- Автор: д-р Атанас Гълъбов,
- Година на публикация: 2001,
- Издателство:
Хомеопатия за всички - Глава 9 - ОСОБЕНОСТИ НА ХОМЕОПАТИЧНОТО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ХРОНИЧНО БОЛНИ ХОРА
Веднага искам да поясня, че лечението на хора с дългогодишни, а особено ако са и тежки хронични страдания, изисква много добра общомедицинска и специална хомеопатична подготовка.
Пациентите, които идват да се лекуват, обикновено приемат едно, но по-често няколко алопатични лекарства, което може да затрудни доста лекуващия. Това е така защото те потискат симптомите, които организмът се стреми да изяви, когато е болен, а от друга страна самите лекарства дават често странични ефекти. Понякога не може да се разбере кои от симптомите, които ни дава пациентът са в резултат на болестта и кои - в резултат на приеманите алопатични лекарства.
Много е жалко, че повечето хора решават да се лекуват с хомеопатия, след като години наред са опитвали безрезултатно какви ли не други терапии. Понякога в такива случаи патологичните изменения в тъканите са напреднали твърде много и състоянието може само да се облекчи, но не и да се постигне пълно излекуване.
Бих посъветвал всички, които са болни, да търсят първо помощта на естествените, лечебни методи каквито са хомеопатията, гладолечението, акупунктурата, йога, рефлексотерапия и други, които очистват организма от токсини и стимулират собствените му защитни сили.
След приемане на хомеопатично лекарство, реакцията е различна при всеки пациент. Някои веднага усещат вътрешно благополучие и разположение на духа, каквото рядко са изпитвали преди това, заедно с подобрение на всички или на повечето физически оплаквания. Разбира се, това е най-желаната реакция, за която иска да чуе всеки хомеопат.
Понякога първоначалните симптоми временно се влошават за кратко време или пък се появяват симптоми на болести, от които пациентът е боледувал преди, което показва, че те не са били наистина излекувани - това е т. нар. „лечебна криза", за която вече стана дума (вж. Закон на Херинг в Глава 4). Изявяването на тези стари симптоми обикновено продължава от няколко часа до няколко дни, след което жизнеността на човека се възвръща и оплакванията бързо отминават. Много рядко лечебната криза може да продължи по-дълго - до две,три седмици - и това става обикновено при хора с кожни или други заболявания потискани дълги години с алопатични лекарства. Но дори и при тези лечебни кризи, ако човек се чувства по-спокоен вътрешно, това значи, че лекарството е правилно избрано, трябва да се изчака търпеливо и ако е възможно да не се приемат други лекарства през това време.
Понякога първоначалните реакции са много фини. Те могат да преминат почти незабелязано и да бъдат пропуснати от лекуващия, особено ако няма опит и достатъчно познания.
Ако не е назначено правилното лекарство има две възможности: едната е, че пациентът няма да получи никаква реакция, а втората е -временно да се изявят някои симптоми на “доказване" на лекарството, например: главоболие, леко разстройство, обрив и др., които са бързопреходни и отминават без да оставят каквито и да било трайни нежелани последствия.
Трябва да се има предвид, че при хора с продължавали дълго или пък тежки хронични заболявания, нелекувани или пък потискани дълги години с алопатични лекарства, не може да се очаква моментално подобрение, а трябва да изминат обикновено няколко седмици до няколко месеца, преди да се забележи положителен резултат. Често в такива случаи се налага назначаването на 2, 3 или повече хомеопатични лекарства (разбира се, не едновременно!) в период от една или две години, докато настъпи трайно стабилизиране и подобрение и тук е особено необходимо разбиране и търпение от страна на пациента.