Хомеопатия за всички - Глава 3 - ИСТОРИЯ НА ХОМЕОПАТИЯТА ПО СВЕТА НАКРАТКО

След като Ханеман положил основите на хомеопатията като научна система, тя започнала да печели популярност в началото и средата на миналия век, доказвайки своята ефикасност при лечението на болни от коремен тиф, холера и дифтерия по време на съответните епидемии.

През 1812 г, при оттеглянето на Наполеоновата армия от Москва, избухнала епидемия от тиф; тогава Ханеман излекувал 180 войници без да допусне нито един смъртен случай. По време на холерните епи­демии в началото и средата на миналия век в Русия и Англия, смър­тността при случаите лекувани с хомеопатия е била само между 9 и 16%, а в болниците, където е било прилагано алопатично лечение -между 50 и 70%. По време на холерната епидемия в Неапол през 1854 г. д-р Рубини спасил с хомеопатични лекарства всички лекувани от него 255 души, заболели от холера.

В САЩ най-голям принос за развитието на хомеопатията имат д-р Джеймз Тайлър Кент и немският лекар Константин Херинг.

Кент завършил медицина през 1871 г. Той се ориентирал към хомеопатията след като жена му, която се разболяла тежко, била излекувана чрез този нов за страната му метод. Кент насочил цялата си огромна енергия към изучаването и прилагането му и станал Професор по Хомеопатична Материя Медика, като преподавал в различни медицински хомеопатични колежи в САЩ. Написал е ползваните и до днес Реперпориум на хомеопатичната материи медика, Лекции по хомеопатична философия и Лекции по хомеопатична материя медика. Кент разработил по определен начин лекарствените картини на много хомеопатични лекарства и въвел т. нар. „конституционални типове", за които ще стане дума по-нататък.

Историята на Херинг е също интересна и поучителна. Роден е през 1800 г. в Ошац, Саксония. Той е бил много любознателен и надарен и познанията му по класически езици, литература и математика са били енциклопедични.

Изучавал медицина в Хирургичната академия в Дрезден и след това в Университета в Лайпциг, където е бил ученик на известния тогава хирург Роби. По това време местното лекарско общество възложило на неговия учител да напише изобличителна статия срещу хомеопатията, но Роби отказал поради прекалена заетост и прехвърлил тази задача на младия Херинг, който много ценял. С присъщата си педантичност Херинг започнал да проучва публикуваната дотогава хомеопатична литература и да прави експерименти със себе си. Случило се така, че един ден докато правел дисекции на трупове се порязал и получил отравяне на кръвта. Било му препоръчано ампутация на ръката като единствена надежда за спасяване на живота му. Но един негов състудент, който бил ученик на Ханеман, му предложил да опита с хомеопатия и това довело до бързото му и пълно излекуване. Това окончателно убе­дило Херинг в ефикасността на хомеопатията и статията, която той тряб­вало да напише срещу нея, така и никога не се появила на бял свят.

През 1838 г. той публикувал монография относно една епидемия от антракс (синя пъпка), като съобщавал за напълно излекувани всички случаи на животни и хора, на които е давал хомеопатични лекарства. Тук е добре да се спомене, че д-р Робърт Кох открил причинителя на антракса едва през 1876 г., след което започнал експерименти за тър­сене на лечение. А такова вече е било приложено успешно 40 години преди него и въпреки това, днес всички студенти по медицина знаят кой е Кох, но не и кой е Херинг.

По подобен начин един друг голям немски хомеопат, д-р Бьонингхаузен, през 30-те години на миналия век спасил от бяс десетки хора и животни, много години преди Луи Пастьор да въведе ваксинацията срещу бяс (1885 г), но името на Бьонингхаузен и неговите успехи също както на Ханеман, Херинг, Кент и много други лекари-хомеопати, ни­къде не се споменават в медицинската литература. (Предполагам, че причините за тези „пропуски" ще ви станат ясни след като прочетете Глава 12.)

Херинг направил „доказвания" на много вещества и по този начин обогатил хомеопатичната фармакопея с ценни лекарства. Установил се в САЩ. Плод на четиридесетгодишната му практика там е единадесеттомния му труд „Водещи симптоми на хомеопатичните ле­карства".

В Англия хомеопатията е въведена от д-р Фредерик Куин, пряк уче­ник на Ханеман, който основал Лондонската хомеопатична болница в 1849 година.

През тези почти 200 години, още плеяда знаменити лекари от цял свят са допринесли за развитието и доброто име на хомеопатията: Е. Неш, Д. Борланд, Дж. Кларк, Т. Ален, А. фон Липпе, П. Шанкаран, М. Блеки, М.Тайлър, Е. Хабърд и много други. Възраждането и възходът на тази ценна лечебна система през последните две десетилетия, се свързват и с името на големия гръцки хомеопат Георгос Витулкас.

Понастоящем в много страни по света има хомеопатични клиники; в Европа най-известната се намира в Белгия, чийто директор е д-р Алфонс Гьойкенс. Хомеопатията е изключително силно развита в Индия и Латинска Америка, тъй като тя е много ефикасна и в същото време евтина.

Признание за качествата на метода е, че вече близо 160 години кралското семейство в Англия се лекува с него. Крал Джордж VI през 30-те години на нашия век, дори нарекъл любимия си състезателен кон на името на едно от хомеопатичните лекарства - ХИПЕРИКУМ.

В Холандия около 47% от лекарите на обща практика, а в Англия -около 37% - изписват хомеопатични лекарства.

Лекарите в Европейската Общност практикуващи класическа хо­меопатия членуват в хомеопатични лекарски съюзи, които са обедине­ни в Европейски комитет по хомеопатия.

В много Европейски страни има асоциации на ветеринарните хирур­зи, прилагащи хомеопатия. В Холандия например, около 10% от вете­ринарните лекари са членове на подобна асоциация. Тези асоциации са обединени в Международна асоциация за ветеринарна хомеопатия.