Хомеопатия за всички - Глава 13 - ВАКСИНАЦИИ

“Преди всичко не вреди." Хипократ

Повсеместно налагано е мнението, че ваксинирането на малките деца срещу инфекциозни заболявания е нещо добро и полезно за са­мите тях, а и за цялото общество. Но така ли е в действителност?

Един от водещите американски педиатри, доц. д-р Робърт Менделсон, в своята книга „Как да отгледате детето си здраво...независимо от грижите на вашия лекар" пише: „Най-голямата заплаха идваща от дет­ските болести, е в опасните и неефективни усилия да ги предотвратим чрез масови имунизации."

На обществото се внушава, че ваксинирането ще доведе до унищо­жаване на инфекциозните болести и подобряване на здравето на чо­вечеството като цяло. Както обаче сами виждаме, такова нещо не ста­ва; дори напротив - появяват се нови и то още по-сериозни заболява­ния и се увеличава броят на хората с хронични болести.

Едно задълбочено проучване на историята на инфекциозните бо­лести и ваксинациите в специализираната медицинска литература по­казва, че на общата публика се поднасят, меко казано, полуистини и неточности,

1. Няма никакви убедителни данни, че ръстът на инфекциозните за­болявания е намалял след въвеждането на различните ваксинации. Това, за което обикновено не се шуми, но което е известно на тези, които са запознати с въпроса е, че всъщност заболеваемостта от ин­фекциозни болести драстично спада още преди въвеждането на ваксинациите. И това е главно в резултат на подобрените условия на живот и хигиена.

2. На хората не се дава информация за многобройните странични ефекти от различните ваксинации, които могат да бъдат твърде се­риозни и понякога фатални. Дори самите лекари са поставени в инфор­мационно затъмнение за реалния размер на тази опасност и дискути­рането на този въпрос съзнателно се избягва.

Според публикация в „Ню Инглънд Медикъл Джърнъл" от май 1996 година, след изпълнението на една ваксинационна програма срещу хе­патит Б в Нова Зеландия, е установено нарастване на заболеваемос­тта от инсулт и независим захарен диабет със 60%.

Според Американския лекарски справочник, сред страничните ефек­ти предизвикани от комбинираната ваксина срещу морбили, заушка и рубеола са: висока температура и гърчове, обриви, възпаление на тес­тисите, глухота, енцефалит, Гилен-Баре синдром (свързан с парализа), субакутен склерозиращ паненцефалит (едно фатално прогресиращо заболяване предизвикващо, казано на достъпен език, втвърдяване на мо­зъка), епилепсия, както и атипично протичаща морбили.

Самите лекари непрекъснато са атакувани от различни фирми, произ­водителки на алопатични лекарства и ваксини, които предлагат поред­ния си ваксинационен продукт, било то срещу грип или нещо друго, превъзнасяйки „добрите" му качества, а в същото време ловко отбяг­вайки въпроса за дългосрочни проучвания върху краткотрайните или още по-важно - дълготрайните му странични ефекти.

Понякога неблагоприятните ефекти от ваксинациите могат да се прео­долеят с помощта на хомеопатично лечение, дори да са минали месе­ци и години след ваксинирането, но друг път това е почти невъзможно, особено ако са настъпили трайни увреждания на различни органи и системи.

Никъде по света, официално не се стимулира създаването на систе­ма, която да следи за краткотрайните и дълготрайни увреждания нас­тъпили в резултат на ваксинации или на приемането на алопатични ле­карства и да прави тази информация публично достояние. Ако действи­телно здравеопазването е поставено на демократична основа, то всеки би трябвало да знае за това; в противен случай се нарушава основното право на човека да може да избира (в случая - дали да ваксинира детето си или не) след като е бил правилно информиран!

Самите лекари не бива да забравят, че те и техните деца също ста­ват жертва на тази порочна политика.

3. Повечето ваксинации не създават траен имунитет, както естес­твено прекараното заболяване и затова се налага реваксиниране. Въп­реки това много хора продължават да се разболяват от съответните инфекциозни болести. Тогава защо изобщо трябва да се ваксинираме? Знаем за засилената напоследък заболеваемост от туберкулоза. За­що „жълтата гостенка" започна да спохожда все по-често българина, въпреки ваксинациите? Отговорът е прост - защото хората живеят в стрес и недохранване. Защо редовно избухват холерни и други епиде­мии в някои пренаселени и развиващи се страни? Защото санитарно-хигиенните условия са ужасяващи и много хора дори умират от глад!

Както става ясно, въпросът не е строго медицински, а икономи­чески, социален и политически! За да спрат подобни епидемии, тряб­ва да се подобрят условията на живот на хората, а не да се ваксинират. За да се подобри и като цяло здравното състояние на човечеството, трябва да се извършат много реформи в обществено-политическия жи­вот и здравеопазването, които обаче въобще не са по вкуса на опреде­лена група от хора, които печелят от болестта на другите. Затова цен­търът на тежестта, с помощта на средствата за масова информация, умело се премества в посока, която ще отдалечи мисълта на засегна­тите от истинската причина за тяхното страдание.

4. В някои случаи, в резултат на ваксинациите, след време при за­разяване, се наблюдава атипично протичане на съответните заболя­вания, което нерядко затруднява диагностиката. Дългогодишните наб­людения показват, че след ваксинирането, моделът на протичане на болестта у детето може да се промени в неблагоприятна посока.

5. Ваксинирането води до вкарване в организма на чужди белтъци и полизахариди, които са и силни алергени. Тяхното присъствие неряд­ко го обърква, променя реактивността му и така той може да стане лесно податлив на различни нови микроби и вируси, към които до този момент е бил устойчив!

Във всеки човек непрекъснато има патогенни микроорганизми, но въпреки това, повечето от нас са относително здрави и те не водят до развитие на заболяване. Но мнозина са забелязали, че щом прежи­веят някакъв психически стрес, почти веднага след това се разболяват и физически. Това е така, защото организмът е отслабнал и патогенни­те бактерии, които до този момент не са можели да се развиват свобод­но, успяват бързо да преодолеят защитата му. Това показва, че не е важно само дали сме заразени с даден микроб или вирус, а и какво е състоянието на имунната ни система в момента, което пък зависи из­ключително от психо-емоционалното ни състояние. През 30-те години на нашия век американският учен Ройъл Райф, (за който вече стана дума в Глава 12), установява с помощта на микроскопа, който конструирал, че под влияние дори на незначителна промяна на средата, даден микроорганизъм може да се превръща в друг.

За да покаже слабостта на теорията за специфичната етиология, пропагандирана от привържениците на Пастьор, големият немски учен, „бащата" на патологичната анатомия Р. Вирхов, изпива заедно със свои студенти стъкленици с холерни вибриони и въпреки това никой от тях не се разболява от холера. По подобен начин след него, различни уче­ни са правили опити с ракови клетки, като са ги имплантирали в орга­низма си, но не са се разболявали от рак. Самият Пастьор, преди да умре, заявява: „Все пак най-важна е почвата." (т.е. най-важния фак­тор, който определя дали организмът ще поддаде на патогенните мик­роорганизми, е силата на неговата имунна защита).

Знаем, че ако един орган не се упражнява, той атрофира. Ако имун­ната система непрекъснато се лишава от възможността да функциони­ра и да се „упражнява", това постепенно ще доведе до нейното отслаб­ване и невъзможност да се справя със своите задължения. Детските болести като морбили, рубеола, заушка са всъщност полезни, защото те позволяват на имунната система да се развива правилно. Всички знаем колко тежко ги прекарват възрастните, когато не са преболедували като малки. Имунизациите нарушават естествените етапи в раз­витието на защитната система на тялото. А детските болести могат ефикасно да се лекуват с хомеопатия.

Съвсем очевидно е, че ваксинациите предлагат твърде ограничена и съмнителна защита срещу инфекциозните болести. Много учени и лекари са убедени, че голяма част от днешните сериозни заболявания са резултат на безконтролната употреба на алопатични лекарства и имунизации, които само потискат реакциите на организма, а не леку­ват. Здравословните щети, които те могат да нанесат и на бъдещите поколения трудно биха се поправили дори с хомеопатия и други при­родни методи на лечение.

Най-сигурното лечение е в предпазването от болестите. Основна­та цел трябва да бъде засилване на собствения имунитет на орга­низма по един естествен начин вслушвайки се в методите, които ни подсказва Природата, защото тя винаги е по-мъдра от нас.

Не можем да бъдем здрави и да разчитаме, че децата ни ще растат здрави докато:

1. Почвата, на която се отглеждат плодовете и зеленчуците се тори с всякакви химически продукти, които след това попадат в тялото ни и могат да имат близки или по-късни вредни ефекти, за които дори и не подозираме. Десетки години след забраната на много опасния ДДТ, в костите на децата родени толкова време след прекратяване на употре­бата му, се намират следи от него!

2. Животните, с чието месо, се храни голяма част от човечеството не престанат да бъдат изкуствено угоявани и „лекувани" с многоброй­ни антибиотици и хормони.

3. Природата, която ни дава живот не престане да бъде замърсява­на безогледно с всякакви химикали, много от които канцерогенни.

4. Не променим структурата и характера на образованието, което предлагаме на бъдещите поколения и още от самото начало не ги учим на хуманизъм и любов към Природата и живота.

5. Не проявим разбиране за истинската причина за сегашното ло­шо здравословно състояние на човечеството и на цялата планета и не предприемем действия към промяна.

Хомеопатията е предложила безопасна алтернатива на ваксинации­те още 40 години преди Луи Пастьор. На всички хомеопати е добре известно лекарството БЕЛАДОНА, чиято „болестна картина" много точ­но отговаря на клиничната картина на скарлатината. Тя била използва­на много успешно още от Ханеман, който я давал профилактично на децата в дадено семейство, в което вече имало едно болно от скарлатина дете и останалите не се разболявали. По същия начин, по време на холерната епидемия в Англия в средата на миналия век, на хората масово се раздавало хомеопатичното лекарство КАМФОР, за което е известно, че има „болестна картина" точно отговаряща на първия ста­дий на холерата и по този начин са спасени хиляди човешки животи. Много хомеопати по света постигат добри резултати използвайки като ваксина хомеопатични лекарства, които нямат страничните ефекти на обикновените ваксини.

Тук бих искал да напомня, че един от най-добрите начини да заси­лим като цяло имунната си защита, е конституционално лечение при опитен лекар-хомеопат.