Детската душа - Анализ на фобията на едно петгодишно момче - Част 5

„22 април. Днес сутринта Ханс отново «си беше помислил нещо».
«Едно момче от улицата пътувало във вагонче. Дошъл кондукторът, съблякъл го голо и го оставил там до сутринта, а на сутринта момчето платило на кондуктора 50 000 гулдена, за да му позволи да пътува в това вагонче».
(Срещу нас минава Северната железопътна линия. На една глуха линия има малка дрезина. Ханс видя едно момче, което се беше качило на нея, и самият той искаше да се повози на нея. Казах му, че това не бива да се прави, защото ще дойде кондукторът. Вторият елемент на фантазията е изтласкването на желанието да се разголва.)“
От известно време вече забелязваме, че фантазията на Ханс работи „под знака на средствата за придвижване“ и с известна последователност се насочва от коня, който тегли кола, към жп линията.
„През деня научавам, че Ханс _цяла сутрин си е играл с гумената кукла, която беше нарекъл Грета. През отвора, в който преди това имало пищялка, той пъхнал във вътрешността й джобно ножче, а за да го измъкне после от куклата, й откъснал крака. Казал на бавачката, сочейки съответното място: «Виж, тук е Wiwimacher-ът._»
Аз: «На какво си игра днес с куклата?»
Той: «Откъснах й крака, и знаеш ли защо? Защото вътре имаше едно ножче, което е на мама. Пъхнах го там през отвора, където беше онова нещо, което пищеше, а после й откъснах крака и то падна оттам.»
Аз: «Защо й откъсна крака? За да можеш да видиш Wiwimacher-а ли?»
Той: «Той и преди си беше там, така че можех да го видя и тогава.»
Аз: «Тогава защо пъхна ножчето?»
Той: «Не зная.»
Аз: «Как изглежда ножчето?»
Той ми го донася.
Аз: «Мислиш, че това може би е малко дете?»
Той: «Не, нищо не мисля, но ми се струва, че щъркелът или някой друг веднъж е донесъл малко дете.»
Аз: «Кога?»
Той: «Някога. Чувал съм за това, а може и изобщо да не съм чувал, или май съм се объркал.»
Аз: «Какво означава _объркал си се_?»
Той: «Че всичко това не е вярно.»
Аз: «Всичко, което казват, е поне малко вярно.»
Той: «Е, да, мъничко.»
Аз (сменяйки темата): «Как според теб се появяват на този свят пиленцата?»
Той: «Щъркелът ги отглежда, не, добрият Бог.»
Обяснявам му, че кокошките снасят яйца и че пиленцата се появяват от яйцата. Ханс се смее.
Аз: «Защо се смееш?»
Ханс: «Защото ми харесва това, което разказваш.»
Той казва, че вече е виждал това.
Аз: «Къде?»
Той: «При теб.»
Аз: «Да не би да съм снасял яйца?»
Ханс: «В Гмунден ти снесе едно яйце в тревата и оттам веднага изскочи пиленце. Веднъж снесе, яйце, зная това съвсем точно, защото мама ми го разказа.»
Аз: «Ще попитам мама дали е вярно.»
Ханс: «Изобщо не е вярно, но аз веднъж снесох яйце и оттам веднага изскочи кокошчица.»
Аз: «Къде?»
Ханс: «В Гмунден. Легнах в тревата, не, бях на колене и децата изобщо не ме виждаха, а на сутринта им казах: „Търсете, деца, вчера снесох яйце.“ И тогава те изведнъж погледнаха и изведнъж намериха яйцето и тогава от него излезе един мъничък Ханс. Защо се смееш? Мама не знае това, и Каролина не го знае, защото никой не гледаше, а аз изведнъж снесох яйцето и изведнъж то се оказа там. Вярно е. Татко, кога кокошчицата пораства от яйцето? Когато го оставят намира ли? А може ли да се яде?»
Обяснявам му.
Ханс: «Е, да, нека го оставим на кокошката, тогава ще порасне пиленце. Ще го опаковаме в сандък и ще го изпратим в Гмунден.»“
По един смел начин Ханс взима в свои ръце воденето на анализа, тъй като родителите му забавят отдавна необходимите обяснения, и в блестяща форма на симптоматично действие им показва: _„Виждате ли, така си представям аз раждането.“_
Онова, което е обяснявал на бавачката за смисъла на играта с куклата, е било неискрено, а пред бащата той направо го отрича и казва, че само е искал да види Wiwimacher-а. След като бащата за компенсация му разказва за произхода на пиленцата от яйца, неговата неудовлетвореност, недоверието и наличните познания се съединяват в прекрасна насмешка, която в последните си думи съдържа вече определен намек за раждането на сестра му.
Аз: „На какво си игра с куклата?“
Ханс: „Казвах й: Грета.“
Аз: „Защо?“
Ханс: „Защото казвах: Грета.“
Аз: „Кого изобразяваше?“
Ханс: „Грижех се за нея като за истинско дете.“
Аз: „Би ли искал да имаш малко момиченце?“
Ханс: „О, да. Защо не? Бих искал да имам, но мама не бива да има, не искам това.“
(Той често говореше така. Страхуваше се, че третото дете още повече ще намали неговите права.)
Аз: „Нали само жените имат деца?“
Ханс: „Аз ще имам момиченце.“
Аз: „Откъде ще го вземеш?“
Ханс: „Ами от щъркела. Той _ще извади момиченцето_, ще го сложи в яйце и от яйцето ще излезе още една Ана, още една Ана. А от Ана ще има още една Ана. Не, ще излезе само една Ана.“
Аз: „Много ли ти се иска да имаш момиченце?“
Ханс: „Да, _догодина ще имам едно_, което също ще се казва Ана.“
Аз: „Защо мама не бива да има момиченце?“
Ханс: „Защото аз искам да имам момиченце.“
Аз: „Но ти не можеш да имаш момиченце.“
Ханс: „О, да, момчето получава момиченце, а момиченцето получава момченце.“*
[* Още един фрагмент от детската сексуална теория с неочакван смисъл. (Превеждаме израза _ein Kind bekommen_ буквално, като _получавам дете_, въпреки че правилният превод е _раждам дете_. С това се запазва непрозрачността на раждането за детето, откъдето и произлизат голяма част от проблемите на бащата с детето при обясняването на произхода на децата. — Бел.прев.)]
Аз: „Момчето не може да получи деца. Деца получават само жените, майките.“
Ханс: „Защо не и аз?“
Аз: „Защото така е наредил Бог.“
Ханс: „Защо ти не можеш да имаш дете? О, да, ще имаш, само почакай.“
Аз: „Дълго ли ще трябва да чакам?“
Ханс: „Нали аз ти принадлежа?“
Аз: „Но мама те е донесла на този свят. Значи ти принадлежиш на мама и на мен.“
Ханс: „А Ана на мен и на мама ли принадлежи?“
Аз: „Ана принадлежи на мен, на мама и на теб?“
Ханс: „Нима е така!“
Докато женските гениталии остават неоткрити за детето, естествено то е лишено от съществена информация за разбирането на сексуалните отношения.