• Автор: д-р Атанас Гълъбов,
  • Година на публикация: 2001,
  • Издателство:

Хомеопатия за всички - Глава 4 - ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ, НА КОИТО СЕ ОСНОВАВА ХОМЕОПАТИЧНОТО ЛЕЧЕНИЕ

Най-висшият идеал на лечението е бързото, меко и трайно въз­становяване на здравето; с други думи, това е премахването и уни­щожаването на болестта във всичките й проявления по най-крат­ния, най-сигурния и най-безвредния начин върху основата на ясно разбираеми принципи."

(Самуел Ханеман, „Органон на лечебното изкуство" Афоризъм №2)

Това, което отличава хомеопатията от алопатията е ясната формули­ровка на принципи и закони, по които се извършва и с които се съобра­зява лечението и които са в съзвучие с природните.

Първият основен принцип, който лежи в основата на хомеопатичното лечение, е този на ПОДОБИЕТО, за който вече говорихме.

Вторият гласи, че винаги се дава САМО ЕДНО ЛЕКАРСТВО на прин­ципа на подобието според тоталността от характерни симптоми.Това означава, че след прегледа се назначава например само ПУЛСАТИЛА ЗОС и докато се приема и не се установи ефектът й не се вземат никакви други хомеопатични лекарства. Едновременното да­ване на няколко хомеопатични лекарства (или на комбинирани препа­рати) практикувано от някои „хомеопати" - например сутрин БЕЛАДО-НА, на обед - ПИРОГЕН, а вечер - МЕРКУРИУС, не е съобразено с „доказването" на лекарствата и начина на действието им. Това обърква реакциите на организма на лекувания, а в същото време и лекуващия (вж. Глава 14: „Видове" хомеопатия).

Третият принцип се отнася до МИНИМАЛНАТА ДОЗА. Лекарството се дава във възможно най-малкото количество и не се повтаря, докато не се е изчерпал ефектът от първата доза.

Четвъртият принцип представлява ЗАКОНА НА ХЕРИНГ. За съжа­ление той е непознат на повечето лекари и студенти по медицина, тъй като при третирането на хора страдащи от хронични заболявания с обикновените алопатични медикаменти, не се постига истинско изле­куване и по този начин не се стига и до неговото проявяваме.

Законът на Херинг описва посоките, в които симптомите се пред­вижват и изчезват в процеса на лечение на хроничните заболявания, а именно:

- отгоре надолу: например при лечението на човек с кожно за­боляване обривите започват да изчезват от главата към краката.

- отвътре навън и от по-важните към по-маловажните органи -например изчезват силно изразени симптоми от страна на стомаха и червата, а се явява кожен обрив, който по-късно също изчезва или пък изчезват сериозни сърдечни и ставни оплаквания, а се появява за крат­ко време разстройство, което също преминава скоро.

- в процеса на лечение често за часове или дни се връщат ста­ри оплаквания, в обратен ред на тяхното появяване във времето преди вземане на лекарството, след което изчезват. Това показва, че те не са били наистина излекувани в миналото, а само потиснати. Например, скоро след приемането на лекарството може да се появи обрив, който пациентът е имал преди две години, и който е бил мазан с различни препарати и „излекуван". Няколко дни след като изчезне обрива, може да се появи за няколко часа главоболие, от каквото човекът е страдал дълго преди четири години и т.н. В хомеопатията това проявяваме за кратко време на различни оплаквания, които човекът е имал преди ме­сеци или години се нарича „лечебна криза".

(При прилагането на комбинирани препарати или на няколко хомеопатични лекарства едновременно, Законът на Херинг не се проявява).

Представа за „болестната картина" на всяко лекарство и действията му се получава от:

1. „Доказванията" на съответното вещество, от което се приготвя лекарството: т.е., то се дава на здрави доброволци, докато се изя­вят симптоми и обективни признаци, които внимателно и подроб­но се записват, както от хората, които го приемат, така и от тези, които наблюдават доказването.

2. Случайните отравяния с веществото, от което е приготвено лекарството, описани в медицинската литература.

3. Излекувани заболявания у някои хора с прилагане на същото лекарство.

4. Типове хора със съответни конституционални особености, при които лекарството е подействало най-добре, например: слаби тъмноко­си мъже, амбициозни, лесно раздразнителни, обичащи пикантни храни или пък руси, светлооки, склонни към напълняване жени, плачливи и непонасящи тлъсто месо и мазни храни.

Цялата тази информация се събира в хомеопатични лекарствени справочници, които на латински се наричат Реперториум и Материя Медика.

Книги

Глава 1 - ЩО Е ХОМЕОПАТИЯ

Глава 2 - Д-Р САМУЕЛ ХАНЕМАН - ГЕНИЯТ ОТ МАЙСЕН

Глава 3 - ИСТОРИЯ НА ХОМЕОПАТИЯТА ПО СВЕТА НАКРАТКО

Глава 4 - ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ, НА КОИТО СЕ ОСНОВАВА ХОМЕОПАТИЧНОТО ЛЕЧЕНИЕ

Глава 5 - ВЪЗМОЖНОСТИ И ОГРАНИЧЕНИЯ

Глава 6 - ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА

Глава 7 - КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ВСЕКИ, КОЙТО СЕ ЛЕКУВА С ХОМЕОПАТИЯ

Глава 8 - ОСОБЕНОСТИ НА ХОМЕОПАТИЧНОТО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ХОРА С ОСТРИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Глава 9 - ОСОБЕНОСТИ НА ХОМЕОПАТИЧНОТО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ХРОНИЧНО БОЛНИ ХОРА

Глава 10 - МЯСТОТО НА ХОМЕОПАТИЯТА В ОБЩИЯ ЛЕЧЕБЕН ПЛАН

Глава 11 - ХОЛИСТИЧЕН ПОДХОД В МЕДИЦИНАТА: БОЛЕСТ И ЗДРАВЕ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ХОЛИСТИЧНИЯ ПОДХОД

Глава 12 - ЗАЩО ХОМЕОПАТИЯТА И ДРУГИ ПРИРОДНИ МЕТОДИ НА ЛЕЧЕНИЕ, ВСЕ ОЩЕ НЕ СА ЗАЕЛИ МЯСТОТО, КОЕТО ИМ СЕ ПОЛАГА В МЕДИЦИНАТА

Глава 13 - ВАКСИНАЦИИ

Глава 14 - “ВИДОВЕ" ХОМЕОПАТИЯ

Глава 15 - ХОМЕОПАТИЯТА В БЪЛГАРИЯ

Глава 16 - ХОМЕОПАТИЯ И ТРАВМИ

Глава 17 - НЯКОИ ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАНИ ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА ПРИ ТРАВМИ ОТ РАЗЛИЧЕН ПРОИЗХОД:

Глава 18 - ОСОБЕНОСТИ ПРИ НАЗНАЧАВАНЕТО НА ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА ПРИ ТРАВМИ

Глава 19 - ПРЕВРЪЗКИ

Глава 20 - ХОМЕОПАТИЧНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ ТРАВМИ

Книги