Любов и секс на средна възраст - ПЪРВА ГЛАВА - ТОВА НЕ Е ОБИЧАЙНАТА ВИ КНИГА ЗА СЕКСА!

Тази книга е уникална. Тя не е повлияна нито от Фройд, нито от Юнг. Това не е и Ерика Джонджън. Тази книга съдържа 150 най-често задавани въпроса за секса, любовта и интимния живот, които интересуват хиляди жени, и грижливо събираните отговори на тези въпроси. Тук ще намерите интервюта, които съм вземала от различни жени за техния сексуален живот в зряла възраст и по-късно, но без да споменавам имена. Описала съм подробно техните желания и разочарования, удоволствие и болка, сексуалните им нужди и търсенето на разрешение така, както са ми ги предали.
Една от силните страни на тази книга е фактът, че е написана от медицински журналист и бивш болничен администратор. Струва ми се важно, че не съм медицински работник и следователно тази книга е по-скоро послание от една жена към друга жена, написана без медицински жаргон, догматизъм или пристрастие, макар да съм се съветвала неведнъж с доста специалисти в тази област.
Основите на този труд са построени върху много други матерали. Написан след първите ми две книги, „150 най-често задавани въпроса за менопаузата“ и „150 най-често задавани въпроса за остеопорозата“, и двете издадени през 1993 г., той е създаден на базата на петнайсет хиляди въпросника и стотици въпроси, зададени писмено от жените, присъствали на семинарите и програмите, в които участвах през последните четири години. Всички тези въпросници включваха запитвания за промените в сексуалното желание и болката, усещана по време на полов акт в резултат на изтъняването и изсъхването на вагиналните тъкани.
Включени са също така отговори от хиляда и петстотин нови въпросника, насочени специално към секса, любовта и интимния живот в зрялата възраст, дадени от жени, които са присъствали на програмите, проведени през 1992, 1993 и 1994 г.
За да разширя още повече кръга на интервюираните, помолих ръководителките на няколко групи за взаимопомощ между жени с проблеми по време на менопаузата да се включат в изследването, като наблюдават техните участнички.
Редакторите на „Жената в зряла възраст“, прекрасен женски ежеседмичник, издаван в Минеаполис от Шарън Слатъхоф и Каръл Мур, също помогнаха много, като на страниците на своето издание уведомиха читателките си в цялата страна за въпросника по проблемите на секса, който по желание можеха да попълнят.
Друга изключително важна информация от първа ръка постъпи от жените, които се присъединяваха към моите дискусионни групи по тези въпроси в различни градове, от жените, които интервюирах лично или по телефона, и от преживяванията и коментарите на жените, които ми се обаждаха или пишеха по повод на прочетеното в първите ми две книги.
От всички тези най-разнообразни и ценни източници аз подбрах сто и петдесетте най-често задавани въпроса за секса, любовта и интимния живот в зряла възраст, станали основа на настоящия ми труд. Когато споделих заглавието на тази книга с Майк, личния ми треньор, мускулест и умен млад мъж в края на двайсетте, той попита: „Рут, кога точно е тази зряла възраст, за която все говориш?“ Отговорих веднага, без да прекъсвам вдигането на гиричките: „Майк, тя винаги е десет години след настоящата ми възраст!“
Въпрос номер едно за мен, когато започнах проучванията си за този труд, бе дали за болките по време на полов акт е отговорна единствено липсата на сексуално желание и дали по-ниските нива на тестостерон, психологическите или физическите промени, или просто липсата на партньор са причината някои жени да губят интерес към секса.
Нека първо да изясним някои неща във връзка с хормоните. Всички жени произвеждаме мъжкия хормон тестостерон и именно той причинява сексуалното желание у представителите и на единия, и на другия пол. Дали болките по време на полов акт не са причинени от липсата на женския полов хормон естроген /и последвалото изтъняване и изсъхване на вагиналния канал/? Пониженото ниво на тестостерона ли е причина някои жени да губят интерес към секса? Тези два фактора създават ли проблеми? И ако е така, кой от тях се проявява първи? И винаги ли е първи? Дали съществуват и други фактори?
По този сложен проблем в медицинските среди има толкова малко яснота и определеност, че, след като прегледах медицинската литература и разговарях с много специалисти — лекари, психиатри, клинични психолози, сексолози и с една изключително осведомена медицинска сестра, която, след като отхвърля алопатията, работи предимно с хомеопатия — аз се обърнах към самите жени, за да открия частите от пъзела, които самата медицина все още не е готова да постави на местата им.
Интересът към секса у всички ли намалява, или у някои се засилва? Всички ли се притесняваме от промяната в сексуалния ни живот, ако има такава? Как се отнасят към промените в нас нашите партньори? Дали подхождат с разбиране и желание да ни подкрепят, или се държат враждебно и не проявяват желание за общуване? Какво ценим най-вече в една връзка в зрелия етап от живота си? А какво — най-малко? Кои промени ни тревожат?
Резултатите от ранния въпросник показаха, че 80 процента от жените усещат горещи вълни и често нощем се събуждат плувнали в пот, а около 90–95 процента от тях не са изненадани от преживяванията си. Тревожността и раздразнителността /изпитвани от почти толкова жени, както и горещите вълни/ обаче не са били очаквани от двайсет и пет процента. Вагиналната сухота, проблемът с контрола на пикочния мехур, трудностите при спането и промените в настроението притесняват между 50 и 60 процента от жените и са били неочаквани от 25 до 40 процента от тях. Главоболието, измъчващо 30 процента от попълнилите въпросника, е изненадало почти всички. Най-голямата изненада обаче е подчертаната липса на интерес към секса, забелязана от 30 процента от жените, за която нито една от тях не е била подготвена!
В следващите глави ще навлезем по-подробно в тези въпроси и отговори и в резултатите от това и други национални изследвания. В края на всяка глава ще намерите въпроси, които може би ви се иска да зададете вие самите. Но първо нека да се запознаем с историите на четири жени, които се съгласиха да бъдат интервюирани най-подробно за сексуалния им живот в зрялата възраст.
Сега ще се запознаем с една съпружеска двойка, съжителстваща вече повече от четирийсет години. Съпрузите споделят как се справят с промените в сексуалната си активност, но не и в дълбочината на интимността помежду си или все така силната любов, която ги свързва.
След това ще се срещнем с една известна, отдавна овдовяла певица, навлязла в седемдесетте си години, и ще научим за страстната й връзка с женен мъж, по-възрастен от нея с няколко години. Чрез нейния разказ ще проследим пътя и ще почувстваме преоткритата и запалена наново страст.
Една вдовица на шейсет и няколко години описва как е останала сама и независима след трийсет и пет години щастлив брачен живот. Може би въодушевлението й, породено от намерената отново свобода, ще ви изненада.
Двойка лесбийки и бившата любовница на едната от тях разкриват физическите и психологическите промени, настъпили по време на менопаузата и след нея; как те са се отразили върху сексуалните им взаимоотношения и как са се справили с тях, въпреки десетте години разлика във възрастта им.

Четиридесет години брачен живот — първо сексът, а после любовта и интимността

Сали се погледна в огледалото, прибра корема си и опъна внимателно кожата на лицето си нагоре към ушите. Изпълняваше този ритуал пред огледалото вече от доста години, като с копнеж си припомняше колко опъната бе някога тази кожа и колко плосък коремът. „Не е чак толкова лошо за едно шейсетгодишно момиче“ — рече си тя.
Съпругът й, Дон, извършваше подобен, макар и по-кратък и не така очевиден ритуал всяка сутрин, докато се бръснеше. Бръмченето на електрическата самобръсначка бе същото като по времето, когато бузите му бяха розови, гладки и опънати, но той самият не бе съвсем същият и докато се бръснеше издаваше напред отпуснатата си челюст, за да заглади малко бръчките. Част от пясъка в тялото му се беше изсипал в долната част на пясъчния му часовник, както бе станало и със Сали. Понякога напомпваше бицепси пред огледалото, доволен, че все още се издуваха. „Не е чак толкова зле за мъж на шейсет и една“ — промърморваше си тогава той.
Сали и Дон се бяха запознали в гимназията, в часовете по икономика. Това бе един от малкото предмети, които доставяха истинско удоволствие на Дон. И един от малкото, които Сали наистина ненавиждаше. Връзката им започна, когато той се опита да й обясни стоковия пазар и търговския баланс. И обяснението, и връзката им продължават и до днес.
Онова, което ги привлякло един към друг, е същото лепило, което ги свързва през всичките тези години, но с времето съставките му се променят. В гимназията използвали всяка възможност, за да сплетат ръце и слеят устни. В колежа чакали само да скочат в леглото заедно. Все едно че някакъв мощен сексуален магнит ги привличал един към друг. Двете години, през които Дон служил във флотата, направили сексуалния им отклик един към друг дори още по-силен.
Когато Дон се уволнил, двамата се оженили и създали четири деца. След раждането на първия им син, те неусетно от двойка се превърнали в семейство. Нито Сали, нито Дон си спомнят кога започнал да намалява огънят на страстта помежду им. Казаха, че са били прекалено заети, за да забележат. А Сали поясни: „Когато най-после отивахме в дневната в десет вечерта, след като децата се прибираха по стаите, просто се сгромолясвахме. Бяхме щастливи да седим там и да четем сутрешния вестник или да гледаме телевизия и да чакаме новините в единайсет. Заедно.“
„Може би именно тогава любовната привързаност става точно толкова силна или по-силна от половото привличане“ — намеси се Дон, опитвайки се да разясни как сексът, любовта и интимността се бяха слели в едно за тях.
И така неусетно с времето половият нагон помежду им започнал да утихва. Те продължили да се радват заедно на секса, но не толкова често. „Именно това правеше толкова специални нашите ваканции. Когато разполагахме със свободно време за самите себе си, ние се превръщахме отново в младежи. Нямахме търпение да се хвърлим заедно в леглото. Понякога дори не изчаквахме това — добави Сали. — Спомням си например как веднъж на Хавайските острови се възползвахме от уединението на една крайбрежна пещера в Мауи“ — засмя се тя и се изчерви.
Двойката твърдеше, че с годините любовта към семейството и любовта им един към друг вървели ръка за ръка и не можели да бъдат различени и разделени една от друга. Вечно имало по нещо, което да обсеби вниманието им: заушки, варицела, рецитали, уроци по кормуване, спортни занимания, счупени кости, блъскане на колата, зрелостни изпити, сватби и раждането на първото внуче. Дон описваше секса им през тези години като добър, понякога дори супер, но съвсем не толкова чест, както в началото.
Малко след раждането на Майкъл, първото им внуче, и според двамата нещо в сексуалните им отношения започнало да куца. За първи път се случило Сали да изпита непоносима болка, когато Дон опитал да проникне в нея. Никакви предварителни ласки не помогнали и тя така и не получила вагинална лубрикация. След това пък дошло ред Дон за първи път да не може да получи ерекция. Той не могъл да я люби след една нощ под звездите на палубата на кораб, нощ, създадена и според двамата за любов. Те отминали срамежливо, без внимание първите случаи, когато имали подобни „проблеми“, не обсъдили какво не е наред и след няколко неуспешни опита да доведат до край любенето се обръщали на една страна и заспивали — или опитвали да заспят.
Най-после Сали се осмелила да повдигне въпроса за неудачите им в последно време и Дон побързал да ги обясни със стреса на работното си място. Сали засегнала отново тази тема. Дон бил непреклонен. Заявил, че всичко е наред. „Да, обичам те. Не, нямам никаква връзка. Всичко помежду ни е както трябва. Е, може би съм малко разтревожен от някои неща, които стават напоследък на работа“ — признал най-накрая той.
Сали и Дон продължавали с опитите да правят секс, макар пропастта помежду им в леглото да се увеличавала. Сали опитала първо да си изясни своите проблеми. Взела си час за пълен медицински преглед и се молела лекарят да я попита как върви сексуалният й живот. Той обаче не го сторил. Опитала да завърти разговора около тази тема, но не успяла. Най-сетне споменала за странностите, настъпили напоследък в менструалния й цикъл и интернистът я посъветвал да се обърне към своя гинеколог. Всичко друго било „наред“.
Така следващата й спирка трябвало да бъде гинекологичният кабинет. Взела си час за ежегодния преглед няколко месеца по-рано от обичайното. Щастливото събитие обаче настъпило малко преди прегледа. Включила телевизора и попаднала на нашата дискусия, посветена на страхотния секс след петдесетгодишна възраст и моята тогава нова книга „150 най-често задавани въпроса за менопаузата: онова, което жените искат действително да знаят.“ Сали не могла да повярва на ушите си. Възможно било да настъпят промени във вагиналната лубрикация поради недостатъчното количество на женския хормон естроген. Сега вече можела да отиде на срещата с гинеколога, чувствайки се малко по-уверена и наясно.
Вместо да изчака, за да види дали той ще опита да обсъжда симптомите й, тя започнала: „Докторе, изглежда навлизам в менопаузата. През деня ми се случва изведнъж да се изпотя, нещо необичайно за мен, друг път пък нощем се събуждам плувнала в пот, дори косите ми са мокри. Менструалният ми цикъл се бе сгъстил, напоследък пък се разреди, но затова пък кръвотечението е много по-силно и… — Поела си въздух и изрекла на един дъх: — … толкова съм суха, че не мога да се насладя на секса. Значи ли това, че съм навлязла в критическата възраст?“ — завършила почти шепнешком тя.
Изследванията показали повишено ниво на стимулилращия фоликулите хормон /FSH/ в кръвта й; това, по думите на лекаря, доказвало, че е навлязла в критическата възраст. Той обяснил, че именно това е причината за обливащите я горещи вълни, за изпотяванията посред нощ и за сухотата и изтъняването на стените на вагината, довели до болките й по време на полов акт.
След това Сали отишла в аптеката с рецептата за хормонално лечение. Използвала 0.5 милиграмовия естрогенов пластир, който сменяла два пъти седмично и през първите петнайсет дни на всеки месец добавяла по 5 милиграма прогестин дневно. Освен това купила вагинален овлажнител, който видяла да рекламират. Естрогенът и овлажнителят заместили липсващата естествена лубрикация и скоро Сали се почувствала във форма за секс.
Дон все още имал известни проблеми с ерекцията. Съпругата му настояла да се подложи на пълен медицински преглед. На него не открили нищо нередно. Дон, разбира се, не споменал пред своя лекар за смущенията в половата си активност. Затова Сали купила няколко книги за секса и остаряването и се осведомила как би могла да помогне на своя съпруг да получи ерекция, когато има затруднения с нея. Половият им живот се подобрил след серия опити и грешки и след като признали, че могат да си помогнат един на друг и да се наслаждават вечно на секса. После осъзнали, че затрудненията им не са нещо необичайно, а нормално следствие от характерните за възрастта им промени, те вече можели да говорят по-спокойно на тази тема и да споделят какво им се отразява най-добре.
Когато се съгласиха да споделят опита си с мен, Сали и Дон обясниха защо го правят. Те бяха убедени, че трябва да се разпространява повече информация за сексуалните промени в зрялата възраст; така двойките няма да губят време в преструвки, че всичко е наред, няма да премълчават проблемите си и няма да си причиняват излишни мъки и болки — на самите себе си и един на друг. И двамата все още не могат да се начудят на факта, че е трябвало те самите да разберат какво става с тях покрай гледаното по телевизията предаване, рекламираните продукти и популярната литература, за да кажат на своите лекари и най-после да получат помощ.

Песента на сексуалността след години на мълчание

Една приятелка, с която се срещам от време на време в Ню Йорк на кафе, на коктейли или просто за да си поговорим откровено, един следобед сподели с мен причината за оживлението си в последно време. Тя е преуспяваща певица и неотдавна пресече невидимата демаркационна линия, както я нарича тя, между шейсет и деветата и седемдесетата си година, линия, която според нея разделя зрелостта от старостта. Ще я нарека Джесика.
При нашите срещи Джесика често възпяваше новооткритата си свобода, която бе започнала да оценява около седем години след смъртта на своя съпруг. Щом свикнала веднъж със самотата, обясни тя, вече не се чувствала самотна. Твърдеше, че обичала много покойника, но разяждащата мъка от неговата загуба постепенно започнала да отзвучава. Признаваше радостта си, че се е отървала от доминиращите му качества, оказали дълбок, потискащ ефект върху сексуалните им взаимоотношения.
Веднъж Джесика заяви гордо: „Нямаше да стана човек на изкуството без неговите настоявания и поощрения, но връзката ни никога не е била утеха за душата ми.“ И така, след като прие новото си положение и намери радост в него, Джесика, тогава в средата на шейсетте години, се премести в нов, изумителен апартамент, прекрасно декориран от нея самата така, че да отразява вкуса и стила й и да отговаря на нуждите й. По нейните думи новият дом трябваше да й дава възможност да изрази неотдавна откритата си и трудно спечелена независимост.
Джесика увеличи сценичните си изяви, започна отново да прави турнета, взе нови ученици и откри, че й е приятно да бъде в компанията на приятелки. Приятно й беше да ходи на вечери, на концерти и на театър с жени и с удоволствие пътуваше с представителки на своя пол. От време на време се срещаше и с мъже, но това неминуемо й напомняше, че никога няма да се откаже от богатия си, независим живот.
Джесика гледаше на секса като на нещо, което вече не бе за възрастта й и отдаваше цялата си страст на своята работа, семейство и приятели. Откъде можеше да знае, че той ще се появи отново в живота й?
Моята приятелка наближаваше седемдесетия си рожден ден — нещо, което никога не бихте могли да предположите, ако я видите. Привлекателна и активна, физическият й вид и огромният й ентусиазъм прикриваха годините й. И така, през една снежна зимна нощ тя отишла на концерт в „Линкълн център“; той също бил там. Не се били виждали повече от трийсет години. Обяснил, че бил в Ню Йорк, за да присъства на някакво събрание. Съпругата му, третата по ред жена, която носела тази титла, предпочела да остане в Палм Спринг. А и защо ли да изоставя топлата пустиня заради нюйоркските поледици през януари?
Разговорили се във фоайето през първия антракт. През втория се уговорили да отидат да пийнат заедно нещо, за да могат да споделят повече неща за живота си един пред друг. Джесика така и не чула останалата част на концерта. Била шокирана от възбудата, която предизвикала у нея тази случайна среща. А вече си мислела, че подобни романтични вълнения са останали в миналото й.
Отишли да пийнат по чаша. По време на разговора им във въздуха летели искри. Изненадващо, но не чувствали напрежение и им се струвало, че винаги са били близки приятели. Тя била ту забавна, ту по момичешки наивна, ту притеснена. И го пленила.
Станало късно и тя импулсивно го поканила да види апартамента, с който толкова се гордееше. Взели такси и скоро се озовали там.
Всичко в дома й го възхитило и той започнал да коментира ентусиазирано. Богатата му изразителност и експанзивност можели да се сравняват единствено с нейните собствени. Било почти три часа сутринта. Джесика не можела да си спомни откога не е оставала до толкова късно. Но не била уморена. Не се налагало да прикрива прозявките си — такива просто нямало.
Най-накрая решили, че е време да се разделят. Тя предложила да повика такси. Вдигнала подчертано бавно телефонната слушалка. И тогава той произнесъл трите думички, които щели да променят живота й. „Не викай таксито.“
Жарката страст помежду им през тази нощ не можела да се сравни с нищо, което била изпитвала до този момент. По-късно Джесика ми призна как дотогава мислела, че и последната искрица сексуално желание в нея вече била угаснала. Тя, както и няколко от близките й приятелки, чийто сексуален огън също се бе превърнал в студена пепел, приписваха загубата му на естествения процес на остаряването. През тази бурна нощ в Ню Йорк Джесика разбрала, че страстта само е била заспала.
Разговаряме често за това; Джесика изпитва нужда да го прави. Неотдавна прочела нещо, което според нея обяснявало необходимостта й да описва и обсъжда новия си любим и половите си преживявания. „Страстта създава маниаци и поети. Маниаците желаят да удължат и да направят още по-изтънчен екстаза, а поетите изпитват нужда да споделят преживяното. За тях страстта се превръща в единствено мерило за живота, единствената компенсация за неразривно свързаните с него всекидневие, тривиалност и смърт.“ Джесика се вижда в редиците на поетите.
И така, тя ми описа младежката пламенност на първата им нощ заедно; не можела да се сравни с нищо, което й се било случвало дотогава. „Всичко си беше както трябва — заяви откровено моята приятелка. — Възможно ли е старите ни тела все още да са способни на такава бурна младежка страст?“
През следващите месеци се правели планове за срещи и се водели телефонни разговори, за които отговарял единствено само той, тъй като бил женен. Джесика страдала. Не можела да му се обажда. Трябвало да чака и да чака. Непрекъснато била в напрежение и очаквала да узнае, че всичко помежду им е свършило. Тогава обаче той се обаждал. Или пристигал някакъв екстравагантен подарък. Всяка уговорена среща зависела от прищевките на съпругата му. Дали в последната минута ще реши да го придружи или да не го придружава.
И така Джесика била принудена да съобразява онова, на което гледала като на най-важната част от живота си, с капризите на съпругата. Животът й се превърнал в неуправляем хаос.
Моята приятелка се хвърлила още по-настървено в работата си. Занимавала се трескаво със спорт и се хранела съвсем малко. Отслабнала с четири килограма и половина; така се харесвала повече и била доволна. Изглеждаше страхотно, но страдаше.
В един момент той изчезнал за известно време, след като заявил, че връзката им му се струвала прекалено бурна и сложна. Страданието на Джесика се превърнало в отчаяние. „Нима ще изгубим този последен голям шанс да бъдем щастливи? И двамата вече минахме седемдесетте. Защо тогава да не сграбчим това щастие, този екстаз?“ Тогава той се обадил. Не можел да стои дълго далеч от нея. Прекарали заедно още един, изпълнен с блаженство уикенд и поговорили.
Тя му обяснила, че не е нужно да се жени за нея, че не е нужно да живее с него /макар да мислеше, че ще бъде доста забавно/. Единственото, от което се нуждаела, единственото й желание било неговата любов! Връзката им продължава и до днес, изпълнена с всичката страст и мъка на младежката любов. Нима удоволствето е неразривно свързана с болката? Сексуалният им живот, по нейните думи, е пълен и носи и на двамата несравнимо по-голямо задоволство от когато и да било в живота им. Въпреки това Джесика е тъжна. Не се осмелява да покаже тъгата си пред него, но с мен споделя причината за своята мъка; знае, че и двамата са в края на живота си и затова й се иска да бъдат заедно по-често и безпроблемно и да не губят в раздяла и миг от годините, които им остават.
На срещата на Международното дружество по изследване проблемите на менопаузата, състояло се в Стокхолм, Швеция, един от докладчиците каза: „Най-добрият начин да презаредите сексуалните си батерии след критическата възраст, е като си намерите по-млад или възбуждащ нов партньор.“
Това се оказа вярно за Джесика.

Сама, но никога самотна

Дани го обичала, докато бил жив. И все още го обича и чувства липсата му по свой начин. Именно този неин начин изненада останалите, събрали се в дома ми за дискусията, посветена на секса в зряла възраст, която се състоя това лято. Дани се изненада от нашата изненада. Опита се да обясни удоволствието от факта, че е свободна и независима след трийсет и петгодишен брачен живот.
„Не е това, което предполагате — рече тя. — Не искам да мислите и за секунда, че радостта, която изпитвам сега, не говори в полза на брака ми.“ И продължи да обяснява в какво се състои „нейният начин“: тя просто разделя живота си на отделни части. Първо са безгрижните детство и юношество, после — медицинското училище и кариерата, съвпадащи в по-голямата си част с брака и семейството, а сега бе ред на периода на независимост. „Това са годините «аз»“ — обясни тя.
„Никой етап от живота ми не омаловажава останалите — увери ни Дани. — Не бих искала да живея с никой друг, освен със Сам. Бяхме заедно в продължение на трийсет и пет прекрасни години. Отгледахме две чудесни деца. И двамата работехме. Пътувахме. Съвместният живот и достойнствата на нашите деца ни доставяха истинско блаженство; извличахме удоволствие както от собствения си професионален живот, така и от професионалните успехи на другия. Но щом нещо свърши, значи е свършило. Сам си отиде бързо. Сърдечен удар. Миг преди това все още беше мой партньор, а минута по-късно — вече го нямаше. Известно време тъгувах, плаках и бях в траур. Тогава се взех в ръце и започнах отново да уча. Получих магистърска степен по социология, нещо, което винаги бях искала да направя. Изоставих медицината завинаги и започнах живота си наново. Онова, което не можете да разберете, е, че това е един съвсем нов живот и че той си е само мой!“
Дани беше права. Дотолкова сме привикнали да предлагаме съчувствие на вдовиците, че не успяваме за аплодираме и да примем новия избор на Дани. Тя била в края на петдесетте, когато направила прехода към независимия ергенски живот, който включвал много пътуване и нови преживявания. Дори веднъж отишла на алпинистка експедиция.
Погледнах нагоре и после — надолу; нямаше друго освен безкрайни скали и небе и тогава аз самата разбрах, че съм доволна. Не, бях повече от доволна. Разбрах, че съм щастлива. Същата вечер край лагерния огън един от мъжете в групата — беше на около четирийсет години, значи поне с двайсет години по-млад от мен — ме погледна с интерес и аз отвърнах дръзко на многозначителния му поглед. След като другите се оттеглиха, той попита простичко: „Моята палатка или твоята?“ „Моята — казах аз. — Тя е по-голяма.“ Той спря, преди да влезе в палатката, и съобщи откровено: „Бракът ми е щастлив и не възнамерявам да се женя повторно.“ „Не храня никакви подобни надежди — отвърнах аз. — Говоря съвсем сериозно.“
И след това Дани ни разказа за следващите осем дни със залези, от които на човек му секвал дъхът, последвани от секс, който я оставял бездиханна.
„Не очаквах нищо повече. В мен не се обаждаше никакво плачливо гласче, настояващо за постоянство и някакво обвързване от какъвто и да е вид. Имаше само страст и удоволствие. Беше толкова хубаво — възкликна тя. — И знаех, че мога да имам всичко това отново, когато го пожелая, без задълженията, които често са истинско бреме; знаех, че точно така искам да изживея тази част от живота си.“
Дани говореше за радостта да взема сама своите решения, да твори сама плановете си, да ходи там, където си иска, без да се налага да се съобразява с нечии други желания. Разказа и за жизнеността, която започнала да я изпълва при срещите й с неочакваното и за това, че можела да се възползва от него, когато пожелае.
Всичко това в никакъв случай не променяло качеството или стойността на миналото, уверяваше ни тя. Дани е все така дълбоко свързана със своите деца и внуци, както и с кариерата си. И в същото време ако реши, може още на следващия ден да замине да се гмурка край Големия бариерен риф в Австралия или да кара ски в Зермат.
Дани внесе нови перспективи в нашата група. Вместо да се опитва да пресъздаде миналото, тя предпочиташе да улови мига и да създаде едно пленително бъдеще. Тя е изключително интересна и привлекателна жена. Канят я с желание, тъй като е блестящ събеседник, а лицемерието й е непознато. Но не само нея я канят, тя също кани и забавлява добре гостите си, без да изпитва нужда насреща й да стои домакинът на дома.
Срещала съм много други жени, които, подобно на Дани, са предпочели в зрялата си възраст да се наслаждават по нов начин на секса, любовта и интимността. Обясняват, че половият им живот не се развива по предписание, а по-скоро по законите на случайността, но все пак не безразборно. Те ценят „добрия безопасен секс без обвързване“. И обичат. Изпълнени са с любов към живота, към семейството и приятелите. И са открили способността си да се наслаждават на нови интимни връзки в рамките на този кръг. Сега вече са разбрали как да бъдат по-дълбоко и по-близко свързани с определени личности, със своите общности, с планетата и с Бог. И не биха желали да бъде другояче в този период на живота им.

Жена на жена

Не бях сигурна дали ще успея добре да интервюирам лесбийки, защото не съм кой знае колко запозната с особеностите на женската любов. Чувствах обаче, че тази книга няма да бъде пълна, ако не засегне всички възможности, които имат жените за любов, секс и интимност в периода на своята зрялост.
Затова се обърнах към един лекар, с когато често изнасяме лекции, с молба да ми уреди няколко интервюта с лесбийски двойки на средна възраст. Той прие охотно да ми помогне.
Първото интервю се състоя в офиса на въпросния лекар, но не както бях очаквала с две, а с три жени. Кейт, Уилма и Мери изглеждаха интелигентни и чувствителни жени. Бяха решили, че трябва да поговоря и с трите, за да получа цялостна и вярна картина на случилото се в техните отношения в зрялата им възраст.
Когато ги попитах каква е ролята на всяка една в това трио, първа заговори Кейт, тъй като тя бе централната фигура, обединяваща останалите.
„Аз всъщност съм пациентка в този кабинет — започна тя. — Дойдох тук, след като на четирийсет и двегодишна възраст бях оперирана. Имах безброй проблеми, започнали още след като навърших трийсет години. Когато моят лекар ми обясни целта на вашето интервю, помолих и Уилма, настоящата ми любовница, и Мери, моята любовница от времето, когато преминах през критическата възраст, да дойдат с мен, тъй като ми беше ясно, че ще пожелаете да говорите и с двете.“
Колко права беше! Тези три умни и начетени жени със своята прямота и съпричастност ми помогнаха да науча повече за един ден, отколкото бих успяла да сторя с много повече четене и издирване. Заобсъждахме как менопаузата и промяната в нивото на хормоните бяха подействали както на тях самите, така и на други, познати им лесбийски двойки, с които бяха споделяли тези проблеми.
„Най-напред — започна Кейт, — нека да подчертая, че един мъж никога не би ми засвидетелствал съчувствието, загрижеността или грижите, които получих от Мери по време на нашата връзка. Бяха минали седем години, откакто ми бяха направили хистероктомия* вследствие на големи фиброидни тумори. Беше ми наистина много тежко. Бях на трийсет и пет години. Гинекологът ми ме лекуваше с таблетки естроген от причинената по хирургичен път менопауза, но те не ми се отразяваха така, както се очакваше. Прилежно вземах хапчето си естроген всяка сутрин, веднага след като си измиех зъбите, и до два часа по обяд се чувствах добре. Привечер обаче нивото на естрогена в организма ми спадаше драстично. Нощем си лягах и не можех да спя. Не исках да имам вземане-даване с никого. Не понасях никой да ме докосва, нито дори да се доближава до мен. По цяла нощ ме обливаха горещи вълни. Беше ужасно. Ритах кучето, котката, държах се зле с детето на Мери — нашето дете. Бях силно депресирана, почти пред самоубийство. Започнах да посещавам един терапевт, който повтаряше: «Хайде, можеш да се справиш с това!»
[* Oперативно изваждане на матката — Б. пр.]
Този кошмар, свързан с менопаузата, бе краят на и без това умиращата ни връзка. От доста време между нас нещата не вървяха, макар да се стараехме доста. Не, причината не беше в секса. През седемте години, в които живяхме заедно, никога не бяхме правили секс! Той просто не ме интересуваше и това бе така доста преди началото на менопаузата“ — призна Кейт.
Сега за първи път се обади Мери. „И никакъв секс не можеше да ме влуди.“ Мери била омъжена и имаше син. Оставила грубия си съпруг години преди да си даде сметка, че е хомосексуалистка. Запознала се с Кейт покрай общата им работа. Трябвало да изминат няколко години, преди да осъзнае, че я обича.
Кейт обясни, че се влюбила в Мери до уши още първото лято, когато я видяла, но разбрала, че е омъжена — „очевидно хетеросексуална, помислих си аз“, — но решила да приеме този факт и да се задоволи с професионалните контакти с грижовната си колежка. Едно лято обаче нещо се променило. Мери започнала да й се струва по-уязвима. Започнала да описва смазващите я проблеми, с които трябвало да се справи. Разказала за съпруга си, който пиел и след това я биел. Споделянето на това злощастно минало дало на Кейт кураж да пристъпи към Мери по нов начин. Бавно, постепенно, нежно, те станали любовници — любовници без секс.
„Като двойка — обясни Мери, — се стараехме действително много да си доставяме удоволствие една на друга. Аз исках секс, тя не искаше, но се обичахме и желаехме да бъдем заедно.“
„А сега с Уилма — намеси се Кейт, — която премина през критическата след мен, ми се струва, че аз също проявих по-голяма чувствителност и разбиране на промените, причинени от менопаузата, отколкото би проявил един партньор от мъжки пол. Всичко в тази връзка бе толкова по-различно. Когато Уилма усети първите промени, лекарят й се срещна с двете ни. Прие ме в стаята за прегледи заедно с нея. Отнесе се към нас като към двойка. Не каза: «Всичко е само в главата ти — пренебрегни го.» Вместо това провери нивото на хормоните в кръвта й. Преминахме през всичко това като лесбийска двойка, наистина успяхме да го направим заедно. Мъжете не могат да разберат менопаузата така, както можем да го сторим ние. Ние можем да си бъдем истинска опора една на друга. Разбираме се. Представяте ли си да се наложи да преживееш всичко това до един мъж!“
Преди да дойдат на срещата с мен, трите жени обядвали заедно и обсъдили липсата на сексуален контакт във връзката на Мери и Кейт. Кейт заяви, че това може би се дължало на „злоупотребата“ в миналото й. „Мастурбирах като дете, за да привлека вниманието на майка си. Правех всичко възможно, за да съм сигурна, че ще успея и че тя ще ме хване. След което тя ме биеше всеки път. Нищо не можеше да ме накара да пожелая секс — продължи да разказва тя. — Така с Мери започнахме да посещаваме един сексуален терапевт, пръснахме солидна сума пари. Нищо не помагаше, но ние се обичахме достатъчно, за да живеем заедно без секс. Прегръщахме се, галехме се, целувахме се и наистина се обичахме. Тогава не знаех, че мога да предложа на Мери да й помогна да получи оргазъм, иначе щях да го направя. А тя пък никога не ме помоли, тъй като знаеше, че не си падам по секса. След срещата си с този гинеколог ми биха първата инжекция тестостерон. След като свърших серията, с Мери решихме да заминем за Караибските острови. Тогава почти се доближихме до правенето на секс. Но до истински секс така и не достигнахме. Може би беше станало прекалено късно за връзката ни.
Оттогава съм на подкожни сачмички с тестостерон и те запалиха в мен истински огън при вида на жената, която видях след Мери. Двете с новата ми любовница се радваме на добър секс, на нормален сексуален живот. Андрогенната терапия ме спаси. Вероятно съм изпитвала недостиг на тестостерон още от пубертета. Вечно съм се чувствала изморена. Винаги ми е липсвала енергия, особено пък сексуална.“
Сега бе ред на Мери да подхване нататък разказа. „Дори след като премина на лечение с тестостерон, Кейт продължаваше да не бъде добре информирана за това, което чувстваше, и не знаеше в кой случай как да постъпи. Можех да лежа гола до нея на леглото, но не можех насила да я докарам в състояние за правене на любов. Защо не си тръгнах по-рано? Аз съм със седем години по-възрастна от Кейт. Имала съм само още една връзка с жена, по времето, когато бях в колежа, но партньорката ми беше толкова консервативна, че правеше секс с мен само през уикендите, а през седмицата излизаше с мъж. Тя успя да ме убеди, че правим нещо нередно. По тая причина през последната година на обучението си се омъжих и си осиновихме момченце. Бях омъжена за един груб, душевноболен човек в продължение на пет години. След като го оставих, се срещах с мъже, но жените определено ме привличаха. Продължавах да потискам тези свои чувства. И тогава през онова лято се запознах с Кейт. Почувствах се щастлива. И разбрах, че съм лесбийка. Не изоставих Кейт, тъй като я обичах, а и не знаех дали ще си намеря друга приятелка.“
Сега Мери поддържа щастлива, сексуално удовлетворяваща я връзка с Пени, но с Кейт си остават добри приятелки. Двете са убедени, че преминаването през този проблемен период от живота е много по-лесно, когато до теб има друга жена.
Новата любов на Кейт, Уилма, е била омъжена в продължение на петнайсет години. Любовта и интимността, която откриват двете заедно, е тясно и неразривно свързана със секса. „Във връзката ми с Уилма сексуалният момент е наистина изключително важен, тъй като се намирах точно насред стимулирания ми от тестостерона пубертет. В началото правехме любов при всяка възможност, като опитвахме всевъзможни нови неща. Близки сме вече от пет години, а живеем заедно от четири. С времето сексуалният ни живот се поукроти. Уилма работи нощна смяна. Тя предпочете да остави децата си при баща им, но те са при нас всеки втори уикенд.“ „Децата знаят ли, че сте лесбийки?“ — осведомих се аз. Уилма отговори, че направила справки на много места, за да реши кой е най-добрият момент да обясни на децата си; според нея това било непосредствено преди навлизането им в пубертета. Веднъж, когато били малки, тя ги завела при зъболекар, чийто кабинет бил точно над клиника за правене на аборти; пред входа й се били събрали противници на абортите.
„Това ми даде чудесна възможност да засегна болезнената тема — разказваше Уилма. — Гледахме през прозорците на зъболекарската чакалня и заговорихме за това, как различията във възгледите водят до полемика: «Виждате ли плакатите, виждате ли гнева, изписан по лицата им? Причината е там, че хората виждат нещата по различен начин и понякога една група се опитва да вкара в своите рамки друга или да я подчини на своите възгледи.» Когато дойде време да кажа на децата си, аз им припомних тази сцена пред клиниката за аборти. След това обясних, че съм лесбийка и начинът ми на живот би могъл да се стори доста странен за някои хора. И макар аз самата да им признавах това без проблеми, исках те да внимават пред кого споделят тази ми особеност. Всичко мина добре.
Мисля, че нашият лекар е единствен по рода си. Преживяването ми тук бе уникално. Отчаяно желаех да разбера коя съм всъщност. Кейт предложи да поговоря с нейния лекар. По принцип не говоря много-много с мъжете; приятелският ми кръг се състои от жени. Той обаче ми помогна да се видя такава, каквато съм в действителност. Не мисля, че съм получавала разбирането, което ми е нужно, от друг мъж; симпатия — да, но не и разбиране. Понякога мъжете искат да ги потупаш по гърба. Спомням си, когато бях все още омъжена и съпругът ми заявяваше гордо, очевидно в очакване да бъде похвален: «Останах да гледам децата.» В такъв случай винаги ми се е искало да го запитам: «И за чии деца се погрижи всъщност?»“
Мери, най-възрастната от трите, помогна да обобщим казаното дотук. „В една лесбийска връзка обикновено отговорностите са поравно разпределени и това е също признак за интимност. Така например, аз изкарвам повече пари от моята партньорка Пени. На нея пък повече й се отдава домакинството. В един момент започнах да мисля, че тя трябва да върши по-голяма част от къщната работа, след като това й се отдава и след като носи по-малко пари. Но се осъзнах навреме и си дадох сметка, че разсъждавам като мъж, затова предложих да се споразумеем. Опитът ми показва, че мъжете не могат да станат достатъчно близки, за да кажат: «Хайде да се споразумеем.» Може би е така, защото и мъжете, и жените са натъпкани до ушите със стереотипи, дори да си мислят, че не са. Когато живееш с друга жена обаче всичко е начисто. Имате възможност да общувате различно — по-добре — на всички нива: философия, религия, секс и отглеждане на деца и тези качествени отношения ни помагат да решаваме проблемите по друг начин, не както, ако двойката е смесена. Висшето ниво на комуникация се разпростира дори до организацията, в която избираме да участваме, и приятелите, които искаме да имаме. Това вече е истинска интимност и тя включва цялата ви същност, всичко, което сте. Ние го правим по-различно. Причината е, че си приличаме в доста по-голяма степен, не само телесно, но и по начина, по който сме били отглеждани и по който сме пораснали, по онова, което са очаквали от нас, по това, което сме, и по начина, по който функционираме. Сексът, любовта и интимността в една лесбийска връзка не следват никакви установени роли. Не трябва да се влияем от никакви модели и предписания, като например дали трябва да получаваме оргазъм заедно или поотделно. Дали да използваме вибраторите си едновременно или не и в такъв случай — коя да бъде първа? Дали ни допада повече вагиналният или клиторният оргазъм? Лесбийската връзка се крепи на много стабилна основа — фактът, че постигаме всичко заедно. Истинско чудо е, че все пак успяваме, като се има предвид как гледа на нас обществото. Сами разработваме обществения си живот, личния си живот, сексуалния си живот, оргазмите си, обичаме своите партньорки и мислим, че в наше лице интимността достига своя връх.“
В края на интервюто Кейт рече тихо: „Имам право да бъда това, което съм, и да открия любовта по свой начин. Всички го правим.“ Разбира се, че го правим.