Детската душа - Психоанализата и детските неврози - Част 3

3. Съблазняването и неговите непосредствени последици.

Най-естественото предположение, разбира се, беше свързано с присъствието на англичанката гувернантка, по време на чието пристигане е настъпила промяната у момчето. По отношение на нея то запазило два неясни „покриващи спомена“. Веднъж, когато вървяла напред, тя казала на тези, които я следвали: „Вижте опашчицата ми!“ Друг път, по време на езда, за голяма радост на децата, шапката й литнала от главата. Това насочваше към кастрационен комплекс и навеждаше на мисълта, че заплахата й по адрес на момчето е допринесла много за неговото странно поведение. Никак не е опасно да се съобщят на анализирания предположения от такъв род. Те никога не вредят на анализа, ако се окаже, че са грешни, и никой няма да започне да ги допуска, без да храни надеждата, че благодарение поне на това ще се доближи до действителността. Под непосредственото влияние на посоченото предположение у болния се появиха съновидения, чието тълкуване не можеше напълно да се осъществи, но които сякаш винаги се въртяха около едно и също съдържание. Доколкото можеше да бъдат разбрани, в тях винаги ставаше въпрос за агресивни действия от страна на момчето по отношение на сестрата или гувернантката и за енергични упреци и наказания в отговор на това. Като че ли… след къпане… да разголя сестра си… завивка… или одеяло… исках да го смъкна или нещо от този род. Но от тълкуването не можеше да се получи нищо определено и когато се създаваше впечатление, че в тези съновидения един и същ материал се разработва по различен начин, то вече нямаше никакво съмнение как би трябвало да бъдат разбирани тези мними спомени. Тук можеше да става въпрос само за фантазии, отнасящи се до детството, които някога са възникнали у болния, вероятно в годините на юношеството, и които сега отново се появяват под такава трудно различима форма.
Веднага стана възможно да бъдат разбрани тези фантазии, когато пациентът изведнъж си спомни факта, че сестра му го е съблазнявала да извърши сексуални постъпки, „когато той бил още съвсем малък, в първото имение“. Отначало се появи споменът за това, че в клозета, който децата често използували заедно, тя му предложила следното: да си покажат един на друг _popo_* и думите веднага били последвани от действия. После той си спомни в детайли много по-съществени неща от нейното съблазняване — по време и място. Това се случило през пролетта. Баща им го нямало у дома. Децата играели на пода в стаята, а майка им правела нещо в съседната стая. Сестра му го хванала за половия орган и започнала да си играе с него, като през цялото време говорела някакви непонятни неща за бавачката. За нея сестра му казвала, че прави същото с всички, например с градинаря, като поставяла неговия полов орган надолу и после хващала тестисите му.
[* _Попа (рус.)_ — дупе, задни части. — Бел.ред.]
По този начин предишните фантазии станаха разбираеми. Те трябваше да унищожат спомените за събитието, което по-късно оскърбяваше мъжкото самолюбие на пациента, и постигаха целта си, подменяйки истината с нещо желано. Съгласно тези фантазии не той има пасивна роля по отношение на сестра си, а обратно, той е агресивният, искал е да види сестра си разголена, но е бил спрян и наказан и затова изпадал в пристъпи на гняв, за които толкова много разказва семейната традиция. Било е целесъобразно в тази измислица да се вмъкне също така и гувернантката, на която майката и бабата главно са приписвали вината за неговите пристъпи на гняв. Тези фантазии напълно съответствуват на създадените легенди, с които след време една велика и горда нация ще се опита да обвие слабостта и неуспеха от своята поява на историческата сцена.
В действителност в цялата тази история за съблазняването и неговите последици гувернантката е можела да има само доста бегло участие. Сцената със сестрата е станала през пролетта на същата година, през лятото на която гувернантката се е появила в къщата, за да замести заминалите родители. Враждебното отношение на момчето към гувернантката е възникнало по друг начин. С това, че тя е ругаела бавачката и я е нарекла вещица, в очите на момчето тя е тръгнала по стъпките на сестрата, която първа разказала за бавачката чудовищни неща, и по такъв начин му дала възможност да прояви в отношението си към нея същата антипатия, за която по-късно ще разберем, че е възникнала по отношение на сестрата като следствие от опита й за съблазняване.
Но постъпката, извършена от сестрата, несъмнено не е била фантазия. Достоверността й бе потвърдена от разказа в по-късните зрели години, който пациентът ми никога не бе забравял. Братовчед му, по-възрастен от него с повече от десет години, по време на разговор за сестра му веднъж разказал, че много добре си спомня, че тя била любопитно и чувствено момиче. Веднъж, когато била на четири или пет години, тя се покатерила на коленете му и разкопчала панталона му, за да хване с ръце половия му орган.
Сега прекъсвам разказа за детството на моя пациент, за да кажа няколко думи за тази сестра, за нейното развитие, по-нататъшна съдба и за влиянието, което е имала върху него. Тя била с две години по-възрастна и на по-високо равнище в своето развитие. Като дете била буйна като момче, а после се развивала блестящо в интелектуално отношение, отличавала се с остър ум; предпочитала естествените науки, но също така пишела и стихове, които баща й високо ценял. В духовно отношение тя значително превъзхождала своите първи многочислени поклонници и им се присмивала. Но в началото на двадесетте си години тя започнала да изпада в състояния на потиснатост, оплаквала се, че не е красива, и започнала да отбягва хората. Изпратили я да пътува, съпроводена от една позната възрастна дама. След завръщането си тя разказвала напълно невероятни истории за това, как нейната придружителка я измъчвала, но въпреки това оставала силно привързана към своята мъчителка. Малко след това, по време на второто пътуване, тя се отровила и умряла далеч от дома. Навярно заболяването й е било начало на _dementia praecox_. Тя служи като едно от доказателствата за силната невропатична наследствена обремененост на семейството, но в никакъв случай не и като единствено доказателство за това. Единият чичо, братът на бащата, след дълъг живот, изпълнен със странности, починал, проявявайки симптоми на тежка натрапчива невроза. Много от роднините са страдали и страдат от по-леки нервни заболявания.
Без да се смята съблазняването, в периода на детството сестрата на нашия пациент е била неудобен конкурент в отношенията с родителите му. Безпощадно подчертаваното й превъзходство е било много тягостно за него. Особено много той й завиждал за уважението, което бащата изпитвал към умствените й способности, и за проявяваната от нея интелектуална активност, докато в същото време той, интелектуално потиснат от момента на възникването на неговата натрапчива невроза, е трябвало да се примири с една по-ниска оценка. От четиринадесетгодишна възраст отношенията между брата и сестрата започнали да се подобряват. Сходната духовна нагласа и общото противопоставяне на родителите ги сближили до такава степен, че между тях се установили най-приятелски отношения. По време на едно състояние на силна сексуална възбуда в периода на настъпването на полова зрялост той се опитал да осъществи с нея интимни контакти. Когато тя му отказала, колкото решително, толкова и ловко, той веднага се обърнал към едно младичко селско момиче, което слугувало в дома и имало същото име като сестра му. С това той извършва стъпка, предопределяща хетеросексуалния му избор на обект, защото всички момичета, в които при явните признаци на натрапчивост се е влюбвал впоследствие, били също прислужници, които му отстъпвали по образованието и интелекта си. Ако всички те са били заместители на забранената за него сестра, то не можем да не признаем, че решаващ момент при избора на обект е бил неговия стремеж да унижи сестра си, да унищожи нейното интелектуално превъзходство, което преди време го потискало толкова много.
Към мотивите от този род, продиктувани от волята за могъщество, от влечението на индивида към самоутвърждаване, Адлер причислява заедно с всички други прояви и сексуалното поведение на човека.
Без да отричам значението на такива мотиви за могъщество, аз никога не съм бил убеден в това, че те действително могат да играят приписваната им доминираща и изключителна роля. Ако не бях довел анализа на моя пациент до своя край, наблюденията, направени от мен, би трябвало да послужат като основание мнението ми да бъде променено в полза на възгледите на Адлер. По неочакван начин краят на този анализ даде нов материал, от който стана ясно, че тези мотиви за могъщество (в нашия случай — желанието за унижаване) са повлияли върху избора на обект само като допълнителна тенденция и като рационализация, а в същото време истинската, дълбока и детерминираща причина ми даде възможност да запазя предишните си убеждения.
Пациентът разказа, че когато получили известие за смъртта на сестрата, той изпитал само едва доловимо усещане за душевна болка. Насилвал се да прояви признаци на печал и с пълно душевно спокойствие можел да се радва на това, че е останал единственият наследник. По това време в продължение на няколко години той се намирал във властта на последното си заболяване. Трябва да си призная, че това съобщение за известно време ме лиши от увереността ми в правилността на моята диагноза. Би могло да се допусне, че болката от загубата на най-любимия член от семейството ще се натъкне при своята проява на задръжки поради непрестанната ревност и като резултат от намесата на станалата несъзнавана инцестна влюбеност, но аз все пак не можех да отхвърля мисълта, че непроявеният взрив от душевна болка ще си намери някаква друга замяна. Тази замяна в края на краищата е била намерена в друго, останало непонятно за пациента чувство. Няколко месеца след смъртта на сестра си той посетил мястото, където се е състоял дуелът на един велик поет, който по това време бил негов идеал, и плакал горчиво на гроба му. Тази реакция му се сторила странна, защото било добре известно, че от смъртта на обожавания от него поет са изминали години, равни на живота на две поколения. Той проумя напълно реакцията си едва когато си спомни, че баща му често сравнявал стиховете на покойната му сестра с произведенията на великия поет. Друга насока за правилното тълкуване на този акт на уважение, оказан като че ли на поета, той дава случайно в своя разказ. До този момент той нееднократно е повтарял, че сестра му се е застреляла, а сега е трябвало да направи поправка, защото тя всъщност се е отровила. По време на дуела поетът е бил застрелян с пистолет.
Сега се връщам към историята на брата, която обаче от този момент трябва да изложа прагматично в някои моменти. Оказа се, че по времето, когато сестрата е започнала своите опити да го съблазни, момчето е било на около три години и половина или малко повече. Както вече беше споменато, това се случило през пролетта на същата година, през която се появила гувернантката, а през есента, след завръщането си у дома, родителите забелязали голямата промяна в характера му. Напълно естествено е тази промяна да бъде свързана с пробуждащата се в този период у момчето сексуалност.
Как е реагирало то на съблазняването от страна на по-голямата си сестра? Отговорът е следният: с отказ, но отказът се е отнасял към лицето, а не към действието. Сестрата, като полов обект, се е оказала неприемлива за него, сигурно защото отношението към нея е приело враждебен характер вследствие съревнованието за обичта на родителите. Той започнал да я отбягва и ухажванията от нейна страна скоро спрели. Но той се опитвал вместо нея да намери друго любимо лице и разказите на самата сестра, опиращи се на примера на бавачката, ръководели неговия избор. Затова момчето започнало да си играе пред своята бавачка със своя полов орган, което, подобно на много от случаите, в които децата не скриват своя онанизъм, трябва да се тълкува като опит за съблазняване. Бавачката направила сериозна физиономия и го разочаровала, като заявила, че не е хубаво да прави така. Казала му, че децата, които постъпват по този начин, по-късно получават „рана“ на същото място.
Влиянието на тези думи, които приличали на заплаха, може да бъде проследено в различни посоки. Вследствие на това привързаността към бавачката отслабнала. Сега момчето можело да й се разсърди. По-късно, когато се появяват пристъпите на гняв, се оказва, че той наистина е озлобен срещу нея. Но за него било характерно това, че отначало той е защитавал упорито всяка либидинозна позиция, от която впоследствие е трябвало да се откаже. Когато на сцената се появила гувернантката и се опитала да подрони авторитета на бавачката, като я наругала и изгонила от стаята, той преувеличил своята любов към бавачката и проявил неприязън и упорство по отношение на агресивната гувернантка. Въпреки това той тайно започнал да търси друг сексуален обект. Съблазняването го насочило към пасивна сексуална цел — да търси нечии докосвания до неговите гениталии. Ще разберем от кого е искал да получи това и по какви пътища е стигнал до този избор.
В пълно съответствие с нашите очаквания ние узнаваме, че с първото генитално възбуждане започнали неговите сексуални изследвания и скоро той се сблъскал с проблема за кастрацията. По това време той е имал възможност да наблюдава как уринират две момиченца — сестра му и нейната приятелка. Благодарение на своята проницателност той е могъл и сам, наблюдавайки ги, да разбере истинското положение на нещата, но се е държал така, както и други момченца на неговата възраст. Отклонил мисълта, че вижда тук потвърждение на раната, с която го заплашила бавачката, и си обяснил, че това е „предното _popo_“ на момиченцата. Това заключение не приключило темата за кастрацията. Той намирал нови напомнящи за нея елементи във всичко, което чувал да се говори. Когато на децата веднъж били раздадени цветни продълговати бонбони, гувернантката, която била склонна към разни странни фантазии, съобщила, че това са парченца от нарязани змии. Това му напомнило, че веднъж по време на разходка баща му видял змия и я разкъсал на парчета с бастуна си. Чул и приказката за вълка, който искал през зимата да лови риба и използувал опашката си за примамка, поради което тя замръзнала и се откъснала. Разпитвал за различните названия, давани на конете в зависимост от запазването или отстраняването на половите им признаци. Следователно той бил обзет от мисълта за кастрацията, но още не вярвал в нея и не се страхувал от нея. Приказките, които по това време знаел, го навеждат на мисълта за други сексуални проблеми. В „Червената шапчица“ и във „Вълкът и седемте козленца“ от корема на вълка изваждат децата, съответно козленцата. Следователно възниква въпросът, дали вълкът е бил женско същество, или и мъжете могат да имат в корема си деца. По онова време за момчето това не било ясно. Впрочем докато провеждал изследванията си, той още не се е страхувал от вълка.
Един от разказите на пациента ми ще ни открие пътя за разбирането на промяната в характера, настъпила по време на отсъствието на родителите в доста отдалечена връзка със съблазняването. Той разказва, че след отказа на бавачката и нейната заплаха престанал да мастурбира. _По такъв начин започващият под ръководството на гениталната зона сексуален живот е бил подложен на външна задръжка и — под нейно влияние — върнат до предходната фаза на прегенитална организация._ Вследствие на потискането на онанизма сексуалният живот на момчето приема анално-садистичен характер. То става раздразнително, проявява склонност към мъчения и започва да се задоволява чрез измъчване на хора и животни. Главен негов обект е любимата му бавачка, която той измъчва толкова жестоко, че понякога я довежда до сълзи. По този начин той й отмъщава за получения отказ и едновременно с това удовлетворява половото си желание във форма, която съответствува на регресивната фаза. Той започва да проявява жестокост към малки животни, да хваща мухи, за да им къса крилата, да мачка бръмбари. В мислите си той е обичал да бие също така и големи животни — коне например. Всичко това е било безусловно активна садистична проява. По-нататък ще стане дума за аналните усещания от това време.
Изключително ценно е това, че в спомените на пациента едновременно изплуваха и фантазии от съвършено друг вид, съставени от картини, в които малтретират и нарязват момчета, а в някои ги бият по пениса. А от други фантазии, които му показваха картини за това, как бият престолонаследника и го затварят в карцера, лесно може да се разбере какви момчета е трябвало да заменят тези анонимни обекти. Очевидно той самият е престолонаследникът. Следователно садизмът във фантазията се обръща срещу самото момче и се превръща в мазохизъм. Обстоятелството, че половият орган сам приема наказанието, ни кара да направим извода, че при това превръщане вече е вземало участие съзнанието за собствената вина, появило се във връзка с онанизма.
В анализа нямаше никакво съмнение, че тези пасивни стремежи са се появили едновременно или много скоро след активно-садистичните.* Това съответствува на необичайно ясната, интензивна и продължителна амбивалентност на болния, която тук за първи път се проявява в почти равномерното развитие на противоположните частични влечения. За него това положение на нещата и в бъдеще остана толкова характерно, колкото и една друга черта, изразяваща се в това, че нито една от съществуващите в него _либидинозни позиции_ не се унищожаваше напълно от следващата. Тя се запазваше заедно с всички останали и го принуждаваше непрекъснато да се колебае, което е било несъвместимо с формирането на устойчив характер.
[* Под пасивни стремежи аз разбирам стремежите с пасивна сексуална цел, но същевременно имам предвид не превръщането на едно влечение в друго, а само преобразяването на целта в указания смисъл.]
Мазохистичните стремежи на момчето довеждат до друг пункт, чието споменаване избягвах, защото той беше окончателно установен едва с анализа на следващата фаза от развитието на пациента. Вече споменах, че след отказа, получен от бавачката, той е престанал да свързва с нея своите либидинозни очаквания и се е насочил към друго лице като сексуален обект. Това лице е бил отсъствуващият тогава от дома баща. До този избор го довежда съвпадението на различни моменти, в това число и случайни, като например спомена за змията, насечена на парчета от бащата. Но преди всичко с това пренасочване момчето възобновява своя първоначален избор на обект, който, в съответствие с нарцисизма на малкото дете, е извършен по пътя на идентифицирането. Вече знаем, че за него бащата е бил образец, предизвикващ възхищението му, и че на въпроса, какъв иска да стане, то обикновено отговаряло следното: „Господин като татко.“ Този обект на идентификация на неговите активни стремежи сега става сексуален обект на пасивна психична ориентация в анално-садистичната фаза. Създава се впечатлението, че съблазняването, извършено от сестрата, го тласка към пасивна роля и му дава пасивна сексуална цел. Под непрекъснатото влияние на това преживяване сега той описва пътя от сестрата през бавачката до бащата; от пасивното отношение спрямо жената до такова отношение към мъжа, като при това намира връзка със своята предишна естествена фаза на развитие. Сега бащата отново е обект. В съответствие с по-високата степен на развитие типът идентификация се сменя паралелно с избора на обект. Превръщането на активната насоченост в пасивна е било резултат и признак на междувременно случилото се съблазняване. Активната нагласа по отношение на всемогъщия баща, разбира се, не би била толкова лесноосъществима в садистичната си фаза. Когато в края на лятото или през есента бащата се връща, пристъпите на гняв и буйствата на детето получават нова сфера на приложение. По отношение на бавачката те са обслужвали активно-садистични цели. Спрямо бащата са преследвали мазохистични цели. С проявата на своя лош характер то е искало да принуди баща си да прибегне до наказание и да го набие, за да получи по такъв начин от него желаното мазохистично-сексуално удовлетворяване. Неговите припадъци и крясъци са били просто опити за съблазняване. В съответствие с мотивировките на мазохизма при това наказание той е очаквал да намери също така и удовлетворение на своето чувство за вина. У него се запазил спомен как по време на една такава сцена започнал да крещи истерично още с приближаването на баща му. Но родителят не го набил, а се опитал да го успокои, като започнал да играе с него, подхвърляйки възглавниците от леглото му като топка.
Не зная защо често необяснимата „извратеност“ на детето дава на родителите и възпитателите повод да си спомнят за такава типична връзка между фактите. Детето, което се държи зле, прави по този начин самопризнание и иска да провокира наказанието. В наказанието то търси едновременно и успокоение от признаването на вината си, и удовлетворение на своите мазохистични сексуални стремежи.
Ние дължим по-нататъшното изясняване на случая на появилия се много точен спомен за това, че всички симптоми на страх са се присъединили към признаците за промяна в характера едва след едно определено събитие. Преди това не е имало никакъв страх, а непосредствено след събитието той се е появил в мъчителна форма. Времето на тази промяна може да бъде установено точно: това се случило преди самия рожден ден, на петата година от живота на нашия пациент. Поради тази основна причина периодът на детството, с който ще се заемем, се разделя на две фази: първата — свързана с „развалеността“ и перверзността — от момента на съблазняването му на три години и половина, до рождения ден, и следващата — по-дългата, в която преобладават признаците на неврозата. Но събитието, което прави това разделяне възможно, не е било някаква травма, а повтарящо се съновидение, след което нашият пациент се събужда обзет от страх.