Детската душа - Трансформациите в процеса на полово съзряване - Част 4

4. Различията между мъжа и жената

Известно е, че едва с настъпването на половата зрялост се установява рязко различие между мъжкия и женския характер — противоположност, която оказва голямо влияние върху целия по-нататъшен живот на човека, повече от всичко останало. Вродените мъжки и женски свойства на характера се забелязват още в детска възраст: развитието на сексуалните задръжки (срам, отвращение, състрадание и т.н.) настъпва по-рано при момичетата и среща по-малка съпротива, отколкото при момчетата; склонността към сексуално изтласкване изглежда въобще по-голяма. Там, където се проявяват частичните нагони на сексуалността, те предпочитат пасивната форма. Но автоеротичната дейност на ерогенните зони е еднаква и при двата пола и благодарение на това сходство в детството липсва възможност за полови различия, както те се проявяват след настъпване на полова зрялост. Взимайки под внимание автоеротичните и мастурбационните сексуални прояви, бихме могли да издигнем положението, че сексуалността на малките момиченца носи напълно мъжки характер. Нещо повече, ако можехме да дадем на понятията „мъжко“ и „женско“ напълно определено съдържание, то бихме могли да защитим следното положение, а именно че либидото винаги — и закономерно по своята природа — е мъжко, независимо от това, дали се среща при мъжа или жената, и независимо от своя обект, бил той мъж или жена.*
[* Необходимо е да се изясни, че понятията „мъжки“ и „женски“, чието съдържание съгласно общоприетото мнение изглежда толкова недвусмислено, в науката спадат към най-заплетените понятия и се поддават на анализ най-малко в _три_ направления. Казват „мъжки“ и „женски“ в смисъл на _активност_ и _пасивност_, в _биологичен_, а също и в _социален_ смисъл. Първото от тези три значения е най-съществено и единствено то се използува в психоанализата. В съответствие с това значение по-горе в текста либидото е наречено мъжко, защото влечението винаги е активно, дори тогава, когато има пасивна цел. Второто, биологичното значение на мъжкото и женското, допуска най-ясното определение. Тук мъжкото и женското се характеризират с наличието на сперматозоиди или яйцеклетки и обусловените от тях функции. Активността и нейните странични явления, по-силната мускулатура, агресивността, по-голямата интензивност на либидото обикновено се сливат с биологичната мъжественост, но не са свързани задължително с нея, защото има породи животни, при които тези свойства са характерни за женските индивиди. Третото, социологичното значение, получава своето съдържание благодарение наблюдението над действително съществуващите мъжки и женски индивиди. Тези наблюдения на хората показват, че нито в психологичен, нито в биологичен смисъл се среща мъжественост или женственост в чист вид. Всяка личност поотделно притежава смес от биологичните си полови признаци с биологичните черти на другия пол и съединение на активността и пасивността, тъй като тези психични черти са както зависими от биологичните, така и са независими от тях.]
Откакто се запознах с теорията за бисексуалността, аз намирам този момент за решаващ в дадения случай и предполагам, че ако не отчитаме ролята на бисексуалността, едва ли е възможно да разберем фактически наблюдаваните сексуални прояви на мъжа и жената.

a) Водещи зони при мъжа и жената

Независимо от казаното мога да добавя само следното: при детето от женски пол водещата ерогенна зона се намира в клитора, следователно е хомологична на мъжката полова зона, намираща се в областта на главичката на половия член. Всичко, което успях да науча за мастурбирането при малките момиченца, се отнасяше до клитора, а не до частите на външните гениталии, които имат значение за последващата генитална функция. Самият аз се съмнявам може ли — освен в изключителни случаи — под влияние на съблазняването момичето да стигне до нещо друго освен до мастурбация на клитора. Срещащото се именно при момичетата толкова често спонтанно облекчаване на сексуалната възбуда се изразява в пулсиращи свивания на клитора и честите му ерекции дават на момичето възможност правилно и без наставления да разбере сексуалните прояви на другия пол, просто пренасяйки върху момчетата усещанията от собствените си сексуални процеси.
Онзи, който иска да разбере превръщането на малкото момиче в жена, трябва да проследи по-нататъшната съдба на тази възбудимост на клитора. Периодът на полово съзряване, в който при момчето се наблюдава изблик на либидо във вид на нова вълна, се проявява при момичето като нова вълна на изтласкване, която се отнася предимно до сексуалността на клитора. При това на изтласкване се подлага известна част от мъжкия сексуален живот. Възникващото тук изтласкване в периода на половото съзряване на жената, засилването на сексуалните задръжки предизвикват дразнене за либидото на мъжа и водят до засилване на неговата сексуална дейност. С повишаването на либидото се засилва неговото сексуално надценяване, което с пълна сила може да се изрази само по отношение на противящата се, отричаща своята сексуалност жена. Тогава клиторът си запазва онази роля — когато при допуснат в края на краищата полов акт сам се възбужда — да предава това възбуждане на съседните части на женските гениталии, така както с една треска борина може да се разпали огън от по-сурови дърва. Често, докато това пренасяне се осъществи, минава известно време, в продължение на което младата жена остава фригидна. Тази фригидност може да се превърне в трайна, ако зоната на клитора не предава своята възбудимост, която възможност се подготвя от силната (мастурбационна) дейност в детска възраст. Известно е, че фригидността на жената често е само привидна, локална. Жените са нечувствителни на входа на влагалището, но по никакъв начин не са невъзбудими от страна на клитора или дори на другите ерогенни зони. Към тези ерогенни поводи за фригидност се прибавят също и психичните поводи, обусловени също от изтласкването.
Ако пренасянето на ерогенната дразнимост от клитора към входа на влагалището се е осъществило, то заедно с това при жените се променя и зоната, която играе водеща роля в по-късната сексуална дейност, докато при мъжете още от детството се запазва една и съща зона. В тази смяна на водещата ерогенна зона, както и във вълната на изтласкване с настъпване на половата зрялост, която като че ли отстранява инфантилната мъжественост, се крият главните причини за склонността — предимно на жените — към невроза и особено към истерия. Следователно тези условия са тясно свързани със същността на женствеността.