Любов и секс на средна възраст - ВТОРА ГЛАВА - КАКВА Е РОЛЯТА НА СЕКСУАЛНОСТТА В ЗРЯЛАТА ВЪЗРАСТ?

Сексуалността има своята роля през целия ни живот. За да разберем как да поддържаме нашата сексуалност жива в зрялата възраст, трябва да разберем къде започва тя.

Анатомия на секса

Хормоналната активност започва още преди да се родим; тя ни оформя, подготвя ни за пубертета и за възпроизводството. Главните полови хормони са женските — естроген и прогестерон, и мъжкият хормон тестостерон, един от андрогенните хормони — хормоните, които спомагат за възмъжаването. Както при мъжете, така и при жените именно мъжкият хормон тестостерон създава либидото, регулира сексуалното ни желание, отзивчивост и действие.
Макар андрогените да са мъжки хормони, те се възпроизвеждат и в мъжкия, и в женския организъм и контролират либидото. Как става така, че мъжки хормон управлява женската сексуалност? Отговорът започва от нашето раждане.
При раждането ни нашите яйчници съдържат около 500 000 яйцеклетки. Броят им остава същият през първите десет-тринайсет години от живота ни, преди да навлезем в репродуктивна възраст.
След това, по време на пубертета, започва производството на естроген. С него идва и първият ни менструален цикъл. До менопаузата /времето след последния ни менструален цикъл/ е нашият възпроизводителен период. След менопаузата /средната възраст на която е 51.4 години/ навлизаме в непродуктивния етап.
Между първия и последния ни менструален цикъл нашият мозък и яйчници разиграват сложна драматургия и раздават съответните роли на половите ни хормони. Хипоталамусът, разположен в основата на мозъка в центъра на черепа, изпраща сигнали на хипофизата, която се намира в основата на черепа.
Тогава хипофизната жлеза произвежда стимулиращия фоликулите хормон FSH и хормона LH, които ръководят пряко растежа и развитието на яйчниковия фоликул, торбичката, съхраняваща яйцето. FSH стимулира съзряването на фоликула, а LH — на яйцето, както и причинява изпускането му от фоликула.
Яйчниците контролират репродуктивната система. Те секретират женските полови хормони естроген и прогестерон, които от своя страна предизвикват подплатяването на матката, за да бъде тя готова за една евентуална бременност, в случай, че яйцеклетката бъде оплодена. Ако това не стане, създаденото уплътнение се изхвърля по време на менструацията и целият цикъл започва отново. Междувременно яйчниците произвеждат също така и малки количества тестостерон — от десет до двайсет пъти по-малки от онези, които се образуват в тестисите и надбъбречните жлези на един мъж.
Нормално този ритмичен цикъл се повтаря през целия репродуктивен период, евентуално прекъсван от една или повече бременности. А след това, когато сме изразходили предварително програмирания ни брой яйцеклетки, и FSH и LH вече не стимулират яйчниците да отделят яйцеклетки, естроген и прогестерон, ние навлизаме в менопаузата. Това може да се случи по-рано от обикновеното и тогава наричаме менопаузата преждевременна, най-често ако е преди четиридесетгодишна възраст. Хирургическата менопауза може да бъде причинена на всяка възраст, когато матката и яйчниците се наложи да бъдат премахнати; процедурата се нарича хистеректомия с двустранна оферектомия.
При някои жени тестостеронът, произвеждан също в яйчниците, по време на менопаузата започва да се произвежда в по-малки количества или изобщо не се произвежда. И дори надбъбречните жлези да продължат да създават своята част от тестостерона, неговото количество в организма ни може да спадне с 50 или повече процента. Тъй като тестостеронът е този, който създава нашето либидо, по време на, преди и след менопаузата може да изгубим интерес към секса, ако производството му намалее значително. И обратно. Ако нивото му не се промени и вече не му се противопоставят останалите женски полови хормони, интересът ни към секса може да се увеличи. Както виждате, менопаузата на всяка жена е своеобразна!
Надбъбречните жлези на представителите и на двата пола произвеждат андрогени в приблизително еднакви количества. След това, чрез кръвния поток, те достигат до черния дроб, където се преобразуват в тестостерон. Малкото количество тестостерон, с което много жени се оказват в края на критическата възраст, може да се окаже достатъчно, за да запази непроменено либидото им. Други може да станат сексуално неотзивчиви, дори напълно студени.
Трябва да отбележим, че върху това влияят още доста фактори. Сред тях са доколко привлекателен ни се струва нашият партньор, вълнението и възбудата, които предизвиква у нас половият акт, стресът, под който се намираме, доколко добри са здравословното и умственото състояние на партньора ни и всичко останало в живота ни, което би могло да намали или спре интереса ни към секса.
От интервютата със Сали и Дон, Джесика, Дани и Кейт, Мери и Уилма научихме колко различно може да повлияе зрелостта върху сексуалността. Част от проблема при разбирането на сексуалността се крие в пуританската ни среда. „Секси старци — каза ми веднъж един познат, — та това е истинско противоречие дори като думи.“ Нищо подобно!
Нуждата за сексуално изразяване не намалява неминуемо с годините, макар някои жени на средна възраст да мислят, че е „неприлично“ да имат все още желание. Нека първо да видим какво се разбира под средна възраст. Според покойния професор от Йейл Даниъл Дж. Левинсън — главния автор на „Сезоните в мъжкия живот“ — за средна възраст на мъжете се смята периодът от четирийсет до четирийсет и пет години. Той се следва от средно възрастния етап, достигащ до шейсет години, и преминава в късно възрастната ера. Левинсън разделя живота на мъжа на етапи или ери. Макар жените да не са включени в изследванията му, неотдавнашни проучвания показаха, че представителките на нежния пол също преминават през специфични периоди на развитие. Кулминацията на труда на Гейл Шийхи, „Преходи“, е времето, когато жените навлизат в петдесетте си години.
Днес обаче, като се има предвид увеличената продължителност на живота ни, преходните периоди и за мъже, и за жени са се променили. В наши дни мъж, който на петдесетгодишна възраст е здрав, най-вероятно ще надхвърли седемдесетте. Една здрава петдесетгодишна жена може да достигне средата на осемдесетте и дори по-нагоре. Удължената продължителност на живота пренесе доста по-назад прехода към зрелостта.
Четиридесетата годишнина вече не се приема за начало на зрелостта. Средната възраст се смята неофициално за удължен период, започващ някъде след четиридесетте и достигащ до средата на шейсетте, дори до седемдесетте ни години. Според мен зрелостта ни продължава дотогава, докато сме здрави. Защо тогава обсъждането на секса в зрялата възраст е дамгосано като неприлично?
При провеждането на семинарите и изнасянето на лекциите от Нова Англия до Южна Калифорния неизменно ставам свидетел на нежеланието да се разглеждат открито проблемите на половия живот в зрялата възраст. Но след като официалната програма приключи и се отговори на поставените въпроси, неизменно се оформят малки групи, които пламенно обсъждат именно тези проблеми. Точно те са обект на питанията и коментарите, изпращани ми анонимно на гърба на моите анкети за секса, любовта и интимния живот. Нима е чудно, че любопитството и загрижеността не могат да бъдат задоволени, като се има предвид, че в най-скорошните публикации за менопаузата на Националния здравен институт и на Националния институт по остаряването /декември 1992 г./, са отделени само няколко абзаца, обединени от подзаглавието „Ами сексът?“, а в „Хормонално лечение след менопаузата“ на „Специалния Харвардски здравен сборник“ /октомври 1993 г./ на сексуалните затруднения е посветен един-единствен параграф?
Джун М. Райниш, директор на Института Кинси за изследване на секса, пола и възпроизводителните способности, обяснява този факт по следния начин: „Нашата страна е все още доста скована, когато става дума за секс. Тази тема е все още табу. Хората, родени между 1910 и 1935 г. са много консервативни в сексуално отношение.“ Те са такива, защото са израснали в атмосфера, в която не е можело да става и дума за добро сексуално образоване. Поне сега сексът се обсъжда открито по телевизията, радиото, в списанията, вестниците и книгите.
Независимо от вашата възраст и период в живота, в тази книга ще откриете прями и полезни отговори на своите въпроси за секса, любовта и интимността. Резултатите от изследванията по въпросите на секса показват, че по-голямата част от анкетите — почти 80 процента — са попълнени от омъжени жени. Човек започва да се пита дали това означава, че повечето от посетителките на семинарите са омъжени или пък повече омъжени жени решават да попълнят въпросниците. Ако се съди по тези 15 000 въпросника, разпратени на почти равен брой омъжени и самотни жени, става ясно, че процентът на семейните жени, откликнали на изследването на сексуалните проблеми е по-голям вероятно защото имат партньор.
За да получим по-ясна представа за секса в зряла възраст е важно да знаем възрастовите граници на хората, отговорили на моите въпросници. Седемдесет и девет процента от тях бяха между четирийсет и петдесет и четиригодишна възраст, а най-голямата част от тях /49 процента/ между четирийсет и пет и четирийсет и девет. Десет процента от въпросниците бяха попълнени от жени между петдесет и пет и петдесет и девет години; 4.5 процента — между трийсет и пет и четирийсет; други 4 процента — между шейсет и шейсет и четири. Останалите 2.5 процента бяха попълнени от жени на възраст между шейсет и пет и седемдесет и четири години. Подобен е възрастовият диапазон на отговорилите на 15 000 въпросника, които използвах при написването на първите си две книги от тази серия, само че сега са включени и доста по-млади жени.
В отговор на първата точка на изследването: „В зряла възраст интересът ми към секса …не се промени …се увеличи …намаля …изчезна“, 48 процента от участничките отговориха, че интересът им е намалял или изчезнал. На точка две: „Според мен тази промяна е …задоволителна …вълнуваща … тревожна или …облекчение“ по-голяма част от запитаните отвърнаха, че промяната ги тревожи. Повече от 22 процента, според които интересът им към секса се бил увеличил, намираха промяната за вълнуваща. /Неомъжените жени, чийто интерес към секса се бе увеличил, бяха два до три пъти по-многобройни от омъжените и за повечето от тях тази промяна бе вълнуваща./ Трийсетте процента, чиято сексуална възбудимост бе непроменена, оценяваха резултата като „задоволителен“. Промяната бе облекчение за три процента.
Оттук научихме също така, че почти половината от анкетираните желаеха да презаредят сексуалните си батерии. И така, нима стремежът да разберем и подобрим сексуалния си живот в зряла възраст е „неприличен“? Разбира се, че не е!
Очевидно, когато обсъждаме секса в средна възраст, трябва да имаме предвид хормоналните промени, които стават в този период и които ще разгледаме в Трета глава. Той обаче се влияе и от многобройните други промени, характерни за въпросния етап от живота ни. Несъмнено фактор номер едно е загубата на партньора; ще отговорим на въпроси по повод намирането на партньор в Девета глава и за самотния секс — в Дванайсета глава. А засега нека разширим нашата перспектива за събитията, които могат да променят половия ни живот, като прочетем следващото писмо; написано ми бе на гърба на въпросник след един семинар:
„Винаги съм се интересувала от секса и съм се наслаждавала на всичките му аспекти в изпълнената с любов връзка с моя съпруг. Макар интересът ми да отслабна в известна степен, доколко поради възрастта, доколко поради хормоните и всичко останало, все още не съм изгубила своето желание или чувствата, свързани със секса.
Проблемът е там, че съпругът ми не иска и да чуе за полово сношение, откакто преди две години и половина бе понижен в службата. Той е любящ, не пести прегръдките и целувките си, мил е с мен, дори понякога ми прави масаж на краката, но не стига по-далеч. Това е всичко, което мога да очаквам от него.
Не желае и да обсъдим този пролбем. Говорих с лекаря си за това, но той не може да ми предложи нищо конкретно. Казва, че съм постъпвала правилно. Какво значи това?
Омъжени сме от трийсет и седем години, животът ми е изпълнен с деца и внуци. Знам, че насреща ми няма друга жена. Всичко е толкова объркано; не виждам изход, при положение, че съпругът ми не признава наличието на проблем.
Грижа се за себе си, изглеждам добре за възрастта си и животът ми е пълноценен. Какво ми липсва? Малко сексуална близост. Не искам много, нали? Трябва да отговорите с «НЕ»!“

По всичко личи, че обратът в сексуалните отношения тук е причинен от събитие извън отношенията на двойката, довело до важна промяна в живота на мъжа и засегнала както професионалния му живот, така и самоуважението и самооценката му. Подобни промени не получават достатъчно внимание. Авторката на писмото е на петдесет и седем години; чувства се дълбоко разочарована и страда. Нейният партньор най-вероятно също страда. Това е добър пример за типа ситуация, за който тази книга ще бъде особено полезна. Тя ще помогне на всяка двойка да използва съдържащата се в нея информация като трамплин към едно честно, откровено общуване, чрез което ще могат да открият разрешение на проблема или ще намерят кураж да се обърнат към съответния терапевт или психоаналитик.
В разговор с мен психоаналитикът Стивън Б. Ливайн, доктор по медицина, директор на Центъра по брачно и сексуално здраве в Кливлънд, Охайо и клиничен професор по психиатрия в Кейз Уестърн Ризърв Юнивърсити Скул ъф Медисин, описа трудността, с която хората се решават за първото си подобно посещение. „За да получим помощ от психологическо естество, трябва да се преборим със своя нарцисизъм. Това е част от американската традиция да бъдем самостоятелни и независими. Ако се обърна към някого за помощ, значи признавам, че не мога да разреша сам проблема, а това излиза извън рамките на пуританското ни наследство да не зависим от друг, освен от самите себе си.“ Трябва да се издигнем над това и да потърсим помощ!
Става ясен следният факт: подобно на самото преминаване в зрялата възраст, ролята на сексуалността през този период не е определена, няма точни демаркационни линии. Всичко е индивидуално: продукт на това, което сме, което искаме, на това, как гледаме на себе си и какво желаем и сме готови да сторим, за да постигнем целите си.
Голяма част от нас обаче се интересуват от нормите, особено от онези, свързани с честотата на сексуалната активност. Следващите въпроси и отговори ще ви дадат средните стойности на онова, което специалистите считат за нормално. Когато четете отговорите обаче, трябва да имате предвид, че средните стойности допускат големи отклонения, особено когато става дума за половия ви живот. Добро и правилно за вас е това, което е добро и правилно за вас.
Преди години известната изследователка Хелън С. Каплан, доктор по медицина, доктор по философия, директор на Програмата за човешката сексуалност при Коренлския медицински център, определи възрастите, при които сексуалното желание става най-силно у представителите и на двата пола. От нейния труд стана ясно, че върхът при жените е на трийсет и осемгодишна възраст, а при мъжете — на седемнайсет. Може би това обяснява факта, че някои мъже и жени през целия си живот не успяват да си паснат в леглото. От доктор Каплан научихме обаче и още нещо много важно: една от последните функции, които западат с възрастта, е сексуалната! Това означава, че хората могат да се радват на секса до деветдесетте си години, дори и след това. Тази книга ще ви запознае с основни насоки, благодарение на които ще можете да запазите сексуалния огън в себе си, за да гори така ярко, както непрекъснато увеличаващите се по брой свещички на тортата за рождения ви ден.
Трябва да разберем кое запалва нашето либидо и как функционира то; така ще научим как да усилим, възвърнем или възстановим сексуалността в себе си. И така, нека да разгледаме анатомията на сексуалната отзивчивост:

1. Мисля, че съм секси. Какво е значението на секса в зрялата възраст?
Зависи от вас самите и от вашата дефиниция за секса. Ако за вас сексът е просто отдаване на полова активност, той може да бъде повече или по-малко важен в зависимост от вашия интерес, физическата ви способност, физическите и психологическите способности на вашия партньор и удоволствието и задоволството, които извличате от самия акт. Ако обаче в секса включвате цялата гама на любенето — от първоначалното привличане и флиртуване до докосването, милването, масажирането, близането, смукането и всички фантазии и чувства, съпровождащи този акт — тогава говорите за един човешки контакт, жизнено важен за всеки.
Липсата на партньор, загрижеността за безопасен секс или изборът да преминаваме през него сами не правят нуждата от секс в зрялата възраст по-малка. Ако изпитвате наслада от чувствата, съпровождащи сексуалната активност, ако оргазмът е за вас клапан за освобождаване на насъбралото се напрежение или ви помага да заспите, няма причина да се отказвате от едно от най-големите удоволствия в живота. В Дванайсета глава са дадени важни въпроси и полезни отговори за самостимулирането и мастурбацията.

2. Колко често желаят интимна близост повечето жени на средна възраст?
Няма норма, която мога да посоча в отговор на този въпрос. Ако се върнем към нашите въпросници, ще видим, че жените, чийто интерес към секса е намалял или изчезнал, са разочаровани /48 процента/ и объркани от този факт. Цели 93 процента отбелязват, че желаят да научат как да увеличат интереса си към секса и повече от 90 процента искат да разберат как да стимулират сексуалното си удоволствие.
Жените, чийто интерес към секса е непроменен, намират този факт за задоволителен. И въпреки това цели 40 процента от тях биха желали да увеличат още интереса си към него и сексуалното си удовлетворение. Онези, чийто интерес към секса се е увеличил, са развълнувани. Една неомъжена петдесет и седемгодишна жена отбеляза в своя въпросник, че през периода на зрялост интересът й към секса се е увеличил и това било облекчение за нея. Беше добавила следното обяснение: „Истинско облекчение е, че най-после мога да надмина мъжете!“

3. Средно колко пъти седмично правят секс двойките в зряла и по-напреднала възраст?
Много специалисти отбелязват, че двойките на средна възраст правят секс по-малко от два пъти седмично. От проучванията става ясно, че голям брой жени биха желали това да става по-често. „Докладът на Джанъс за сексуалното поведение“ с автори Самюъл С. Джанъс, доктор по философия, и Синтия Л. Джанъс, доктор по медицина, посочва следното: 58 процента от жените и 46 процента от мъжете са на мнение, че функционират под максималния си сексуален потенциал. Според Естел Рейми, доктор по медицина, доктор по философия, почетен професор и физиолог в Юнивърсити Скул ъф Медисин в Джорджтаун, „Половите сношения имат тенденция към намаляване на броя, изразен в пъти седмично, особено при многогодишните връзки, макар това да не означава липса на удоволствие.“ Ето и коментара на доктор Райниш по повод на честотата: „Отговорът на това е, че няма отговор. Един от факторите, свързан с честотата, е новостта на връзката. Той не е единственият… Съществуват двойки, които правят секс три пъти седмично през целия си брачен живот… Независимо дали се прави един път дневно, един път месечно или един път годишно, ако и двамата са доволни, значи това е правилната честота за тях.“
Най-новите изследвания, публикувани в „Обществената организация на сексуалността“, дело на социолозите от Чикагския университет Едуард Ломан, Стюарт Майкълс и Робърт Майкъл посочват, че по показателя честота американците могат да се разделят на три групи. Една трета правят секс два или повече пъти седмично, една трета — само няколко пъти месечно и последната трета — няколко пъти годишно или изобщо не.
Най-простият и най-директен отговор принадлежи на Алекс Къмфърт, доктор по медицина. В книгата си „Новата радост от секса“ той отбелязва, че „правилната честота е тази, която доставя удоволствие на вас и вашия партньор“. Елън Розенблат, доктор по медицина, директор на програмата за жените в Центъра за семейно и сексуално здраве и старши клиничен преподавател по психиатрия в Кейз Уестърн Ризърв Юнивърсити Скул ъф Медисин, мисли, че въпросът идва от по-дълбоко; тя пита: „Защо ще се интересуват от честотата хората? Ако ви кажа, че нормалното е два или три пъти седмично, какво ще сторите с тази информация?“ Психологът Стенли Алтхоф, директор на Центъра за семейно и сексуално здраве и доцент по психология в Кейз Уестърн Ризърв Юнивърсити, добавя, че темата за честотата „трябва да бъде разглеждана в своя контекст. Какво става по принцип в живота на съпружеската двойка… дали имат две малки деца, дали работят и двамата и са непрекъснато уморени? Какъв е контекстът на живота на двойката?“ Очевидно трябва да бъдат взети предвид хиляди фактори, когато се отговаря на въпроса за честотата на половите сношения.

4. Сексуалната функция запада ли с възрастта?
В сравнение с времето, когато сме били на осемнайсет години, по време на зрелостта сложността на живота се отразява и върху сексуалните функции и, макар сексът да е от голямо значение през целия ни живот, той се изразява по различен начин. С напредването на възрастта хормоните играят жизненоважна роля в този процес и могат да причинят сексуалните ни промени, особено у жените. Обикновено мъжете претърпяват по-малки и не така драматични хормонални промени като жените. Нивото на тестостерона в кръвта им най-често не намалява рязко, а постепенно с годините, а другите промени могат да включват по-слаба отзивчивост на тестостерона. Повечето мъже обаче, ако не са сполетени от тежко заболяване, произвеждат тестостерон и сперма през целия си живот. Но представителите на силния пол имат своите проблеми и жените и мъжете трябва да знаят, че сексуалната им активност намалява някъде след петдесетата им годишнина. На мъжете може да им бъде необходима допълнителна стимулация, за да достигнат до ерекция и по-продължителен период на почивка между отделните ерекции.
Жените претърпяват много по-драматични промени в зрялата си възраст. В книгата си „150 най-често задавани въпроса за менопаузата“ описвам промените, ставащи в тялото на жените, когато пониженото ниво на полови хормони променя менструалния им цикъл. Това може да засегне сексуалните им функции десет-петнайсет години преди началото на менопаузата. Тогава загубата на хормони през менопаузата може да има драматичен ефект, понякога да причини болки при полово сношение или загуба на интерес към секса. За сексуалността и менопаузата ще стане специално дума в Трета глава.
Вярно е, че физическите промени се свързват с остаряването и че паралелно с тях може да западнат донякъде и сексуалните функции. Съществуват обаче доста начини да се противопоставим на тези промени и да запазим желанието силно, в това число спортуване, подходяща диета, намаляване на стреса, прекратяване на пушенето, незлоупотребяване с алкохол или лекарства, редовни медицински прегледи, положително отношение към живота, самоуважение, приятен имидж за собственото ни тяло и приемане на хормони или следване на алтернативни лечения, ако са подходящи за нас. Доктор Рейми казва: „Глупаво е да се мисли, че сексуалността е неуместна дори на стари години.“

5. Оралният секс по-разпространен ли е сред по-възрастните хора?
„Докладът на Джанъс“ отбелязва, че повече от 88 процента от мъжете и 87 процента от жените правят редовно орален секс /кунилингус и фелацио/ и че това се е превърнало в приемливо средство за получаване на оргазъм. Други, по-ранни изследвания показват, че 50 до 80 процента от жените правят фелацио. Едно изследване на американците, публикувано в „Нов доклад за секса на института Кинси“ от Джун М. Райниш, доктор по философия, също отбелязва, че оралният секс е разпространен сред по-възрастните двойки. Според това изследване 56 процента от мъжете правели орален секс и 49 процента от жените отговорили, че получават такъв. Процентът на онези, които получават удоволствие от него, е дори още по-висок: той носи удоволствие на 82 процента от жените и 95 процента от мъжете. Няма нищо изненадващо в резултатите на неотдавнашно изследване на чикагски учени, според което и мъже, и жени предпочитат да получават, вместо да правят орален секс.
За да стимулирате своя партньор, така че да получи ерекция и да я задържи достатъчно дълго, докато еякулира, опитайте да масажирате бавно с ръка, като започвате в гениталната област и постепенно се приближавате към пениса. Това може да бъде или да не бъде последвано от орален секс. Доктор Джун Райниш предлага, ако досега не сте правили орален секс, да започнете бавно, за да привикнете към мисълта да държите пениса в устата си; започнете с галене на гениталната област, после на пениса, после опитайте да ги обсипвате с целувки и така постепенно, в продължение на седмици или месеци, да достигнете до оралния секс спокойно, като се чувствате удобно. За безопасен секс някои специалисти предлагат да смучете обвития в презерватив пенис до наближаването на еякулацията и в този момент да се отдръпнете. Ако не се използва кондом, отделете уста непосредствено преди еякулацията и оставете партньора си да еякулира в шепата си, върху корема или на част от вашето тяло, където кожата не е наранена.
6. Сексуалната активност остава ли постоянна за по-възрастните жени?
Може да остане и, както показват нашите изследвания, с много жени действително става така. Доста други обаче само могат да го желаят. Многобройни са факторите, които могат да прекъснат сексуалната ни активност с напредването на възрастта. Нашето либидо може да се промени в резултат на различни вътрешни и външни сили. Влошаването на здравословното състояние на нашия партньор или на нас самите може да намали драматично интереса или способностите ни. Някои болести, като диабет и високо кръвно налягане, и приеманите за тяхното лечение лекарства могат да направят мъжа буквално импотентен. Медикаментите за борба със стреса и депресията също могат да убият желанието. Един от страничните ефекти например на валиума и други транквиланти може да бъде намаляването на сексуалната ни енергия. Това може да се окаже валидно и за много други болести и физически проблеми, както и за прилаганото в тези случаи лечение. Всякакви странични ефекти от такъв род би трябвало да обсъдите както с вашия партньор, така и с вашия лекар.
Настоящият въпрос ни води право към проблема, който можем да наречем „използвайте го или ще го изгубите“; това показва какво трябва да правим, за да останем сексуално активни и задоволени. Така например вагиналната атрофия се среща много по-рядко у сексуално активните жени благодарение на по-голямата лубрикация, стимулирана от възбудата и триенето, и добрия мускулен тонус, резултат от тяхното използване. Днес естрогенът във всичките му форми — от вагинален крем до хапчета, пластири и инжекции — се използва за предпазване от изсушаване на вагината и изтъняване на стените й. На пазара могат да се намерят също така доста голям брой вагинални овлажнители, за които жените казват, че им помагат много. /Повече за овлажнителите ще намерите в Трета глава./
„Използвай го или ще го изгубиш“ може да се приложи както, когато става дума за вагинална лубрикация, така и за сексуалната отзивчивост и получаване на оргазъм. Всичко това ни навежда на извода, че половата активност у по-възрастните жени няма да пострада, ако не я прекъсват.
Когато става дума за половата активност и дългогодишните връзки, вероятно у вас ще възникне и друг въпрос, на който очевидно не можете да отговорите: „Дали ако имам нов партньор, той ще получава ерекция по-лесно, или ако той има нова партньорка, тя ще се навлажнява ли достатъчно по естествен път, за да позволи осъществяването на полово сношение?“

7. Нямам нищо против, че вече не изпитвам силно сексуално желание. Да не би нещо да не е наред с мен?
Както бе описано по-горе, сексуалното желание зависи от много фактори в живта ни и се стимулира от тестостерона — един от нашите андрогенни хормони, за което вече говорихме в „Анатомия на секса“ в началото на тази глава. С напредването на възрастта често нивото на тези хормони в кръвния поток намалява, с което намалява и сексуалният ни интерес. Ако се чувствате добре, ако сте щастливи така, бъдете сигурни, че нямате никакви сексуални проблеми. Ако сте притеснени, направете си преглед при вашия лекар. От време на време единият или другият от някоя дългогодишна двойка се справя с половата си незадоволеност, като си намери любовник, тъй като опасността, новостта и мистериозността на забранената връзка могат да им помогнат да желаят повече секс през този период.
Една приятелка сподели с мен, че двамата със съпруга й, с когото живееха заедно от много години, с удоволствие се целували, прегръщали и държали за ръцете и изобщо не им липсвала сексуалната гимнастика от младите години. Тъй като и двамата били на мнение, че сексът никога повече няма да бъде за тях това, което е бил, те не желаели да се разочароват сега и да помрачат спомена за пламенността и страстта, с която се любили в миналото. Това също е възможност.

8. Как да се възбуждам повече от предварителните ласки?
Първо трябва да решите кое ви възбужда най-много. Опитайте се да задържите сексуалното си желание, когато се появи, за да установите какъв вид прелюдия към половия акт или какъвто и да е друг път към оргазъм, е най-добрият за вас. Например, дали, когато галят, целуват или смучат зърната на гърдите ви? Или докосването на клитора? Непременно споделете с вашия партньор кое ви въздейства най-добре и се старайте да му дадете да разбере колко желаете и имате нужда да продължи тази предварителна любовна игра. С напредването на възрастта и загубата на естроген по време на менопаузата, нашата сексуалност може да бъде засегната по много начини. Тъй като най-големият ни орган, нашата кожа, е осеяна с естрогенови рецептори, които след менопаузата вече не получават естроген, чувствителността на кожата може да намалее и нашите партньори трябва да са осведомени за това. Нужно е да знаят, че ако предишното нежно докосване, което някога ви е влудявало, вече няма ефект, може би ще се наложи да увеличат натиска или да опитат да ви погалят на друго място. Трябва да изпробвате. Възможно е загубата на естроген да се отрази и върху усещанията ви за вибрации, мирис и вкус. Качеството и количеството на вагиналните секреции могат да бъдат намалени, вагиналните тъкани могат да станат по-тънки и сухи, в резултат на което половото сношение може да стане неприятно и дори болезнено. Много от тези проблеми могат да бъдат разрешени, ако си доставите допълнително липсващия ви естроген. Добре би било да обсъдите с вашия лекар в каква форма да приемете естроген. Ако хормонът не може да разреши проблемите ви, поискайте съвет от лекаря какво друго бихте могли да предприемете. Възможно е да решите да ескпериментирате какво ви възбужда най-много. Често еротичната литература или видеофилми могат да стимулират възбудата и много двойки рутинно ги наблюдават преди и дори по време на любенето. Откажете се от пушенето и от пиенето на големи количества алкохол; те могат да саботират възбудимостта и сексуалността както у мъжете, така и у жените, като притъпяват чувствителността им.

9. Как да се справя емоционално със секса, при положение че имам желание, но ми се струва, че не си заслужава да се прави нужното усилие?
Кейси, една от жените в дискусионната група, постави подобен въпрос. С южняшка външност, тънък кръст и тесни бедра, тя обясни, че двамата с пенсионирания й съпруг стават всяка сутрин и работят усилено. Следобед играят голф или тенис и обикновено после имат среща с някоя друга двойка, с която вечерят, играят бридж или ходят на кино. Като се приберат у дома, са уморени. Лягат и заспиват веднага. Когато се сетят да правят секс, и двамата са доволни и си казват: „Толкова хубаво беше. Трябва да го правим по-често.“ Очевидно са емоционално задоволени благодарение на любовта си, на близостта и на общите си занимания. Ако усилията, които изисква половата активност, ви се струват прекалено големи, проверете дали вашата връзка не ви дава други поводи за задоволство. В противен случай синаправете труда да положите нужните усилия и ще изпитате дори още по-голямо удоволствие. Спомнете си, че любовта и интимността се изразяват най-различно през годините, често по начини, които дават също толкова голямо удовлетворение, както и през младостта.

10. Трябва ли да очаквам сексуалната ми активност да става все по-рядка и по-рядка, все по-маловажна и по-маловажна, докато престане напълно?
Аз изобщо не бих очаквала подобно нещо. Мисля, че ако ние и нашите партньори сме здрави, можем, както е открила и доктор Каплан, да се отдаваме на полова активност и на деветдесетгодишна възраст, и дори след нея. Промените в живота ни обаче могат да променят пригодността на сексуалната активност, а промените в нея — да намалят значимостта й за нас. Преди всичко трябва да разберем колко индивидуални са сексуалната активност и сексуалността през зрелостта и след нея, да проумеем, че съществуват големи различия в сексуалното желание през всички възрасти и че не съществува правилен или неправилен начин да изразим този аспект на доброто си емоционално състояние. Резултатите от няколко важни изследвания показват/като например Изследване на остаряването и човешкото развитие при Дюк Юнивърсити Сентър/, че интересът към секса у някои жени нараства с възрастта. Други проучвания, дело на Мастърс и Джонсън, Кинси, Националния институт по остаряването и Националния институт по умственото здраве отбелязват, че хората, полово активни в по-младите си години, често остават полово активни и когато остаряват. Изследванията, посветени на честотата на сексуалните сношения през този период от живота ни, дават най-различни отговори. Доктор Рейми цитира една от не чак толкова рядко срещащите се крайности: „Една жена, която през живота си не е получавала оргазъм, посреща почти с радост прекъсването или намаляването на честотата на половата близост, тъй като тя така или иначе никога не е играла централна роля в интимните й взаимоотношения.“ Доктор Ливайн ни припомня, че „онова, което чувстват хората, в това число и сексуалното им желание, е свързано с многобройните контексти, в които се развива животът им.“ Така че всички ние, които сме в редиците на недобре определената зряла възраст — някъде между четиридесетте и болестта и недъгавостта — независимо дали сме участвали или не в сексуалната революция, няма причина да не участваме и да не окуражаваме сексуалното откровение на средната и по-късната възраст.

„Няма такова нещо като «най-добро» в един свят на отделни личности.“
Хю Пратър
„Записки до самия себе си: Моята борба да стана личност“.

Въпроси към вас:
1. От значение ли е за вас сексуалната активност?
2. Доволни ли сте от ролята, която играе сексът в живота ви?
3. Задоволява ли ви честотата на половите ви сношения?
4. Практикувате ли и орален секс?
5. Дългогодишна ли е връзката ви?