Детската душа - Сексуалната цел на инфантилната сексуалност

a) Признаци на ерогенните зони

От примерите за смученето можем да извлечем и някои други признаци на ерогенните зони. Съществуват места по кожата или на лигавицата, в които определени дразнения предизвикват усещане за удоволствие от определен вид. Няма съмнение, че предизвикващите удоволствие дразнения изискват особени условия. Тези условия не са ни известни. Тук ритмичният характер би трябвало да играе определена роля, сама се налага аналогията с гъделичкането. По-малко определен ни се струва въпросът, дали трябва да наречем „особен“ характера на това усещане за удоволствие, предизвикано от дразненето, разбирайки под тази особеност именно сексуалния момент. Психологията все още не е наясно по въпроса за удоволствието и неудоволствието, и то до такава степен, че е за препоръчване да се придържаме към най-предпазливи съждения. По-надолу може би ще срещнем доводи, които като че ли потвърждават особеното качество на удоволствието.
Ерогенното свойство може да бъде свързано изключително с определени части на тялото. Съществуват предразположени ерогенни зони, както показва примерът със смученето. Този пример доказва обаче, че и всеки друг участък от кожата или лигавицата може да поеме ролята на ерогенна зона, следователно трябва предварително да притежава определена пригодност за това. Поради тази причина качеството на дразненето има по-голямо отношение към предизвикваното усещане за удоволствие, отколкото строежа на частите на тялото. Детето, което смуче, търси по тялото си и избира за тази цел някое място, което благодарение на навика става особено предпочитано. Ако в този процес то случайно се натъкне на предразположено място (зърното на гърдата, гениталиите), това място започва да се ползува с предимство. Съвсем аналогично сменяне на предпочитанието се среща и в симптоматиката на истерията. При тази невроза изтласкването се разпространява най-много върху собствените генитални зони и тези зони предават своята възбуденост на останалите, обикновено в зряла възраст изостанали ерогенни зони, които тогава се проявяват точно като гениталиите. Но освен това също както при смученето, всяка друга част на тялото може да придобие възбудимостта на гениталиите и да стане ерогенна зона. Ерогенните и хистерогенните зони имат еднакви признаци.*
[* По-нататъшните разсъждения и други наблюдения ни карат да припишем свойството ерогенност на всички части на тялото и на вътрешните органи. По този повод срв. по-долу казаното за нарцисизма.]

b) Инфантилната сексуална цел

Сексуалната цел на инфантилния нагон се състои в достигането на удовлетворение посредством съответното дразнене на избраната така или иначе ерогенна зона. Това удовлетворение трябва да е преживяно по-рано, за да остави потребност за неговото повтаряне, и ние трябва да бъдем готови за приемането на факта, че природата е създала механизми с цел това преживяване на удовлетворение да не бъде оставено на волята на случая.* Вече ни е известно устройството на механизма, който изпълнява тази цел по отношение зоната на устните: това е едновременната връзка на тази част от тялото с приемането на храната. Ще срещнем и други подобни механизми като източници на сексуалност. Потребността от повтаряне на удовлетворяването се проявява двояко: чрез особеното чувство на напрежение, което има по-скоро характера на нещо неприятно, и усещането на сърбеж или дразнене, което е обусловено централно и е проецирано върху периферните ерогенни зони. Затова сексуалната цел може да бъде също така формулирана по следния начин: става въпрос за възможността, проектираното в ерогенната зона усещане на дразнене да бъде заместено от външно дразнене, като поражда усещане за удовлетворение и слага край на усещането за дразнене. Това външно дразнене се състои предимно в някаква манипулация, аналогична на смученето.
[* В биологичните разсъждения почти е невъзможно да се избегне телеологическият начин на мислене, въпреки че е добре известно, че в отделни случаи не можем да бъдем застраховани от грешки.]
В пълно съответствие с нашите физиологични познания е и фактът, че тази потребност се предизвиква и периферно от някакво действително изменение на ерогенната зона. Само изглежда малко странно, че за да се прекрати едно дразнене, е необходимо друго дразнене на същото място.

c) Мастурбационните сексуални прояви*
[* По този повод вж. богатата, но в по-голямата си част лошо ориентирана в своите становища литература за онанизма, например Rohleder, _Die Masturbation_, 1899, по-нататък втората книга от виенската дискусия _Die Onanie_, Wiesbaden, 1912.]

Може само да се радваме, че остана да научим вече не толкова много неща за сексуалните действия на детето, след като изяснихме същността на нагона, изхождайки от една-единствена ерогенна зона. Най-ясното различие се отнася до необходимите за удовлетворение действия, които по отношение на зоната на устните се изразяват в смучене и които в зависимост от положението и устройството на другите зони трябва да бъдат заместени от други мускулни действия.

d) Прояви на аналната зона

Подобно на зоната на устните аналната зона е напълно подходяща по своето положение, за да стане място на присъединяване на сексуалността към други функции на тялото. Трябва да предположим, че ерогенното значение на тази част на тялото първоначално е било много голямо. С помощта на психоанализата с учудване можем да разберем на какви превръщания се подлагат сексуалните дразнения от тази зона в нормалните случаи и колко често тази зона запазва през целия живот значителен потенциал генитална възбудимост.* Толкова често срещаните в детската възраст разстройства на стомаха водят до това, че на тази зона не й липсват интензивни дразнители. Катарите на червата в ранна възраст правят децата „нервни“, както обикновено казваме. При по-късното невротично заболяване те придобиват определено влияние върху симптоматиката на неврозата, в чиято власт те предоставят цялото разнообразие от стомашни разстройства. Вземайки под внимание реликтовото, или най-малкото в процес на трансформация, ерогенно значение на аналната зона, не бива напълно да се игнорират хемороидалните влияния, на които старата медицина е приписвала толкова голямо значение при обясняването на невротичните състояния.
[* Срв. статията _Charakter und Analerotik_ в _Sammlung kleiner Schriften zur Neurosenlehre_, втори том, 1909, по-нататък: _Über Triebumsetzung, insbesondere der Analerotik_ в _Sammlung kleiner Schriften zur Neurosenlehre_, Bd. 4, 1918, и т.н.]
Децата, които използуват ерогенната възбудимост на аналната зона, се издават с това, че задържат изпражненията си дотогава, докато те — натрупвайки се в голямо количество — не започнат да провокират силни мускулни контракции и при преминаването си през ануса са в състояние да предизвикат силно дразнене на лигавицата. При това заедно с усещането за болка възниква и сладострастно усещане. Един от сигурните признаци за бъдещи странности в характера или нервност се явява упоритото нежелание на малкото дете да се изходи, когато го сложат на цукалото, т.е. когато бавачката иска това да стане, и желанието му да изпълни тази дейност само по негово собствено усмотрение. За детето, разбира се, не е важно дали ще изцапа леглото: то се грижи само да не се лиши от удоволствието при дефекиране. Възпитателите долавят истината, като правилно наричат лоши тези деца, които „задържат“ изпълнението на тези физиологични нужди.
Съдържанието на червата, което в качеството си на дразнител на чувствителната в сексуално отношение повърхност на лигавицата се държи като предвестник на друг орган, който трябва да влезе в действие едва след като отмине фазата на детството, има за кърмачето и друго важно значение. Кърмачето се отнася към това съдържание като към собствена част от тялото си, гледа на него като на „подарък“, отделянето на който изразява отношението на малкото същество към заобикалящите го, а отказът от това отделяне свидетелствува за признаци на упоритост. Преминавайки през значението на „подарък“, то по-нататък придобива значението на „дете“, което — според една от теориите за инфантилната сексуалност — възниква благодарение на яденето, а се ражда през червата.
Задържането на фекалиите, предизвикано отначало с цел да се използува един вид като мастурбационно дразнене на аналната зона или пък като инструмент в отношенията с възпитателите, е впрочем и един от корените на толкова честите прояви на запек при невропатите.
Цялото значение на аналната зона се отразява във факта, че се срещат малко невротици, които да нямат свои особени скатологични обичаи, церемонии и т.н., които старателно се скриват.* Истинското мастурбационно дразнене на аналната зона с помощта на пръст, предизвикано от обусловено централно или периферно поддържан сърбеж, се наблюдава доста често при по-големите деца.
[* В един труд, който задълбочи нашето разбиране за значението на аналната еротика („Anal“ und „Sexual“. _Imago_, IV, 1916), Лу Андреас-Саломе казва, че историята на първата забрана, отправена към детето, а именно — забраната да получи удоволствие от аналната дейност и нейните продукти, е решаваща за цялото му развитие. При това малкото същество трябва за пръв път да усети враждебния на неговите влечения обкръжаващ свят, да се научи да отделя своето собствено същество от този чужд за него свят и после да извърши първото „изтласкване“ на възможното за него наслаждение. От този момент „аналното“ остава символ на всичко, което трябва да се изхвърли, да се отстрани от живота. На налагащото се по-късно строго отделяне на аналните процеси от гениталните пречат близките анатомични и функционални аналогии и зависимости между тях. Гениталният апарат остава в съседство с клоаката, „при жената той е дори само взет назаем от нея“.]

e) Прояви на гениталната зона

Сред ерогенните зони на детското тяло има една, която очевидно не играе главна роля и не може да бъде носителка на най-ранните сексуални преживявания, но на която в бъдеще е отредена голяма роля. При момчетата и момичетата тя има отношение към уринирането — това е клиторът, съответно главичката на пениса; при момчетата тя е покрита със слизеста торбичка, така че при нея не могат да липсват дразнения от секретите, които рано или късно се трансформират в сексуално дразнене. Сексуалните прояви на тази ерогенна зона, отнасяща се към действителните полови органи, поставят началото на по-късния „нормален“ полов живот.
Благодарение на анатомичните особености, дразненето от секретите, миенето и избърсването по време на хигиенните грижи, а така също и благодарение на определени случайни възбуди (като например излизането на глисти при момичетата), усещането за удоволствие, което тези части на тялото могат да доставят, неизбежно привлича вниманието на детето още в най-ранна възраст и води до необходимостта от повтарянето му. Ако хвърлим поглед върху всички налични условия и вземем под внимание факта, че мерките за поддържане на чистота едва ли могат да имат по-различен ефект от замърсяванията [свързани с полюцията], няма да можем да се откажем от извода, че благодарение на онанизма в кърмаческа възраст, от който едва ли някой е свободен, се утвърждава бъдещият примат на тази ерогенна зона в половата дейност. Действието, което отстранява дразненето и носи удовлетворение, се състои в триещото докосване на ръката или в несъмнено рефлекторното напрягане на стиснатите едно към друго бедра. Последният начин се употребява най-често от момичетата. Момчетата предпочитат ръката и това предпочитание говори вече за голямото значение, което нагонът за обладаване ще има за мъжката полова дейност в бъдеще.* Още по-ясно ще стане, ако кажа, че трябва да различаваме три фази на инфантилна мастурбация. Първата се отнася към кърмаческата възраст, втората — към краткия по време разцвет на сексуалните прояви към четиригодишна възраст и едва третата съответствува на често единствено вземания под внимание онанизъм в периода на пубертета.
[* Необикновените похвати при онанизма в по-късен период подсказват явно за влияние на преодоляната забрана за онаниране.]

f) Втора фаза на детската мастурбация

Онанизмът в кърмаческа възраст като че ли изчезва след кратък период, но непрекъснатото му практикуване до настъпването на полова зрялост може да бъде вече първото голямо отклонение от желателното за културния човек развитие. Сексуалното влечение на тази генитална зона се пробужда още веднъж в детските години след кърмаческия период, обикновено към четвъртата година, и съществува известно време до ново потискане или пък става перманентно. Възможните обстоятелства са изключително разнообразни и могат да бъдат изяснени само след детайлен разбор на отделните случаи. Но всички подробности от тази _втора_ фаза на инфантилните сексуални преживявания оставят най-дълбоки (несъзнавани) следи в паметта на даденото лице, предопределят развитието на неговия характер, ако този човек остане здрав, и симптоматиката на неврозата, ако той се разболее след достигане на полова зрялост.* В последния случай целият този сексуален период се оказва забравен, свидетелствуващите за него несъзнавани спомени — изместени. Вече споменах, че искам да свържа с тази инфантилна сексуална дейност също и нормалната инфантилна амнезия. Благодарение на психоаналитичното изследване забравеното може да се доведе до прага на съзнанието, като по този начин се отстрани натрапчивостта, която произтича от несъзнавания психически материал.
[* Изчерпателно аналитично обяснение чака още и фактът, че съзнанието за вина при невротиците винаги, както неотдавна призна това Блойлер, се свързва със спомените за онанистични действия предимно в периода на пубертета. Най-грубият и важен фактор на тази зависимост е навярно фактът, че онанизмът е въплъщение на цялата инфантилна сексуалност и затова е способен да поеме върху себе си цялото чувство за вина, отнасящо се до тази сексуалност.]

g) Възраждането на кърмаческата мастурбация

Сексуалната възбуда от кърмаческа възраст отново се появява в споменатата детска възраст или като централно обусловено гъделичкащо дразнене, което изисква удовлетворяване посредством онанизъм, или като процес, приличащ на полюция и който аналогично на полюцията в периода на полово съзряване носи удовлетворение дори и без помощта на някакво действие. Последният случай по-често се среща при момичетата, и то през втората половина на детството. Причините за него не са напълно ясни и очевидно той невинаги трябва да се предхожда от период на по-ранен активен онанизъм. Симптоматиката на тази сексуална проява е много бедна. Вместо неразвития все още полов апарат на сцената се появява пикочо-отделителният апарат, който като че ли е негов опекун. Болшинството от болестите на пикочния мехур от това време са сексуални заболявания; enuresis nocturna* съответствува на такава полюция, ако само не представлява епилептичен припадък.
[* Нощно напикаване — Бел.прев.]
Меродавни за новата поява на сексуалната дейност са както вътрешни причини, така и външни поводи. В случаите на невротично заболяване и едните, и другите могат да се отгатнат по формата на симптомите и напълно да се открият с помощта на психоанализата. За вътрешните причини ще говорим по-нататък; случайните външни поводи придобиват по това време голямо и трайно значение, което се запазва в течение на дълъг период от време. На първо място се намира влиянието на съблазняването, което преждевременно превръща детето в сексуален обект и го запознава при обстоятелства, оставящи дълбоко впечатление, с удовлетворението, което произтича от гениталната зона: впоследствие детето е принудено по онанистичен начин отново да репродуцира това удовлетворение. Това влияние може да идва от възрастни или от други деца: не мога да не призная, че в моята статия от 1896 година _Ätiologie der Hysterie_ аз надцених честотата и значението на това влияние, макар тогава още да не знаех, че и останалите здрави индивиди са можели да имат в детската си възраст такива преживявания, и поради това придавах на съблазняването по-голямо значение, отколкото на факторите от наличната сексуална конституция и развитие.* От само себе си се разбира, че не е нужно да е налице съблазняване, за да се пробуди сексуалният живот на детето, че само по себе си такова пробуждане може да стане възможно и по силата на вътрешни причини.
[* В приложението към своя труд за половото чувство (1903) Хевлок Елис прилага и няколко автобиографични данни на лица, които по-нататък са си останали предимно нормални, касаещи техните първи преживявания в детството и поводите за тези преживявания. Разбираемо е, че тези съобщения притежават този недостатък, че не съдържат доисторическия период на половия живот, покрит от инфантилната амнезия, който може да бъде допълнен само с помощта на психоанализата на превърналия се в нервноболен индивид. Но те все пак са ценни в много отношения и подобни съобщения ме накараха да направя споменатото в текста изменение на предполагаемата от мен етиология на хистерията.]

h) Полиморфно-перверзните наклонности

Поучително е, че под влияние на съблазняването детето може да стане полиморфно-извратено, че то може да бъде склонено към всевъзможни извращения. Това показва, че то е предразположено към тях, и тази склонност е заложена в неговата конституция. Съблазняването затова среща толкова малка съпротива, защото душевните прегради против сексуалните извращения — срамът, отвращението и моралът, в зависимост от възрастта на детето, все още не са изградени или се намират в стадий на образуване. Детето се държи така, както и една средно неинтелигентна жена, при която са се запазили същите полиморфно-извратени наклонности. При обичайни условия такава жена може да остане сексуално нормална, а под ръководството на ловък съблазнител — да придобие влечение към всички перверзии и да прибягва до тях в своята сексуална дейност. Същата полиморфна, т.е. инфантилна склонност, се използува от проститутката в нейната професионална дейност. А при наличието на колосален брой проституиращи жени и такива, които, макар и избегнали тази професия, притежават склонност към проституиране, в края на краищата става невъзможно да не признаем, че в склонността към перверзии има нещо общочовешко и първично.

i) Някои частични влечения

Впрочем влиянието на съблазняването не ни помага да разкрием първоначалните условия на половия нагон, а само ни пречи да го разберем, давайки преждевременно на детето сексуален обект, от който детското сексуално влечение все още няма нужда. Но трябва да се съгласим, че въпреки господството на ерогенните зони детският сексуален живот изявява такива компоненти, които от самото начало визират други лица като сексуални обекти. Такъв род компоненти са намиращите се в известна независимост от ерогенните зони влечения към разглеждане и показване на тялото и към жестокост, които едва по-късно влизат в тясна връзка с гениталния живот, но още в детска възраст се наблюдават като самостоятелни стремежи, първоначално отдалечени от ерогенната сексуална дейност. Малкото дете преди всичко е безсрамно и в определена възраст проявява недвусмислено удоволствие от разголването на тялото си, особено на половите части. Противоположността на тази смятана за перверзна склонност — любопитството да се разглеждат половите органи на други лица, вероятно се проявява в по-напреднала възраст, когато възпиращото чувство за срам е достигнало вече известно развитие. Под влияние на съблазняването воайорската перверзия може да придобие голямо значение в сексуалния живот на детето. Все пак от моето изследвания върху детската възраст на здрави и нервноболни трябва да направя заключението, че влечението към воайорство може да се появи у детето като самостоятелна сексуална проява. Малките деца, чието внимание е насочено към собствените гениталии — в по-голямата си част мастурбационно, обикновено достигат по-нататъшни успехи без странична помощ и проявяват голям интерес към гениталиите на своите приятелчета, с които играят. Тъй като възможността за задоволяването на подобно любопитство обикновено се предлага само при удовлетворяване на двете екскрементални потребности, такива деца стават воайори, внимателно наблюдават, когато другите извършват тези две дейности. След изтласкването на тази наклонност любопитството, насочено към гениталиите на другите (от собствения или противоположния пол), се запазва като мъчителна сексуална наклонност, която става най-силният източник за формиране на симптомите при някои невротични случаи.
В още по-голяма независимост от обикновената, свързана с ерогенните зони сексуална дейност у детето се развива и компонентът жестокост на половия нагон. Жестокостта изобщо е присъща за детския характер, тъй като задръжката, възпираща нагона към обладаване от причиняването на болка на другия, а именно — способността за състрадание, се формира относително по-късно. Както е известно, задълбочен психологичен анализ на този нагон още не е направен. Ние можем да допуснем, че подбудата към жестокост произлиза от влечението към обладаване и се проявява в сексуалния живот в такъв момент, когато гениталиите все още не са получили своето по-късно значение. Жестокостта господствува във фазата на сексуалния живот, която по-късно ще опишем като _прегенитална организация_. Децата, които се отличават с особена жестокост по отношение на животните и приятелите си, справедливо могат да бъдат заподозрени в интензивна и преждевременна сексуална дейност на ерогенните зони и при съвпадането с преждевременната зрялост на всички сексуални нагони ерогенната сексуална дейност изглежда като че ли първична. Липсата на задръжки от страна на състраданието крие опасността тази налична в периода на детството връзка между жестоките и ерогенните влечения да се окаже нерушима в един по-късен етап от живота.
От времето на изповедта на Жан-Жак Русо болезненото дразнене на кожата на седалището е известно на възпитателите като ерогенен източник на пасивното влечение към жестокост (мазохизъм). От това те с пълно право извеждат искането телесните наказания, които почти винаги се осъществяват върху тази част на тялото, да не се прилагат спрямо онези деца, при които — благодарение на по-късните изисквания на културното възпитание — либидото може да се изтласка на колатерални пътища.*
[* Основание за гореизложените през 1905 година твърдения за инфантилната сексуалност по същество ми дадоха резултатите от психоаналитичното изследване на възрастните. Непосредствените наблюдения над детето тогава не можеха да бъдат напълно използувани и дадоха само определени намеци и ценни потвърждения. От този момент благодарение на анализа на отделни случаи на нервни заболявания в периода на ранното детство стана възможно да бъде изучена инфантилната психосексуалност (_Jahrbuch für psychoanalytische und psychopathologische Forschungen_, Bd. I, 1909, и сл.). Със задоволство мога да кажа, че непосредственото наблюдение напълно потвърди изводите на психоанализата и с това даде добри доказателства, че този метод на изследване заслужава пълно доверие.
„Анализът на фобията на едно петгодишно момче“ освен това ни научи и на още много нови неща, за които не бяхме подготвени от психоанализата, например че сексуалната символика, изобразяването на сексуалното с помощта на несексуални обекти и отношения започва от първите години на периода, в който детето започва да говори. По-нататък насочих вниманието си към един недостатък на въпросното изобразяване, което за по-голяма нагледност представя абстрактното разграничаване на двете фази на _автоеротизма_ и _любовта към обекта_ и като разграничаване във времето. Но от споменатия анализ (както и от съобщенията на Бел: вж. по-горе) се вижда, че децата във възрастта от 3 до 5 години са способни на много ясен, съпроводен със силни афекти _избор на обекта_.]