• Автор: д-р Атанас Гълъбов,
  • Година на публикация: 2001,
  • Издателство:

Хомеопатия за всички - Глава 19 - ПРЕВРЪЗКИ

NВ! Желателно е, веднъж сложена, превръзката да не се маха няколко дни!

Непосредствено върху самата рана се слага стерилна или чиста мар­ля напоена с разтвор, приготвен най-често от М.Т. на КАЛЕНДУПА или ХИПЕРИКУМ, а отгоре се бинтова умерено стегнато, така че да не се размества, но и да не ограничава кръвообращението около травмираното място. В началото превръзката може да бъде мокрена с разтвора на съответната тинктура, дори и по няколко пъти на ден, ако това се налага, т.е. когато изсъхне и ако раната е сериозна. Не е желателно да се маха, дори и да се пропие със секрет от раната. Отделянето на този секрет е част от естествения оздравителен процес. Освен това новосформиращите се кръвоносни съдове и клетки са много нежни и лесно раними, така че всяка ненавременна смяна на превръзката ще пред­ставлява една травма за тях, може да е придружена с болка и неприят­ни усещания за пациента и освен това може да допринесе за замърся­ване на раната.

Ако случайно се появят признаци на местно възпаление в областта около раната - зачервяване, топлина, подуване и засилена болезне­ност и чувствителност, може да се даде ХЕПАР 6 два или три пъти на ден или ФЕРУМ ФОСФОРИКУМ 6, до изчезване на оплакванията. (Това рядко се налага.)

Ако отделяният от раната секрет е твърде изобилен или миришещ може да се смени само външният слой на превръзката внимателно, а мястото около раната да се промие със 75% алкохол или с разтвор на съответната тинктура - КАЛЕНДУЛА или ХИПЕРИКУМ (1:10 или 10-20 к. М.Т. на 100 мл вода), като се внимава да не се докосват краищата на раната, или да не се размества най-вътрешния слой на превръзка­та, който лежи непосредствено върху раната.

NB! Върху силно кървяща рана, когато не са увредени големи кръвоносни съдове, се накапват няколко капки чиста М.Т. от КАЛЕНДУЛА или ХИПЕРИКУМ. След това задължително се прави суха превръзка.

Книги

Глава 1 - ЩО Е ХОМЕОПАТИЯ

Глава 2 - Д-Р САМУЕЛ ХАНЕМАН - ГЕНИЯТ ОТ МАЙСЕН

Глава 3 - ИСТОРИЯ НА ХОМЕОПАТИЯТА ПО СВЕТА НАКРАТКО

Глава 4 - ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ, НА КОИТО СЕ ОСНОВАВА ХОМЕОПАТИЧНОТО ЛЕЧЕНИЕ

Глава 5 - ВЪЗМОЖНОСТИ И ОГРАНИЧЕНИЯ

Глава 6 - ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА

Глава 7 - КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ВСЕКИ, КОЙТО СЕ ЛЕКУВА С ХОМЕОПАТИЯ

Глава 8 - ОСОБЕНОСТИ НА ХОМЕОПАТИЧНОТО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ХОРА С ОСТРИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Глава 9 - ОСОБЕНОСТИ НА ХОМЕОПАТИЧНОТО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ХРОНИЧНО БОЛНИ ХОРА

Глава 10 - МЯСТОТО НА ХОМЕОПАТИЯТА В ОБЩИЯ ЛЕЧЕБЕН ПЛАН

Глава 11 - ХОЛИСТИЧЕН ПОДХОД В МЕДИЦИНАТА: БОЛЕСТ И ЗДРАВЕ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ХОЛИСТИЧНИЯ ПОДХОД

Глава 12 - ЗАЩО ХОМЕОПАТИЯТА И ДРУГИ ПРИРОДНИ МЕТОДИ НА ЛЕЧЕНИЕ, ВСЕ ОЩЕ НЕ СА ЗАЕЛИ МЯСТОТО, КОЕТО ИМ СЕ ПОЛАГА В МЕДИЦИНАТА

Глава 13 - ВАКСИНАЦИИ

Глава 14 - “ВИДОВЕ" ХОМЕОПАТИЯ

Глава 15 - ХОМЕОПАТИЯТА В БЪЛГАРИЯ

Глава 16 - ХОМЕОПАТИЯ И ТРАВМИ

Глава 17 - НЯКОИ ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАНИ ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА ПРИ ТРАВМИ ОТ РАЗЛИЧЕН ПРОИЗХОД:

Глава 18 - ОСОБЕНОСТИ ПРИ НАЗНАЧАВАНЕТО НА ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА ПРИ ТРАВМИ

Глава 19 - ПРЕВРЪЗКИ

Глава 20 - ХОМЕОПАТИЧНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ ТРАВМИ

Книги