Любов и секс на средна възраст - ПЕТНАЙСЕТА ГЛАВА - ЗАЩО НАШИТЕ ЛЕКАРИ НЕ РАЗГОВАРЯТ С НАС ЗА СЕКСУАЛНИЯ НИ ЖИВОТ И КЪДЕ МОГА ДА ПОТЪРСЯ ПОМОЩ

Веднъж попитах моя лекар: „Защо не ме предупредихте за страничните ефекти на това лекарство?“ „Защото тогава можехте да ги получите в резултат на внушение“ — отвърна любезно той. „Това обратният на плацебо ефекта ли е?“ — заинтересувах се аз. „Не точно. Но ако започнех да изброявам на пациентите си всички странични ефекти, по цял ден само това и щях да правя. А после всеки появил се симптом щеше да се приписва на лекарството и пациентът щеше да прекъсне употребата му. Мисля, че е по-добре да се занимаваме със страничните ефекти, след като се появят.“ Същевременно един лекар може да предпише лекарство с по-малко странични сексуални ефекти, ако знае, че това е важно за пациента. Колко много сред нас се заемат с грижите за своето здраве информационно по-слабо подготвени отколкото за грижите за своите домашни любимци и растения! На отношенията като между деца и родители, които съществуват между пациентите и техните лекари, трябва да се сложи край. За самите нас не е здравословно.
В предишната си книга „150 най-често задавани въпроса за менопаузата“ споделям, че за първи път бях запитана за сексуалния си живот от лекар, едва когато бях минала петдесетте. И това бе новият ми интернист, а не гинекологът. Той никога не ме беше питал подобно нещо. Нито пък предишният интернист. Докато пътувах из Швеция, запитах един приятел, гинеколог от Хамбург, Германия, за мнението му във връзка с тази липса на общуване по въпросите на секса между медици и пациенти. Задавала съм често този въпрос, но неговият отговор беше може би най-показателен. Той отвърна без стеснение, че когато бил млад лекар, самият той знаел малко по тази тема и се чувствал неудобно да я обсъжда със своите пациенти, повечето от които били по-възрастни. Сега, когато наближаваше средата на шейсетте и повечето от пациентите му бяха по-млади от него, тази тема вече не го смущаваше толкова. Въпреки това той предпочиташе да остави те да я подхванат, за да не излезе, че се натрапва.
В известна степен действията му може би се водеха от същия импулс, както и действията на лекаря, който не ми бе казал за страничните ефекти на лекарството. Ако не питаме, това може би означава, че не се интересуваме. И ако повечето медици мислят по този начин, тогава вероятно е най-добре сами да поставяме темата, да задаваме въпросите и да получаваме нужната ни информация. В противен случай темата за секса ще си остане табу дори в лекарския кабинет. Трябва да започнем да говорим по нея.
Бях очарована от откритостта на участничките в дискусионните групи в дома ми, на балнеокурортите и по време на интервютата. Повечето от тях не се познаваха, но някои бяха приятелки или познати. Въпреки това помежду им веднага се възцаряваше доверие. Когато повдигнех въпроса за завидното удобство на водене на разговорите, което бяхме постигнали толкова бързо, те заявяваха, че доверието е крайъгълният камък на интимността. Освен това разбрах, че мнозинството от жените споделяха с такава готовност, защото желаеха да научат колкото се може повече за себе си чрез опита на останалите.

136. Защо моят лекар изглежда толкова смутен, когато опитам да обсъдя сексуалните си нужди с него?
Това е интересна и обичайна реакция. Мисля, че лекарите не са обучени да са справят с подобна ситуация или да разпространяват информация за секса. Някои лекари са ми казвали, че обсъждането на подобни въпроси би отнело прекалено много време; други признават, че самите те се смущават от тази тема; трети бързат да заявят, че това не влиза в тяхната област на тясна специализация. Когато имате проблеми от сексуално естество, най-добре би било да потърсите помощта на медик или психоаналитик, специализиращ по тези въпроси, за да получите помощ.

137. Трябва ли да очаквам лекарят да повдигне въпроса за моето либидо или да подхване сам темата за тестостерона?
Вероятно не. Както вече писах в тази книга, изследването от 1993 г. на Североамериканското общество по въпросите на менопаузата показа, че само 16 процента от лекарите са споменавали за тестостерона пред своите пациенти. Изследването не уточнява дали лекарите са били жени или мъже, а само, че съвсем малка част от тях се информират за последните факти, свързани с либидото, и начините, по които то може да бъде подобрено. Доктор Сандра Лейблум, професор по клинична психиатрия и директор на Центъра за сексуално и брачно здраве при медицинското училище „Робърт Удс Джонсън“, пише в „Как да се справим с менопаузата“: „Съществуват два въпроса, които трябва да ви зададе вашият лекар. Дали сте сексуално активна и дали имате някакви сексуални проблеми или затруднения в този период на живота си.“

138. Мислите ли, че би било по-добре да проведа разговора за сексуалните си нужди с лекарка, а не с лекар?
Възможно е, но полът на лекуващия едва ли е гаранция. Когато бях все още вицепрезидент на „Маунт Синай“, голяма учебна болница в Кливлънд, наблюдавах с интерес и надежда как все повече жени правят медицината своя професия. Дълго време мислех, че по-големият брой лекарки ще разреши много от здравните женски въпроси. Сега вече не съм толкова сигурна, че въпросът за безкористното медицинско обслужване е въпрос на полова принадлежност. Изнасяла съм лекции с прекрасни, знаещи и можещи и изпълнени със съчувствие към пациентките си гинеколожки — докторите Сара Берга, Мери Биърд, Глория Халвърсън, Дебора Немиро, Елизабет Макклюър, Уенди Бучи и Морийн Дъджън са само част от тях. При писането на тази книга съм се консултирала с много други професионалистки — докторите Естел Рейми, Сюзън Ларк, Джун Райниш, Елън Розенблат, Елизабет Стърн и Кандейси Райзън и Дебора Гросмън съвсем не изчерпват целия списък. Работила съм също така и с внушителен брой мъже — ендокринолози, гинеколози, интернисти, психиатри, психолози, специалисти по костите и по гериатрия, които демонстрираха не по-малка загриженост и съчувствие към своите пациенти и към нашата аудитория. Докторите Тед Куигли, Робърт Линзди, Хауърд Джъд, Чарлс Чеснът, Питър Хикокс, Роджър Матюс, Джон Ниелсон, Робърт Бери, Уилям Шлаф, Шелдън Уайнстайн, Стивън Ливайн, Захарая Нютън, Станли Алтхоф, Чад Дийл и Робърт Бътлър се интересуват подробно от всички аспекти от живота на своите пациенти. Така че тук не става въпрос толкова дали ще ви лекува мъж или жена; това е въпрос на хуманност. Уверете се, че вашият лекар проявява интерес към всичко, свързано с вас. Ако отношенията лекуващ — пациент помежду ви не са от най-добрите, по-добре си потърсете нов лекар.

139. Къде са лекарите при всички тези обсъждания на секса? Те знаят само да повтарят като папагали: „използвай го или ще го изгубиш“. Защо не дискутират свободно тази тема?
Това демонстрира още есин пропуск на нашата система за гинекологична помощ, особено там, където става въпрос за жените. Вчерашните и днешните лекари не са обучени да се грижат за жената като цяло — с някои незначителни изключения, отбелязани в практиката на семейните лекари. От време на време се обсъждаше въпросът за развиването на медицинска дисциплина, посветена на женското здраве. Може би това би бил верният отговор на фрагментарните грижи, които получаваме от юношеството нататък. Възможно е да не е така. Попитайте вашия лекар какво точно има предвид, като казва „използвай го или ще го изгубиш.“ Дискутирайте всички проблеми, които имате със сексуалното изразяване, независимо дали става дума за липса на желание, болки при полово сношение или липса на партньор. Ако повдигнете въпросите и проблемите, лекарят би могъл да ви помогне със собствената си компетентност или като ви насочи към някой специалист. Не забравяйте, че сексуалното желание е компонент на цялостното ни здравословно състояние.

140. Откакто започнах хормоналното лечение, пред мен се появи нов проблем: непрекъснато искам секс, секс и пак секс. Моят гинеколог не ми помага. Към какъв специалист да се обърна?
Ако сте на лечение с тестостерон, тогава ми се струва, че ще трябва да намалят дозата ви, щом като сексуалното желание е проблем за вас. Много жени на средна възраст биха искали да имат вашето оплакване, макар че прекалено голямото желание също би могло да се окаже сериозен проблем. Един лекар наричаше тестостероновата терапия „юношеското разрешение“, имайки предвид, че до откриването на необходимата доза /което понякога отнема няколко месеца/, някои от нас може да се върнат в пубертета. Възможно е прекалено силното желание да се породи от по-голямо количество тестостерон. Доктор Рейми отбелязва, че то може да причини и подуване на клитора.

141. Защо лекарите не ни предлагат начини за задоволяване на сексуалните ни нужди?
Както стана дума по-рано в тази глава, лекарите, освен ако нямат специално обучение в тази област, не знаят много повече от нас по този въпрос. По темата обаче са написани доста книги.

142. Ако остаряването и сексът могат да вървят ръка за ръка, защо тогава лекарите не ни питат за сексуалния ни живот и за степента на половата ни задоволеност?
Съществуват доста неща, за които според мен един лекар би трябвало да пита своите пациенти при всеки пълен медицински преглед. Първата област трябва да бъде въпросът за нашата диета: как се храним, какво ядем, какво пием, какво количество вода и алкохол поглъщаме и т. н. След това идва редът на обсъждане на здравословното, добре балансирано хранене. Втората област е за физическата ни активност — имаме ли изобщо такава, какво спортуваме и колко често. И каквито и да са навиците ни, независимо дали суперактивни или заседнали, трябва да напомни за трите вида спортна дейност, жизнено необходими за доброто здраве — разтягане, аеробика и вдигане на гирички. Третата тема е за секса. Доволни ли сме от сексуалния си живот, какво според нас отключва хубава сексуална реакция и правим ли секс толкова често, колкото бихме искали. Няма да навреди, ако тук вашият лекар предложи при нужда да ви даде информация и подкрепа. Доктор Лейблум пише: „Макар повечето пациенти да мислят, че лекарите би трябвало да ги питат за сексуалните им функции, клиничните медици често не обръщат внимание на това и не се интересуват от историята на сексуалния им живот.“

143. Кой е най-подходящият специалист, към когото да се обърнем, ако имаме сексуални проблеми?
Това вероятно зависи от спецификата на проблема. Ако сексуалната ви активност е възпрепятствана от липса на либидо и умора, трябва да започнете с гинеколога или с репродуктивния ендокринолог; те са добре запознати с лечението с тестостерон. Ако проблемът ви е болката по време на полово сношение или други симптоми на менопаузата, отново е най-подходящо да се обърнете към тях. Ако става дума за половата идентичност, сексуалната ориентация, тревога или отвращение, обърнете се за помощ към психиатър, психолог, сексолог или психоаналитик, които са обучени да се грижат за физическото и духовното здраве. Ако предпочитате хомеопатията или билколечението, консултирайте се с квалифициран специалист в тази област. Най-важното, ако имате сексуални проблеми, е да посетите лекарския кабинет. Добрият секс е нещо прекалено добро, за да го губим като възможност.

144. Има ли надежда в бъдеще нашите лекари да започнат да участват по-активно в избавянето ни от сексуалните проблеми?
При интервюто ми с доктор Робърт Бътлър, декан на факултета по гериатрична медицина в медицинското училище „Маунт Синай“, Ню Йорк, той обясни, че лекарите не ни разпитват за сексуалния ни живот, защото: „На първо място, те самите често се смущават — странно. Второ, ако са завършили медицинското си образование преди 1961 г., те почти със сигурност изобщо не са били обучавани по въпросите на човешката сексуалност. За първи път медицинско образователно заведение, по-точно университетът в Минесота, направи достъпен курс по този въпрос; но дори днес не е напълно ясно дали всички наши 126 на брой медицински училища предлагат някакви разбираеми курсове за човешката сексуалност в зрялата възраст и старостта. Така че много от лекарите просто не са достатъчно добре информирани и не се чувстват особено удобно. Мисля, че е неприемливо да не се интересуваме задълбочено от историята на сексуалността на нашите пациенти и да не правим необходимите тестове в тази насока. Мисля, че това е задължение на медицината, и се надявам съществуващото положение да се промени.“
И така, какво да правим междувременно? Трябва да вземем контрола в свои ръце. Сами трябва да повдигнем тази тема пред нашите лекари. Как да го сторим ли? Ето какво съветва доктор Бътлър: „Бъдете откровени и преми и кажете: Сред нещата, които имат значение за мен, е и желанието ми да запазя сексуалната си активност… Ако вие, господин докторе, чувствате, че това не е във вашите възможности, с благодарност ще приема адреса на препоръчания от вас специалист.“ Ако вашият лекар не може да ви предложи някого… тогава моят съвет е следният: най-очевидният избор за мъжете е урулогът, стига мисълта му да не е затворена само в хирургически граници… а за жените, разбира се, най-подходящият специалист, към който да се обърнат, е гинекологът.

„Колкото повече се приближаваме до зрелостта и колкото по-добре сме съумели да утвърдим собствените си гледища и обществено положение, толкова по-голяма вероятност има да сме открили верния път и правилните идеали и принципи на поведение. Поради тази причина ни се струва, че те ще бъдат вечно валидни и си поставяме за цел да се вкопчим в тях.“
К. Г. Юнг
„Съвременният човек в търсене на душа“

Въпроси към вас:
1. Вашият лекар питал ли ви е някога дали сте доволен от половия си живот?
2. Смущавате ли се да помолите своя лекар за помощ, за да получите по-голямо сексуално удовлетворение?
3. Ако имате сексуални проблеми, с какъв тип лекар бихте се чувствали най-удобно да ги обсъждате?
4. Имате ли предпочитания към пола на лекуващия ви лекар?
5. Опитвали ли сте някога да обсъдите с вашия лекар промените в сексуалния ви живот?