• Автор: Зигмунд Фройд,
  • Година на публикация: 1993,
  • Издателство:

Неврозите - Произход и лекуване - Кратък речник на психоаналитичните термини

_Абсанс_ — фр. (absense), пълно изключване от обкръжаващата среда.
_Автоеротизъм_ — нормален, ранен стадий от развитието на сексуалността, при който задоволяването на сексуалните влечения става в отсъствието на някакъв външен обект, т.е. с помощта на органи и участъци от собственото тяло. Пример за автоеротизъм е сученето при бебето, цел на което (заедно с насищането) е получаването на удоволствие. А. се характеризира от Фройд като нормален ранен стадий в развитието на сексуалността.
_Агорафобия_ — страх от площади (открити пространства).
_Аз_ — подструктура на душевния живот, посредник между Свръх-Аза и То, индивида и реалността. Подчинява се на принципа на реалността.
_Аз-либидо (Ich-libido)_ — част от либидото, насочено към собственото Аз. Противостои на обектното либидо и нарцисизма.
_Амбивалентност (на чувствата)_ — наличие на нежни и враждебни чувства, едновременно изпитвани от човек по отношение на едно и също лице.
_Анална еротика_ — характерна за аналната фаза от сексуалното развитие на детето, проявява се в повишения интерес към продуктите на екскременталната дейност и изпитването на квазисексуално удовлетворение от дефекирането.
_Антикатхезис (Gegenbesetzung)_ — обратен приток на енергия, която се съединява с енергията на изтласкания импулс за симптомообразуването или се приема в Аза като реактивно образувание, като усилване на определени предразположености.
_Антиципация_ — предусещане.
_Виргинална тревога_ — комбинация от невроза на тревога и хистерия. Първата създава симптоми, втората ги повтаря и работи с тях.
_Влечения_ — вж. нагони.
_Вторична обработка_ — един от механизмите на работа на съновидението, заключаващ се в прегрупиране и свързване на елементите на проявеното съновидение в повече или по-малко хармонично цяло.
_Дейност на съновидението_ — съвкупност от процеси, благодарение на които от скритите мисли на съновидението, соматичните дразнители по време на сън и остатъците от впечатленията от предишния ден се формира проявеното съдържание на съновидението. Сгъстяване, изместване, вторична обработка и нагледно изобразяване на мисли и изказвания.
_Едипов комплекс — характерна нагласа на детето по отношение на родителите, която се формира по време на фалосната фаза от сексуалното му развитие, примерно между 4 и 5 години. Наречен е по името на древногръцкия цар Едип, който, без да знае това, убива собствения си баща и се жени за майка си. За момчето обикновено е характерен позитивен Е.к. (любов към майката и желание за инцестни отношения с нея и едновременно ревност и омраза към бащата, придружени от желанието да го премахне като съперник). Може да се развие обаче и негативен Е.к. — любов към бащата и омраза към майката. Двете форми често се съчетават и възниква амбивалентна нагласа по отношение на родителите. Аналогичният комплекс при момичетата (любов към бащата и омраза към майката) — позитивен и негативен_ — се нарича комплекс на Електра.
_Заемане (окупиране) на обекта (Objekt-besetzung)_ — фиксиране на либидото върху определени обекти, зареждането им с либидинозна енергия.
_Задържане (Hemmung)_ — спиране на развитието на една от неговите степени. Използува се и като синоним на препятствие (спирачка за развитието на някакво влечение).
_Заместване (Ersetzung)_ — механизъм за преобразуване на несъзнаваните, неприемливи за Аза (Свръх-Аза) желания в приемливи. В резултат на това се появяват погрешни действия, невротични симптоми, определени характеристики на съновидението.
_Защита (Abwehr) психична_ — съвкупност от несъзнавани психични процеси, призвани да защитават Аза от заплахите на реалността (в детството) или от нагоните и Свръх-Аза (при възрастните).
_Защитни механизми (Аbwehr-mechanismen)_ — специални форми на психична защита, изработвани от Аза. Към тях спадат изтласкването, сублимацията, регресията и т.н.
_Идентификация_ — несъзнаван процес, благодарение на който индивидът (например детето) мисли, чувства или действува като друг човек (например майката или бащата). Играе изключително важна роля в процеса на формиране на личността.
_Идеогенни симптоми_ — симптоми, свързани с пораждането на определени образи.
_Изместване (Verschiebung)_ — един от основните механизми в работата на съновидението, а също и при изопачаването на несъзнаваните мисли и желания в другите проявени форми на психичен живот. При И. акцентът се измества от главното към второстепенното.
_Изолация_ — отделяне на психотравмиращата ситуация от свързаните с нея душевни преживявания. Замяната на ситуацията като че ли става несъзнавано или най-малкото не се свързва със собствените преживявания, Всичко става сякаш с друг. Изолирането на ситуацията от собственото Аз се проявява особено ярко при децата. Играейки си с куклата или някаква друга играчка, детето може да й позволи да „говори и прави“ всичко онова, което на него му е забранено: да бъде безразсъдна, саркастична, жестока, да ругае и се присмива на другите.
_Изтласкване (Verdrängung)_ — прехвърляне на психичното съдържание от сферата на съзнанието в несъзнаваното или задържането му в несъзнавано състояние. Един от най-важните защитни механизми, благодарение на който неприемливите за Аза желания се превръщат в несъзнавани. Поддържа се посредством определени несъзнавани механизми.
_Интроекция_ — процес на превръщане на екстраменталното (външното) битие в интраментално (вътрешно, иманентно).
_Инцест_ — сексуални отношения с кръвни родственици.
_Кастрационен комплекс_ — комплекс, възникващ у детето в тясна връзка с детското сексуално развитие (сексуалните изследвания на децата и инфантилните сексуални теории). Основна проява на К. к. при момчетата е възникващият под влиянието на мними и реални заплахи от страна на възрастните.
_Катартичен метод_ — метод за лекуване на неврозите, предшествуващ психоаналитичния, същността на който се изразява в предизвикването на същите чувства и обстоятелства, които са предизвикали болестта.
_Катартична психотерапия_ — лекуване на психическите заболявания чрез метода на катарзиса.
_Каузална терапия_ — лекуване на причините.
_Комплекс_ — съвкупност на афективно натоварени мисли, интереси и личностни нагласи, които въздействуват несъзнавано върху психичния живот. Образува се главно в ранното детство и обуславя редица от закономерностите на бъдещия психичен живот. Фройд говори за Едипов комплекс, кастрационен комплекс, екскрементален комплекс.
_Комплекс на Електра_ — вж. Едипов комплекс.
_Контаминация_ — смесване на различни мотиви, което води до компромисни образувания в психичния живот.
_Копрофилия_ — влечение към собствените изпражнения.
_Латентен период_ — определена фаза от детското развитие, обикновено между петата-шестата година на детето и началото на пубертетния период, в която сексуалното развитие сякаш прекъсва. Раннодетските преживявания от областта на сексуалното се подлагат на изтласкване и се заслоняват от така наречените „покриващи спомени“. Интересите на детето в този период са насочени преди всичко към общуването с другарчетата му, училищните занимания и т.н.
_Либидо_ — лежащата в основата на всички сексуални прояви на индивида психична енергия. По-късно се използува и като синоним за влечението към живота.
_Нагони (Triebe — влечения, пориви) — образувания на границата между соматичното и душевното, психични представители на възникващите в недрата на телесния апарат, раздразнения, които оказват непосредствено въздействие върху душевната дейност. Характеризират се с четири аспекта_ — източник, цел, обект и енергия. В ранните си работи Фройд различава индивидуално съхраняващи и видово съхраняващи Н. От началото на 20-те години развива концепцията за деленето на Н. на нагони на живота и нагони на смъртта. Разпространената в българския език употреба нагони към… предполага една свръхсубектност на нагоните, каквато те не притежават.
_Нагони на живота (Lebenstriebe)_ — влечения, които имат за цел запазването, поддържането и развитието на живота във всичките му аспекти и форми. В късните си работи Фройд ги противопоставя на нагоните на смъртта.
_Нагони на смъртта (Todestriebe)_ — присъщи на индивида несъзнавани тенденции към саморазрушаване и връщане към неорганичното състояние. Външно се проявяват като агресия по отношение на определени лица и предмети. Намират се в единство с нагоните на живота и само в това единство обуславят нормалното функциониране на душевния механизъм. В някои патологични случаи могат да предизвикат садистични извращения и самообвинения у меланхолиците.
_Нарцисизъм (Narzißismus)_ — привързаност на либидото към собственото Аз.
_Невроза_ — психическо разстройство, симптомите на което изразяват в символична форма породилия го конфликт, в частност между сексуалните влечения и влеченията на Аза.
_Несъзнавано (Unbewußtes) — съдържания на психичния живот, за които човек не подозира нищо в течение на дълго време или въобще не е знаел за тях. Има два вида Н._ — предсъзнавано и Н, в собствения смисъл на думата. В динамичен смисъл Н. може да се нарече това, осъзнаването на което, за разлика от предсъзнаваното, изисква значителни усилия или въобще е невъзможно. Според Фройд Н. може да бъде както ниско (неконтролираните сексуални и агресивни влечения на То), така и високо (дейността на Свръх-Аза).
_Обектно либидо (Objekt-libido)_ — тази част от либидото, която е насочена към един или няколко обекта и противостои на Аз-либидото.
_Орална еротика_ — характерна за оралната фаза от сексуалното развитие на детето, проявява се в смученето.
Покриващи спомени (Deckerrinerungen) запазени в паметта спомени за събития от първите 5–6 години от живота на детето, които се отличават с особена яркост и изглеждат като че ли незначителни. Благодарение механизма на изместването те сякаш „покриват“ най-съществените спомени от детството, които са подложени на изтласкване. Тяхното съдържание може да бъде извлечено с помощта на психоанализата.
_Предсъзнавано (Vorbewußtes)_ — психични съдържания, които в дадения момент са несъзнавани, но могат лесно да бъдат осъзнати.
_Пренос (Übertragung)_ — пренасяне от пациента върху психоаналитика на чувства, изпитвани към други хора. Позитивен или негативен.
_Принцип на реалността_ — отчитане на реалните условия и възможности за удовлетворяване на влеченията. Противостои на принципа на удоволствието.
_Принцип на удоволствието_ — стремеж да се избягва неприятното и да се получава максимум наслаждение.
_Проекция_ — несъзнавано приписване на собствени качества, чувства и желания на друг човек.
_Проявено съдържание на съновиденията_ — образи от съновидението, както те са представени на сънуващия, символично изображение на скритите мисли на съновидението.
_Рационализация_ — намиране на приемливи причини и обяснения за неприемливи мисли и постъпки. Естествено тези оправдателни причини и обяснения са значително по-етични и благородни, отколкото техните истински мотиви.
_Регресия_ — връщане на психичното развитие на по-ранен етап.
_Ремисия_ — временно възвръщане на нормалното състояние.
_Ретенционна хистерия_ — форма на хистерия, основаваща се на задържащи моменти от миналото.
_Свръх-Аз (Über-Ich)_ — висша инстанция в структурата на душевния живот, изпълняваща ролята на вътрешен цензор. Възниква с изчезването на Едиповия комплекс. Дейността му е несъзнавана.
_Сгъстяване (Verdichtung)_ — сливане на различни представи в единна структура. Един от най-важните механизми за работа на съновидението.
_Сексуално развитие — според Фройд започва не с пубертетния период, а практически от момента на раждането. Преминава през различни етапи, характеризиращи се с господството на определени ерогенни зони. Тези етапи са: 1) орална фаза (първата година от живота), при която ерогенните зони са слизестото покритие на устата и устните; 2) анална фаза (втората и третата година), ерогенната зона е слизестото покритие на задното отвърстие; 3) фалосна фаза (четвърта-шеста година), ерогенна зона — пенисът, характеризира се с детски онанизъм и формирането на Едипов комплекс; 4) латентен период; 5) генитална фаза (от началото на пубертетния период)_ — фаза на развитата сексуалност, частичните нагони се подчиняват на господството на либидото и се удовлетворяват чрез нормална полова дейност. Доколкото сексуалното развитие според Фройд е системообразуващ фактор за цялостното развитие, дадената схема може да се разглежда и като периодизация на развитието на личността въобще.
_Скотомизация (от O-KOTOO)_ — закриване, затъмняване, завоалиране. Термин на Лафорг, който Фройд разглежда като описващ неадекватно някои частни случаи на изтласкването. Отнася се към dementia praecox.
_Стигма (от старогръцки)_ — непсихогенен симптом.
_Страхова истерия (Angsthysterie)_ — невроза, основен симптом на която са разнообразните фобии.
_Сублимация — отклоняване на енергията на сексуалните влечения от тяхната пряка цел_ — получаването на удоволствие и продължението на рода, и насочването й към несексуални (социални) цели.
_Сън_ — състояние, характеризиращо се със загуба на интереса към външния свят. Различава се от съновидението.
_Съновидение_ — душевният живот по време на сън. Целта на С. е да отстрани пречещите на съня дразнители под формата на халюцинаторно изпълнение на неудовлетворените в будно състояние желания. Притежава явна форма на изражение (проявено съдържание) и скрито зад нея несъзнавано съдържание (скрити мисли),
_Съпротива_ — стремеж да не се позволява изместване на несъзнаваните мисли и желания от съзнанието.
_То_ — най дълбоката подструктура на душевния апарат. Съдържа неконтролирани сексуални и агресивни влечения. Ръководи се от принципа на удоволствието, като се намира в конфликт със структурите на А за и Свръх-Аза.
_Тълкуване_ — разкриване на скрития смисъл на симптомите, съновиденията, погрешните действия и т.н.
_Уретрална еротика_ — характерна за аналната фаза от сексуалното развитие на детето, проявява се в разглеждането на уринирането като заместител на половия акт и в съответното изпитване на удоволствие от него.
_Фалосна еротика_ — характерна за фалосната фаза от сексуалното развитие на детето, проявява се в повишения интерес към пениса, детското онаниране и формирането на Едиповия и кастрационния комплекс.
_Фетишизъм_ — създаване на фетиши под въздействието на кастрационния комплекс. Феномен от областта на детската психология със съответните паралели в митологията.
_Фиксация — 1) упорито следване на веднъж приетата нагласа, навик, начин на действие; един от примерите за Ф. е сексуалната Ф. върху определен партньор или начин на сексуално удовлетворяване, която прави невъзможна друга форма на полов живот; 2) Ф. върху травмата_ — фиксиране на болния върху някакво травмиращо преживяване от неговото минало, изразява се в натрапчивата поява на едни и същи симптоми, в невъзможността самостоятелно да се освободи от тях и т.н.
_Фобия_ — непреодолим натрапчив страх от някакъв предмет или явление. Житейски и специални фобии.
_Хистерична психоза_ — случай, намиращ се в процеса на най-активно създаване на хистерични симптоми и последващо потискане на Аза от продуктите на болестта.
_Цензура_ — действие на силите, които се стремят да не допуснат в съзнанието несъзнавани мисли и желания.
_Частични нагони (Partialtriebe)_ — появяващи се на различни стадии от детското развитие отделни типове влечения (орални, анални, садистични, воайорски и др.), които в началото на гениталната фаза се интегрират под примата на гениталната зона и се подчиняват на сексуалния (в тесния смисъл на думата) нагон.
 

Книги

Книги