Любов и секс на средна възраст - ПРЕДГОВОР

Ако сте посрещнали четиридесетия или петдесетия си рожден ден преди няколко години, тогава може би, подобно на мен самата, когато се погледнете в огледалото, си казвате: „Аз все още се чувствам на двайсет години; коя тогава е онази зряла особа, която ме наблюдава отсреща?“ Винаги съм мислила, че вие действително СТЕ първата, по-младата личност. Огледалото, нашето общество, медиите и вероятно някои образи от вашето собствено минало са онези, които ви изпращат неверни послания.
Нима сме обречени да се скитаме без посока в някаква неопределена земя, наречена „зряла възраст“? И ако понякога се объркваме между действителната си възраст и възрастта, на която трябва да се възприемаме и според която трябва да действаме, особено когато става дума за секс, добре е да знаем, че не само ние изпадаме в подобно състояние. За нещастие към това объркване често се прибавя и напълно разбираемият, но ненужен стрес във връзка с нас самите и отношенията ни с близките.
Защо в наши дни и на нашата възраст биваме въвлечени в нова сексуална мистерия, в много отношения наподобяваща несигурността ни от юношеските години? Та нали нашето общество уж преживя „сексуална революция“? Образователни предавания, филми и списания са посветени на тази тема, на този или онзи вид секс. И най-вече на „онзи вид“ — по-особеното сексуално поведение, невлизащо в репертоара на мнозинството. Нищо чудно, че толкова много хора на всякаква възраст търсят точна, правдива информация за сексуалността.
Задайте си следния прост въпрос: кога за последен път сте видели филм или телевизионно шоу в най-гледаното време, където партньори на зряла възраст страстно се наслаждават на сексуалната си връзка? Ако изобщо ви се е случвало да видите подобно нещо, то най-вероятно е било комедия, а двойката — обект на всевъзможни шегички и смущаващи намеци. Нещо повече, двойката, или поне жената, почти със сигурност е била представена като засрамена от цялата тази работа. Разбира се, по екраните могат непрекъснато да се видят мъже на средна възраст, отдали се на еротични занимания с доста по-млади от тях жени. Това е прието и се е превърнало в традиция както в нашата, така и в други култури. По-зрелите и възрастни жени обаче рядко биват изобразявани като опиянени от страст и щастливи от това си състояние.
Човек не може да не се запита кого всъщност смущава сексуалността на хората, които не играят плажен волейбол, не се перчат с прилепнали по тялото джинси и разголени гърди или кореми и не са „на ти“ с хеви метъла или рапа. Дали обсебените от младостта рекламни агенти или самите млади хора на изкуството, които не могат да си представят какво значи да си минал четирийсетте, камо ли да водиш сексуален живот на тази възраст? Дали все още съществуват такива, на които не им се вярва, че мама и татко, тези древни възрастни хора, са правили и правят секс с друга цел, освен за да създадат поколение?
Истината обаче е следната: който и да е отговорен за създаването на невярната представа, че в зряла възраст страстта се изпарява като вода в пустиня, сексът е, може да бъде и би трябвало да бъде жив през целия ни живот. Но дори в тези уж просветени времена остават някои погрешни и доста неприятни представи за човешката природа. Това положение е особено смущаващо, като се има предвид, че сред населението непрекъснато се увеличава процентът на хората над четирийсетгодишна възраст. Митът, че тогава се преминава от другата страна на „сексуалния хълм“, лишава през втората половина от живота им огромен брой земни жители от едно от най-значимите, обогатяващи и здравословни удоволствия.
Погрешното схващане за смъртта на страстта обаче престана да ме смущава през последните девет години, когато пишех редовно материали за един синдикален вестник. През тези години получих изненадващо голям брой писма от мъже и жени на шейсет, седемдесет, осемдесет и даже деветдесет години, които бяха объркани и дори ужасени от факта, че са се влюбили страстно, понякога за първи път след смъртта на дълго оплакван, любим съпруг или съпруга, с когото никога не са изпитвали сексуална страст един към друг. Тези възрастни люде не можеха да повярват и да разберат какво става с тях. Те нямаха модели, за тях нямаше филмови герои, романи или справочници, които да им помогнат. Някои дори питаха дали не съществува лекарство, с чиято помощ да се „излекуват“ от своите чувства и желания. Други обаче търсеха съвет как след години на неупотреба и занемаряване да приведат тялото си отново в нужната кондиция, така че да могат да се насладят в пълна степен на новата си връзка.
Очевидно фантазиите и опитът на юношеството и младостта трябва да оставят място за съществуване на един преосмислен възглед за страстта и сексуалното удоволствие в по-късните етапи на живота. И, бих добавила, младите хора няма да изгубят нищо, ако се замислят над този нов възглед и го приемат като свой.
С непрекъснато нарастващото разнообразие от хормонални лечения, вече достъпни за всички, много от физиологичните проблеми, измъчвали нашите баби, днес не са проблем за повечето жени. Ако успеем да се освободим от съсредоточената върху половите органи, изискваща полово сношение сексуалност от нашата често митична младост, можем да се отворим за много и различни форми на сексуално удоволствие. Всичко, от прегръдките до кунилингуса, от милувките до фелациото, от масажирането до мастурбирането, ни е предоставено за цял живот за наше удоволствие.
Всички тези възможности обаче могат да си останат само такива, ако, когато се погледнем в огледалото, не сме способни да видим себе си и своя партньор като непроменени от времето на младостта ни. За да бъдат осъществени тези възможности, съществуват два ключови момента: точна информация и готовност да споделяте своите чувства, желания и удоволствия с вашия партньор. Така например много хора не знаят, че повечето жени, независимо от възрастта си, не получават оргазъм единствено от движенията на пениса — необходимо им е стимулиране на клитора преди или по време на половия акт; че ерекцията, оргазмът и еякулацията са отделни физиологични функции в мъжа и следователно един мъж може да има задоволителен оргазъм, без да еригира; че мастурбирането може да помогне на много жени да поддържат гениталния и пикочопроводния си тракт здрави след менопаузата, както и за едно евентуално щастливо влюбване.
Подобна информация може да промени в огромна степен удоволствието, радостта и общуването в любовта за цял живот. Непознаването на тези факти е напълно вероятно да причини мъка, нещастие и самота.
Тази книга дава нужната информация; тя ще ви помогне да откриете и възприемете езика, с който да мислите и да се изразявате за обогатеното си възприемане на вас самите и на вашата сексуалност. Въз основа на обширни интервюта с жени, които си спомнят деня на убийството на Кенеди, Рут Якобовиц разговаря прямо с мъже и жени от няколко поколения за техните най-наболели сексуални проблеми. Независимо дали вашите въпроси са от областта на здравето или физиологията, или са свързани с вашите чувства и полова активност, за вас и вашия партньор тази книга ще се превърне в незаменим съветник, даващ ви подкрепа, утеха и информация за сексуалния живот, който заслужавате и на който можете да се наслаждавате през следващите двайсет, трийсет, четирийсет или петдесет години.
Целта, с която е създадена книгата „150 най-често задавани въпроса за секса, любовта и интимния живот в зряла възраст“ на Рут Якобовиц, е да просвети читателите и да ги освободи от митовете и погрешната информация, която нашето общество дава за сексуалността, страстта и любовта в зряла възраст. Така че, четете, споделяйте с вашия партньор и се радвайте на живота!

Джун Макоувър Райниш, доктор по философия,
директор на Института Кинси
за изследване на секса, пола и възпроизводителната способност

ЗАБЕЛЕЖКА

За ваше улеснение при четенето и откриването на отговорите на вашите въпроси предпочетох да не прекъсвам поредицата от въпроси и отговори с изчерпателни обяснения за това как действат половите ни хормони — както женски, така и мъжки — при всяко споменаване за тяхната роля в сексуалния ни живот. За информация и лесно правене на справка в началото на Втора глава поместих важна част, наречена „Анатомия на секса“. С придобиването на познания за действието на хормоните, съчетани със солидната информация, съдържаща се в тази книга, вярвам, че пътят към съкровищата, които ни предлагат сексът, любовта и интимният живот в зрялата възраст, ще бъде намерен с лекота.

ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕТЕ ТАЗИ КНИГА

Бях се зачела в една статия, когато глас от телевизионния екран привлече вниманието ми. Неочаквано пред мен се озова лицето на Джърмен Гриър, която даваше интервю за Ей Би Си. Джърмен Гриър, една от най-премите феминистки, носеше семпла карирана памучна рокля. Видът й беше небрежен, почти неугледен, без никакъв грим, очевидно без никакво поддържащо бельо. Късо подстриганата, или по-скоро — накълцаната й коса изглеждаше безформена. В очите й все още гореше онзи огън, който помнех от речите й през ранните години на феминисткото движение, а поведението й бе искрено и откровено. Джърмен Гриър — идол от младежките ми години, все така бореща се срещу общоприетите схващания, скандализираща мнозинството — описваше „Промяната“, заглавието на своята книга и, както обясни тя самата, на новия етап в живота й.
Нямаше съмнение, че Гриър бе поела в свои ръце интервюто, което даваше в дома си във Великобритания. „Доста трудничко става някой да започне да те сваля на тази възраст — тъкмо казваше тя. — По-добре да се откажете от това и да започнете да се грижите за гъските си.“ Докато говореше, тя поведе интервюиращия към задния двор на къщата си и се захвана да храни домашните си птици.
Именно тогава вниманието ми бе привлечено от „промяната“. Наистина ли трябваше да изоставим секса — основна жизнена дейност, на която мнозина от нас обичат да се отдават? Не мислех така.
Винаги съм мразила този евфемизъм за менопаузата, използващ се в английския език — „промяната в живота“. Сега, когато се намирах на „попрището жизнено в средата“, не ми се искаше животът ми да се променя, със сигурност не и сексуалният ми живот. В този момент разбрах, че сексът, любовта и интимността в зрялата възраст и след нея ще бъдат обект на по-нататъшните ми изследвания и на тази книга.
През следващата година и половина започнах да изпращам специално изготвени въпросници на жени из цялата страна. Изключително внимателно, с цената на доста усилия, реших какво искам и е необходимо да узная. Трябваше да разбера дали Джърмен Гриър имаше право. Исках да науча от самите жени какъв е интересът им към секса в техните зрели години; ако се е променил, исках да знам какво е отношението им към тази промяна. Освен това исках да узная какво е семейното им положение, какво е важно за тях в една връзка, как се справят техните партньори с всяка промяна в половия им живот, дали са преди, по време или след менопауза, на каква възраст са и дали ги интересува как да увеличат интереса си към секса и да стимулират сексуалното си задоволяване. И научих много.
Също така интервюирах двойки и доста жени — всички те в различни стадии на половия живот в зряла възраст — които се съгласиха да се срещнем, за да поговорим открито за секса, любовта и интимността. Интервюирах и специалисти в областта на психиатрията, психологията, семейната терапия, гериатрията, ендокринологията и човешката сексуалност. Тази книга е резултат от онова, което научих.
Когато започнах изследванията си, нямах и представа, че съвсем скоро щях да се срещна, по-точно — да вечерям, в компанията на Джърмен Гриър, както и с група други жени, които не познавах дотогава.
Видяхме се по време на първото ми посещение на едно от заседанията на Международното дружество по изследване проблемите на менопаузата, което се състоя в Стокхолм. Гриър също бе пристигнала в шведската столица във връзка с тази среща. Бе уредена вечеря за всички нас, шестнайсет жени, за да се запознаем с нея.
След вечерята се представих на Джърмен Гриър и я попитах дали наистина мисли всичко онова, което бе казала за секса в интервюто си за Ей Би Си.
Тя потвърди, че е говорила съвсем сериозно. Обясни по типичния си директен начин как през въпросния период от живота си открила, че сексът просто не я интересувал и че тя самата нямала нищо против това. Добави закачливо, че не тя се е отказала от секса, а сексът от нея. Така или иначе, резултатът бил един и същ. Представяте ли си подобно признание, направено например от секссимвола и бивша любовница на гениалния италиански филмов режисьор Федерико Фелини или от красивия и секси филмов актьор Уорън Бийти! /Гриър обсъждаше тези връзки в непринуденото интервю, публикувано в списание „Мирабела“, когато излезе книгата й./
Тя призна, че веднъж, в началото на нейната „промяна“, „изтърпяла“ да й бият тестостерон, за да си възвърне изгубения интерес към секса. „Резултатът беше отвратителен — обясни Джърмен. — Струваше ми се, че клиторът ми бе поел контрола върху моя живот и цялото ми внимание бе обсебено единствено от секс, секс и пак секс. Ако тестостеронът винаги оказва подобен ефект — рече в заключение тя, — това обяснява защо толкова мъже мастурбират по витрините в магазините из цяла Европа.“
Не може да има никакъв спор по въпроса: Гриър е пряма, дори понякога думите й да звучат грубо и скандално. Моментално ми стана много симпатична. Двете бяхме сродни души. В края на вечерта ми даде автограф върху нестандартната пощенска картичка-сувенир на ресторанта, в който бяхме вечеряли. На нея пишеше: „На Рут, с обич, Джърмен Гриър.“ Между „с обич“ и подписа си изрисува сърце с формата по-скоро на матка. От двата му горни края излизаха две закривени линии, които не водеха наникъде. Интересно дали това не бяха фалопиевите ни тръби с липсващи яйчници, съсухрили се по време на менопаузата и след това изчезнали напълно.
Щастлива съм, че се запознах с Гриър, но създадох тази книга в знак на несъгласие, че в средата на живота си трябва да се откажем от секса и да отглеждаме гъски. По-скоро трябва да се грижим за доброто си здраве и да продължаваме да се радваме на добър секс, ако имаме желание! За някои от нас това може би означава намиране на нов любовник; за повечето обаче значи да научим как да запалим отново огъня в дългогодишната си връзка и да създадем онова усещане за тайнственост, опасност и новост, присъщи на сексуалните взаимоотношения. Резултатът си струва усилията!