Хомеопатия за всички - Глава 11 - ХОЛИСТИЧЕН ПОДХОД В МЕДИЦИНАТА: БОЛЕСТ И ЗДРАВЕ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ХОЛИСТИЧНИЯ ПОДХОД

„Лекарят требва да обръща внимание не само на болния орган, дори и не само на целия човек; той трябва да разглежда човека в средата, в която живее."

Харви Къшинг (американски неврохирург)

Хомеопатията, както вече споменах, е холистичен метод на лече­ние. Това означава, че тя се базира на холистичния подход в медици­ната, който възприема един по-ши­рок възглед за човека, здравето, причините за болестта и индивидуал­ните й прояви и процесът на лечение1. Tой разглежда човека като съставен от три взаимнoсвързани и влияещи си основни нива. Всяко от тях е със своя организация и енергийна структура - физическо, умствено-емоционално и духовно. За да можем да правим правилна прецен­ка за посоката, в която протича лечението, ние трябва да имаме пред­вид йерархичната подреденост на тези нива, както и значението на дадена функция или орган в рамките на всяко едно от тях.

Най-общо можем да кажем, че те се подреждат във възходящ ред по следния начин - физическо (най-маловажно), следва умствено-емоционалното и най-високо стои духовното ниво. Във всяко от тях също има йерархия - например във физическото, най-важен е главният и гръб­начният мозък, после сърцето, бъбреците, белите дробове и т.н., като кожата е най-периферният и относително най-маловажен орган.

Ако по време на терапията се наблюдава преместване на ув­реждането от по-важни към по-маловажни нива и от по-важни цен­трални органи към по-маловажни и периферни, знаем, че настъп­ва истинско излекуване. Ако се наблюдава противоположният процес, т.е., придвижване на увреждането към по-дълбоки нива и по-важни вътрешни органи, очевидно болестта се потиска и за­дълбочава, а не се лекува.

Ще използвам за пример нещо, което често се среща в практиката. При лекаря-хомеопат идва за преглед дете, което страда от няколко години от бронхиална астма. При снемане на анамнезата се установя­ва, че тези оплаквания са се появили скоро след изчезването на об­рив, който е бил мазан продължително време с някакви кремове (чес­то кортикостероидни). Родителите, както и повечето колеги мислят, че обривът се е излекувал, а се е появила „нова" болест. Но всъщност това е „старата" болест, която е била потисната и сега просто се изявява на ново, но този път по-опасно място в организма, като засяга по-важни за живота органи - в случая белите дробове. Когато се даде правилното хомеопатично лекарство се наблюдава следният процес: първо изчезват оплакванията свързани с бронхиалната астма, като същевременно се появява отново обривът, което показва, че е бил само потиснат, а не излекуван. След известно време изчезва и той и детето е вече наистина здраво.

Трябва да разберем, че щом организмът изявява някакви симпто­ми, това означава, че нещо в него не е наред. Даването на алопатични лекарства насочени само към премахването на определени оплаква­ния с цел „бързо лечение", е опасна практика, защото както вече пояс­них, това не лекува причината за страданието. Въпреки, че понякога може да настъпи моментно облекчаване, болестта продължава да тлее в организма и да търси ново място, където да се изяви. Както сполуч­ливо е казано: „Премахването само на симптома е като да убиеш този, който ти е донесъл лоша вест". Т.е., ние отстраняваме именно онова, което ни предупреждава за опасността.

Сами по себе си, симптомите не представляват болестта, а са израз на уникалния начин на реакция на организма към стреса и уси­лията за преодоляването му. Следователно, те трябва да се разбират и оценяват, а не просто да бъдат потискани. Начинът на проявление на тези признаци показва посоката на най-малкото съпротивление, което избира имунната система, за да защити организма по най-добрия начин. Хомеопатията е ефикасна и наистина лекува именно поради факта, че прилаганите от нея лекарства действат в същата посока, както и защит­ните сили на организма и така му помагат да се справи с болестта.

Не можем да се научим да лекуваме истински, ако нямаме ясна пред­става за това какво представляват здравето, симптомите и болестта и каква е същността на лечението!

При общоприетата сега практика в медицината, на определена съв­купност от симптоми обикновено се дава име на някаква болест. Спо­ред хомеопатията, болестта е само една и тя представлява разстройс­твото на жизнената сила, което се изразява в различни оплаквания на различни нива според индивидуалната реактивност и конституционалната слабост на индивида и затова протича специфично при всеки. Не можем да разберем болестта, докато не разберем човека, който е бо­лен! Затова, индивидуалният подход е от първостепенно значение за успешното лечение.

Голям недостатък на съвременната медицина е, че тя не гледа на болестта като на вик за промяна на начина ни на живот и като средство за духовна трансформация и израстване, а като на външен „враг", кой­то „ни напада" и срещу който трябва да се „борим" с всички сили. Този подход е свързан с поставяне на пациента в пасивна позиция, в която има малко свобода за избор и контрол над живота си. В холистичния подход активното сътрудничество на болния в процеса на лечение е от съществено значение за благоприятния краен резултат.

При някои хора болестта е средство да избягат от проблемите си и в такива случаи нашите опити да им помогнем в посока към истинско излекуване ще останат напразни, ако те не се осъзнаят и сами не пред­приемат мерки, за да променят живота си.

Медицинската наука не би могла да напредне истински, ако не взе­ме за отправна точка на своите изследвания единството на Вселената (нещо, което е било известно на мъдреците преди хилядолетия) и фак­та, че човекът, на всичките нива на своето съществуване, непрекъсна­то е в двупосочно взаимодействие с окръжаващата го среда. Хипократ е твърдял, че да, си здрав, означава да си постигнал хармония, както със самия себе си, така и с околния свят и че здравето е едно динамич­но равновесие, поддържано от живот в съответствие с природните за­кони. Той е вярвал, че това, което става в ума засяга и тялото и, че човек трябва да се лекува във всичките му измерения, като дори се взема предвид средата, в която той живее и работи. Ето какво казва известният съвременен учен Фритьоф Капра в своята книга „Дао на физиката": „Единството на Вселената...е едно от най-важните открития на съвременната физика... Квантовата теория изостави идеята за от­делно съществуващите обекти....Тя започна да разглежда Вселената като мрежа от взаимнопреплитащи се физически и умствени връзки, чиито части могат да се определят само посредством връзката им с цялото."

Концепцията за здраве, с която работи сега официалната медицина е твърде ограничена. Да си здрав не значи само да нямаш никакви оплаквания и да живееш в охолство.

Моделът на идеално здраве, който предлага холистичният подход, изяснява състоянието на човека на всичките му нива на съществуване - физическо, умствено-емоционално и духовно. Той се изразява чрез: съвършено физическо здраве; освободеност от страсти и емоции, кои­то пречат на яснотата на мисленето ни и като резултат постигане на душевен мир и спокойствие; освободеност от себичност в ума и на духовно ниво - смирение и вдъхновеност за безкористно служене на човечеството. В това съвършено състояние, човек е изпълнен със със­традание и безкористна любов и е олицетворение на мъдростта. Раз­бира се, здравето има много измерения. То не е статично и никакви „магически хапчета" не могат да ни помогнат да го доближим истински. Пътят към него продължава цял живот и изисква нашите осъзнати усилия.

Истинското лечение е свързано с духовното израстване и разкрива­нето на пълния творчески потенциал на индивида, използван за благо­то на всички. Човек може да е здрав и силен физически, но ако в дейс­твията си към околните и себе си е разрушителен, това показва, че той е болен дълбоко в своята същност.

Задачата на холистичния лекар е не само да прилага медикаменти и операции, а да помогне на пациента да разбере и да премахне преч­ките стоящи на пътя на неговото себеосъщесвяване в живота. Но за да може пълноценно да помага на другите, самият лекар трябва да е пос­тигнал определена степен на осъзнаване и интетгритет.

Холистичната медицина не представлява просто сбор от различни лечебни методи. Тя има за своя основа философията на холистичния подход и включва хилядолетната мъдрост и опит, натрупани по отно­шение на целия човек, включително и всичко смислено и полезно от достиженията на съвременната медицинска наука и техника. Няма ни­то един метод, който да е сам по себе си напълно холистичен и да об­хваща всички аспекти на здравето и болестта. За да постигнем успех в лечението, трябва да имаме добри познания за възможностите на от­делните методи и техните ограничения и да прилагаме този или тези, които са най-подходящи за дадения човек и момент.

Един въпрос, на който засега в медицината все още не се обръща сериозно внимание, но на който холистичният подход отделя особено важно място, това е връзката ум - тяло и значението на психоемоционалното състояние за възникване на болест във физическото тяло.

През 1870 година, известният хирург Сър Джеймз Паджет изразява своето убеждение за жизнено важната роля, която играе депресията при възникването на раковите заболявания. Д-р Франц Александър, психиатър от Чикаго, заявява през 1939 година, че „много хронични страдания се причиняват не от външни механични, химични фактори или микроорганизми, а от продължителен функционален стрес от все­кидневния живот на индивида в борбата му за съществуване." Тези негови идеи залягат в основата на психосоматичната медицина.

В резултат на своите изследвания и опити Елмър и Алис Грийн от „Менингер Клиник" правят следното заключение: „Всяка промяна във физиологичното състояние на организма се съпровожда от съответна промяна в умствено-емоционалното състояние и обратно - всяка промяна в умствено-емоционалното състояние, съзнателно или несъзна­телно, се съпровожда от промяна във физиологичното състояние." Плацебо ефектът също доказва силата на нашия ум и положителните очак­вания за резултата от лечението и той може да се разбере само ако разглеждаме ума и тялото като едно цяло.

Затова е много важно да разберем същността на стреса, природата и начина на работа на ума и по какъв начин промяната на нашето пси­хическо състояние се отразява на физическото ниво. Сравнително но­вата наука психоневроимунология ни дава отговори на тези въпроси.

Стресът представлява неспецифичен отговор на тялото на всяко пос­тавено пред него изискване. Той може да се дефинира още като усло­вие в средата, което изисква поведенческо приспособяване. Няма го­лямо значение дали това е свързано с приятни или неприятни изживя­вания. За стрес във физиологичния смисъл на това понятие може да се говори, когато той завършва с адаптация, т.е. без развитие на преход­ни или трайни патологични процеси - т.нар. еустрес. Стресът, при кой­то се нарушава адаптацията на организма в резултат на което се раз­вива болестен процес, се нарича дистрес. фактически, когато в меди­цинската практика се говори за стрес, се има предвид именно дистресът.

Хроничният стрес потиска имунната система, която отговаря за уни­щожаването на микробите и абнормните ракови клетки, образуващи се в тялото. Освен това, по определени физиологични механизми, той пре­дизвиква увреждания в сърдечно съдовата система, като може да спо­могне за развитие на исхемична болест на сърцето , инфаркт, удар и др. От това как приемаме нещата, които ни се случват, зависи и адаптационната ни реакция към стреса и съответно по-голямото или по-малко натоварване на организма.

При всяко следващо поколение се добавят нови стресови моменти: бързи промени във всички области на живота, алиенация, тероризъм, безработица, замърсяване на околната среда. Вместо да направи съ­ществуването ни по-лесно, техническият прогрес всъщност увеличава стреса в ежедневието ни, превръщайки ни в негови жертви. Човечеството вече разполага с мощни оръжия за масово унищожаване и тях­ното използване може да зависи от прищевките и небалансираността на някой и от глупостта и невежеството на други, които са готови да го следват. Всеки ден чуваме за някой внезапно полудял масов убиец, за военни конфликти и потресаващи атентати, при които измират много човешки същества. Оказа се, че постиженията на науката не само не допринасят за духовната еволюция на човечеството, но дори я възпре­пятстват и заплашват с унищожение Земята.

Бързо променящият се свят поставя пред нас изисквания за прис­пособяване, на които повечето хора не могат да отговорят адекватно. А възможностите ни за справяне със стреса и качеството на живота ни зависят изключително от начина ни на мислене. Затова, правилното възпитание и образование още от ранна детска възраст, могат да бъ­дат ключ към разрешаването на много проблеми в живота и предпазването от значителен брой заболявания.

1 Целите и задачите на тази книга не са да прави задълбочен анализ на холистич­ния подход или на състоянието на съвременната медицина. На всички читатели, които търсят повече информация по тези въпроси, бих препоръчал книгата „Здраве и болест - един нов модел" от Георгос Витулкас (изд. от Холистичен център „Анхира", 1996), която е написана на достъпен език.