Детската душа - Фази в развитието на сексуалната организация

До този момент като характерен признак на инфантилния сексуален живот ние подчертавахме факта, че по същество той е автоеротичен (намира своя обект върху собственото тяло) и че отделните му частични нагони се стремят към удоволствие в общи линии изолирано и независимо един от друг. Развитието приключва с така наречения нормален сексуален живот на възрастните, при който получаването на удоволствие започва да служи на продължаването на рода, а частичните нагони под примата на една-единствена ерогенна зона образуват здрава организация за постигане на сексуалната цел в друг сексуален обект.

a) Прегенитални организации

Изучаването на задръжките и нарушенията в този процес на развитие с помощта на психоанализата ни позволява да открием зачатъците и предварителните етапи на такава организация на частичните нагони, които образуват особен вид сексуален режим. Тези фази на сексуална организация протичат гладко, за тях можем да съдим единствено по някои бегли признаци. Те влизат в действие само при патологичните отклонения и стават забележими и за повърхностното наблюдение.
Тези организации на сексуалния живот, при които гениталните зони още не са придобили своето преобладаващо значение, ще наречем _прегенитални_. До този момент узнахме за съществуването на две такива организации, които създават впечатление за връщане към ранното животинско състояние.
Първата такава прегенитална сексуална организация е _оралната_, или ако искате — _канибалната_. Тук сексуалната дейност още не е отделена от приемането на храната, противоречията вътре в тези влечения още не са диференцирани. Обектът на едната дейност е едновременно и обект на другата дейност, сексуалната цел се състои в _инкорпорирането_ (поглъщането) на обекта, по образа на това, което по-късно ще играе толкова важна психична роля в качеството си на _идентификация_. Остатък от тази фиктивна, наложена ни от патологията фаза на организация може да се открие в смученето, при което сексуалната дейност, отделена от дейността на храненето, се е отказала от страничния обект заради обекта върху собственото тяло.*
[* Вж. работата на Абрахам за остатъците на тази фаза при възрастни невротици: _Untersuchungen über die frühesta prägenitale Entwicklungsstufe der Libido. Internationale Zeitschrift für ärztliche Psychoanalyse_, IV, 1916.]
Втората прегенитална фаза е фазата на _анално-садистичната_ организация. Тук вече се е развила противоположността, преминаваща през целия сексуален живот, която все още не може да се определи като опозиция на _мъжкото_ и _женското_, а всъщност би трябвало да се нарече противоположност на _активното_ и _пасивното_. Активността се появява благодарение на нагона за обладаване от страна на мускулатурата на тялото, а ерогенната лигавица на червата се проявява като орган с пасивна сексуална цел. Двата стремежа имат свои собствени обекти, които обаче не съвпадат. Заедно с това другите частични нагони проявяват своята дейност по автоеротичен начин. В тази фаза вече може да се докаже съществуването на сексуална полярност и чужд обект. Собствено сексуалната организация и подчиняването й на функцията на продължаване на рода все още липсват.

b) Амбивалентност

Тази форма на сексуална организация може вече да се запази през целия живот и завинаги да прикове към себе си голяма част от сексуалната дейност. Преобладаването на садизма и ролята на клоаката, изпълнявана от аналната зона, й придават ярко архаичен характер. Друг неин признак е това, че двата противоположни нагона са развити по приблизително еднакъв начин, и това е обозначено с удачния, въведен от Блойлер термин _амбивалентност_.
Предположението за прегениталните организации на сексуалния живот се основава върху анализа на неврозите и едва ли може да бъде разбрано без познаването на този анализ. Можем да очакваме, че продължаването на усилията в областта на анализа ще ни изясни в значително по-голяма степен природата и развитието на нормалната сексуална функция.
За да допълним картината на инфантилния сексуален живот, трябва да добавим и това, че често — или почти винаги — изборът на обекта в детската възраст се прави в такава форма, в каквато го обрисувахме като характеризиращ периода на пубертета, а именно — всички сексуални стремежи се насочват само към едно лице, при което трябва да бъдат достигнати всички цели. Това е най-голямото възможно в детска възраст приближаване до окончателното формиране на сексуалния живот след настъпването на полова зрялост. Разликата се състои само в това, че обединяването на частните влечения и подчиняването им на примата на гениталиите в детството не са осъществени напълно, т.е. само непълно са налице. Последната фаза в развитието на сексуалната организация се състои следователно в това, че този примат започва да обслужва продължаването на рода.

c) Двукратният избор на обект

Може да се смята за типично, че изборът на обект се извършва двукратно, на два тласъка. Първият избор започва във възрастта между две и пет години и по време на латентния период спира или дори регресира. Той се отличава с инфантилната природа на своите сексуални цели. Вторият започва с настъпването на периода на пубертета и обуславя окончателната форма на сексуалния живот.
Фактът на двукратния избор на обект, който всъщност се свежда до действието на латентния период, придобива обаче огромно значение за нарушаването на това окончателно състояние. Резултатите от инфантилния избор на обект се изразяват в по-късен период от живота: те или се запазват като такива, или се съживяват по време на пубертета. Вследствие развитието на изтласкването, което е налице между тези две фази, се оказва, че те са неизползваеми. Сексуалните им цели са претърпели известно ограничение и сега те са това, което можем да наречем _нежна_ ориентация в половия живот. Само психоаналитичното изследване може да докаже, че зад тази нежност, обожание и уважение се крият старите, станали негодни сега инфантилни сексуални влечения на инфантилните частични нагони. Изборът на обект в периода на пубертета трябва да се откаже от инфантилните обекти и отново да започне като _чувствена_ ориентация. Несъвпадането на двете ориентации има често като следствие обстоятелството, че не може да се постигне един от идеалите на сексуалния живот — обединяването на всички желания върху един обект.