Лечебно дишане - Сърце и дишане

Времетраенето на живота зависи от сърдечния ритъм и тайната се крие в генетиката.

Според общоизвестните официални източници пределната граница на човешкия живот е около 115 години. Резултатите от проведените изследвания сочат, че фактор за преждевременното остаряване е умствената занемареност. За друг такъв фактор се смята прекалената чувствителност.
През последните години учените твърдят, че метаболизмът се влияе от физически параметри и стойности. Показател за това е сърдечният ритъм. Средностатистически сърцето на мишката бие 590 пъти в минута, на кучето — 95, на човека — 72, а на слона — 30.
Дали броят на сърдечните удари може да ни даде идея коя е мярката за продължителността на живота? Една нова глобална формулировка казва, че при увеличаване на масата и намаляване на интелигентността животът се удължава, а при по-малко маса и по-висока интелигентност животът се скъсява.


Тайната на R-комплекса

Вярно е, че дълголетието зависи от броя удари на сърцето. Този брой се определя от мозъчния ствол и покриващия го R-фактор. Сърдечният и дихателният ритъм се управляват оттук; тук се зараждат традиционните чувства, агресивността, привързаността, чувството за собственост и възгледите за обществена йерархия. Тази система се е развивала като процес милиони години и продължава да се развива.
R-комплексът определя сърдечните удари, регулира ги в зависимост от обстановката и знае какво да направи. Ние не знаем генетичната продължителност на живота си, нито как протича процесът на развитие на нашата същност и чрез религиозни и философски догми търсим отговорите извън себе си. Тайната все още се крие в нас и още никой не може да изкаже мнение по въпроса.


Защо е важен сънят?

По време на сън ритъмът на сърцето се променя. Тогава животът забавя темпото, метаболизмът отслабва и няма причина сърцето да бие силно. Ако това забавяне на метаболизма беше възможно и когато сме будни, дали животът ни щеше да се удължи?
Преди да отговорим на този въпрос, трябва да имаме предвид, че сърцето прави определен брой удари. Известно е, че в продължение на един живот човешкото сърце прави средно около 7 милиарда удара. Тоест, направи ли тези 7 милиарда удара, сърцето спира. Така разбираме, че за да живеем по-дълго, трябва да забавим ударите на сърцето. Когато сърцето бие учестено, крадем от времето си за живот.
Търсенето на начин за забавяне на сърдечния ритъм датира от минали времена. За да се намали метаболизмът и по този начин да се забави и сърцето, се прилагат практики за успокояване на мисълта, като медитация, йога и други, използващи дихателни техники, които успяват да забавят сърдечния ритъм и метаболизма.
Според резултатите от изследванията достатъчно високото ниво на съзнание са предпоставка мозъкът да отключи нови процеси в R-комплекса. Ако наистина е така, като отстраним затормозяващите ни околни фактори, бихме могли да удължим продължителността на живота. Впрочем вече се променя самото понятие за продължителност на нашия живот в мозъка ни, там е и истинската мярка за времето. Дори и истинската продължителност на живота ни да е записана в R-комплекса на мозъка, ние не го знаем. Знаем само да пришпорваме тялото и ума си, да засилваме метаболизма си и свързания с това сърдечен ритъм и по този начин да скъсяваме продължителността на живота си. Ако успеем и в будно състояние да забавим метаболизма като насън, бихме могли да намалим броя на сърдечните удари и да удължим продължителността на живота си.
Физическото и умственото забавяне на темпото може да се постигне най-лесно с дихателните техники. Чрез тях се стига до релаксация на физическото тяло и пълно отпускане. А най-вече чрез йога дихателни упражнения можем да успокоим съзнанието.
От друга страна, дихателните техники могат да обърнат възприятията на симпатиковата нервна система, която е водеща за психическите безпокойства в ежедневието, и да активират парасимпатиковата, да забавят метаболизма. Това е напълно във възможностите на дихателните техники.
Знаейки, че двуполюсното съзнание се отъждествява с горното и недостатъчно дишане, а съзнанието за единност — с цялостното диафрагмено дишане, бихте могли само като си поемете дъх с диафрагмата да поддържате мозъчната дейност в единното цяло, да предотвратите двуполюсния подход и антагонизма, като по този начин ще забавите метаболизма.
Дихателните техники, включени в упражненията по дишане, наречени холотерапия, могат да потиснат симпатиковата нервна система и така да прочистят разпокъсаното съзнание от страхове и безпокойства, а същевременно да забавят метаболизма и сърдечния ритъм. При бързи сърдечни удари чрез достатъчно продължително налагане на темпото на дишане може да се постигне желаният сърдечен ритъм, след известно време да се синхронизират сърдечният и дихателният ритъм и така да се стигне до намаляване на сърдечните удари. Ако се съгласите, че ускореният сърдечен ритъм отнема от продължителността на живота ви, бих ви препоръчал още веднъж да помислите колко важно е да проявите по-голям интерес към дихателните техники.
Известно е, че хората от тип А, които имат горно дишане и повече стресови и хиперактивни особености, боледуват 3 пъти повече от сърдечни болести, а смъртността при сърдечни кризи сред тях е 5 пъти по-висока. Едно изследване на университета на щата Охайо показва, че аминокиселината „хомоцистеин“* се увеличава при хората с горно дишане. Тази аминокиселина повишава риска от сърдечни болести. Според констатациите на финландския лекар д-р Томас Камарак, направени в резултат на изследвания, при стрес, породен от горно дишане, поразените кръвоносни съдове се втвърдяват, а връзката между стреса и повишения холестерол е несъмнена. Хора, които продължително практикуват само горно дишане, имат изключително много стеснения и втвърдявания на мозъчните съдове. В сравнение с другите хора, прекаралите сърдечна криза и мозъчен кръвоизлив са 3 пъти повече заплашени от летален изход до 6 месеца, ако не преодолеят депресията.
[* Хомоцистеинът е вид протеин, който се образува от организма. При здравите организми присъства в съвсем малки количества в кръвта. — Б.пр.]


За предотвратяване на следоперативната пневмония

Изследвания сочат, че двуседмични упражнения по дишане преди операция за сърдечен байпас намаляват риска от следоперационни пневмонии и белодробни проблеми.
В изследване на медицинския факултет в Утрехт, Холандия, публикувано в списание „Американска медицинска общност“, издавано в Чикаго, се казва, че дихателните упражнения са много ефикасни за намаляване на постоперационната смъртност. Специално е наблегнато на групите с най-голям риск да бъдат засегнати от следоперационни белодробни проблеми като диабетици, пушачи, хора с наднормено тегло, кашлящи и пациенти с други оплаквания.
Изследването е проведено между 2002 и 2005 година сред 279 пациенти с висок процент на белодробен постоперационен риск. На някои от тях са приложени предоперационни дихателни упражнения, а други са оставени на стандартни грижи. След операциите е наблюдаван белодробен проблем при 18% от практикувалите дихателни упражнения и при 25% от непрактикувалите.
Заключението от това изследване е, че дихателните упражнения трябва да се провеждат ежедневно най-малко две седмици преди операцията и че независимо от вече широкото разпространение на операциите за байпас днес, при предварителното прилагане на упражненията постоперативните проблеми са намалели.


Лекуване на тахикардия с дишане

Тахикардията се проявява със силни сърдечни удари, а пулсът е над 100. Макар че има много причини за възникването й, обикновено се развива на психическа основа. За да се стабилизира състоянието на пациента, е необходимо да се открият и отстранят причините. Обикновено сърдечните съкращения се командват от синусоидалния възел*. Той доминира над другите автоматични центрове и контролира сърдечния пулс. Тахикардията възниква, когато се наруши равновесието между парасимпатиковата и симпатиковата нервни системи, които въздействат върху връзката на синусоидалния възел със сърцето. Балансът е развален в полза на симпатиковата нервна система.
[* Синусоидалният възел създава електрически сигнали, стигащи до сърдечния мускул. Той диктува ударите на сърцето. — Б.пр.]
Хормоните адреналин и норадреналин, които се повишават от стрес, безпокойство, страх, възбуждащи вещества и медикаменти, предизвикват по-голям брой съкращения в синусоидалния възел. Така нараства скоростта на предаване в сърцето и възникват повече от 100 съкращения. Следствие на това сърцето се възбужда, хормонът ацетилхолин, отделян от нервите на парасимпатиковата система, възбуждащи сърцето, потиска механизма за забавяне на сърдечния ритъм и сърцето започва да бие учестено. Причина за това потискане е повишаване на хормона адреналин. В такива случаи, макар че би трябвало парасимпатиковата система да влияе върху сърцето, симпатиковата иззема функциите й. Ако чрез дихателните упражнения повишите устойчивостта на симпатиковата система и намалите действието на парасимпатиковата върху синусоидалния възел, отговорен за сърдечния ритъм, нарушението в сърдечната дейност, или тахикардията, ще бъде регулирано. За да го постигнете и за да бъде подпомогната симпатиковата система, трябва в продължение на 10 минути да държите затворена лявата ноздра и да вдишвате и издишвате дълбоко с дясната.


Дихателни техники за сърдечносъдови болести

В изявление на Американското медицинско дружество се съобщава, че след като дихателните техники са били приложени в продължение на 8 седмици върху здрави доброволци, съдовата им дейност се е подобрила със 17%. Когато същият експеримент е бил проведен с група сърдечноболни, е отчетено подобрението от 70%.


Дихателните техники разширяват сърдечните съдове

Дори в най-опростения си вид дихателните техники, приложени при сърдечни заболявания, дават сили на физическото тяло, намаляват стреса и облекчават чувството за тежест. Много известни сърдечни хирурзи ги препоръчват на пациенти с байпас и ги насърчават да започнат да ги практикуват. Дихателните техники, ефикасни срещу стрес, регулират кръвното налягане, холестерола и захарта и помагат невероятно много на сърдечно болните.


С какво помагат дихателните техники на сърцето?

Потенциалът на дихателните техники да окажат помощ на сърдечноболните е голям. Те усилват диафрагмения мускул, а той облекчава сърцето, като спомага кръвта да се събере на под него. Правилното дишане осигурява по-лесното и по-масово навлизане на кислород към сърцето. Въздействието на дишането върху парасимпатиковата нервна система води до намаление на стреса. Според изследвания при хора, практикували 3 месеца дихателни техники, кръвните мазнини, захарите и налягането се регулират по-добре. Поради директния си ефект върху паническите и депресивни състояния повече няма нужда от лекарства, които влияят отрицателно на кръвообращението и сърдечния ритъм, а съдовото налягане влиза в граници.
Когато се използва диафрагмата, потиснатите нервни възли активират парасимпатиковата система, намаляват адреналина и норадреналина, изпускани от надбъбречната жлеза, и повишават нивото на ендорфина — хормона на щастието — продукт на пинеалната жлеза.


Колко време след операция може да се започнат дихателни упражнения?

Един месец след операцията всички пациенти могат за започнат дихателни упражнения или колективна терапия. В началото се препоръчва това да става 4 пъти седмично по 2 часа. След 2 месеца упражненията започват да се правят всеки ден. След това желаещите могат да продължат с колективна терапия. Които желаят да продължат с упражненията, трябва да съблюдават гореописания график вкъщи, а веднъж седмично да участват в колективна терапия. Хората, констатирали положителното им въздействие от личен опит и желаещи да подобрят качеството си на живот, обикновено решават да продължат и да превърнат упражненията в начин на живот.


Промени в болните, прилагащи дихателни техники

Болни, които прилагат редовно дихателни техники, споделят, че стресът се е намалил и те се чувстват много щастливи.


Дихателните техники са начин сърдечноболните да се контролират сами

Причина за повечето болести е неправилното дишане. Когато човек използва дихателните техники, той се научава да контролира дишането и пулса си, да контролира сърцето в тежки моменти и да управлява стреса. В дихателните техники са включени упражнения, които активират симпатиковата и парасимпатиковата нервни системи. Тези упражнения са лечебни за сърдечното и съдовото налягане и позволяват да се въздейства в желаната област.


Разлики в дихателните упражнения за сърдечно болни

Тъй като упражненията не включват физически действия и ефектът от тях не затруднява сърцето, те могат да се приложат веднага след операция.
След като болният се научи да диша с диафрагмата и да поема въздух с целите дробове, той стига до положение чрез малко на брой вдишвания да поема достатъчно количество въздух. Упражненията за регулиране на пулса и съдовото налягане могат да се изпълняват в седнало или легнало положение. Едночасовото упражнение включва 45 минути дихателни техники и 15 минути самовглъбяване.


Къде е мястото на дихателните техники в лечението на сърцето?

Лечебното въздействие на дихателните техники заема място в тъй наречената допълваща медицина. Лекарите правят всичко възможно за болния и след като постигнат определено здравословно ниво, идва ред психическата и физическата страна да се подобрят с помощта на дихателните техники.


Кой се нуждае от дихателни техники?

Дихателните техники са в помощ на всички сърдечноболни. В този смисъл всеки има нужда от тях. Само един урок е достатъчен човек да се почувства различно. Дихателните техники са оцелели във времето. Те намаляват стреса от заобикалящата ни среда, разтварят сърцето, обогатяват живота, помагат на сърдечноболните с научно доказани методи. На прекаралите операция осигуряват по-бързо завръщане към нормален ритъм на живот и преодоляване на депресията като постоперативен синдром.


Техники за сърце и съдове

Дихателните техники разширяват капацитета на дробовете, като ни приучват към диафрагмено дишане. Чрез четиритактово дишане дихателният ритъм, който влияе върху сърдечния ритъм и сърдечносъдовото налягане, се преструктурира. Така се въздейства върху автономната (вегетативната) нервна система и се осигурява пълно отпускане на цялото тяло. Контролира се всяко чувство на страх и тревога и се постига здрава психика.
Съществуват специални техники, насочени към кръвоносната и съдовата системи. Някои от тях се използват като базови. Те намаляват кръвното налягане, повишават настроението и радостта от живота, контролират стреса. Тези техники, съобразно състоянието на пациента, могат да се изпълняват в седнало или легнало положение, на крак, при ходене или изкачване на стълби.
Когато прилагаме техниките, е важно да се съобразяваме с някои особености на средата. При използване на масирано дишане например трябва да вземем под внимание чистотата на въздуха откъм прахови частици, доколко средата е наситена с кислород, дали температурата и влажността са подходящи за дробовете. Препоръчително е упражненията да се изпълняват на тихо и спокойно място, далеч от дразнители.
Дихателните техники са полезни за всеки, на всякаква възраст и при всякакво здравословно състояние. Човек сам избира кои упражнения да изпълнява. Когато се измори, поема дълбоко дъх и преминава към релаксация. След като умората премине, сам решава дали да продължи с упражненията, или не.


Дихателните техники учат на правилно дишане

Една от най-важните части в упражненията е холотропната. За психическото здраве на човека е изключително важно да се отърси от свързаните с миналото му чувства и мисли и да преодолее травми от страхове и тревоги, базирани в подсъзнанието му. Само така ще отхвърли психиката на болен. Повечето пациенти след операция не съумяват да дишат правилно. Използват много малко от капацитета на белите си дробове, дишат незадълбочено, бързо и повърхностно. Упражненията по дишане не само способстват сърдечноболните да поемат по-дълбок и качествен дъх, но същевременно, контролирайки дишането, да забавят и сърдечния ритъм. Чрез дихателните техники те се научават да преодоляват стресовите фактори в ежедневието. При дихателните техники първо се учи как да се използва диафрагмата и как да се диша правилно.


Сърдечноболните се учат да дишат пред носа

Докато не се установи обратното, за правилно дишане се смята дишането, осъществявано през носа. Когато поемаме въздух през ноздрите, той се пречиства от микробите, затопля се и преобразувайки се, стига до дробовете. През това време диафрагмата се движи нагоре-надолу и помага на дробовете да поемат достатъчно количество кислород, а тялото да изхвърли напълно натрупания въглероден диоксид. Нужно е постоянство, за да се научим винаги да дишаме дълбоко, като поемаме и изпускаме дъха през носа. Този вид дишане се нарича диафрагмено.
Четиритактовото дишане, смяната на ноздрите, броенето на вдишванията и издишванията и прилагането на дълбоко дишане са практики, които се използват в различни видове упражнения.


Да се научим да се отпускаме

След като усвоим правилното дишане, идва ред да се научим как да се отпускаме. Упражненията за дълбоко отпускане по програмата за дихателни техники целят да изхвърлят стреса, натрупан в различни зони на тялото. Упражненията започват от пръстите на краката и се разпростират по цялото тяло, като обхващат органите един след друг, допринасяйки за пълното им отпускане. Очаква се по време на упражненията да изпълняваме зададените команди, без да си отвличаме вниманието.
От особено значение е, когато се отпускаме, да не влизаме в противоречие със собствените си мисли. Създавайки си тиха, спокойна и благоприятна среда, най-важното е чрез дихателните техники да постигнем вътрешна хармония. Тези техники спомагат за поддържането на нормална и стабилна мисъл.


По време на самовглъбяването има три етапа

Първи етап. Когато релаксираме на спокойствие и тишина, това ни помага да се концентрираме в една определена точка. Ако не сме достатъчно тренирани, съзнанието ни се отклонява, но научим ли се да проследяваме всяко наше вдишване и издишване, ще бъдем в състояние да постигаме пълна концентрация и да се самовглъбяваме.
Втори етап. Съзнанието ни се повишава дотам, че за дълго успяваме да се самовглъбяваме.
Трети етап. Вече владеем способността да концентрираме съзнанието си и да обединяваме всичките си мисли в едно цяло. Колкото повече се дистанцираме от дребнавите житейски желания, толкова по-голямо спокойствие постигаме. Процесът е свързан с известни спадове, но времетраенето на отклоненията зависи от нашето волево желание. Когато ги преодолеем, след известно време постигаме равновесие.
В зависимост от силата на волята ни за подмладяване границите за самовглъбяване се стесняват или разширяват. Ако си представим, че се намираме в един кръг, чрез техниките за самовглъбяване се придвижваме към центъра на кръга, който представлява най-стабилната и неподвижна точка. Каквото и да става, то вече се случва извън нас и не ни засяга пряко. Ние стоим тихо и спокойно и наблюдаваме състоянията и събитията около нас. Запазваме дистанцията, но участваме в тях със съзнанието, че сме в центъра и ги наблюдаваме.


Контролиране на болните

Не е нужно никой да наблюдава как се прилагат дихателните техники, предназначени за сърдечноболни, защото нямат никакви негативни въздействия. За да се проследи степента на подобрението, преди началото на упражненията от болните се вземат кръвни проби. След три месеца отново се вземат проби и резултатите се сравняват. Във вторите проби се забелязват категорични резултати от дихателните техники.
Отчита се, че особено диабетът се коригира лесно, има спад на кръвните мастни нива, кръвното налягане се контролира с по-малко медикаменти, болните се подобряват дотолкова, че могат да спрат лекарствата за нарушение на сърдечносъдовия ритъм. Целта е да се забави пулсът и да се намали адреналинът, главен виновник за кръвното налягане.


Само след операция ли се прилагат техниките?

Дихателните техники могат да предотвратят сърдечната операция или поне да я отложат. Дихателната програма е изключително полезна както за прекаралите операция на сърцето, така и за тези, които я очакват или току-що са установили, че имат сърдечни проблеми. При пациентите с диагноза сърдечна болест решението за операция се отлага, а след оперативната намеса възстановяването протича по-бързо.


Упражнения за задържане на дъха

Упражненията за задържане на дъха са много важни за укрепване на дробовете, на цялото тяло и волята. Обикновено те са решение за стреса, паниката, тревогата, всяка прекалена нервност и напрежение. Още по-важно е, че допринасят да се повиши и вниманието, и мотивацията. Помагат да се концентрираме в настоящия момент и място. По този начин се абстрахираме от всичко, с изключение на темата, върху която сме се концентрирали. Мислите ни вече не се разпиляват. Не възникват повече негативни мисли и чувства. След продължителна практика се наблюдава временно пълно откъсване от външния свят и възприятията на сетивата ни се изострят. Добре е това упражнение да се изпълнява преди упражненията за самовглъбяване, медитация, дълбоко размишление и преди да започне урокът.


Стъпки в упражнението:

— Издишайте въздуха възможно по-бързо.
— Отметнете глава назад.
— Напълнете дробовете с максимално количество въздух.
— Позволете на въздуха да излезе навън.
— Задръжте дъха, затваряйки ануса и дихателната тръба чрез стягане на диафрагмата.
— Почувствайте енергийно с цялото си тяло въздуха, който вдишвате с дробовете си.
— Представете си как въздухът обхожда цялото ви тяло.
— Преди изпускане на дъха освободете трите затворени досега места и изправете глава.
— Започнете полека да издишате.
След като издишате напълно, изчакайте малко, поемете отново дъх и повторете упражнението. При всяко следващо повторение задържайте дъх по-дълго. Отмервайте времетраенето, като си броите при задържането. Подходящо е да започнете с броене до 20 и при всяко ново задържане се опитвайте да добавяте по 5. Отброявайте секундите или, понеже при задържането на дъха пулсът ще се забави, бройте ударите на сърцето. Всеки път задържайте дъха си все по-дълго, като се опитвате да стигнете до предела на възможностите си. Ще установите, че продължителността се увеличава все повече и тялото се справя с тази задача.
Упражнението трябва да се започне с кратък период на задържане и постепенно да се увеличава. Виенето на свят и гаденето са предупреждение от организма да не се упорства до припадък. Много важна предпоставка за дълъг и здравословен живот е да намалите броя на вдишванията за минута и да пълните дробовете до краен предел. Упражненията за задържане на дъха ще ви помогнат.


Четирите етапа на дихателните упражнения за сърце:

— Основна стойка (Корекция на стойката);
— Дихателни упражнения;
— Дълбоко релаксиране;
— Медитация (самовглъбяване).
Дихателните техники за сърце се различават от другите дихателни упражнения. Основните стойки намаляват кръвното налягане, повишават жизнената енергия и контролират стреса. Упражненията се правят в право или седнало положение предвид клиничното състояние на болния. Помещението, където се провеждат, трябва да е изолирано от дразнители, да е тихо и с температура, подходяща за тялото. Препоръчителни са за всяка възраст и за хора с широк спектър от здравословни показатели. Всеки е свободен да вземе решение дали да изпълнява дадено упражнение, или не. Ако усети болка или неразположение, не бива да продължава, трябва да се отпусне напълно и да поеме дълбоко дъх. След като неразположението премине, сам преценява дали да продължи, или да завърши упражнението с дълбоко поемане на въздух. Най-важната полза от дихателните техники е човек да се научи да диша правилно.
След операция повечето пациенти не могат да дишат правилно. Дишат повърхностно и използват много малко от капацитета на белите дробове. Дихателните упражнения не само осигуряват по-дълбоко и качествено дишане, но като го контролираме, забавяме дейността на сърцето.
Чрез дихателните техники се научаваме как да преодоляваме ежедневния стрес. По програма първо се учи как да дишаме през носа. Поемаме и изпускаме въздух през носа. Поетият през ноздрите въздух се пречиства от микроби, затопля се и едва тогава стига до белите дробове.
Докато поемаме дъх, коремът се издува навън; докато го изпускаме, пъпът хлътва навътре. Така диафрагмата се движи надолу-нагоре и помага на дробовете да поемат достатъчно количество кислород, а тялото да изхвърли насъбралия се въглероден диоксид.
Има различни дихателни упражнения: тристепенно, обратно, със смяна на ноздрите и дишане с броене. Тези упражнения се изпълняват, като човек заема подходящи йога пози. При упражненията, свързани със сърцето, се прилагат полезни йога практики за дълбоко отпускане, повишаване на познанията за собственото тяло и развиване на способност да изхвърляме стреса от различните зони на организма. Упражненията започват от пръстите на краката и преминавайки през всички зони и органи, осигурявайки пълното им отпускане.


Регулиране на кръвното и съдовото налягане

Започнете ли да използвате дихателните техники и диафрагмата, ще получите възможността да използвате пълния капацитет на белите дробове и така да натрупвате повече кислород в кръвта. В резултат ще успеете за кратко време да подобрите до голяма степен състоянието на увредения и работещ непълноценно организъм.
Първо ще се забави сърдечният ритъм и ще се нормализира кръвното налягане. Причината е в придобитото ви умение да натрупвате повече кислород в кръвта. Регулирането на сърдечното и съдовото налягане е много важно.
Както се знае колко километра при нормални условия може да измине автомобилният двигател, така се знае и колко удара може да издържи сърцето. Това са средно около 7 милиарда за всеки човек. Когато сърцето достигне предела си, то престава да изпълнява функциите си, което води до недохранване на органите и клетките. Организмът бързо навлиза в ентропия, не е защитен от болести и много скоро животът свършва, преди да е дошло времето за това.


Защо сърцето бие бързо?

Отговорът на този въпрос гласи: обикновено, когато клетките изпитват потребност от повече кислород, а сърцето не успява да достави необходимото количество, то е принудено да ускори дейността си, тоест пулсът се ускорява. Не се ли открие въпросното количество в дробовете, сърцето започва да връща въглеродния диоксид и азота. Щом кислородната нужда на клетките не е задоволена, сърцето автоматично усилва ритъма и продължава серийните удари под високо налягане. И понеже напразно полага усилия, използва и изразходва от запаса на собствените си удари. Така стандартната продължителност за живот на тялото се скъсява. При достатъчно кислород сърцето се успокоява, силата на ударите намалява, пулсът спада и сърцето минава в икономичен режим на работа.
Ако независимо от достатъчното количество кислород налягането на сърцето и съдовете продължава да е над нормата, защото умът продължава да е раздвоен или все още не е преминало въздействието на някакви емоции, честотата и налягането на сърдечносъдовия пулс могат да се регулират единствено с дишане. След известно време ще успеете да синхронизирате дишането с пулса и да наложите желаното темпо. Това означава, че сте регулирали пулса с помощта на ритъма на дишането и сте привели сърцето в желания ритъм.
Ако сърцето ви примерно бие средно три пъти в секунда, а искате да ги намалите до един, трябва да дишате в режим веднъж на секунда. Вегетативната нервна система ще се намеси и ще синхронизира броя на дишанията и пулса; тогава и сърцето ще се съобрази с дихателния ритъм и темпо: ще постигнете желания от вас ритъм и ще бие веднъж в секунда.


Свързване към общото сърце

Понякога всеки човек се самовглъбява и повежда разговор със себе си, като получава неусетно удовлетворителни отговори на повечето въпроси. Посредством несъзнателно създадена връзка въз основа на въпроси и отговори човек може да осъществи контакт с информацията на Общото съзнание, която обхваща всичко съществуващо, и да изведе този контакт на много високо ниво.
Всъщност всеки го прави донякъде, тоест, като разговаря с вътрешното си Аз, получава адекватен отговор, съответстващ на натрупаните познания и нивото на самоопознаване.
Качеството на получените от вътрешното Аз отговори, адекватността и точността им зависят от това какъв обем познания има индивидът, какви са намеренията и целта на зададения въпрос и през кой прозорец гледа той към вселената. Въпрос, зададен преди време, при повторно задаване след известен период може да получи друг отговор в зависимост от промяната в нивото на познанията и осмислянето им. Все едно да препрочетем една книга или повторно да гледаме филм — ще ги разберем по-добре или ще открием нов смисъл в тях.
Доколко вътрешното ни Аз ще стигне до по-съществена и реална информация, зависи от чистотата и неутралността ни, от натрупаните знания, от нивото на осмислянето им, от целта на задаваните въпроси и тяхното качество. Независимо дали през определен период от време различни хора задават даден въпрос, или човек си го задава сам на себе си, отговорите винаги се променят съобразно описаните по-горе причини.
Никога полученият отговор няма да бъде най-верният, най-правилният, най-етичният или последният; отговорът винаги ще се променя в зависимост от промените във вас.