Любов и секс на средна възраст - ЧЕТИРИНАЙСЕТА ГЛАВА - КАКВИ СА ДОБРАТА СЕКСУАЛНА ЕТИКА И ПОЛИТИКА НА ЗРЯЛАТА ВЪЗРАСТ?

Господ да ни пази от извършването на нещо неблагоприлично. Това бе зовът на моето поколение. Петдесетте години. Вероятно ние родихме дивите и объркани шейсет години, за да спасим света от отегчителното приличие. Тогава обаче се появиха болести, за да провалят веселието. Първо научихме с ужас, че хванат веднъж, херпесът остава завинаги у нас. После разбрахме, че СПИН означава смърт. Сега се върнахме отново към скучните петдесет години. Но така ли е наистина?
В моите дискусионни групи три от овдовелите или разведени жени признаха, че си хващат мъже из баровете и не използват никакви предпазни средства. Нима чувството, че сме безсмъртни, вече се е разпространило не само сред младежите, но и сред зрелите хора? Или пък просто не им пука какво ще стане с тях?
Списание „Мирабела“ ни направи чудесна услуга с извършеното сред читателите проучване под заглавие „Какво е здравословното ви състояние“. То бе спонсорирано от Центъра за изследване на жените и на него се отзоваха седем хиляди читателки. Отговорите на тези жени в добро здраве на възраст между осемнайсет и шейсет години, почти половината от тях омъжени и почти всички образовани и изпълняващи квалифицирани длъжности, показват някои интересни факти.
Повечето жени /87 процента/ бяха непушачки; 39 процента мислеха, че са с наднормено тегло; над половината пиеха 1/2 от препоръчваното дневно количество вода /четири чаши, 50.8 процента/, копнееха за шоколад и сладолед и извършваха физическа дейност три пъти седмично /60 процента, любимата им физическа активност бе ходенето навън/; почти половината над петдесет и петгодишна възраст бяха на хормонално лечение /сред многото факти, които изплуваха от проучването, бе и онзи, че 31.2 процента от отговорилите на възраст между четирийсет и пет и петдесет и четири години също приемаха хормони/. А сега да пристъпим към частта за секса.
Омъжените читателки пишеха, че не се тревожат от СПИН /66.9 процента/, макар някои да признаваха, че имат повече от един партньор; от несемейните само 35.7 процента използват винаги презервативи като защитна мярка срещу СПИН, но много настояват партньорите им да ги запознаят със сексуалната си история. На рулетка ли играем, на какво ли?
Видната физиоложка доктор Естел Рейми без колебание ни запознава със сексуалните опасности, които ни грозят извън една постоянна връзка. Същото бе мнението на всички други лекари, които съм интервюирала. Трябва да погледнем сериозно на тази опасност. Нима е дошло времето на „Нямата чума“? Защо да се излагаме по собствена воля на болести, които могат да ни убият?
Повече от шест милиона жени в Съединените щати ежегодно хващат някоя венерическа болест. Тъжно е да признаем, но половината от тях са тийнейджърки. А болестите са много: херпес, гонорея, възпаление на тазовите органи, сифилис и вирусът, водещ до СПИН. В някои градове СПИН е причината за най-много смъртни случаи сред жените на възраст между петнайсет и четирийсет и девет години. През 1990 г. най-много случаи на разболели се от СПИН жени са регистрирани сред наркоманките, а хетеросексуалните контакти се превръщат в главно средство за заразяване. Ударът, който венерическите болести нанасят върху жените, е голям поради две причини според Патриша Донован, автор на „Резултат «позитивен»“, издание на Института „Алън Гутмахер“. Първата е фактът, че жените могат да бъдат заразени по-лесно по полов път просто заради устройството на половите си органи, а втората е, че тези болести, някои от които лишени от симптоми, се диагностицират по-трудно у жените, отколкото при мъжете, така че те могат да прогресират повече и да нанесат по-голяма вреда, преди да бъдат открити.
Доктор Рейми обяснява, че с възрастта качеството на навлажняването при жените се променя, в резултат на което често по вагиналния канал се образуват ранички. Те са прекрасни скривалища, даващи възможност на болестта да се развива безпрепятствено. Трябва да приемем сериозно предизвикателството, хвърлено на нас и нашите деца от заобикалящите ни СПИН и венерически болести. Трябва да бъдем информирани за безопасния секс и да го практикуваме. Резултатите, получени от едно изследване на Съвета за сексуална информация и обучение на Съединените щати, показват, че едва 10 процента от младите американци получават нужното сексуално обучение и че семействата в САЩ поставят сексуалните затруднения на четвърто място сред най-сериозните си проблеми, предшествани само от финансите, домашното насилие и реакцията им към обществените промени.

125. Ако чуя още веднъж „използвай го или ще го изгубиш“, ще откача. Опитвам да споделя сексуалните си нужди с мъжа, с когото се виждам в момента. Доколко подробна и ясна да бъда?
Бъдете напълно откровена и пряма. Според Кандейси Б. Райзън, един от директорите на Центъра за семейно и сексуално здраве в Кливлънд и старши клиничен преподавател по социология в психиатрията в Кейс Уестър Ризърв Юнивърсити, „Трябва да помолим за онова, което искаме.“ Няма нищо нередно в това да споделяте ясно сексуалните си желания и нужди. Доктор Райниш често нарича общуването най-добрата смазка.

126. Защо обществото мисли за възрастните хора като за безполови същества?
Половите способности са неразривно свързани с човек до края на живота му, освен ако той не избере сам да не ги използва или пък употребата им не се наруши от някоя болест. Такива са изводите от много и различни проучвания, но те все още не са станали достояние на масите, дори сред пенсионерските общности и домовете за възрастни хора. Преди около година интервюирах една приятелка, вече пенсионерка, оттеглила се в прекрасно селце. Тя „се вижда“ с един мъж, който живее от другата страна на коридора. Никога досега не е била толкова доволна. Само едно й е неприятно — всяка вечер хората от персонала идват да я търсят. Те просто не разбирали факта, че двамата заедно си прекарват чудесно. Вместо това персоналът често ги прекъсвал, докато гледат телевизия или правят „каквото и да било друго“. „А човек ще помисли, че са по-добре запознати с положението“ — каза в заключение тя.

127. Прекалено ми е неудобно да търся в библиотеката или в книжарницата материали със сексуална насоченост. Как в такъв случай бих могла да получа информация по тези въпроси?
Предлагам да си уредите среща със сексолог; той ще ви помогне както при избора на нужните ви материали, така и да се преборите с неудобството си. Една информация е полезна за едни, друга — за други. Някои жени споделят, че се чувстват по-спокойни и свободни да боравят с материали за секса, които не са съвсем директни и описателни.
В тази книга вече препоръчах някои филми и книги. Бихте могли да опитате някои от тях и да видите дали ще ви въздействат.

128. Дали сме станали прекалено коректни в обществено отношение, за да откриваме любовта в училище или на работа?
През последните години оплакванията от сексуално изнудване валят като лавина, докато представителите и на двата пола опитват упорито да разберат кога и дали един флирт е прекалено открит. Чувствителността по посочения въпрос продължава да расте. Преломни събития като тези дават власт на жените, объркват или ядосват мъжете и внасят ледена атмосфера в заседателните зали, в тоалетните и кафенетата по работните места. Книгите валят една след друга: Кейти Ройф пише за жени, които си измислят разни изнасилвания по време на среща, а Линда Феърстайн разказва за преследването на сексуалните престъпници. Сега пък бестселърът на Майкъл Крайтън „Разкриване“ обръща посоките на спора и жените се озовават на свой ред в ролята на преследвача. Кандейси Райзън, директор на Центъра за брачно и сексуално здраве ни предупреждава, че мнението, което жените имат за мъжете, не е особено ласкаво. Тъй като й се налага да работи непрекъснато с мъже, те споделяли колко унизени се чувстват от виждането, което има нашата култура за мъжкия род и което според тях е женското виждане за силния пол. „Не само жените могат да се чувстват подценени; същото важи и за мъжете. Трябва да бъдем внимателни, тъй като това се отразява зле на мъжете.“ Те обаче мислят, че е смешно и немъжествено представителите на силния пол да се страхуват от сексуалните агресии на нежната половинка на човечеството. Жените от друга страна, често просто се страхуват за себе си и за своята работа. Кандейси Райзън твърди, че най-доброто ни оръжие в подобни случаи е ясната и твърда — не ядосана или предизвикателна — комуникация. Мъжете отдавна са привикнали да вършат и говорят някои неприлични, обезличаващи и деградиращи неща. Ако вниманието, което ни оказват, е нежелано, тогава значи са преминали границата на благоприличието. В такъв случай трябва да заявим отношението си ясно и категорично. Трябва да поговорим, преди да действаме. Кандейси Райзън описва стила на изнудвачките от женски пол като доста изкусителен. „Жените са по-добри манипулаторки и по-словоохотливи. Мъжете имат по-грабителски, хищнически манталитет“ — казва тя. Да, все още е възможно да срещнем потенциалния си партньор в училище или на работното място. Много важно е обаче да бъдем почтени, открити и изпълнени с уважение един към друг, така че никой да не пострада или да изгуби работата си. От значение е да помним, че мъжете не са ни врагове, а жените не са злочести жертви. Трябва да се научим да работим заедно.

129. Има ли начин да променим съществуващото сега положение жените да въплъщават, да олицетворявят нечии идеи, вместо да бъдат приемани такива, каквито са?
Мисля, че проблемът е не толкова в това, че тези идеи ни се налагат някъде отвън, а че ние сами си ги налагаме. Някои жени си поставят невъзможни стандарти. Лъжат за възрастта си, макар дълбоко в себе си да съзнават, че това не ги прави по-млади. Страдат от анорексия* или булимия**, тъй като имат психологически проблем да възприемат собствените си тела. Нужна им е помощ. Някои жени пушат, пият и приемат наркотици в опитите си да се справят с живота си. Трябва да се научим да обичаме себе си, да се грижим за себе си, да виждаме и възприемаме точния си огледален образ и да не позволяваме да злоупотребяват с нас физически, словесно или емоционално.
[* Загуба на апетит — Б. пр.]
[** Ненаситен глад — Б. пр.]

130. Порастналите ми деца се тревожат за моята непорочност и безопасност всеки път, когато изляза на среща. Как да им обясня, че сексът е все още много важен за мен, без да притесня нито тях, нито себе си?
Този разговор, един от възможно най-трудните, трябва да се проведе колкото се може по-скоро. Нека децата ви да разберат, че сексуалните нужди и интереси са нормално явление през целия човешки живот. Споделете с тях колко щастлива се чувствате, че не сте изгубили желанието си за живот и секс. Напомнете им, че последното е здравословна дейност, че спазвате нужните мерки за безопасност, че той е път към интимността и, освен това, е много приятен и забавен! В тази книга неведнъж стана дума, че сексът е жив, докато сме живи и ние. Бихте могли да изберете някои от цитатите на специалисти и да помолите децата си да ги прочетат, за да се успокоят, че сексуалните ви желания са нормални и в тях няма нищо неблагоприлично. Нека разговорът да бъде ясен, да не натежи и не забравяйте, че те постъпват с нас така, както постъпваме ние с несемейните си деца, когато опитват да защитят сексуалната си свобода. Може би в началото децата ви ще се почувстват неудобно, когато разберат за сексуалните ви нужди, но още по-лошо би било да си мислят, че е нормално човек да живее без физическа интимност и любов. 131. Презервативът се превърна в основна необходимост на деветдестте години. Съществува ли някакъв по-безобиден, закачлив начин да се уверя, че партньорът ми си е сложил кондом и че той не пропуска?
Най-добрата защита, която можем да си осигурим срещу СПИН и други предавани по полов път заболявания, е да се уверим, че партньорите ни използват презерватив. Поставянето му може да се превърне в част от сексуалната игра. Помолете го да ви остави вие да свършите това. След това огледайте бързо с безгрижен вид презерватива, докато внимателно го нанизвате на пениса. Превърнете това в забавно изживяване и за двама ви. По време на сношението може да обвиете пръсти около основата на кондома, за да се уверите, че нищо няма да излезе при еякулацията на вашия партньор. Ако се отнасяте към презерватива с цялото му разнообразие от цветове и аромати като към част от сексуалната игра, вместо като към нещо досадно или неприятно, поставянето му може да се превърне в част от половия акт, а не да го прекъсва.

132. Живея в пенсионерска общност. Човек би помислил, че социалните работници тук би трябвало да са наясно с нуждата на някои от нас за сексуално изразяване, която си остава до самия ни край. Как да ги накарам да се отнасят с уважение към секса, любовта и интимността на възрастните хора?
Обръщала съм внимание на този въпрос в много домове за възрастни хора и част от персонала отговаря със смях на въпросите ми, свързани със секса при пенсионерите. Затова съм съгласна с вас, че в много от тези заведения не се отнасят с уважение към интимните връзки на хората в напреднала възраст. Надявам се съществуващото положение да се промени и тази книга да даде своя принос за това.

133. Редно ли е да предложа на партньора си, с когото сме заедно от петдесет години, да прибегне до помощта на проститутка?
Постъпката ви е доста рискована в това разяждано от болести общество. Ако проблемът ви не е от здравословно естество, по-скоро бих препоръчала да се срещнете със сексолог или психотерапевт и заедно да опитате да намерите разрешение на сексуалните си разногласия.

134. Единственият начин да се възбудя е като мамя партньора си. Може ли извънбрачният секс да бъде санкциониран по някакъв начин? Често срещано явление ли е?
Скуката от секса с дългогодишен партньор отново надига глава. Тя се появява при някои двойки поради липсата на тайнственост, на нещо ново и на опасност в моментите на близост. Това са някои от факторите, които правят извънбрачната връзка вълнуваща и носеща удовлетворение. През седемдесетте и дори в началото на осемдесетте години някои семейства поддържаха т. нар. „отворени бракове“. Предполагам, това означава, че всеки от партньорите може да си има и други партньори, без това да вреди на основната връзка. Хмм! Може би. Тогава дойде ред на венерическите болести и на СПИН-а и отворените бракове станаха наистина опасни и върнаха сексуалната вярност у дома. Идеално! Онова, на което би трябвало да се научим сега, е да направим секса по-вълнуващ, като сменяме местата, позите и всичко друго, за което можем да се сетим. В крайна сметка, ако той винаги започва тук и после се придвижва натам и тогава вие правите това, а той — онова, резултатът не е особено интересен и за двама ви. Затова започнете с правене на любов в дневната след закуска в леглото или пък си направете среща насред работния ден в крайпътен мотел, където няма да ви видят. Опитвайте всичко, каквото и да е то, за да върнете живеца в сексуалната си игра. Разбира се, извънбрачният секс е често срещано явление и сред мъжете, и сред жените, но не толкова, колкото в близкото минало, когато все още не бе ограничаван от здравословни съображения.

135. Лесбийската връзка по-голямо разбиране ли предлага по отношение на хормоналните и телесни промени в партньорките? Ако е така, това сигурно намалява притесненията и старанието да изглеждаме по-млади и ни дава възможност да отделяме повече внимание за доставянето на сексуално удоволствие?

Всички специалисти, които съм интервюирала, са единодушни, че в лесбийската връзка може да съществува много по-голямо разбиране във връзка с причиняваните от възрастта промени. Тъй като проблемите са в голяма степен еднакви за различните жени, те могат много по-добре да се разбират една друга. В крайна сметка всички нас от пубертета ни управляват хормоните и онези, които не страдат от тежък предменструален синдром, най-малкото са чували за него от някоя от своите близки. Подобно разбиране е крайъгълният камък на добро, дълготрайно приятелство в зрялата възраст, а идеята да остареят заедно и то колкото се може по-добре, пренася ударението от усилията да изглеждаме млади към очакването на новопридобитата свобода и предизвикателства, които идват заедно с възрастта и дават възможност за ново сближаване и интимност между партньорите.

„Всички сексуални роли се нуждаят от нови дефиниции и това не е чак толкова лоша идея; отпускането на стереотипните корсети на жените може да освободи и мъжете.“
Нанси Фрайди
„Жени на върха“

Въпроси към вас:
1. Обсъждали ли сте сексуалността си и промените, които сте претърпели, с вашия лекар?
2. Ставало ли е дума с вашия партньор да включите презерватива в сексуалната игра?
3. Ставали ли сте някога жертва на сексуално изнудване?
4. Влизали ли сте някога в ролята на сексуален изнудвач на работното си място?
5. Лъжете ли, когато стане дума за възрастта ви?