Детската душа - Латентният сексуален период на детството и неговите изблици

Изключително често срещащите се като ненормални и възприемащи се като изключения прояви на сексуалност в детството, както и откриването на несъзнаваните до този момент детски спомени на невротиците позволяват да се нахвърли приблизително следната картина на сексуално поведение в детска възраст.*1 Струва ни се несъмнен фактът, че новороденото носи у себе си зачатъци на сексуални стремежи, които след известно време се развиват по-нататък, а после подлежат на засилващо се потискане, което, от своя страна, се нарушава от закономерните смущения в сексуалното развитие и което може да бъде задържано благодарение на индивидуалните особености. За закономерността и периодичността на този осцилиращ ход на развитие не е известно нищо точно определено, но изглежда, че сексуалният живот на децата във възрастта около три или четири години се проявява във форма, която е достъпна за наблюдение.*2
[*1 Последният материал може да бъде използуван благодарение на основателното допускане, че детските години на възрастните невротици не се отличават в това отношение с нищо съществено от детските години на здравите хора, освен що се отнася до тяхната _интензивност_ и яснота.]
[*2 Откритието на Байер, че вътрешните полови органи (_uterus_) на новороденото са обикновено по-големи от тези на по-големите деца (_Deutsches Archiv für klinische Medizin_, Bd. 73, 192), би могло да се приеме като възможна анатомична аналогия с изложеното от мен проявление на инфантилната сексуална функция. Но хипотезата на Халбан за тази установена и за други части на гениталния апарат инволюция не е окончателно потвърдена. Според Халбан (_Zeitschrift für Geburtshilfe und Gynäkologie_, LIII, 1904) този регресивен процес стига до своя край няколко седмици след раждането.
Авторите, които виждат в интерстициалната част на половата жлеза орган, определящ пола, благодарение на анатомичните изследвания изказват твърдението, че съществува инфантилна сексуалност и латентен сексуален период. Ще цитирам следното от гореспоменатата книга на Липшуц за пубертетната жлеза: „… Много по-правилно ще изложим фактическото положение, ако кажем, че съзряването на половите белези, което става през пубертета, се дължи само на едно силно ускорено по това време протичане на процеси, които са започнали много по-рано. Според нас — в ембрионалния стадий на живот“ (с. 169). „Това, което до този момент се е наричало пубертет, представлява навярно само «втората голяма фаза на половото съзряване», започваща в средата на второто десетилетие. Възрастта преди началото на втората голяма фаза може да бъде наречена фаза на полово съзряване.“ (с. 170).
Това подчертано от Ференци (_Internationale Zeitschrift für Psychoanalyse_, VI, 1920) сходство на анатомичните открития с психологичните наблюдения се нарушава само в едно отношение, а именно че _„първата кулминационна точка“_ от развитието на половия орган спада към ранния ембрионален период, а ранният разцвет на детския сексуален живот трябва да бъде отнесен към три- или четиригодишна възраст. Пълното съвпадение по време между анатомичното формиране и психичното развитие, разбира се, не е задължително. Направени са и съответни изследвания на половата жлеза на човек. Тъй като при животното в психологичен смисъл няма латентен период, то важно е да се знае дали и при другите висши животни може да се докаже наличието на същите анатомични данни, въз основа на които авторите допускат двата кулминационни момента на сексуалното развитие.]

а) Сексуалните задръжки

По време на този период на пълна или частична латентност се образуват онези душевни сили, които като задръжки [препятствия] по пътя на половия нагон и като преграда впоследствие ще променят неговата посока (отвращение, чувство за срам, естетични и морални норми и идеали). Когато наблюдаваме културно дете, оставаме с впечатлението, че тези прегради са дело на възпитанието и възпитанието без съмнение съдействува в много голяма степен за това. В действителност това развитие е органично обусловено, фиксирано е по наследствен път и понякога може да се прояви без помощта на възпитанието. Възпитанието не излиза извън отредената му сфера на влияние, като се ограничава само с това, че допълва органично предопределеното и му придава само по-ясен и по-чист израз.

b) Реактивни образувания и сублимация

С какви средства се образуват тези конструкции, които имат такова голямо значение за по-късната култура и норми на поведение? Това става навярно с помощта на самите инфантилни сексуални пориви, притокът от които следователно не се е прекратил и през този латентен период, но чиято енергия — напълно или отчасти — се отклонява от сексуалното си приложение и се насочва към други цели. Историците на културата сигурно ще се съгласят с предположението, че в резултат на такова отклонение на сексуалните импулси от сексуалните цели и насочването им към нови цели — процес, който заслужава названието _сублимация_ — се освобождават могъщи компоненти за всякакъв вид културна дейност. Ние бихме прибавили и това, че такъв процес протича и при развитието на отделния индивид, и бихме отнесли началото му към латентния сексуален период на детството.*1 Ще направим едно предположение относно механизма на подобна сублимация. От една страна, сексуалните пориви от тези детски години не могат да намерят своето приложение, защото функцията за продължението на рода се появява по-късно, а, от друга, сами по себе си не могат да се тълкуват като извращения, тъй като произлизат от ерогенните зони и се ръководят от влечения, които при дадената посока на развитие на индивида могат да предизвикат само неприятни усещания. Затова те пораждат единствено противоположни душевни сили (реактивни стремежи), които създават споменатите психични прегради за силното потискане на такива неприятни чувства като отвращение, срам и морал.*2
[*1 Наименованието „сексуален латентен период“ заимствувам от В. Флийс.]
[*2 В случая, за който тук става дума, сублимирането на сексуалните импулси става по пътя на реактивните образувания. Но в общи линии между сублимирането и реактивното образувание трябва да се прави разлика като между два напълно различни процеса. Сублимирането е възможно и с помощта на други и по-прости механизми.]

с) Изблици в латентния период

Без да се заблуждаваме относно хипотетичната природа и недостатъчната яснота на нашите възгледи за процесите, конституиращи детския латентен период, ще се върнем към действителността и ще посочим, че такова приложение на детската сексуалност представлява идеал за възпитанието, от който развитието на отделния индивид се отклонява обикновено в дадена точка, и то често в значителна степен. От време на време от сексуалните прояви се манифестира нещо, което не се е поддало на сублимация, или някоя сексуална дейност се запазва в продължение на целия латентен период до момента на засилената проява на половия нагон по време на настъпване на половата зрялост. Възпитателите се държат, доколкото те изобщо обръщат внимание на детската сексуалност, точно така, като че ли споделят възгледите ни за моралните сили на противодействие като образуващи се за сметка на сексуалността и сякаш знаят, че благодарение на сексуалните прояви детето не се поддава на възпитание. Те преследват всички видове сексуални прояви при детето като „пороци“, без да могат да предприемат нищо срещу тях. Имаме голямо основание да насочим интереса си към тези внушаващи страх у възпитателите феномени, защото очакваме от тях обяснение на първоначалното формиране на половия нагон.