Детската душа - Анализ на фобията на едно петгодишно момче - Част 1

Болестта и излекуването на доста младия пациент, за когото ще стане дума по-долу, строго казано, не са наблюдавани от мен. Въпреки че ръководех процеса на лечение и дори лично разговарях с момчето, самото лечение се извършваше от бащата на детето, на когото изказвам своята благодарност за бележките, които той ми предаде за публикуване. Заслугата на бащата се простира и по-далеч: мисля, че друг изобщо не би успял да накара детето да направи такива признания. Едва ли щяхме да се справим без знанията, благодарение на които бащата успя да изтълкува показанията на своя петгодишен син, и всичките технически трудности на психоанализата в такава ранна възраст щяха да си останат непреодолими. Само сливането в едно на родителския и лекарския авторитет, съвпадането на нежните чувства с научния интерес направи възможно използуването на метод, който едва ли бе приложим в подобни случаи. Но особеното значение на това наблюдение се заключава в следното: лекарят, който се занимава с психоанализа на възрастен невротик и открива психичните образувания слой след слой, стига накрая до известни предположения за детската сексуалност, в чиито компоненти той вижда движещата сила на всички невротични симптоми в по-късното развитие. Изложих тези предположения в публикуваните от мен през 1905 година „Три очерка по теорията на сексуалността“. И зная, че за човек, който не е запознат с психоанализата, те ще изглеждат неопровержими. Но и психоаналитикът трябва да признае, че желае да получи по-пряк и по-къс път за доказването на тези основни положения. Нима е невъзможно да се проучат в цялата им свежест онези сексуални подбуди и желания на детето, които при възрастния се извличат толкова трудно изпод многобройните им наслоения? Още повече че според нас те са в душевната конституция на всички хора и само при невротика се оказват усилени или изопачени.
С тази цел аз отдавна моля своите приятели и ученици да събират наблюденията си върху половия живот на децата, който обикновено по едни или други причини остава незабелязан или скрит. Сведенията за малкия Ханс заемат основно място сред материалите, които попаднаха у мен благодарение на моята молба. Неговите родители — и двамата мои горещи привърженици — решили да възпитават своето първородно дете с минимални забрани, което несъмнено е прекрасно условие за запазването на добрите нрави. И тъй като детето било весело, добро и живо момченце, опитите да го възпитат без каквито и да било строгости, да му дадат възможност да расте свободно и да се изявява довели до добри резултати. Тук ще възпроизведа записките на бащата за малкия Ханс и, разбира се, ще се въздържам всячески от изопачаване на наивността и искреността, толкова характерни за детската душа, без да се придържам към ненужни условности.
Първите сведения за Ханс се отнасят до времето, когато детето още не било навършило три години. Още тогава различни негови изказвания и въпроси разкривали особено живия му интерес към онази част от собственото му тяло, която на собствения си език той обикновено наричал _Wiwimacher_. И така, веднъж той попитал майка си:
Ханс: „Мамо, ти имаш ли _Wiwimacher_?“
Майката: „Разбира се. Защо питаш?“
Ханс: „Само си помислих.“
На тази възраст той влиза в краварника и вижда как доят крава. „Вижте — казва той, — от Wiwimacher-а тече мляко.“
Още първите наблюдения позволяват да се очаква, че много, ако не и по-голяма част от онова, което демонстрира малкият Ханс, ще се окаже типично за сексуалното развитие на детето. Аз изтъкнах вече веднъж, че не е нужно да се изпада в ужас, ако открием у жената представа за смучене на половия член. Тази непристойна подбуда е твърде безобидна по своя произход, тъй като представата за смученето е свързана с майчината гръд, а вимето на кравата в нашия случай е опосредствуващото звено, тъй като по своята природа това е гръдна жлеза, а по вида и положението си — пенис. Откритието на малкия Ханс потвърждава последната част на моето предположение.
По това време неговият интерес към Wiwimacher-а не е изключително теоретичен. Както може да се предположи, у него е налице също и стремеж да пипа своя полов орган. На три години и половина майката го заварила да държи пениса си с ръка. Тя го заплашила; „Ако правиш така, ще извикам д-р А. и той ще ти отреже Wiwimacher-а. С какво тогава ще правиш _wiwi_?“
Ханс: „С моето _popo_.“
Тук той отговаря, без да осъзнава вината си, но за сметка на това придобива „кастрационен комплекс“, който толкова често може да бъде открит при анализа на невротици, колкото и да протестират против това. За значението на този елемент в историята на развитието на детето би могло да се кажат много съществени неща. Кастрационният комплекс е оставил ред забележими следи в митологията (и не само в гръцката). Вече говорих за неговата роля в „Тълкуване на сънищата“ и в други свои трудове.
Почти на същата възраст (три години и половина) той възбудено и радостно вика: „Видях Wiwimacher-а на лъва.“
По-голямата част от значението, което имат животните в митовете и приказките, вероятно трябва да се припише на откровеността, с която те демонстрират пред любознателния младенец своите полови органи и сексуалните им функции. Сексуалното любопитство на нашия Ханс не познава съмнението, но то го прави изследовател и му дава възможност за правилно познание.
На три години и девет месеца той вижда на гарата как от локомотива изтича вода. „Локомотивът прави _wiwi_. А къде е неговият _Wiwimacher_?“
След минута той дълбокомислено добавя: „Кучетата и конете имат _Wiwimacher_, а масата и столът нямат.“ По такъв начин той установява съществен признак за различаването на одушевеното от неодушевеното.
Любознателността и сексуалното любопитство явно са тясно свързани помежду си. Любопитството на Ханс е насочено предимно към родителите му.
Ханс, на три години и девет месеца: „Татко, ти имаш ли _Wiwimacher_?“
Бащата: „Да, разбира се.“
Ханс: „Но аз никога не съм го виждал, когато се събличаш.“
Друг път той напрегнато наблюдава майка си, която се съблича преди лягане. Тя го пита: „Какво гледаш така?“
Ханс: „Гледам само дали имаш _Wiwimacher_.“
Майката: „Разбира се. Не знаеш ли това?“
Ханс: „Не, мислех си, че след като си голяма, то и твоят _Wiwimacher_ е като на коня.“
Да отбележим това очакване на малкия Ханс. По-късно то ще добие своето значение.
Едно голямо събитие в живота на Ханс — раждането на малката му сестра Анна — се случва, когато Ханс е точно на три години и половина (април 1903 — октомври 1906 година). Неговото поведение непосредствено е отбелязано от бащата: „В 5 часа сутринта, когато започват болките, леглото на Ханс е пренесено в съседната стая. Тук той в 7 часа се събужда, чува женски стонове и пита: «Защо кашля мама?» и след кратка пауза добавя: «Днес сигурно ще дойде щъркелът.»
Разбира се, в последните дни често му казваха, че щъркелът ще донесе момиченце или момченце и той съвсем правилно асоциира необикновените стонове с идването на щъркела.
По-късно го отвеждат в кухнята. В антрето той вижда чантата на лекаря и пита: «Какво е това?» Отговарят му: «Чанта.» Тогава той убедено заявява: «Днес ще дойде щъркелът.» След раждането акушерката влиза в кухнята и поръчва чай. Ханс обръща внимание на това и казва: «Аха, когато мама кашля, й дават чай.» После го викат в стаята, той не гледа към майка си, а към съдовете с окървавена вода и с известно смущение казва: «А от моя _Wiwimacher_ никога не тече кръв.»
Всичко в неговите забележки показва, че той прави връзка между необичайните неща в обкръжаващата го обстановка и идването на щъркела. На всичко гледа с усилено внимание и с гримаса на недоверие. _Без съмнение у него здраво се вкоренява първото недоверие по отношение на щъркела._
Ханс се отнася доста ревниво към новодошлата и когато я хвалят, казват, че е красива и т.н., той веднага произнася презрителната забележка: «Затова пък няма зъби».* Работата е там, че когато за първи път я видя, той беше поразен, че момиченцето не говори, и обясняваше това с факта, че няма зъби. От само себе си се разбира, че през първите дни на него му обръщаха по-малко внимание и той се разболя от ангина. В трескаво състояние той казваше: «Не искам никаква сестричка!»
[* Отново типично поведение. Друг брат, по-възрастен само с две години, при аналогични обстоятелства им викал през сълзи: «Твърде е малка, твърде е малка.»]
Приблизително след половин година неговата ревност премина и той станал нежен, но уверен в своето превъзходство като брат.*
[* Друго момче, по-голямо, казва при появяването на бял свят на братчето си: «Нека щъркелът си го вземе обратно.»]
Малко по-късно (след седмица) Ханс гледа как къпят сестричката му и отбелязва: «А нейният _Wiwimacher_ е още малък — и като че ли за да я утеши, добавя: — Е, когато тя порасне, ще стане по-голям.»*
[* Към подобно умозаключение със същите изрази достигат други две момчета, когато с любопитство за първи път разглеждат корема на своята малка сестричка. Може да се изпадне в ужас по повод на тази ранна извратеност на детския интелект. Защо тези млади изследователи не констатират онова, което виждат, а именно: няма никакъв _Wiwimacher_? За нашия мъничък Ханс това е разбираемо. Знаем как с помощта на внимателна индукция той установява за себе си общото положение, че живото се отличава от неживото по наличието на _Wiwimacher_. Майката поддържала това убеждение, давайки му утвърдителни отговори относно лица, убегнали от неговите наблюдения. И сега, след наблюденията над малката си сестра, той е напълно неспособен да се откаже от придобитото знание. Той стига до заключението, че и тя има _Wiwimacher_, който е твърде малък, но ще расте, докато не стане толкова голям, колкото е при коня.
За реабилитация на нашия малък Ханс ще прибавим и още нещо. Собствено казано, той постъпва не по-зле от философа от школата на Вундт, който смята, че съзнанието е винаги присъствуващ признак на психичния живот, подобно на това, както Ханс мисли, че Wiwimacher-ът е неотменим признак на всичко живо. Когато философът се натъква на психични явления, в които съзнанието изобщо не участвува, той не ги нарича несъзнавани, а _смътно_ осъзнавани. Wiwimacher-ът е още малък! И при това сравнение предимството все пак е на страната на нашия малък Ханс, защото, както това често се случва при сексуалните изследвания на децата, зад техните заблуждения винаги има частица истина. Всъщност у малкото момиченце все пак има малък _Wiwimacher_, който ние наричаме клитор, но който не расте, а остава неразвит.]
На същата възраст (три години и девет месеца) Ханс за първи път разказва своя сън: «Днес, когато спях, мислех, че се намирам в Гмунден с Марика.»
Марика е тринадесетгодишната дъщеря на хазаина, която често играела с него.
Когато в негово присъствие бащата разказва за този сън на майката, Ханс го поправя: «Не с Марика, а _съвсем сам_ с Марика.»
Тук трябва да отбележим следното: «През лятото на 1906 година Ханс беше в Гмунден, където по цели дни си играеше с децата на хазаина. Когато отпътувахме от Гмунден, си помислихме, че сбогуването и завръщането в града ще се окажат тежки за Ханс. За наше учудване не се случи нищо подобно. Той явно беше доволен от промяната и няколко седмици говори много малко за Гмунден. Едва след това у него започнаха да се появяват твърде живи спомени за времето, прекарано в Гмунден. Четири седмици той преработваше тези спомени във фантазии. В своите фантазии той играеше с децата Олга, Берта и Фриц, разговаряше с тях, като че ли те са в стаята, и беше способен да се развлича по този начин с часове. Сега, когато се роди сестра му, той явно е погълнат от проблема за раждането на децата. Нарича Берта и Олга „свои деца“ и един път заявява: „И моите деца Берта и Олга ги донесе щъркелът.“ Сегашният му сън след 6-месечно отсъствие от Гмунден явно трябва да бъде разбиран като израз на желанието да замине за Гмунден.»“
Така пише бащата. Веднага ще отбележа, че със своето последно заявление за „неговите деца“, които щъркелът му донесъл, Ханс се противопоставя на скритото в него съмнение.
За щастие тук бащата е отбелязал нещо, което после се оказва необикновено важно.
„Рисувам жираф на Ханс, който в последно време често ходеше в Шьонебрун. Той ми казва: «Нарисувай и _Wiwimacher_.» Аз: «Нарисувай го сам.» Тогава той рисува по средата на корема малка пръчица, която веднага удължава, като казва: «Wiwimacher-ът е по-дълъг.»“
Минавам с Ханс покрай един кон, който уринира. Той отбелязва: „Wiwimacher-ът на коня е отдолу, както и при мен.“
Той гледа как къпят неговата тримесечна сестра и със съжаление казва: „Нейният _Wiwimacher_ е съвсем малък.“
Ние вече знаем, че благодарение на тази формула той успява да поддържа правилността на своето откритие.
Всеки изследовател понякога рискува да направи грешка. Като утешение може да му послужи обстоятелството, че в основата й лежи смесването на понятията, което се наблюдава в разговорния език. Това оправдание важи и за Ханс. Той вижда в своята книжка с картинки маймунка, показва завитата й нагоре опашка и казва: „Виж, татко, _Wiwimacher_.“*
[* На разговорен немски опашка и пенис имат едно и също название — _Schwanz_.]
Заради своя интерес към Wiwimacher-а той си измисля доста своеобразна игра. В антрето има килер и клозет. От известно време Ханс влиза в този килер и казва: „Отивам в моя клозет.“ Веднъж надничам там, за да видя какво прави вътре. Оказва се, че той вади пениса си и казва: „Аз правя _wiwi_“ — това означава, че той играе на клозет. Характерът на играта проличава не само от това, че той не уринира наистина, но и че вместо да отиде в клозета, предпочита килера, който нарича „своя клозет“.
Ще бъдем несправедливи към Ханс, ако проследим само автоеротичните черти на неговия сексуален живот. Неговият баща може да ни съобщи своите подробни наблюдения над неговите любовни отношения с другите деца, в които, както и при възрастните, може да се установи „избор на обект“. И тук имаме работа с твърде забележителна подвижност и полигамни наклонности.
„През зимата взимам Ханс (на три години и девет месеца) на пързалката и го запознавам там с двете дъщерички на моя колега, които са на около десет години. Ханс сяда до тях. Те, съзнавайки своята възраст, гледат презрително момченцето. А той ги гледа с обожание и въпреки че това не им прави никакво впечатление, вече ги нарича «негови момичета». «Къде са моите момичета? Кога ще дойдат моите момичета?» А у дома в продължение на няколко седмици ми досажда с въпроса: «Кога ще отида пак на пързалката при моите момичета?»
Петгодишният братовчед гостува на Ханс (който вече е на четири години). Ханс много пъти го прегръща и веднъж по време на тази нежна прегръдка казва: «Колко те обичам.»
Това е първата, но не и последна черта на хомосексуалност, с която ще се срещнем при Ханс. Нашият малък Ханс започва да прилича на образец за извратеност.
«Преместваме се в нов апартамент (Ханс е на четири години). Една врата води от кухнята към малко балконче, от което се вижда отсрещният апартамент. Тук Ханс открива момиченце на 7–8 години. Сега той, за да я гледа, сяда на стъпалото, което води към балкона, и стои там с часове. Особено към 4 часа, когато момиченцето се връща от училище, него не могат да го задържат в стаята или да го махнат от наблюдателния му пост. Веднъж, когато по обичайното време момичето не се появява, Ханс започва да се вълнува и да ми досажда с въпроси: „Кога ще дойде момичето? Къде е момичето?“ и т.н., а после, когато тя се появява, Ханс е щастлив и не сваля очи от нейното жилище. Силата, с която се проявява тази „любов от разстояние“, се обяснява с това, че Ханс няма приятели и приятелки. Явно за нормалното развитие на детето е нужно непрекъснато общуване с други деца.»
Такова общуване Ханс (четири години и половина) имаше, когато заминахме да прекараме лятото в Гмунден. В къщата ни играят децата на хазаина: Франц (12 години), Фриц (8 години), Олга (7 години) и Берта (5 години) и освен това децата на съседите: Ана (10 години) и още две момичета по на 9 и 7 години, чиито имена не зная. Неговият любимец е Фриц, когото той често прегръща и уверява в своята любов. Веднъж на въпроса ми кое от всички момичета му харесва най-много, той отговаря: «Фриц.» В същото време по отношение на момичетата той е много агресивен, държи се като мъж, завоевател, прегръща ги и ги целува, което много харесва на Берта. Вечер, когато Берта излиза от стаята, Ханс я прегръща и с най-нежен глас й съобщава: «Берта, колко си мила!» Но това не му пречи да целува и другите момичета и да ги убеждава в силата на своята любов. Харесва му и Марика — четиринадесетгодишната дъщеря на хазаина, която играе с него. Вечер, когато го слагат да спи, той казва: «Нека Марика да спи с мен.» Когато му обясняват, че това е невъзможно, той казва: «Нека тогава да спи с мама и татко.» Когато отново му възразяват, започва следният диалог:
Ханс: «Тогава аз ще отида долу да спя с Марика.»
Мама: «Ти наистина ли искаш да си отидеш от мама и татко и да спиш долу?»
Ханс: «Но нали утре за закуска ще се кача отново горе?»
Мама: «Ако наистина искаш да се махнеш оттук, вземи си ризката и панталонките и го направи!»
Ханс си взима нещата и отива да спи при Марика, но, разбира се, го изпращат обратно.
(Зад желанието «нека Марика да спи при нас» се крие друго: нека Марика, в обществото на която той изпитва такова удоволствие, влезе в нашия дом. Но несъмнено е и друго. Тъй като майката и бащата на Ханс, макар и не много често, го взимат в леглото си и по време на това у него се събуждат еротични усещания, то и желанието да спи с Марика вероятно има своя еротичен смисъл. За Ханс, както и за всички деца, лежането в леглото с бащата или с майката е източник на еротична възбуда.)
Въпреки хомосексуалната си склонност, при разпитите на майката нашият Ханс се държи като истински мъж.
И в приведения по-долу случай Ханс казва на майка си: «Слушай, ужасно бих искал да спя с това момиче.» Този случай е доста забавен, тъй като Ханс се държи като възрастен влюбен. В ресторанта, където обядваме, идва едно хубавичко осемгодишно момиченце, в което Ханс, разбира се, веднага се влюбва. През цялото време той се върти на стола си, за да може да я зърне. След като се нахранва, той застава до нея, за да пококетничи, но жестоко се изчервява, като вижда, че го наблюдават. Когато погледът му среща погледа на момиченцето, той срамежливо обръща глава на другата страна. Разбира се, поведението му развеселява всички посетители на ресторанта. Всеки ден, когато го водят в ресторанта, той пита: «Как мислиш, момиченцето там ли ще бъде днес?» Когато тя накрая идва, той се изчервява като възрастен в идентична ситуация. Веднъж идва при мен сияещ и ми шепне: «Слушай, вече зная къде живее момичето. Видях я къде се качи по стълбите.» Докато у дома е агресивен по отношение на момичетата, тук той се държи като платонически въздишащ поклонник. Може би това е свързано с факта, че момичетата в къщата са селски деца, а това е културна _дама_. По-горе беше споменато, че той изказваше желание да спи с това момиченце.
Тъй като не искам Ханс да остава в състоянието на душевно напрежение заради любовта си към момиченцето, аз го запознавам с него и го каня да ни посети следобед, когато Ханс се наспи. Ханс е толкова възбуден от очакваната среща, че за първи път не може да заспи след обяда и неспокойно се върти в леглото. Майка му го пита: «Защо не спиш? Може би си мислиш за срещата с момиченцето?» На което щастливият Ханс отвръща: «Да.» Освен това, когато се прибрал вкъщи, разказал на всички: «Днес при мен ще дойде момичето» и през цялото време досаждал на Марика с въпроси: «Чуй ме, как мислиш, ще бъде ли мила с мен, ще ме целуне ли, когато аз я целуна» и т.н.
Следобед валеше дъжд и посещението се отложи, а Ханс намери утеха при Берта и Олга.“
По-нататъшните наблюдения за този период от пребиваването на село ни карат да мислим, че в момчето се появява и нещо ново.
„Ханс (на четири година и половина). Днес сутринта майка му, както всеки път, къпе Ханс и след къпането го изтрива и пудри тялото му. Когато много внимателно пудри пениса, за да не го докосне, Ханс казва: «Защо не пипаш с пръсти?»
Майката: «Защото това е свинщина.»
Ханс: «Какво означава свинщина? Защо?»
Майката: «Защото е неприлично.»
Ханс (смее се): «Но е приятно.»“*
[* Подобен опит за съблазняване ми разказа една страдаща от невроза майка, която не искаше да повярва във възможността за детска мастурбация. Наложило й се да ушие на своята малка дъщеричка (на три години и половина) панталони. Когато ги пробвала, за да разбере дали няма да й стискат при ходене, тя прокарала ръка по вътрешната част на бедрата. Тогава детето изведнъж притиснало с крака ръката й и помолило: „Мамо, остави ръката си там — толкова е приятно.“]
Почти по същото време съновидението на Ханс рязко се отличава по своето съдържание от смелостта, която той проявява по отношение на майката. Това е първият изопачен до неузнаваемост сън на момчето. Само благодарение на проницателността на бащата неговото тълкуване става възможно.
„Ханс е на четири години и три месеца. _Сънят._ Днес сутринта Ханс се събужда и разказва: «Слушай, днес през нощта си мислех: _Някой казва: кой иска да дойде при мен? Тогава друг отговаря: аз. Тогава той трябва да го накара да направи wiwi._»
От по-нататъшните въпроси става ясно, че в това съновидение отсъствуват зрителни впечатления и то принадлежи към слуховия тип (_type auditif_). Няколко дни преди това Ханс е играл с децата на хазаина, своите приятелки Берта (5 години) и Олга (7 години), разни игри, между които и «направи това»*. (A: «Чий предмет държа в ръката си?» B: «Моя.» Тогава на B му казват какво трябва да направи). Сънят на Ханс е подражание на тази игра, само че Ханс иска онзи, комуто принадлежи предметът, да направи не обичайните целувки или да получи плесници, а да уринира, или по-точно казано, някой трябва да накара него (Ханс) да направи _wiwi_.
[* Игра, при която всеки участник поставя в торбичка някакъв предмет и ако този предмет бъде изваден, той е длъжен да направи каквото му кажат.]
Карам го да ми разкаже още веднъж съня си. Той го разказва със същите думи, но вместо «тогава някой казва» произнася: «тогава тя казва». Това «тя» сигурно е Берта или Олга, с които той е играл. Следователно, преведен, сънят означава следното: аз играя с момичетата и питам кой иска да дойде при мен? Тя (Берта или Олга) отговаря: «Аз.» Тогава тя трябва да ме накара да направя _wiwi_ (т.е. да помогне при осъществяването на това, което за Ханс явно е приятно).
Ясно е, че времето, когато на Ханс му разкопчават панталонките и изваждат пениса, е свързано с приятно усещане. По време на разходките бащата прави това и то става повод Ханс да фиксира своята хомосексуална склонност към бащата.
Два дни преди това, както вече съобщих, той попитал майка си защо не докосва пениса му с ръце. Вчера, когато го заведох встрани, за да уринира, той за първи път ме помоли да го заведа в задната част на къщата, за да не го види някой, и каза: «Миналата година, когато правех _wiwi_, Берта и Олга ме гледаха.» Това според мен трябва да означава, че миналата година това любопитство на момичетата му е било приятно, а сега — не. Ексхибиционистичното удоволствие (от разголването на половите органи) сега е подложено на изтласкване. Изтласкването на желанието Берта или Олга да го гледат как прави _wiwi_ (или да го карат да прави _wiwi_) обяснява появата на това желание в съня, на което той придава красивата форма на игра. От този момент на няколко пъти забелязах, че той иска да прави _wiwi_ незабелязан от другите.“
Тук ще отбележа, че и този сън се подчинява на законите, за които говоря в своята книга „Тълкуване на сънищата“. Разговорите, които се водят в съня, произхождат от собствените или някъде подслушани разговори в непосредствено предхождащите съня дни.
Малко след преместването във Виена бащата фиксира още едно наблюдение: „Ханс, на четири години и половина, още веднъж гледа как къпят малката му сестричка и започва да се смее. Питат го защо се смее.
Ханс: «Смея се на Wiwimacher-а на Ана.» — «Защо?» — «Защото е толкова красив.»
Това, разбира се, е лъжа. Wiwimacher-ът му се сторил смешен. Но, между другото, в такава форма той за пръв път признава разликата между мъжкия и женския полов орган, вместо да я отрича.“