! Това, че детето чрез мастурбация предизвиква усещане за удоволствие, изобщо не ни обяснява страха, напротив, прави го още по-загадъчен. Състоянието на страх не се предизвиква нито от мастурбацията, нито от удовлетворението. При това ние трябва да имаме предвид, че нашият Ханс, който сега е на четири години и девет месеца, си доставя това вечерно удоволствие вече от около година, и по-късно ще установим, че точно сега той се бори с този навик, което по-скоро се връзва с изтласкването и образуването на страха.
Трябва да се опитаме да разберем и добрата и, разбира се, твърде грижовна майка. Бащата я обвинява, и не съвсем без основание, че със своята прекомерна нежност и твърде честата си готовност да вземе детето при себе си в леглото тя е предизвикала появата на неврозата. Бихме могли също така да я упрекнем, че е ускорила настъпването на изтласкването със своя енергичен отказ на неговите претенции („това е свинство“).
Но нейното положение е доста трудно и тя само изпълнява повелята на съдбата.
Разбирам се с бащата да каже на момчето, че историята с конете е глупост и нищо повече. Всъщност той е болен, защото е твърде нежен с майка си и иска тя да го взима в леглото си. Сега се страхува от конете, защото е заинтригуван от техния _Wiwimacher_. Той сам отбелязва, че не бива толкова силно да се интересува дори и от своя собствен _Wiwimacher_, и това е напълно вярно. По-нататък предложих на бащата да се заеме със сексуалната просвета на Ханс. Тъй като от неговите записки знаем, че либидото на Ханс е свързано с желанието му да види Wiwimacher-а на майката, то трябваше да го отвлечем от тази цел, като му съобщим, че майка му и всички други жени, както той е забелязал вече при Ана, изобщо нямат _Wiwimacher_. Последното обяснение трябваше да бъде дадено при удобен случай, след някой въпрос от страна на Ханс.
Следващите известия от страна на нашия малък Ханс обхващат периода от 1 до 17 март. Едномесечната пауза скоро получава своето обяснение.
„След разяснението* следва по-спокоен период, когато Ханс може без особени трудности да се разхожда ежедневно в градската градина. Неговият страх от конете все повече се превръща в натрапчиво желание да гледа коне. Той казва: «Трябва да гледам конете, защото тогава се страхувам от тях.»“
[* Това обяснение още нищо не казва за Wiwimacher-а на жените.]
След прекараното възпаление, което за две седмици го сваля на легло, фобията му отново се засилила толкова, че по никакъв начин не можем да го накараме да излезе на улицата. В краен случай той се съгласява да излезе на балкона. Ежеседмично той пътува с мен до Лайнц* в неделя, защото в този ден на улицата има малко коли, а той трябва да премине пеша късото разстояние до гарата. В Лайнц веднъж отказва да излезе от градината на улицата да се разхожда, защото пред градината стои файтон. След още една седмица, през която той трябваше да стои на топло, защото му оперирахме сливиците, фобията отново се засилва. Той вече излиза на балкона, но не ходи на разходка. Когато се приближава до вратата, той бързо се връща вкъщи.
[* Предградие на Виена, където живеят баба му и дядо му.]
В неделя, на 1 март, по пътя към гарата между нас двамата се подема следният разговор. Аз отново се мъча да му обясня, че конете не хапят. Той: „Но белите коне хапят. В Гмунден има един бял кон, който хапе. Когато му покажат пръст пред муцуната, той хапе.“ (Учудва ме това, че той казва пръст, а не ръка.) После той разказва следната история, която предавам по-свързано.
Когато Лици трябвало да си тръгне, пред къщата стоял файтон с впрегнат бял кон, който трябвало да откара багажа на гарата. (Той ми казва, че Лици е момиченцето, което живеело в съседната къща.) Баща й стоял близо до коня, който си обърнал главата, за да го докосне, а бащата казал на Лици: _„Не си показвай пръста на белия кон, че ще те ухапе.“_
На това аз казвам: „Чакай малко, струва ми се, че това, за което си мислиш, изобщо не е кон, а Wiwimacher-ът, който не бива да се пипа с ръка.“
Той: „Че нали Wiwimacher-ът не хапе?“
Аз: „Всичко е възможно!“ Той доста оживено се мъчи да ме убеди, че там наистина е имало бял кон.*
[* Бащата няма основание да се съмнява, че тук Ханс наистина разказва действително произшествие. Впрочем, при парене в главичката на члена, което кара децата да го пипат, те обикновено казват: „Хапе ме.“]
На 2 март, когато той отново проявява признаци на страх, аз му казвам: „Знаеш ли какво? Глупостта (така той нарича своята фобия) ще се махне, ако ти по-често излизаш на разходка. Сега тя е толкова силна, защото заради заболяването не си излизал навън.“
Той: „О, не, тя е силна, защото всяка нощ започнах да пипам с ръка своя _Wiwimacher_.“
Лекар и пациент, баща и син стигат до съгласие, като приписват на отказването от онанизма главната роля за патогенезата на сегашното му състояние. Но има указания и за значението на други моменти.
„На 3 март при нас постъпва на работа нова слугиня, която предизвиква у Ханс особена симпатия. Тъй като при почистване на стаите тя го слага на гърба си, той й вика «моя кон» и винаги я държи за полата, като прави движения, като че ли я язди. На 1 март той й казва: «Когато направите това и това, трябва да се съблечете напълно, дори и ризата.» (Той си мисли — за наказание, но зад тези думи лесно се долавя и желанието.)
Тя: «Е, какво от това: хората ще си помислят, че нямам пари за рокля.»
Той: «Но това е срамно, нали всички ще видят твоя _Wiwimacher_.»
Старото любопитство е насочено към нов обект и както това става в периодите на изтласкване, то се прикрива с морализираща тенденция!
На сутринта на 13 март аз казвам на Ханс: «Знаеш ли, когато престанеш да пипаш своя _Wiwimacher_, твоята глупост ще започне да минава.»
Ханс: «Но нали аз повече не пипам моя _Wiwimacher_.»
Аз: «Но ти би искал да го правиш винаги.»
Ханс: «Да, така е, но „да искаш“ не значи да правиш, а „да правиш“ — това не е „да искаш“(!!).»
Аз: «За да не искаш, тази нощ ще те пъхнем в чувал.»
След това ние излизаме. Той все още изпитва страх, но надявайки се да облекчи вътрешните си мъчения, говори доста по-смело: «Е, утре, когато получа чувала, глупостта вече няма да я има.» Наистина, той се плаши от конете значително по-малко и доста спокойно пропуска покрай себе си каретите.
На следващата неделя, 15 март, Ханс обещава да дойде с мен в Лайнц. Отначало той капризничи, но накрая все пак тръгва с мен. На улицата, където има малко коли, той се чувствува доста по-добре и казва: «Доста умно е постъпил Бог, като е създал конете.» По пътя му обяснявам, че сестра му няма такъв _Wiwimacher_ като неговия. Момичетата и жените изобщо нямат _Wiwimacher_. Мама няма, Ана също няма и т.н.
Ханс: «Ти имаш ли _Wiwimacher_?»
Аз: «Разбира се, а ти какво си мислеше?»
Ханс (след кратка пауза): «А как момичетата правят _wiwi_, след като нямат _Wiwimacher_?»
Аз: «Те нямат такъв _Wiwimacher_ като твоя. Нима не си виждал това, когато Ана я къпят?»
През целия ден е весел, вози се на шейна и т.н. Чак надвечер става тъжен и явно отново се страхува от конете.
Вечерта нервният пристъп и нуждата от ласки са изразени по-слабо от предишните дни. На следващия ден майка му го води със себе си в града и на улицата той изпитва силен страх. На другия ден остава вкъщи и е много весел. На следващата сутрин към 6 часа влиза при нас и върху лицето му е изписан страх. На въпроса какво му е, той ни разказва: «Аз едва-едва докоснах с пръст моя _Wiwimacher_. После видях мама съвсем гола по риза и тя ми показа нейния _Wiwimacher_. Показах на Грета*, моята Грета, какво прави мама и й показах моя _Wiwimacher_. Тогава бързо си махнах ръката от Wiwimacher-а.» На моята забележка, че е възможно само едно от двете: или по риза, или съвсем гола, Ханс казва: «Тя беше по риза, но ризата беше толкова къса, че аз видях нейния _Wiwimacher_.»“
[* Грета е едно от момичетата в Гмунден, за което сега Ханс фантазира. Той разговаря с нея и играе с нея.]
Всичко това не е сън, но еквивалентна на съня онанистична фантазия. Онова, което той принуждава майка си да прави, служи явно за негово собствено оправдание: „След като мама си показва Wiwimacher-а, аз също мога.“
От тази фантазия можем да отбележим следното: първо, че на времето забележката на майката е оказала силно влияние върху него и, второ, че обяснението, че жените нямат _Wiwimacher_, още не е прието от него. Той съжалява, че това наистина е така, и в своята фантазия здраво се придържа към гледната си точка. Може би Ханс има собствени основания да не се доверява на баща си.