Хомеопатия за всички - Глава 12 - ЗАЩО ХОМЕОПАТИЯТА И ДРУГИ ПРИРОДНИ МЕТОДИ НА ЛЕЧЕНИЕ, ВСЕ ОЩЕ НЕ СА ЗАЕЛИ МЯСТОТО, КОЕТО ИМ СЕ ПОЛАГА В МЕДИЦИНАТА

„Западната медицина ще стане научна само тогава, когато лекарите и техните пациенти овладеят силите на тялото и ума, кои­то действат според лечебните закони на природата."

Рене Дюбо (бактериолог, лауреат на Нобелова награда)

Още от самото начало на развитието на медицинската мисъл, в нея са се оформили две течения: едното е смятало, че симптомите са бо­лестта, с която трябва да се борим активно като с нашественик, а дру­гото (чийто представител е бил Хипократ) - че симптомите, чрез които се проявява болестта, са израз на саморегулиращата функция на орга­низма, която трябва да се подпомогне с естествени методи - дозирано гладуване, чист въздух, билколечение и др.

Безспорно активната намеса от страна на лекаря нерядко е оправдана и желателна, особено при травми и кризисни състояния, но холистичният възглед предполага вяра в интелигентността на Природата и преди всичко в активното подпомагане на собствените лечителни си­ли на организма.

Голямо значение за засилване на влиянието и доминирането на ог­раничената материалистическо-механична парадигма в медицината през последните няколко века, оказва редукционистичният подход на френския философ от 17 в. Рене Декарт. Той твърдял, че хората имат два ясно разграничими компонента: ум и конкретно осезаемо физи­ческо тяло. Изучаването на всяко от тях, според него, изисква отделна методика. (Това изкуствено поддържано разделяне на човека на две части - материална и духовна - е донякъде и в резултат на конфликта между Църквата и Науката. Първата се е стремяла да не загуби властта и влиянието си над масите, а втората е била принудена да прави ком­промиси, за да може да се развива по някакъв начин.)

В подкрепа на гореспоменатия подход се появили и някои медицин­ски теории, отново във Франция. Една от тях е теорията за специ­фичната етиология. Според нея, всяка болест се причинява от раз­познаваем конкретен причинител, например вирус или бактерия. Тя е подхранена от откритията на немския бактериолог Робърт Кох и френ­ския химик и биолог Луи Пастьор. Но идеята идва още от времето на древногръцкия философ Аристотел, който считал, че болестта е раз­познаваема по определени признаци и най-важното е да й се даде някакво име. Ако проблемите са във физическото тяло, то би трябвало да им въздействаме с физически средства. С други думи, ако някой орган е болен, отрежи го!

Постепенно пациентът беше превърнат в „бойно поле", на което се води „битка" с болестите. На него започна да се гледа като на болестна единица, дори само като на болен орган, а не като на болен човек. С развитието на техниката, докосването, този успокояващ и лечебен сам по себе си жест, изчезна. То беше заместено с включването на па­циента към различни сложни апаратури и със сухи и „обективни", не­рядко съмнителни в своята достоверност данни от лабораторни изслед­вания. Лекарят започна да се превръща в придатък на машината и да губи вътрешния контакт с болния. Създаде се митът за неговата всесилност. Това само сложи непосилно бреме върху плещите му и в съ­щото време премахна необходимостта от поемане на отговорност за собственото здраве от страна на лекуващия се. Хората свикнаха с идея­та, която се лансира от медицинската индустрия за „магическото хап­че", което ще ги освободи от страдания.

Напредъкът на медицината започна да се свързва с развитието на фармацевтичната промишленост - една огромна и богата сила, подкре­пяща алопатичния подход. Здравеопазването все повече и повече за­почна да се обвързва с икономически и политически интереси, твърде отдалечени от грижата за здравето на хората. Самата медицина беше превърната в индустрия, от която се печелят милиарди.

Преди 100 години в САЩ е имало 56 хомеопатични болници, 9 дет­ски хомеопатични болници и 15 санаториума, десетки хомеопатични и натуропатични медицински колежи, в които се е изучавала не само хомеопатия, но и фитотерапия, гладолечение и други природни методи на лечебно въздействие върху болния човек. Между 14 и 25% от всич­ки практикуващи лекари в различните щати са прилагали хомеопатия.

В началото на века Рокфелер и Карнеги фондации започнали ак­тивна дарителска дейност насочена към медицинските университети. Тяхната цел е била създаването на медицинска професия „вдъхваща респект", в която се обучават изключително бели мъже от висшата класа (а не мъже и жени от всякакви раси и социални прослойки, както е било дотогава) и чиято философия се базира на материалистично-меха­ничния подход, за който вече стана дума и на използването на алопатични лекарства. В същото това време кланът Рокфелер е бил вече ак­тивно въвлечен в производството и продажбата им. Това все още ново „лечение", родено в резултат на напредъка на химическата и развива­щата се фармацевтична промишленост, е било разпространено изклю­чително само сред богатите. Народът се лекувал с природни методи.

През 1909 г. фондация Карнеги изпраща един мъж на име Абрахам Флекснер на обиколка из САЩ, за да посети всички медицински учеб­ни заведения - от най-малкото до най-голямото. Той трябвало да реши кои от тях ще получат финансова помощ, за да се развиват, Флекснер подбрал само по-големите и богати медицински центрове, които били склонни да приемат предлагания от Карнеги и Рокфелер лечебен мо­дел, базиран на една едностранчива и вредна философия. За всички по-малки и прилагащи изключително природни методи на лечение ме­дицински колежи, посланието било: „Или се съобразете с това, което ви предлагаме или ще престанете да съществувате".

Останали без подкрепа, те започнали да затварят един след друг, а срещу тези, които все още функционирали, започнала война за ликви­дирането им.

Така правото на избор на населението по какъв начин да се леку­ва, било постепенно отнето.

През последния век се наложиха терапевтични методи, които са не толкова ефикасни, а икономически изгодни и то не за болния, а главно за производителите на алопатични лекарства и медицинска апарату­ра. Ако се замислим за малко, лесно ще установим, че медицината донякъде е заприличала на мода - днес един антибиотик, утре - друг; днес един вид операция, утре - друг; днес една теория, утре - друга. Неоспорим е фактът, че с усъвършенстването на техниката и с многоб­ройните открития, беше постигнато изключително много в овладява­нето на кризисни ситуации. Но за хората с хроничните болести този напредък не донесе почти нищо положително.

Най-големият недостатък на съвременната медицина е, че тя не ра­боти според ясни принципи и закони, а според хаотично прилагани слу­чайни открития, които често се преценяват изолирано от смисъла, кой­то имат в контекста на цялостния живот. Продължават да властват и да се преподават остарели теории, а в същото време не се обръща нужното внимание на нови важни проучвания и открития.

В края на XVIII век, френският химик Лавоазие утвърждава доктри­ната, че животът е химична функция и че храната е горивото. В такъв случай достатъчно би било да се изчислят калориите, които се изгарят от организма и да се достави същият брой калории с храната. По-къс­но бяха открити витамините, ензимите и много други важни субстан­ции, но това не промени съществено официалната гледна точка. Бяха формулирани първият и вторият закон на термодинамиката, а именно: Закона за запазване на масата и енергията и Закона за ентропията гласящ, че с течение на времето, всички неща се разлагат до техните най-прости и стабилни форми и цялостната енергия в системата се прид­вижва от едно по-високоорганизирано състояние към едно по-ниско. Дори и сега, някои учени продължават да поддържат становището, че няма съществена разлика между взаимодействието на веществата из­вън човешкото тяло и вътре в него.

Опитите проведени през нашия век, съвсем очевидно показват точно обратното: двата закона на термодинамиката не важат за живата природа. Тази позиция е поддържана и от Луи де Бройл - физик и баща на вълновата механика. Блестящият френски учен д-р Луи Кервран, член на Ню Йоркската Академия на науките, подробно е документирал биологичната трансмутация, която е свързана с превръщане в тяло­то на едни химични елементи в други и се осъществява чрез директна обмяна между ядрата на различните елементи. Биологичната трансму­тация е процес, който не е химичен и е напълно различен от сливането или разцепването на атома във физиката. Посредством съдействието на биологичните ензимни системи, при него се изисква една милионна част от енергията, която би била необходима да се повтори евентуално това от ядрената физика ин витро. Хранителните нужди на всеки се определят до голяма степен от количеството ензими в наличност в ор­ганизма му за биологична трансмутация. Колкото по-здрав става чо­век, толкова по-малка нужда има от хранителни добавки. Колкото по-силна е жизнената му енергия, толкова повече сили има за да трансмутира. С това биха могли да се обяснят и многото случаи на светци или йоги, живяли или живеещи с оскъдно количество дори еднообраз­на храна.

Пренебрегването на важността на взаимовръзката ум и емоции -тяло и физическо страдание (за нея вече стана дума е предишната глава) в никакъв случай не допринася за развитието на лечебната нау­ка.

Непрекъснато се издигат лозунги от рода на; „На борба с рака!", „На борба със СПИН-а!". Но съвсем очевидно е, че ракът, спинът и много други „болести", не са някакъв „враг", който дебне зад близкия ъгъл, а са симптоми на болния ни начин на мислене и живот и са свързани със сериозно отслабване на имунната защита на организма като ре­зултат от това.

Животът ни е организиран и направляван по начин, който засилва чувството ни, че сме „жертви" на външни обстоятелства и ни подтиква да предоставяме нашата отговорност на външни фактори. Така ние гу­бим контрол върху него. Погледнете например рекламите, с които неп­рекъснато ни бомбардират - всички те носят посланието, че ако искате да изглеждате добре или да бъдете харесвани, трябва да използвате определен крем или парфюм или да ходите облечени по определен начин; ако имате здравословни проблеми и искате да се избавите от тях, пийте това или онова хапче, което ви се предлага и т.н. Повечето хора предпочитат да прехвърлят отговорността върху някой друг и да играят ролята на „невинно дете", като по този начин избягват усилията, необходими за вътрешната им промяна и мислят, че може би правят живота си по-лесен. Но всъщност, така стават зависими от една систе­ма, която експлоатира енергиите им за егоистичните си цели.

Моделът на медицинско обучение и обслужване, който е бил зало­жен и който все още продължава да действа, от една страна поставя лекаря в подчинено положение да изпълнява нерядко и против волята си, вредни за болния методи и манипулации. С тях той може дори и допълнително да увреди здравето му, но затова няма да бъде подведен под съдебна отговорност. В същото време, ако реши да помогне по начин който не е признат за „официален", дори и да има успех, рискува да бъде изложен на присмех, както и да влезе в сериозен конфликт с медицинските институции и дори да изгуби правото си да практикува. Това е една от причините, поради която много лекари, проявяващи ин­терес към естествените методи на лечение, не ги прилагат - просто защото могат да си навлекат неприятности. Ето какво казва известният американски професор по имунология д-р Алън Левин от Калифорний­ския университет в Сан Франциско на една национална конференция по проблемите на медицината: „... Лекарите са принудени чрез запла­ха да прилагат методи, за които те знаят, че не действат. Един от най-ярките примери е химиотерапията, която няма ефект при повечето раково болни... Независимо от факта, че повечето лекари са съгласни, че химиотерапията е като цяло неефективна, те са заставени да я прилагат от групировки, които са особено зантересовани от това и кои­то получават огромни печалби от лекарствената индустрия."

От друга страна, пациентът е умело манипулиран и поставен в из­куствено създадена зависимост спрямо лекаря, бих казал в едни патриархално-синовни отношения, които често изключват свободния му избор. Държа да подчертая, че той самият има вина, защото допуска това да стане.

Непрекъснато чрез средствата за масова информация се тръби за поредното „откритие", което щяло да спаси човечеството от артрита, рака, спина или Бог знае каква друга болест. Но човечеството продъл­жава да страда и умира и дори още и от нови болести. В същото време мерките, които се предприемат за повишаване на здравната култура на хората относно истинската причина за заболяванията и тяхната същност са твърде недостатъчни.

Образованието, което се предлага на децата още от най-ранна въз­раст е насочено не към развиване и разкриване на естествени човеш­ки добродетели и любов към Природата, а към стимулиране на меркантилен и технократичен начин на мислене, който втвърдява сърцата им и осигурява почва за развитието на бездушни бъдещи експлоататори и престъпници, които ще гледат преди всичко собствения си интерес.

Това, което най-много липсва на днешната медицина е хуманизмът. Не искам да кажа, че лекарите като цяло са лишени от него. Напротив, повечето от тези, които са се посветили на това благородно служене на човечеството работят искрено и ежедневно спасяват хиляди хора, но за съжаление са ограничени в помощта, която са способни да ока­жат и то не защото не могат, а поради факта, че не им се създават оптимални условия за това.

За да не изглеждам голословен бих искал да приведа няколко при­мера:

През 1933 г. Ройъл Райф, учен-биолог от Сан Диего, САЩ, изолирал вирус, за който твърдял, че е главна причина за развитието на ракови заболявания при някои хора. Използвайки светлинен микроскоп, кой­то той самият конструирал, с увеличение и разделителна способност все още недостигнати от светлинните микроскопи и днес, Райф успява да наблюдава живи вируси, които могат у възприемчиви хора да пре­дизвикат развитието на ракови заболявания, полиомиелит, херпес и други заболявания. След като излекувал раковоболни животни, уни­щожавайки безболезнено съответния вирус със специфична електро­магнитна честота, Райф заедно с д-р Милбанк Джонсън от Университета в Южна Каролина, провел успешен опит с хора през лятото на 1934 г. Всички 16 от 16-те пациенти с различни ракови заболявания, диагностицирани като терминално болни, били излекувани с предложения безболезнен и без странични ефекти метод. Последвалите опити меж­ду 1935 и 1938 г. затвърдили първоначалния успех. Но през 1939 г. Американската медицинска асоциация (АМА) използвала цялата власт, с която разполагала, за да спре всички научни изследвания с уреда на Райф. Лекарите, прилагащи неговия метод били заплашени с отнемане на правото да практикуват и дори затвор. Самият Райф бил вкаран в затвора, след скалъпен нечестен съдебен процес, който го изпълнил с горчивина и го довел постепенно до алкохолизъм. То й починал в 1971 г. - годината в която Никсън обявил „война на рака".

През 40-те години на миналия век Джон Хокеи, ветеринар от Илинойс, случайно открил билки, които имат благоприятен ефект при рако­ви заболявания. Когато неговият любим жребец заболял от рак, той решил да остави животното да умре на свобода. Хокеи забелязал, че конят започнал да пасе растения, които не били част от обичайната му диета и след няколко седмици туморът започнал да се стабилизира. След една година конят бил вече съвсем добре. Джон Хокеи започнал да експериментира с животни като прибавял и популярни домашни ле­кове към билките.Той постигнал значителен успех и предал рецептите, които прилагал, на своите наследници. Хари Хокеи, специалист по хра­нене и правнук на Дж. Хокеи, отворил клиника в Илинойс през 1924 г. и използвал успешно формулите за лечение на тумори у хора. Това веднага му навлякло гнева на АМА. Наричан „най-големият мошеник на века", той бил многократно арестуван, повече от който и да било друг в историята на медицината - над 100 пъти за период от две години. Независимо от голямата опозиция, която срещнал, неговата клиника, която той преместил в Далас, Тексас през 50-те, станала най-голямата частна клиника в света за лечение на раково болни хора. Един от най-решителните преследвачи на Хокеи бил Д.А.Темпълтън, който искал да затвори клиниката. Хокеи бил арестуван толкова много пъти от него, че започнал да носи със себе си полици за стотици долари, за да пла­ща всеки път гаранцията за освобождаването си. Но понякога той решавал да остане в затвора за няколко дни, за да докаже правотата си. В такива случаи, пациенти, които били излекувани от него, идвали на тълпи пред затвора, носели му храна и предлагали своите свидетелски показания в негова полза. Хокеи бил освобождаван набързо, за да из­бегнат властите конфузното си положение. Когато братът на г-н Темпълтън заболял от рак и бил обявен за нелечим случай, той постъпил в клиниката му и бил излекуван. Тогава Темпълтън, който бил най-ожес­точения му преследвач, станал негов адвокат. Все пак след няколко години Хокеи се видял принуден да премести клиниката си извън САЩ.

Показателен е и случаят с немския лекар Макс Гърсън. За него д-р Алберт Швайцер, лауреат на Нобелова награда казва: „Аз виждам в него един от най-видните гении в историята на медицината. Много от идеите му бяха присвоени, без изобщо името му да се свързва с тях. И все пак той постигна много повече, отколкото би било възможно, при неблагоприятните условия, в които трябваше да работи...Тези, които той излекува остават като свидетелство за истинността на неговите идеи."

Макс Гърсън е роден през 1881 г. в Германия. Учи медицина в Бреслау, Вурцбюрг, Берлин и Фрайбург. След завършването си е назначен за директор на специализираното отделение за туберкулозно болни в Мюнхенската университетска болница по препоръка на д-р Фердинанд Зауербрух - световно известен гръден хирург и авторитет по туберку­лоза.

Като студент, Гърсън страдал от мигрена, за която му казали, че няма лечение. След като решил да опита с диетичен режим, който сам си съставил, той се излекувал от това страдание. По-късно, вече като лекар, прилагайки диетата на негов пациент, страдащ също от мигре­на, той му помогнал да се излекува не само от нея, но и от много раз­пространената и нелечима тогава кожна форма на туберкулоза (вълчанка). През 1929 г. д-р Ф. Зауербрух пише статии в няколко междуна­родно известни специализирани медицински издания, като заявява, че е намерено лечение на кожната туберкулоза и описва опита проведен от д-р Гърсън под негово лично наблюдение. От всички 450 болни, 446 били трайно и напълно излекувани - един невиждан успех. Освен това, той постигнал и много добри резултати при лечението на болни от бе­лодробна туберкулоза, дори в доста напреднал стадий, отново само с помощта на специална диета.

През 1933 г. д-р Гърсън емигрира в САЩ, където продължава да ра­боти и с раково-болни пациенти с голям успех. АМА, недоволна от пос­тиженията му, измисля претекст за да го изключи от редовете си. През 1949 г. той представя пред Сената на САЩ напълно документирани десетки случаи на излекувани от рак хора, за да моли за финансова подкрепа, тъй като клиниката му е била малка и не можела да приеме огромния наплив от пациенти. Въпреки убедителните доказателства, които представил, включително и показанията на излекувани от него, лобито на АМА и на фармацевтичната индустрия попречило на финансирането на проекта му. Разбира се, както казва един негов биограф, той е бил „щастлив", че не е бил директно преследван и вкаран в затво­ра, както някои други негови колеги и учени.

Д-рУилям Кох като млад лекар учи под ръководството на проф. Мой­сей Гомберг, разкрил през 1910 г. природата на свободните радикали, за които толкова се говори днес. Кох защитава докторат по химия като „специалист по свободните радикали", а по-късно става професор по химия и хистопатология в Мичиганския медицински университет и професор по физиология в Уейн Стейт Юнивърсити. Може би трябва да отбележим, че Уилям Кох е племенник на споменатия вече Нобелов лауреат Робърт Кох - откривателят на туберкулозния бацил.

В резултат на научната си работа и изследвания д-р Кох създава особен биологичен катализатор, който по подобие на хомеопатичните лекарства представлява силно разреден разтвор на определени ве­щества. През 50-те години той, както и други лекари съобщават за мно­гобройни излекувани случаи на хора болни от диабет, левкемия, рак, проказа, туберкулоза и различни видове алергии с негова помощ в съчетание с особен диетично-хигиенен режим. Приемането на малки дози от този катализатор от време на време, предизвиква превръща­нето на токсините в антитоксини, което постепенно прочиства тялото и настъпва излекуване.

Кох бил даден под съд от Управлението по храните и лекарствата в САЩ (РОА). Но уредите на РОА не успели да регистрират нищо, тъй като катализаторът в разтвора, бил в нищожни количества. Над 600 лекари и 2000 излекувани пациенти се явили в съда да свидетелстват в негова полза. След 9-месечен съдебен процес д-р Кох бил обявен за невинен. Изморен от това яростно преследване той се преместил в Рио де Женейро през 1953 г. където продължил научната си и лечебна работа. През 1967 г. умрял в Бразилия от отравяне при странни об­стоятелства.

Разбира се, още много подобни случаи биха могли да бъдат цитира­ни, включително и от стария континент, но за това ще бъде необходи­мо да се напише отделна книга. И все пак ще си позволя да се спра на още два от съвсем новата история на САЩ и Канада.

През юли 1985 г, агенти на Управлението по храните и лекарствата в САЩ нахълтват в клиниката за лечение на раково болни на д-р Ста­нислав Бурзински в Хюстън, Тексас. По това време той вече е бил постигнал значителни успехи с помощта на разработената от него те­рапия с антинеопластони, помагайки на много хора. Д-р Бурзински открил, че група пептиди, естествено съществуващи в тялото потискат развитието на раковите клетки. Според него те са част от биохимична защитна система на организма, която има различно действие от имун­ната система. За разлика от нея те ни защитават от изродените клетки не чрез тяхното унищожаване, а чрез препрограмирането им. Бурзин­ски ги нарекъл антинеопластони именно защото те потискат растежа на раковите клетки. Той открил, че раково болните хора имат много силен недостиг от тези пептиди в тялото си - само 2-3% от количество­то им намиращо се в здрав организъм. Въвеждането на достатъчно от тези вещества в тялото на пациента през устата или инжекционно, во­дело до бързо намаляване на повечето видове ракови образувания и до тяхното изчезване. Приложението им не е свързано със странични ефекти, така както при химио- и лъчетерапията.

От 1977 до 1992 повече от 2000 болни от рак хора, много от които в терминален стадий и обявени за „нелечими", били излекувани или със значително удължена преживяемост благодарение на тази терапия.

Независимо, че не било намерено нито едно доказателство улича­ващо го в каквото и да е престъпление, от 1985 г. до сега, д-р Бурзин­ски живее в един кошмар, непрекъснато преследван по различни на­чини - призовки за съдебни дела, конфискация и унищожаване на до­кументация на пациентите, като дори е оказван психически тормоз над някои от последните.

Друг подобен случай е този на френския биолог Гастон Неесенс, който работи в Канада. Неговото нетоксично лечение (на което няма да се спираме) се базира на почти 40 години научноизследователска ра­бота и възвръща живота на стотици „нелечимо" болни хора. През 1989 г. срещу него е заведено дело за извършено криминално деяние от Квебекската Корпорация на лекарите, с обвинението, че е причинил смъртта на една терминално болна пациентка. Все пак тук правосъ­дието надделяло и той бил напълно оневинен.

В САЩ, още през 1972, бюджетът на Националния раков институт е възлизал на 400 милиона долара. След 20 години този бюджет е вече 2 милиарда долара и въпреки това само през 1991 г. 514 000 американци са починали от рак, докато във всички войни водени от САЩ броят на убитите е 578 245. До 1991 г. Националният раков институт вече е изразходил повече от един милиард долара само за изследвания върху рака на гърдата. И въпреки това докато през 1973 г. 26.9 от всеки 100000 жени са умирали от този рак, през 1988 те са вече 27.5!

По целия свят броят на раковоболните и умиращите от рак непре­къснато се увеличава. В тази обявена „война на рака" милиарди дола­ри се вземат от данъкоплатците и се хвърлят за една кауза, която пред­варително е обречена на провал и това се знае много добре от тези, които „водят" войната. Двукратният лауреат на Нобелова награда и „ба­ща" на ортомолекулярната медицина, д-р Линус Полинг, казва: „Всеки трябва да знае, че „войната с рака" е една голяма лъжа."

Никъде по света не се публикуват резултати, които ясно показват каква е реалната ефективност на „конвенционалния" подход - химиотерапия, лъчетерапия и хирургия. Но има много изследвания и доказа­телства за вредата от това „лечение", които не се правят достояние на хората и дори рядко се публикуват в специализираните медицински издания.

Разбира се, ракът не е единственото заболяване, с което се спекулира. Много неща се премълчават и за СПИН-а по същите причини. Например, не се дава гласност на факта, че в света има хора, които след като са били с развита клинична картина на СПИН и в относител­но тежко здравословно състояния, успяват без помощта на каквито и да е алопатични лекарствени средства, а само чрез природни методи на лечение да се възстановят, като някои дори стават НIV- негативни!, т.е. вирусът повече не може да бъде открит в тях. В същото време не се съобщава, че по света има много случаи на болни хора с клинична картина подобна на тази на СПИН, но при които не се установява НIV вирус в кръвта. Това показва, че той изобщо не може да се счита като единствена причина за развитието на заболяването. Но ако това се признае, то би означавало заплаха за скъпоструващите препарати, кои­то се препоръчват като единствено лечение, насочено срещу вируса и които носят милиони долари приход на техните производители. В съ­щото време страничните им ефекти са не по-малко страшни и от самия СПИН! Но в края на краищата какво значение има това, след като те се дават на болните, които вече са „обречени", според тенденциозно раз­духваната страхова психоза!

А2Т (препарат, който се дава на НIV-положителни пациенти) се свър­зва със силно изразена тератогенност, т.е. с много голяма честота на увреждане на плода, който е в утробата на бременната жена, като например: деформации на главата, триъгълна форма на главата и стран­ни сини очи, по-ниско разположени уши, албинизъм, допълнителни пръс­ти, увреждания в мозъка водещи до слепота, сър­дечни дефекти несъвместими с живота. Ето какъв е резултатът от из­следване публикувано в „Джърнъл ъв ЕЙДС", 1994 и проведено от д-р Р. Кумар и сътрудници на 104 бременни НI\/-положителни (но не болни от СПИН) индийки, на които е даван А2Т по време на бременността: 8 спонтанни аборта; 8 аборта индуцирани по меди­цински показания; 8 новородени с различни аномалии; едно починало на 5 месеца дете поради непоправим сърдечен дефект и друго с разви­ваща се и неизбежна слепота, поради мозъчни увреждания.

Що за „лекарство" е това, което убива или уврежда трайно 24 от всеки 104 живота!

Тук веднага искам да ви напомня само два фрапиращи случая от недалечната история на медицината.

През 40-те години в САЩ масово е бил предписван на млади жени хормоналният препарат диетилстилбестрол (ДЕС). Бомбата избухва де­сетина години по-късно, когато изведнъж рязко нарастват случаите на изключително редкия рак на влагалището при млади момичета, чийто майки са приемали ДЕС.

Съвсем скоро след това дойде и трагедията с талидомид-а. Колко жени, на които препаратът бе изписван срещу безсъние по време на бременността, изпитаха ужаса и мъката, когато родиха бебета без кра­ка и ръце!

Колко още такива трагедии трябва да преживее човечеството, за да се осъзнае?

Независимо, че непрекъснато атакуват различни алтернативни ме­тоди на лечение обявявайки ги за „недоказани" и „нетестувани", меди­цинските институции упорито не желаят да отпускат средства за про­веждане на изследвания, които да сравнят ефикасността им с обявените за конвенционални такива. Защото предварително знаят резултата. И той няма да е в полза на последните.

Въпреки че се преследват именити учени и лекари заради успеш­ното приложение на „неконвенционални" терапии, в същото време се оставят всякакви „лечители" и хора без морал и подходящо образова­ние да практикуват почти свободно. И когато последните в невежес­твото си или в алчността си предизвикат нечия смърт или увреждане, което нерядко се случва, веднага атаката се насочва към тези, които добросъвестно си гледат работата.

Трябва да изтъкнем още един факт, който обезкуражава хората да прибягват до природните терапии. В много страни те просто не са вклю­чени в здравното осигуряване и по този начин заплащането за лечение става много високо.

Обучението в медицинските институти е насочено изключително към утвърждаване на концепцията за прилагане на силни алопатични лекарства и хирургична намеса, което невинаги е оправдано. На дру­гите лечебни методи се гледа с пренебрежение и дори се насажда от­рицателно отношение към тях, независимо от ефикасността им. За тях често се говори, като за нещо ненаучно и мистично, практикувано от „странни" хора. В много медицински университети и клиники витае един снобски дух на „научност", който се изразява в измислянето на всевъз­можни засукани и сложни диагнози и празни спекулации. В същото време пациентите страдат или умират докато ни чакат да си поиграем на наука! Ние като лекари не трябва да забравяме, че сме преди всич­ко хора като всички останали и сме избрали тази най-благородна про­фесия по силата на вътрешно убеждение и водени единствено от же­ланието да помагаме, без да правим компромиси със съвестта си и да претендираме за мястото на Господ.

Може би вече се забелязва светлинка в края на тунела. През пос­ледните години настъпи раздвижване сред медиците и все повече млади колеги и студенти започват да осъзнават недостатъците, изкуствеността и вредността на предлаганият модел на взаимодействие с болния и на лечението. Разбира се, ако искаме промяна, всички трябва да подкрепим усилията на радетелите за една нова и по-човечна медици­на.

В заключение бих искал да цитирам думите на един от Учителите на човечеството (Тибетеца Джуал Кхул) за състоянието на съвремен­ното здравеопазване: „Въпреки грешките, обърканите диагнози и мно­гото неточности, човечеството не може да се справи без своите лека­ри, хирурзи и болници. Те са належащо необходими и това ще бъде така още векове наред...

Съвременната медицина трябва да стане много по-непредубедена, с по-голяма готовност да подкрепи (след съответните професионални проверки) онова, което е неизвестно, което е с характер на нововъве­дение и което е необичайно. Издигнатите от специализираната меди­цина бариери трябва да се премахнат, а новите школи - да се търсят, да се обучат, да бъдат изследвани и най-сетне да бъдат включени в редиците на общоприетото. Новите школи, специалистите по диететика, които твърдят, че лекуват всякакви болести чрез правилно хранене и по-скоро, ексцентричните природолечители, заедно с много други кул­тове и школи, не трябва да бъдат арогантно уверени, че разполагат с цялата истина, че подходът им е единствено верният или че притежа­ват универсалната панацея, уникална и несъмнено действаща. Тези гру­пи...определено са навредили на каузата си и са уронили престижа си чрез гръмогласно обявяваната си увереност (в област, в която все още се експериментира) и чрез постоянните си атаки срещу общоприетата медицина. Последната от своя страна се е ограничила с неспособнос­тта си да оцени доброто и правилното в новите школи. Тя е настроена враждебно поради шума, който те вдигат да бъдат признати и поради това, че не притежават научни методи. Желанието на общоприетата медицина е да предпази хората. Това е нейно задължение, за да се избегнат бедите, които биха били предизвикани от фанатиците и от неизпробваните методи, но тя е прекалила в това отношение...

...Човечеството трябва да е много благодарно на медицината - по­мощта, която тя му е оказала до голяма степен компенсира вредите. Вярно е, че медиците не знаят всичко; вярно е също, че съществува един малък процент лекари и хирурзи (по-малък отколкото при другите професии), които са себични и не допринасят за доверието към профе­сията. Но също е вярно, че това е една велика, добра и самопожертвувателна група в човешкото семейство. Не забравяйте това..."