Хомеопатия за всички - Глава 1 - ЩО Е ХОМЕОПАТИЯ

„По-важно е да знаем, какъв е човекът, който е болен, отколко­то от каква болест е болен."

Хипократ

Хомеопатията е ефикасен, научен метод на лечение, при който с индивидуално подбрани хомеопатични лекарства се стимулират ес­тествените оздравителни реакции на организма. Наричат я още „нежната медицина", защото тя действа според природните закони на лечебния процес и без да внася в организма токсични вещества.

Думата хомеопатия идва от гръцки език (homoios - „подобен" и раthos- „страдание") и отразява основния й лечебен принцип: „ПОДОБ­НОТО СЕ ЛЕКУВА С ПОДОБНО" = SIMILIA SIMILIBUS CURANTUR. Това означава, че на пациент, с определени симптоми се предписва такова хомеопатично лекарство, което е приготвено от вещество, пре­дизвикващо в по-големи дози подобни оплаквания у здрави хора.

Най-общо може да се каже, че има главно два начина за въздейс­твие върху болния човек. Единият, наричан алопатичен. е чрез вещес­тва, които имат противоположно действие на изявените от организма симптоми или ги променят по някакъв начин. Другият метод е хомеопатичният.

За да направим по-ясна представата за разликата между двата ме­тода, нека за пример да вземем случай на човек, страдащ от безсъ­ние, болки в ставите и запек. Според алопатичния метод ще му се дадат такива лекарствени средства, които предизвикват изкуствено сън и съот­ветно разхлабване, както и противовъзпалителни и болкоуспокояващи. Този подход често е ефикасен в началото, но тъй като той не леку­ва причината за страданието, оплакванията отшумяват или намаля­ват само временно и обикновено се налага лекарствата да се приемат продължително. Това крие рискове от неприятни и понякога сериозни странични ефекти и/или формиране на лекарствена зависимост, фи­нансовата страна на въпроса също не е за подценяване.

При хомеопатичното лечение на пациента се дава в минимална до­за, понякога и само еднократно, такова вещество, приготвено като ле­карство, което в по-големи дози предизвиква безсъние, болки по ста­вите и запек у здрави хора. Резултатът, който се постига по този начин е траен и същевременно няма странични токсични ефекти и опасност от пристрастяване или развиване на толерантност към лекарството.

Подходът, който прилага хомеопатията е холистичен по своята същ­ност (вж. Глава 11: Холистичен подход в медицината). Тя не лекува поот­делно физически, умствени, емоционални или духовни проблеми, а ги разглежда като интимно свързани страни на болестта на пациента. То­ва е един много тънък момент, който е важно да бъде правилно раз­бран. Назначаването на хомеопатични лекарства става не според пос­тавената диагноза (например: грип, ревматоиден артрит, мигрена, ко­лит), а според съвкупността (тоталността) от симптоми - физически, емоционални и психически, които представя пациентът и които са раз­лични за всеки отделен случай. Така предписването е строго индиви­дуално като за една и съща „болест" при различните хора често се наз­начават различни лекарства - Подборът и действието им са съобразени не само с основното оплакване на пациента, но и със спецификата на протичане на болестта при всеки отделен човек и с цялостната му конституция, т.е. индивидуалните му особености. От друга страна ед­но и също хомеопатично лекарство може да бъде показано при различ­ни „болести" или травми. По-нататък в книгата ще се спрем и на други предимства на хомеопатичния метод на въздействие върху болния човек пред алопатичния, както и на същността на симптомите, болестта и здравето от гледна точка на холистичния подход и хомеопатията.

Всеки лекар има възможност в ежедневната си практика многок­ратно да наблюдава индивидуалния начин на реакция при различ­ните пациенти.

Нека вземем например двама души болни от настинка:

При единия симптомите са настъпили много бързо. Има температу­ра 39.5 градуса по Целзий, суха дразнеща кашлица с болки в гръдния кош, силна жажда за студена вода, психомоторно безпокойство и иска непрекъснато да има някой до него.

При другия началото е било постепенно. Той също може да е с висо­ка температура, суха болезнена кашлица и силна жажда за студена вода, но да е много раздразнителен, иска да лежи неподвижно и не понася никого около себе си.

Според алопатичния метод, общото в симптомите на двата случая ще бъде достатъчно, за да се започне лечение с температуропонижа­ващо средство, евентуално антибиотик и средство против кашлица, кои­то са стандартни и независимо от тяхното многообразие, изборът им общо взето зависи изключително от предпочитанията на лекуващия. Този подход не отчита и в най-малка степен индивидуалната реакция на пациента - а именно, че: в първия случай началото на болестта е бързо, пациентът е психомоторно възбуден и тревожен и не иска да остава сам, а във втория - началото на заболяването е постепенно, болният предпочита да лежи неподвижно, силно раздразнителен е и не желае никого около себе си.

При назначаването на лекарствата, хомеопатията работи именно с различията в протичането на болестта при единия и другия пациент. При конвенционалния подход вероятно първият ще се възстанови за 4-5 дни, а вторият - за 6-8 дни независимо от лечението и възможно еднаквият „причинител" на заболяването. Тези срокове се определят от индивидуалната реактивност на пациентите (т.е., състоянието на имунната им система в момента) и от стандартния, уеднаквен подход при назначаването на терапията, който не отчита особеностите при протичането на заболяването при всеки от тях.

Ако вместо това обаче, на първия болен бъде предписан хомеопатичен препарат от АКОНИТ, а на втория от БРИОНИЯ (каквито са съот­ветстващите на изявените в горе посочените случаи лекарства), и два­мата ще бъдат излекувани и възстановени само за едно, две деноно­щия.Това е така, защото е отчетена индивидуалната реакция на всеки един от тях и е предписано показаното за съответната съвкупност от симптоми хомеопатично лекарство, което стимулира имунната защи­та на организма по най-подходящия и сигурен начин.