Детската душа - Трансформациите в процеса на полово съзряване - Част 2

2. Проблемът за сексуалната възбуда

За нас остана напълно необяснимо откъде се взима сексуалното напрежение, което се развива едновременно с насладата от удовлетворяването на ерогенните зони, и каква е същността на тази наслада.* Най-близкото до ума предположение — че това напрежение се получава по някакъв начин от самото удоволствие, не само звучи твърде невероятно, но и отпада, защото при най-голямото наслаждение, свързано с отделянето на половите продукти, не се появява никакво напрежение, а точно обратното — всяко напрежение се прекратява. Затова наслаждението и сексуалното напрежение могат да бъдат свързани само по косвен път.
[* Много поучително е, че при употребата на думата _Lust_ — наслаждение, удоволствие — немският език се съобразява със споменатата в текста роля на подготвителната сексуална възбуда, която едновременно дава известно удовлетворение и известна интензивност на сексуалното напрежение. _Lust_ има двояко значение, означава както усещане на сексуално напрежение (_Ich habe Lust_ — имам желание, изпитвам въжделение), така и удоволствие, а в множествено число Lüste, означава сладострастност, похот. — Бел.прев.]

a) Ролята на половите продукти

Освен факта, че при обикновени условия само освобождаването на полови продукти слага край на сексуалната възбуда, съществуват и други основания да се направи връзка между сексуалното напрежение и половите продукти. При въздържане половият апарат се освобождава от половите продукти през различни, но регулярни промеждутъци от време през нощта по време на съновидение, което представя полов акт и се съпровожда с изпитване на наслада. Що се отнася до този процес — нощната полюция, — трудно можем да се откажем от мнението, че сексуалното напрежение, което успява да намери кратък халюцинаторен път за заместване на акта, е функция от натрупването на семенната течност в резервоарите за полови продукти. В същия смисъл опитът свидетелствува за относителната изчерпаемост на сексуалния механизъм. При липса на запас от семенна течност не само че е невъзможно осъществяването на полов акт, но изчезва и чувствителността на ерогенните зони, съответното дразнене на които не може да предизвика удоволствие. Между другото, по този начин ние научаваме, че известна степен сексуално напрежение е необходима дори за възбуждането на ерогенните зони.
Това като че ли потвърждава твърде разпространената, ако не се лъжа, гледна точка, че натрупването на сексуални продукти създава и поддържа сексуалното напрежение, при което налягането на тези продукти върху стените на техните резервоари действува като дразнене върху гръбначномозъчния център, чието състояние се възприема от по-висшите центрове и след това се отразява в съзнанието като известно усещане за напрежение. Ако възбуждането на ерогенните зони повишава сексуалното напрежение, то това би могло да стане само при условие че ерогенните зони се намират в анатомична връзка с тези центрове и при достатъчно голямо сексуално напрежение повишават тонуса на възбудата, като привеждат в действие половия акт, а при недостатъчно — предизвикват производството на полови продукти.
Слабостта на тази теория, към която се придържа например и Крафт-Ебинг в своето описание на сексуалните процеси, се състои в това, че — създадена за обясняване на половата дейност на един зрял мъж — тя обръща малко внимание на три вида обстоятелства, които също трябва да обясни. Тези обстоятелства засягат детето, жената и мъжа кастрат. И в трите случая не може и дума да става за натрупване на полови продукти в същия смисъл, както при мъжа, което затруднява прилагането на схемата. Все пак трябва да признаем, че могат да се намерят факти, които дават възможност посочените случаи да бъдат подчинени на това учение. Въпреки това съществуват опасения, че на фактора _натрупване на полови продукти_ може да бъде приписано действие, което той явно не е способен да извърши.

b) Оценка на вътрешните полови органи

Наблюденията над мъже кастрати показват, че сексуалната възбуда може в значителна степен да бъде независима от производството на полови продукти, тъй като има случаи, при които кастрирането не оказва влияние на либидото, въпреки че като правило се наблюдава противоположно поведение, което действува като мотив за операцията. Освен това отдавна е известно, че болестите, които водят до прекратяване на производството на мъжки полови клетки, оставят незасегнати либидото и потентността на станалия вече стерилен индивид. Така че съвсем не е толкова чудно, както твърди К. Ригер, че загубата на мъжките полови жлези в зряла възраст може да не окаже по-нататъшно влияние върху душевното състояние на индивида. Извършената в крехката възраст преди пубертета кастрация наистина се приближава по своето въздействие до премахването на половите белези, но при това освен самата загуба на половата жлеза трябва да се има предвид и едно забавяне в развитието на другите фактори, свързано с нейното изчезване.

c) Химическата теория

Опитите над животни с отстраняване на половите жлези (тестикули и яйчници) и съответното модифицирано присаждане на нови такива органи при гръбначни животни* хвърлят известна светлина върху произхода на сексуалната възбуда и при това още повече омаловажават значението на натрупването на клетъчните полови продукти. С помощта на експерименти става възможно самецът да бъде превърнат в самка (Ойген Щайнах) и обратно, самката — в самец, при което психосексуалното поведение на животното се променя в съответствие и едновременно с промяната на соматичните полови признаци. Но това определящо пола влияние принадлежи не на онази част от половата жлеза, която произвежда специфични полови клетки (сперматозоиди и яйцеклетки), а на интерстициалната й тъкан, на която авторите приписват особеното значение на „пубертетна жлеза“. Много е възможно по-нататъшните изследвания да покажат, че „пубертетната жлеза“ нормално е двуполово устроена — с което анатомически би била обоснована теорията за бисексуалността на висшите животни, и още сега е вероятно тя да не е единственият орган, който има нещо общо с пораждането на сексуалната възбуда и на половите белези. Във всеки случай това ново биологично откритие идва в потвърждение на всичко, което по-рано знаехме за значението на щитовидната жлеза за сексуалността. Можем да допуснем, че от интерстициалната част на половата жлеза се отделят особени химични вещества, които се изхвърлят в кръвта и зареждат определена част от централната нервна система със сексуално напрежение, както това ни е известно относно превръщането на токсичното дразнене в особено дразнене на органа с помощта на други, чужди за организма отрови. Сега не е време да се правят дори хипотези за това, по какъв начин сексуалната възбуда възниква благодарение на дразненето на ерогенните зони при по-раншно натоварване на централните апарати и какви усложнения се получават от чисто токсичните и физиологичните дразнения при тези сексуални процеси. В това схващане за сексуалните процеси за нас е достатъчно да се придържаме към същественото предположение за съществуването на особени секрети, които дължат своя произход на сексуалната обмяна на веществата. Защото тази изглеждаща произволна хипотеза се подкрепя от възглед, на който малко са обръщали внимание, но който в голяма степен го заслужава. Неврозите, които могат да бъдат обяснени само със смущения на сексуалния живот, демонстрират най-голямо клинично сходство с феномените на интоксикацията и абстиненцията, които възникват при първичната употреба на доставящи удоволствие отровни вещества (алкалоиди).