Неврозите - Произход и лекуване - СЕКСУАЛНИЯТ ЖИВОТ НА ЧОВЕКА

[*22 Основното произведение на Фройд на тази тема е „Три очерка по теория на сексуалността“ (1905), което е претърпяло многократни издания с много допълнения и поправки. Материалът на тази и следващата лекция е взет от този труд, предизвикал ожесточени дискусии сред невролозите и психиатрите и отблъснал от Фройд мнозина от тези, които преди са се отнасяли със съчувствие към психоанализата.]

Уважаеми дами и господа. На пръв поглед като че ли няма място за съмнения по отношение на това какво трябва да се разбира под понятието „сексуален“. Преди всичко сексуалното е нещо неприлично, нещо, за което не бива да се говори. Казвали са ми, че учениците на един знаменит психиатър са се опитвали да убедят своя учител, че симптомите на хистериците често изразяват сексуални преживявания. За тази цел те го отвели до леглото на една болна от хистерия жена, чиито припадъци несъмнено изобразявали процес на раждане. Но той поклатил глава: „Но в раждането няма нищо сексуално.“ Така е, разбира се, но не във всички случаи раждането е нещо неприлично.
Забелязвам, че не ви харесва това, че се шегувам с такива сериозни неща. Но това съвсем не е шега. Казано напълно сериозно, никак не е лесно да се определи какво влиза в съдържанието на понятието „сексуално“. Може би единствено вярно би било да се каже, че в това понятие влиза всичко, което е свързано с различието между двата пола, но вие ще приемете това като твърде безцветно и твърде общо определение. Ако поставите в центъра половия акт, тогава може би ще кажете, че сексуално е всичко онова, което се извършва с тялото, в частност, с половите органи на другия пол, с цел получаване на наслада и в крайна сметка е насочено към съединяването на гениталиите и осъществяването на половия акт. Но в този случай вие наистина няма да бъдете далеч от приравняването на сексуалното и неприличното и раждането наистина няма да се отнася към сексуалното. Но ако приемете, че същността на сексуалното е продължаване на рода, тогава рискувате да изключите редица неща, които не служат на продължението на рода и въпреки това са определено сексуални, като например мастурбацията и дори целувката. Но ние вече се убедихме, че опитите да дадем определение винаги предизвикват затруднение, затова нека не мислим, че именно в този случай нещата са различни. Можем да предположим, че в развитието на понятието „сексуално“ се е получило нещо, което е довело, както удачно се изразява Х. Зилберер, до „грешка от припокриване“. Общо взето обаче, ние все пак имаме някаква представа какво хората наричат „сексуално“.
Това е нещото, което включва противоположността на половете, получаването на наслада, продължаването на рода и чертите на неприличното — такова определение би било напълно достатъчно за всички практични нужди на живота. Но то е недостатъчно за науката. Защото благодарение на щателните изследвания, станали възможни само благодарение на пожертвователно себенадмогване, ние се запознахме с отделни групи индивиди, чийто „сексуален живот“ рязко се отклонява от обикновените представи. Едни от тези „извратени“ индивиди, така да се каже, са изключили от своята програма различието между половете. Само хората от същия пол могат да пробудят техните сексуални желания. Другият пол, особено неговите полови органи, изобщо не се явяват за тях полов обект, в някои случаи дори предизвикват отвращение. По този начин те естествено са се отказали от каквото и да било продължение на рода. Такива лица ние наричаме хомосексуалисти или инвертирани. Това са мъже и жени, доста често — но не винаги — несъмнено образовани, интелектуално развити и високо нравствени, обременени само с това съдбоносно отклонение. Чрез думите на своите научни защитници те се представят като особена разновидност на човешкия род, като „трети пол“, равноправно съществуващ наред с другите два. Може би ще ни се удаде случай да разгледаме критично техните претенции. Разбира се, те не са „елитът“ на човечеството, както обичат да казват за себе си, сред тях има поне толкова непълноценни и ненужни индивиди, както и сред нормалните в сексуално отношение хора.
Но тези извратени индивиди поне вършат със своя сексуален обект приблизително същото, което нормалните хора вършат със своя. Обаче съществуват много такива абнормални хора, чиято сексуална дейност все повече се отдалечава от това, което изглежда желано за разумния човек. По своето разнообразие и странности те могат да бъдат сравнени само с гротескните образи, нарисувани от П. Брьогел като изкушенията на св. Антоний, или с изчезналите богове и вярващи, които Флобер е накарал да преминат в дълга процесия пред набожния покаяник. Трябва да ги класифицираме така, че да не се заблудим. Разделяме ги на такива, при които, както у хомосексуалистите, е изменен сексуалният обект, и на такива, при които е променена преди всичко сексуалната цел, Към първата група се отнасят онези, които са се отказали от съединяването на гениталиите и по време на полов акт заменят гениталиите на партньора с друга част или област от тялото; при това те не се съобразяват с недостатъците на органичното устройство и преминават границата на отвращение (устата, ануса като заместители на влагалището). Към тях се отнасят и онези, които, въпреки че са запазили интереса си към гениталиите, държат на тях не заради сексуалната, а заради други техни функции, в които те участвуват поради анатомичното си устройство или поради съседство. При тях ние виждаме, че отделителните функции, които по време на възпитаването на детето се изтикват на заден план като неприлични, могат изцяло да обсебят сексуалния интерес. После следват други индивиди, които изобщо са се отказали от гениталиите като обект и са поставили на тяхно място като желан обект друга част от тялото — женска гръд, крак, плитка. След това са онези, за които частта от тялото не означава нищо, но всички желания се задоволяват от някоя част от облеклото — обувка, част от бельото. Това са така наречените фетишисти. След тях се нареждат лицата, които макар че желаят целия обект, предявяват към него напълно странни или отвратителни изисквания, дори такива, които превръщат обекта в беззащитен труп, и го правят такъв със своето престъпно насилие, за да му се наслаждават. Но стига толкова ужасии в това отношение!
Другата група перверзни индивиди се оглавява от онези, които си поставят като цел на своите сексуални желания онова, което в нормални условия представлява само встъпително или подготвително действие, а именно разглеждането и опипването на партньора или наблюдаването му по време на изпълнение на интимни дейности или разголване на части от собственото тяло, които трябва да са скрити под дрехите, със смътната надежда, че ще бъдат възнаградени със същите ответни действия. След това идва ред на загадъчните садисти, чиито нежни стремежи не познават никаква друга цел, освен да причинят на своя обект болка или мъки, започвайки от лекото унижение и стигайки до тежки телесни повреди, и като че ли за равновесие — техните антиподи, мазохистите, чието единствено удоволствие се състои в това да изпитат от любимия обект всички унижения и мъки в символична и реална форма. Има и други, при които се съчетават и преплитат няколко такива абнормалности, и накрая ние също така научаваме, че всяка от тези групи съществува в два вида, че заедно с тези, които търсят сексуално удовлетворение в реалността, има и други, които се задоволяват с това, че само си представят такова удовлетворение, хора, които изобщо не се нуждаят от реален обект, защото могат да си го заменят с фантазия.
При това няма никакво съмнение, че при всички тези безумства, странности и гадости наистина се проявява сексуалната дейност на тези хора. Не само те самите го схващат така и усещат заместителната му роля, ние също трябва да признаем, че всичко това има в техния живот такова значение, каквото за нас има нормалното сексуално задоволяване, че те му принасят същите, често извънредно големи жертви, и е възможно да се проследи в цялост и в детайли къде тези абнормални явления имат допирни точки с нормалното и къде се отклоняват от него. Вие също така не може да не забележите, че характерът на неприличното, присъщ на сексуалната дейност, има място и тук, но в по-голямата си част той се засилва до позорен.
Е, дами и господа, как ще погледнем на тези необичайни видове сексуално задоволяване? Възмущението, изразяването на личното ни отвращение и уверението, че ние не споделяме тези страсти, няма да доведат до нищо. Никой не ни пита за това. В края на краищата това е такава област от явления, както и другата. Не би било трудно да се опровергае твърдението, че това са редки и куриозни случаи. Напротив, става въпрос за много чести, широко разпространени явления. Но ако някой се опита да ни каже, че те не бива да ни разколебават по отношение на схващанията ни за сексуалния живот, защото всички те без изключение са заблуди и нарушения на сексуалния нагон, то би било уместно да дадем сериозен отговор. Ако не успеем да разберем тези болезнени форми на сексуалност и не ги свържем с нормалния сексуален живот, ние няма да разберем и нормалната сексуалност. С други думи, пред нас се изправя неизбежната задача да дадем теоретично обяснение на възможността [за възникване] на посочените перверзни и тяхната връзка с така наречената нормална сексуалност.
За това ще ни помогнат един съществуващ възглед и два нови факта. Наличието на възгледа дължим на Иван Блох (1902–1903). Той коригира твърдението, че всички тези перверзни са „признаци на дегенерация“, като доказва, че такива отклонения от сексуалната цел, такова отслабване на отношението към сексуалния обект се среща от древни времена, във всички известни ни епохи, при всички народи, както при най-примитивните, така и при най-цивилизованите, приемали са се като допустими и са намирали всеобщо признание. Двата факта, за които споменах по-горе, са били получени по време на психоаналитично изследване на невротици. Те трябва по категоричен начин да променят възгледите ни за сексуалните перверзии.
Казахме, че невротичните симптоми представляват заместител на сексуално задоволяване и ви посочих, че потвърждението на това положение по пътя на анализа на симптомите се натъква на някои трудности. Това е валидно само в случай че в понятието „сексуално задоволяване“ включим така наречените извратени сексуални потребности, защото такова тълкуване на симптомите се налага поразително често. Претенциите на хомосексуалистите или на инвертираните за тяхната изключителност веднага губят своя смисъл, когато разберем, че наличието на хомосексуални подбуди може да се докаже при всеки невротик и че голям брой от симптомите изразява тази скрита перверзност. Онези, които сами наричат себе си хомосексуалисти, представляват съзнателно и открито инвертирани индивиди, загубени сред огромното количество скрити хомосексуалисти. Но ние сме принудени да разглеждаме избора на обект сред представителите на собствения пол именно като закономерно разклонение от любовния живот и сме свикнали да го приемаме като най-значимо. Разбира се, с това не се заличават различията между откритата хомосексуалност и нормалното поведение; нейното практическо значение остава, но теоретичната й ценност изключително много се намалява. Дори предполагаме, че едно заболяване, което не смятаме за възможно да бъде причислено към преносните неврози — параноята, закономерно настъпва вследствие на опит за съпротива срещу твърде силните хомосексуални подбуди. Може би вие също помните, че едната от нашите пациентки в своето натрапчиво действие изпълняваше ролята на мъжа, своя собствен, изоставен от нея мъж; такова продуциране на симптоми в мъжка роля обикновено е твърде характерно за невротични жени. И макар да не може да се причисли към самата хомосексуалност, то все пак е тясно свързано с нейните предпоставки.
Както навярно знаете, симптомите на хистерията могат да възникнат във всички системи от органи и по този начин да нарушат всички функции. Анализът посочва, че при това намират израз всички перверзни импулси, стремящи се да заменят гениталиите с други органи. Именно благодарение на симптоматиката на хистерията у нас се създаде мнението, че органите на тялото освен своята функционална роля имат също така и сексуално — ерогенно значение и изпълнението на тази функционална задача се нарушава, ако сексуалната взема твърде голям превес. По такъв начин безбройно многото усещания и инервации, проявяващи се като симптоми на хистерията в органите, които като че ли нямат нищо общо със сексуалността, ни разкриват своята природа под формата на изпълняване на перверзни сексуални импулси, при които ролята на половите органи сега се изпълнява от други органи. Също така виждаме до каква голяма степен именно органите на храненето и на отделителната система могат да станат носители на сексуална възбуда. Това следователно е същото, което перверзиите ни показаха, само че при тях то се установяваше лесно и не подлежеше на съмнение, а при хистерията бяхме принудени да вървим по обиколен път през тълкуване на симптомите и да припишем съответните перверзни сексуални импулси не на съзнанието на индивидите, а на сферата на тяхното несъзнавано.
Оказва се, че най-важните от многобройните съчетания на симптомите, чрез които се проявява натрапчивата невроза, възникват под натиска на много силни садистични, т.е. перверзни по своята цел сексуални импулси и в съответствие със структурата на натрапчивата невроза симптомите служат предимно за противодействие на тези желания или изразяват противоборството между удовлетворяването и защитата. Но и самото удовлетворяване не остава на заден план; то умее да постигне своята цел в поведението на болните по заобиколни пътища и се насочва предимно срещу тяхната собствена личност, като ги кара да се самоизтезават. Други форми на невроза, които се съпровождат с дълги размисли от страна на болните, съответствуват на изключителното сексуализиране на актовете, които обикновено служат като подготовка за нормално полово задоволяване, т.е. — гледането, докосването, изследването. Тук намира своето обяснение голямото значение на страха от докосване и на натрапчивото миене на ръцете. Неподозирано голям дял от натрапчивите действия представляват замаскирани повторения и модификации на мастурбацията, която, както е известно, съпровожда като единствено еднообразно действие най-разнообразните форми на сексуално фантазиране.
Не би ме затруднило да ви покажа още повече такива тесни отношения между перверзията и неврозата, но мисля, че казаното е напълно достатъчно за нашите цели. Но след тези обяснения на значението на симптомите трябва да внимаваме да не надценим интензивността на перверзните склонности и честотата им сред хората. Чували сте, че поради отказване от нормално сексуално задоволяване човек може да се разболее от невроза. Но при това нормално отказване потребността се насочва към анормални пътища за сексуално възбуждане. По-късно ще видите как става това. Всеки случай вие разбирате, че вследствие на такъв „колатерален застой“ перверзните импулси би трябвало да бъдат по-силни, отколкото биха били ако нормалното сексуално задоволяване не среща реални препятствия. Между другото, такова влияние трябва да се признае и при откритите перверзии. В някои случаи те се провокират или се активират от това, че за нормалното задоволяване на половия нагон възникват твърде големи препятствия във вид на временни обстоятелства или постоянни социални норми. В други случаи перверзните наклонности като че ли изобщо не зависят от такива благоприятствуващи ги моменти, за дадения индивид те се явяват, така да се каже, нормална форма на сексуален живот.
Може би сега си мислите, че ние по-скоро объркахме, отколкото изяснихме отношението между нормалната и перверзната сексуалност. Но трябва да вземете под внимание следното: ако е вярно, че реалното затруднение или лишение на нормалното сексуално задоволяване може при някои хора да предизвика перверзни наклонности, които в други условия не биха се проявили, то при тези хора трябва да се допусне наличието на нещо такова, което благоприятствува перверзиите, или с други думи, те съществуват у тях в латентна форма. Но с това стигаме до втория нов факт, за който ви споменах. Психоанализата беше принудена да се заеме с изследването на сексуалния живот на детето, защото спомените и мислите, които идват в главата при анализа на симптомите (на възрастните) непрекъснато ни отвеждат към периода на ранното детство. Това, което открихме по този начин, се потвърди след това стъпка по стъпка благодарение на непосредствените ни наблюдения над децата. И тогава се оказа, че в детството могат да бъдат открити корените на всички перверзии, че децата са предразположени към тях и им се отдават в съответствие със своята незряла възраст, накратко казано, че перверзната сексуалност не е нищо друго освен нараснала, разделена на своите отделни импулси инфантилна сексуалност.
Сега ще видите перверзиите в друга светлина и няма да можете да отречете тяхната връзка със сексуалния живот на човека, но с големи изненади, които противоречат на нравственото ви чувство. Разбира се, отначало ще бъдете склонни да оспорите всичко това: и факта, че при децата има нещо, което може да бъде наречено сексуален живот, и правилността на нашите наблюдения, и възможността в детското поведение да се открие нещо, което е родствено с това, което впоследствие осъждаме като перверзия. Затова ми разрешете отначало да обясня мотивите за вашата съпротива, а после да систематизирам нашите наблюдения. Това, че при децата липсва какъвто и да било сексуален живот — сексуална възбуда, сексуални потребности и своего рода задоволяване, и че всичко това изведнъж възниква при тях между 12-та и 14-та година, от биологична гледна точка би било — независимо от всички наблюдения — толкова невероятно, дори нелепо, колкото и да се твърди, че те се раждат без гениталии, които се появяват при тях едва по време на половото съзряване. Това, което се пробужда у тях в този период, е функцията на размножаването, която използува за своите цели вече съществуващия физически и душевен материал. Грешите, като смесвате сексуалността с продължаването на рода и по този начин си затваряте пътя към разбирането на сексуалността, перверзиите и неврозите. Но тази грешка е тенденциозна. Нейният източник, колкото и да е странно, е фактът, че вие самите сте били деца и сте изпитали върху себе си влиянието на възпитанието. Към една от най-важните задачи на възпитанието обществото трябва да отнесе намаляването, ограничението, подчиняването на сексуалния нагон, когато той внезапно се прояви под формата на стремеж за продължаване на рода, на индивидуалната воля, която е идентична със социалната повеля. Обществото е заинтересовано също така и от отлагането на неговото окончателно развитие дотогава, докато детето не достигне определена степен на интелектуално развитие, защото пълното му разгръщане практически слага край на податливостта към възпитание. В противен случай това влечение би унищожило всички прегради и би помело издигнатата с толкова труд цивилизация. А неговото укротяване никога няма да стане лесно, то протича ту твърде зле, ту твърде добре. Мотивът на човешкото общество се оказва в крайна сметка икономически; тъй като не разполага с достатъчно жизнени средства, за да издържа своите членове без техния труд, то трябва да ограничи броя на своите членове, а енергията им да бъде отклонена от сексуална дейност и насочена към труда. Вечна, исконна и съществуваща и до ден-днешен жизнена необходимост.
Опитът трябва да е показал на възпитателите, че задачата да направят сексуалната воля на новото поколение послушна, е разрешима само в случай, че върху нея започнат да действуват своевременно, преди да е настъпила бурята на половата зрялост, с намесата още в сексуалния живот на децата, който подготвя нейната поява. За тази цел на детето се забранява и му се отнема желанието му за всички инфантилни сексуални прояви; поставя се идеалната цел животът на детето да бъде направен асексуален, с течение на времето се стига най-накрая до положението да го смятат наистина за асексуален и после науката провъзгласява това за своя теория. За да не се изпадне в противоречие със своята вяра и със Своите възгледи, сексуалната дейност на детето не се забелязва, а това не се постига лесно, или в науката се задоволяват с това, че я разглеждат по друг начин. Детето се приема за чисто, невинно, а който го описва по друг начин, той, като гнусен злодей, е обвинен в оскърбяване на най-нежните и святи чувства на човечеството.
Децата са единствените, които не признават тези условности. Те с цялата си наивност заявяват животинските си права и непрекъснато доказват, че тепърва им предстои да извървят пътя към чистотата. Твърде впечатляващо е, че отрицателите на детската сексуалност не правят никакви отстъпки по отношение на възпитанието, а по най-строг начин преследват именно проявата на отричаното от тях под названието „лоши детски навици“. Голям теоретичен интерес представлява също така фактът, че периодът от живота, който се намира в най-рязко противоречие с предразсъдъка за асексуалността на детството, а именно детските години до пет или шест години, след това при по-голяма част от хората се обвива с амнестично покривало, което може да бъде разкъсано напълно само от аналитичното изследване, но което до този момент е проницаемо за отделни структури на съновиденията.
А сега искам да изложа пред вас това, което най-ясно от всичко позволява да съдим за сексуалния живот на детето. Тук е целесъобразно също така да въведем понятието либидо (libido). Либидо, напълно аналогично на глада, се нарича силата, чрез която се изразява влечение, в дадения случай сексуално, както при глада се изразява влечение към храната. Другите понятия, такива като сексуална възбуда и задоволяване, нямат нужда от обяснение. Самите вие лесно ще разберете, че при сексуалните прояви на кърмачето най-много се налага да се занимаваме с тълкуване, и навярно ще приемете това като възражение. Тези тълкувания възникват въз основа на аналитични изследвания, ако вървим по обратния път — от симптома. Първите сексуални импулси на кърмачето се проявяват във връзка с други жизненоважни функции. Както знаете, неговият главен интерес е насочен към приемането на храната. Когато заситеното кърмаче заспива до гръдта, у него се появява израз на блажено задоволство, който по-късно ще се повтори след изживяването на половия оргазъм. Обаче това е твърде малко, за да може на неговата основа да се построи заключение. Но ние виждаме, че кърмачето иска да повтаря акта на приемане на храна, без да иска друга храна; следователно тогава то не се намира във властта на глада. Казваме: то смуче и обстоятелството, че при това действие детето отново заспива с блажен израз на лицето, ни показва, че актът на смученето сам по себе си му е доставил удовлетворение. Както е известно, много скоро то вече не може да заспи, без да е смукало. Мисълта, че това действие има сексуален характер, най-напред е изказана от един стар детски лекар в Будапеща — д-р Линднер (1879). Лицата, които се грижат за малки деца, без да претендират ,за някаква теория, явно дават аналогична оценка на смученето. Те не се съмняват в това, че то служи на детето само за удоволствие, отнасят го към лошите навици и принуждават детето да се откаже от него, взимайки различни строги мерки, ако то само не се откаже от лошия си навик. По такъв начин разбираме, че кърмачето изпълнява действия, които имат само една цел — получаване на удоволствие. Предполагаме, че отначало то преживява това удоволствие при поемането на храна, но скоро се научава да го отделя от това условие. Можем да отнесем получаването на това удоволствие само към възбуждането на устата и устните, наричаме тези части от тялото ерогенни зони, а полученото от смученето удоволствие — сексуално. Но несъмнено ще ни се наложи още да спорим за основанията на това определение.
Ако кърмачето можеше да говори, то несъмнено щеше да признае, че за него актът на смучене на майчината гръд е най-важното нещо в живота. По отношение на себе си то е право, защото с този акт то наведнъж задоволява две важни потребности. Не без учудване научаваме след това от психоанализата колко голямо психично значение запазва този акт през целия живот. Смукането на майчината гръд става изходен пункт за целия сексуален живот, недостижим праобраз на всяко по-късно сексуално задоволяване, към което фантазията често се връща в тежки моменти. То включва майчината гръд като пръв обект на сексуално влечение; не съм в състояние да ви дам примери за това колко важен е този първи обект за избора в бъдеще на всеки друг обект, какви въздействия оказва той с всички свои превръщания и замествания и върху най-отдалечените области на нашия душевен живот. Но отначало кърмачето се отказва от него в акта на смученето и го заменя с част от собственото си тяло. Детето смуче пръста си, собствения си език. Благодарение на това то става независимо от мнението на външния свят при получаването на удоволствие, а освен това го засилва, като използува възбуждането на друга зона от тялото си. Ерогенните зони не са еднакво ефективни; затова когато кърмачето, както съобщава Линднер, по време на изследването на собственото си тяло открива особено възбудимите части на собствените си гениталии и преминава от смукането към онанирането, това става важно преживяване.
Благодарение [на изясняването] на значението на смукането ние се запознахме с двете основни особености на детската сексуалност. Тя възниква във връзка със задоволяването на важни органични потребности и се проявява автоеротично, т.е. търси и намира своите обекти върху собственото тяло. Това, което най-ясно се разкрива при приемането на храната, отчасти се повтаря и при отделянето. Стигаме до извода, че кърмачето изпитва удоволствие при уринирането и отделянето на изпражнения и скоро започва да се мъчи да извършва тези актове така, че те да му доставят максимално удоволствие от възбуждането на съответните ерогенни зони от лигавицата. В това отношение, както прецизно отбелязва Лу Андреа-Саломе (1916), околният свят се опълчва срещу него преди всичко като пречеща, враждебна на неговия стремеж към получаване на удоволствие сила и го кара да предусети бъдещата външна и вътрешна борба. Кърмачето е принудено да се освобождава от своите изпражнения не когато пожелае, а когато това бъде определено от други лица. За да бъде накарано да се откаже от тези източници на удоволствие, всичко, което е свързано с тези функции, се обявява за неприлично и трябва да бъде скрито от другите. Тук то е принудено преди всичко да смени удоволствието със социално достойнство. Неговото отношение към самите изпражнения отначало е напълно различно. То не изпитва отвращение от своите изпражнения, преценява ги като част от собственото си тяло, с която не му е лесно да се раздели, и ги използува в качеството им на „подарък“, с който иска да възнагради хората, които особено високо цени. И дори след като възпитателите са успели да го отучат от тези наклонности, то пренася оценката на изпражненията върху „подаръка“ и „парите“. А с особена гордост гледа на постиженията си при уринирането.
Зная, че доста отдавна ви се иска да ме прекъснете и да ми извикате: „Стига гадости! Ходенето по голяма нужда било извор на сексуална наслада, която още кърмачето изпитва! Изпражненията били ценност, а анусът — своего рода гениталии! Не вярваме на това, но сега разбираме защо педиатрите и педагозите са отхвърлили психоанализата и нейните резултати.“ Не, уважаеми господа. Вие просто забравихте, че моята цел беше да ви изложа фактите от инфантилния сексуален живот във връзка със сексуалните перверзии. Защо да не научите, че анусът наистина поема върху себе си ролята на влагалището по време на половия акт при много възрастни, хомосексуални и хетеросексуални? И че има много хора, които изпитват сладострастно удоволствие при дефекирането през целия си живот и го описват като особено силно? Що се отнася до интереса към акта на дефекация и удоволствието от наблюдаването на дефекацията на друг човек, то самите деца ще потвърдят това пред вас, когато станат с няколко години по-големи и могат да ви разкажат това. Разбира се, ако преди това тези деца не са били систематично плашени, защото сами разбирате, че в противен случай те няма да ви кажат нищо. Естествено не бива преди това непрекъснато да плашите децата, защото те много добре ще проумеят, че трябва да мълчат по тези въпроси. Що се отнася до другите неща, на които не искате да вярвате, насочвам ви към резултатите от анализа и непосредственото наблюдение над деца и трябва да кажа, че наистина е изкуство да не се вижда всичко това или да се вижда нещо по друг начин. Също така нямам нищо против, ако рязко ви се набива в очи родството между детската сексуалност и сексуалните перверзии. Това се разбира от само себе си; ако детето изобщо има някакъв сексуален живот, той би трябвало да има извратен характер, защото освен някои неясни намеци детето не притежава нищо, което да прави сексуалността функция за продължаване на рода. От друга страна, общата особеност на всички перверзии се състои в това, че те нямат за цел продължаването на рода. Наричаме сексуалната дейност извратена именно в този случай, когато тя се отказва от целта за продължаване на рода и се стреми към получаване на удоволствие като към независимо от това продължаване цел. Ще разберете по такъв начин, че преломът и обратът в развитието на сексуалния живот е подчиняването му на размножителната функция. Всичко, което става преди този поврат, а също и всичко, което го е избягнало, което служи само за получаване на удоволствие, придобива не особено почтеното наименование „перверзия“ и се презира като такова.
Затова ми позволете да продължа краткото изложение [на фактите] за инфантилната сексуалност. Това, което съобщих за двете органични системи (храносмилателната и отделителната), бих могъл да го допълня и по отношение на други системи. Сексуалният живот на детето се изчерпва именно с функционирането на редица частични нагони (Partialtriebe), които независимо един от друг се опитват да получат удоволствие отчасти от собственото тяло, отчасти вече от външен обект. Много скоро сред тези органи се отделят гениталиите; има хора, при които получаването на удоволствие от собствените гениталии без помощта на гениталиите на друг човек или обект продължава без прекъсване от мастурбацията на кърмачето до принудителната мастурбация в годините на половата зрялост и след това съществуват неопределено дълго и по-нататък. Впрочем с темата за онанизма няма да приключим толкова бързо; това е материал, който изисква многостранно разглеждане. Въпреки това трябва да ви кажа някои неща за сексуалното изследване (Sexualforschung) при децата. То е твърде типично за детската сексуалност и изключително значимо за симптоматиката на неврозите. Детското сексуално изследване започва много рано, понякога още преди настъпването на тригодишна възраст. То е свързано не с разликата в половете, която не представлява нищо за детето, тъй като то — поне момчето — приписва и на двата пола едни и същи мъжки гениталии. Ако след това момчето открие влагалището на малката си сестра или приятелка в игрите, то отначало се мъчи да отрече това и се опитва да не вярва на очите си, защото не може да си представи себеподобно човешко същество без тази така ценна за него част от тялото. По-късно то се плаши от това откритие и тогава предишните заплахи поради твърде интензивното занимание със своя мъничък член оказват своето въздействие. То попада под властта на кастрационния комплекс, чието образуване има голямо значение за оформянето на характера му, ако остане здраво, и за неговата невроза, ако се разболее, и за неговата съпротива, ако се подложи на аналитично лечение. За малкото момиченце знаем, че то се смята за доста ощетено поради отсъствието на големия видим пенис, завижда за това на момчето и предимно поради тази причина при него възниква желание да бъде мъж, желание, което също така се появява по-късно при неврозата, която настъпва вследствие нейния неуспех в ролята на жена. Впрочем клиторът на момиченцето в детска възраст напълно изпълнява ролята на пениса, той е носител на особена възбудимост, място, в което се постига автоеротично задоволяване. Превръщането на малкото момиче в жена до голяма степен зависи от това, дали тази чувствителност на клитора се пренася своевременно и изцяло върху входа на влагалището. В случаите на така наречената сексуална анестезия при жените клиторът упорито запазва своята чувствителност.
Сексуалният интерес на детето преди всичко се насочва отначало към проблема откъде се взимат децата — същия, който лежи в основата на въпросите на тиванския сфинкс — и обикновено се събужда от егоистичните опасения на детето от появата на ново дете в семейството. Отговорът, който децата получават — че щъркелът донася децата — предизвиква недоверие дори и у малките деца много по-често, отколкото си мислим. Усещането, че възрастните го лъжат и прикриват истината, помага за отчуждаването на детето и за развитието на неговата самостоятелност. Но детето не може да реши проблема със собствени сили. Неговата все още недоразвита сексуална конституция поставя определени граници пред познавателната му способност. Отначало то си мисли, че децата се раждат, защото заедно с храната се поглъща нещо особено и не знае нищо за това, че деца могат да имат само жените. По-късно то научава за това ограничение и се отказва от мисълта, че детето се образува от храната, тази мисъл остава само в приказките, Подрастващото дете скоро забелязва, че бащата би трябвало да играе някаква роля за появата на детето, но не може да отгатне каква именно. Ако случайно стане свидетел на полов акт, то вижда в него опит за насилие, борба, тълкува коитуса садистично. Но отначало то не свързва този акт с появата на детето. Когато открива следи от кръв в леглото и върху бельото на майката, то също така приема това като доказателство за извършеното от бащата насилие. В още по-късните детски години то явно предчувствува, че половият орган на мъжа взима съществено участие в появата на децата, но не може да припише на тази част от тялото никаква друга функция освен функцията на уринирането.
От самото начало децата са единодушни в това, че раждането на детето трябва да се осъществи през ануса, че следователно детето се появява като изпражнение. Едва след обезценяването на интереса към всичко анално тази теория бива изоставена и заменена с предположението, че се отваря пъпът или мястото между гърдите. По такъв начин изследващото дете се приближава до познаването на сексуалните факти или минава покрай тях, объркано от своето незнание, докато в предпубертетния период не получи обикновено оскърбително и непълно обяснение, което често оказва травмиращо действие.
Навярно сте чували, уважаеми господа, че психоанализата неоправдано разширявала понятието „сексуално“ с цел да защити тезите си за сексуалните корени на неврозите и сексуалното значение на симптомите. Сега вече сами можете да прецените дали наистина е неоправдано. Ние разширихме понятието само дотолкова, че то да включва сексуалния живот на перверзните и на децата. Което ще рече — възвърнахме му истинския обхват. Онова, което извън рамките на психоанализата се нарича сексуалност, се отнася само за един ограничен сексуален живот, подчинен на размножаването и определен като „нормален“.