Хомеопатия за всички - Глава 2 - Д-Р САМУЕЛ ХАНЕМАН - ГЕНИЯТ ОТ МАЙСЕН

„Най-висшето и единствено призвание на лекаря е да възстано­ви здравето на болния и това се нарича лекуване."

(Самуел Ханеман, „Органон на лечебното изкуство" Афоризъм №1)

Основите на хомеопатията като стройна научна система е положил гениалният немски лекар и химик Кристиян Фридрих Самуел Ханеман.

Той е роден на 10 април 1755 г, в гр. Майсен, Саксония. Баща му бил изкусен живописец в местната порцеланова фабрика. От най-ран­на възраст той го възпитавал да развива самостоятелност и задълбоченост на мисленето, като често го затварял в някоя стая и му задавал определена задача за разрешаване.

В училището Кристиян спечелил любовта и уважението на учители­те със своите способности и прилежност. Тъй като родителите му били бедни и не можели да отделят пари за неговото образование, лично директорът на училището му позволил да посещава учебните занятия без да плаща такси. На тринадесетгодишна възраст вече му възлагали да преподава гръцки и еврейски на неговите съученици. На двадесет години той владеел осем езика.

Ханеман започнал медицинското си образование в Лайпциг, а след това се преместил във Виена, където е бил най-известният по онова време медицински университет в Европа. Издържал се от преводи на научна литература и от уроци по чужди езици.

На 10 август 1779 г. той защитил дипломната си работа на тема: „За причината и лечението на гърчовите заболявания" и получил степен доктор по медицина и право на лечебна практика. След две години Ханеман се оженил за дъщерята на аптекар от Десау, от брака с която имал четири дъщери и един син.

През 1791 г., благодарение на изследванията си в областта на хи­мията, той бил избран за член на Академията на науките в Майнс. Не­говият „Аптекарски лексикон" се превърнал в стандартен учебник за онова време и затова му възложили да стандартизира немската фар­макопея. Известността му бързо прехвърлила границите на страната. Но въпреки големия успех и репутацията, които си спечелил в облас­тта на медицината и химията, той не се чувствал удовлетворен от драс­тичните методи на лечение, прилагани тогава в медицинската практи­ка - пускане на кръв чрез венесекции, пиявици или вендузи; даване на препарати от живак и други силно отровни вещества или очистителни. Затова решил да преустанови дейността си като лекар, като същевре­менно не се отказал да изследва здравето и болестта.

Многобройните преводи в областта на лечебното изкуство, които Ханеман продължил да прави, за да издържа себе си и семейството си, му позволили да придобие широта на познанието, каквато никой лекар от неговото поколение не притежавал.

Превеждайки едно ръководство на известния по онова време ан­глийски професор по медицина Уилям Кулен, той прочел, че лечебните свойства на хининовата кора при лечението на малария се дължат на горчивия й вкус. Той не приел това обяснение като удовлетворително и решил да вземе няколко пъти извлек от хининова кора, независимо, че бил напълно здрав в момента. Като резултат Ханеман изпитал всички симптоми на малария, без всъщност да е болен от нея.

Именно този експеримент поставил началото на нова ера в лекува­нето. Следващите години били период на проучване и систематично записване на резултатите от опитите, които Ханеман и неговите колеги провеждали върху себе си, своите семейства и приятели като приема­ли малки дози от различни вещества. Процесът, при който експери­ментално били предизвиквани симптоми у здрави хора в резултат на приемане на определени вещества, бил наречен „доказване". Освен това Ханеман съставил изчерпателен списък на случайните отравяния описани от различни лекари през вековете на медицинската история.

Всички симптоми причинени от отравянията, както и онези изявени при експериментите били събрани в подробни томове. В много случаи били разпознавани комплекси от симптоми на различни заболявания, считани дотогава за нелечими. Тогава тези вещества, приготвени по съответен начин като лекарства, били давани на пациенти с подобни оплаквания и те били излекувани.

Разбира се тази идея не била нова; по времето на Хипократ, а по-късно и на Парацелз използвали сняг за да лекуват измръзвания, а при повишена киселинност на стомаха - незначителни количества сол­на киселина. Било е известно например, че приемането на извлек от растението татул може да предизвика и същевременно да излекува някои случаи на лудост и конвулсии.

След няколко години на систематични изследвания и опити, Ханеман отново се върнал към медицинската си практика, но вече прила­гайки хомеопатичния метод на лечение.

През 1810 година излязло и първото издание на неговия фундамен­тален труд „Органон на лечебното изкуство"1, който претърпял шест редакции до края на живота му, като последната била отпечатана след смъртта му. Между 1811 и 1821 година той публикувал в шест тома Материя Медика Пура със шестдесет и седем хомеопатични лекарства. През 1821 г. се преместил в Кьотен, където развил интензивна и плодотворна лечебна и образователна дейност. При него се стичали болни от цяла Европа, а последователите му ста­вали все по-многобройни. Той продължил да усъвършенства развития от него лечебен метод. През 1828 г. излязъл от печат монументалният му труд „Хронични болести", в който представил ясна и стройна теория за произхода на хроничните заболявания.

Останал сам след смъртта на първата си жена и сватбите на дъщери­те си, той се оженил повторно за французойката Мелани д'Ервил и зами­нал за Париж през 1835 г. Там практиката му процъфтяла и до смъртта си на 2 юли 1843, той бил търсен и обичан от пациенти и колеги.

Огромен е приносът на д-р Ханеман за развитието на лечебната наука. Но за голямо съжаление, в ущърб на човечеството, той остава и днес непризнат и неоценен от медицинската професия като цяло.

Ханеман е първият лекар в историята на медицината, провел кли­нични експерименти със здрави изпитатели, за да докаже лекарстве­ните ефекти на различни вещества и създал система за провеждане на подобни клинични експерименти с лекарствени средства.

Ханеман е първият лекар, създал стройна и единна теория за произ­хода и лечението на хроничните болести у човека.

Ханеман е първият лекар, прозрял факта, че болестите са динамич­но разстройство на здравето и затова лекуване означава не просто отстраняване на симптоми или болести, а възстановяване на здраве­то чрез специфична стимулация на естествените защитни меха­низми на организма.

Той ясно показа, че е правилно и много по-ефективно да се лекува болния човек, а не „болестта" по определени схеми на лечение, които изобщо не вземат предвид индивидуалността на пациента.

Ханеман изпревари своето време с векове. Или може би съвремен­ната медицинска мисъл изостава с толкова? Независимо от своята прос­тота и яснота, идеите му все още не могат да бъдат възприети от мно­зина. Достойна оценка на неговото дело вероятно ще бъде направена от идните поколения.

1 „Органон на лечебното изкуство" е издаден на български език от Холистичен цен­тър „Анхира", 1996 г„ с превод от д-р Иван Енев.