Лечебно дишане - Използване на носа

Дори не се запитваме защо, след като можем да дишаме през устата, имаме нос, при това с две ноздри. За бавното проникване на въздуха от средната стена на носа към страните са разположени извити издутини. Те се наричат „раковини“.
При поемането на дъх само част от въздуха минава през раковините, а прахообразните въздушни частици се полепват по гъстата течност (слуз) върху раковините. Останалият въздух се сблъсква с раковините и извършва кръгообразно движение назад. Това се нарича турбуленция на въздуха в носа. Чрез нея въздухът в носната кухина се задържа и обръща. Така се осигурява затоплянето му, тоест температурата му се изравнява с тази на тялото. Ако температурата на поетия въздух е по-висока от вътрешната, той се охлажда и се изравнява с нея.
Освен това, понеже налягането на въздушните водни пари е близко до нулата (3 mmHg), то се повишава до 4–7 mmHg чрез водните молекули, присъединяващи се към въздуха по време на задържането му в носната кухина. Казано по-просто, водните молекули в носната кухина се превръщат в пара и се смесват с въздуха.
Хората, които спят с отворена уста, сутрин се събуждат с пресъхнало гърло и гръклян, защото белите дробове са поели въздуха, без да се е овлажнил. Затова е много полезно върху калорифера да се постави съд с вода за овлажняване на въздуха в стаята.


Вредите от дишане през устата

Правилното дишане е естественото дишане. Прилагането на техниките за дишане трябва да съответстват на природата, да не нарушават естествения ход на работа на тялото. За да се предотврати негативното им влияние, трябва да познаваме добре природната структура на физическото тяло. За дишането е отговорен носът.
Ако привикнете да дишате през устата, вместо през носа, ще пренебрегнете филтрите и прахоуловителите на физическото тяло, разположени в носа. При дишането през устата чуждите частици лесно достигат дробовете и алвеолите, защото не преминават през носната лигавица и власинките. Там те ще дращят и разрушават, предизвиквайки възпаления, а по-късно и по-сериозни и трайни неразположения.
Дишането през носните отвори и канали има важната задача да прекара въздуха до дробовете и бронхите, като го затопли или охлади до подходящата за тях температура. Посредством лигавицата преминаващият през носните канали въздух се овлажнява и подготвя за дробовете. Процесът се улеснява и от по-голямата дължина на пътя през носа в сравнение на този през устата. Носният път пречиства въздуха, приспособява го и веднага вкарва енергията _прана_ в системата.
Ако свикнете да дишате през устата, може да причините пресъхване, запушване и замърсяване на носните канали. Това нездравословно състояние води до натрупване на кръв и до възпаление. А ако не изпуснете поетия през носните канали въздух отново през тях, филтрираните и задържани в носа чужди частици няма как да излязат от тялото и ще останат в носната кухина.
Когато дишате през устата, вместо през носа, пътят между носа и диафрагмата се заменя с по-кратък и се причинява спадане на необходимото налягане; така се намалява силата на дробовете за всмукване и изпомпване на въздуха. Поетият през устата въздух, който минава през недостатъчно овлажнен път, води до бързо изсъхване на деликатната тъкан и особено до нарушаване на работата на гласните струни.
Дишането през устата може да причини нежелани заболявания на лигавицата на носа и бронхите. И нищо чудно на свикналите да дишат по този начин един ден да им се наложи операция. Те често боледуват от ринити и полипи.
Магнитната енергия _прана_, която нормално преминава от въздуха в носните канали, навлиза през синусовите кухини непосредствено под мозъка и намагнитизира десния и левия мозъчен лоб. Така дишат суфитите и йогите, за да активират дясното мозъчно полукълбо.
Възбуждането на дясното полукълбо води до усилване на работата на парасимпатиковата нервна система, забавя сърдечния ритъм, намалява кръвното налягане и облекчава действието на червата и стомаха. Така сърцето се изморява по-малко и се улеснява заспиването. А дишането през устата не позволява да се осъществят тези възможности.
Хъркането се проявява масово при хора, които дишат през устата. То е резултат изцяло на това, че не се използва носът и не се диша правилно. Същото е валидно и за магнитните енергии, които влизат в тялото ни с поетия въздух. За да се предотврати трайното блокиране на енергията, е нужно дъхът да се поема през носа и непременно да се изпуска пак през него.


Назални канали и мозъчни полукълба

Придвижването на енергията от едното към другото полукълбо и преминаването на дъха през едната и през другата ноздра става едновременно. Поемането на дъх през дясната ноздра активира лявото полукълбо, а през лявата — дясното. Когато поемаме дъх през двете ноздри, се активират и двете полукълба. При смяна на носните канали, поемащи въздух, се променя и активирането на противоположните полукълба, както и химичните реакции в организма. Съзнателното контролиране на дишането позволява да се упражнява съзнателен контрол на телесната химия и промяната й.


Човешките чувства като резултат от телесната биохимия

Ако се затруднявате да промените чувствата и мислите си, може да постигнете тази промяна чрез промяна в начина на дишането и оттам — на телесната химия. Всяко заболяване е резултат от умственото и емоционалното ни състояние. То е директно свързано с телесната биохимия. При появата на симптоми е достатъчно да промените модела на дишане и така да подобрите телесната химия и свързаното с нея неразположение. Чрез придобиването на познания и опит човек е в състояние да избегне всяко неразположение и заболяване, поемайки контрол над начина, по който осъзнава.


С помощта на следващите открития вътрешното равновесие може да се синхронизира с вселенското

В ежедневието много рядко поемаме въздух едновременно с двете ноздри. Докато единият носов канал е отворен, другият е на заден план. Можем да легнем откъм работещия канал (за да възбудим нервите с важна роля в дишането) и да се опитаме да дишаме през другата ноздра. Промяната при здрави хора настъпва за 3 до 10 минути.
При действието на десния носов канал телесната химия е по-киселинна (стомахът отделя повече стомашен сок) и вътрешната температура се повишава. Тази ноздра не бива да се използва при уриниране и приемане на течности.
Когато работи левият носов канал, телесната химия е по-алкална. Тази ноздра има свойството да охлажда системата.
Ако не се налага обратното, целесъобразно е денем да се диша с дясната, а от залез до изгрев-слънце — с лявата ноздра. Така организмът влиза в синхрон с преобладаващата планетарна енергия. През деня се използва дясната охлаждаща ноздра, защото е по-топло и светло, а през нощта лявата.
Когато двете ноздри работят по равно, телесната химия се уравновесява и това състояние е изключително подходящо за медитация и йога. Обикновено то се постига през кратки моменти на прехвърляне на дишането от едната към другата ноздра, които възникват веднъж на час от изгрев до залез.
Цикълът на дишане е пряко свързан с лунните фази. В утрините след най-тъмните нощи (новолуние), с изгрева на слънцето започва да действа за един час лявата ноздра. Втората и третата сутрин — също. В трите сутрини след пълнолуние след изгрев-слънце преобладава дейността на дясната ноздра и това трае един час. Когато единият канал е работил три утрини последователно, през следващите три се диша от другия канал. Промените са свързани с 28,5 дневните фази на луната. Когато нормалният цикъл се разстрои и съответният канал не изпълнява функцията си, телесната химия се нарушава и възникват предпоставки за физиологическите или психически неразположения.
При такъв дисбаланс е необходима своевременна намеса, за да се предотвратят заболявания. Както споменах, тази намеса се изразява в промяна на канала на дишането, което се прави с помощта на една възглавница. Каквото и да става, не бива да се диша през устата.
Появят ли се първите симптоми на умствено или физическо неразположение, дишането трябва да се промени, за да не се допусне влошаване и да се ускори подобряването на състоянието.


Функции и ползи от ноздрите

При използването на дясната, на лявата или на двете ноздри едновременно, при всяко вдишване възниква определено психо-физиологическо състояние. Случва се дейността, протичаща по време на работата на едната ноздра, да не е съвсем подходяща за телесната химия в този момент.
Използването на лявата ноздра е по-подходящо за дългосрочна дейност, когато не се очакват резултати в кратък срок.
Използването на дясната ноздра подхожда при дейности, изискващи физическа сила за кратко време и незабавно очаквани резултати. Едновременното и равностойно използване на носните канали е подходящо за достигане на концентрация и релакс.


Вредата от запушване на носа

Дълготрайното запушване на носа, получено поради увеличаване на месната тъкан в носната кухина и ноздрите, от наличието на алергия, изкривяване на носа и синузит, често влияе отрицателно върху умственото развитие на децата. При възрастните се случва да доведе до сърдечни заболявания.
Дишането през устата поради запушен нос може да създаде много сериозни проблеми. Лекарите определят носа като климатик на тялото. Образуванията по страничните стени (раковините) увеличават хоризонталната площ в носа и дават възможност за съприкосновение с повече въздух. Най-важната функция на носа, заедно с усещането на миризма, е дихателната. Раковините като телесни климатици подсушават, овлажняват, изстудяват, затоплят и прочистват при нужда влизащия в дробовете въздух.
Като се каже прочистване, се има предвид филтрирането на въздуха с помощта на косъмчетата и лепкавата слуз в носа. Не само прахта и частиците от въздуха се филтрират. Синусите задържат проникването в тялото на нежеланите газове. Там се задържат още вредните за тялото лъчи и радиоактивни частици и така се гарантира изхвърлянето им при издишване. Когато се диша през носа, не се изисква извънредно налягане и отиващият към дробовете въздух е много по-добър от въздуха, преминал през устата.
Когато се диша през устата, защото носът е запушен, този път, който не е предвиден за вдишване и издишване, бързо пресъхва и губи способността за защита от микроби. Така лесно възникват инфекции, кризи и полипи. Инфекциите плъзват из цялото тяло, започвайки от дробовете.
Поетият през носа въздух се идентифицира с диафрагменото дишане, а поетият през устата — със стомашното дишане. При дишане през устата се получава дихателна недостатъчност, дробовете не поемат достатъчно въздух, понеже не се използва диафрагмата. Тялото не получава достатъчно кислород и въздух. Поради недостиг на кислород, първостепенна причина за рака, клетките започват да се хранят хоризонтално (с мастни киселини). Работата на сърцето се ускорява. Покачва се налягането в кръвоносните съдове. Органите, хормоните и клетките работят с по-голяма от стандартната скорост, рано се износват и остаряват.


За да не се запушва носът

По страничните стени на носа са разположени анатомични образувания, наречени раковини, които служат за затопляне и овлажняване на въздуха. При болести, най-вече като алергична хрема, раковините набъбват прекомерно и се случва да запушат дихателните пътища. В такива случаи има начин чрез дихателните техники те да бъдат намалени и да се осигури спокойното поемане на въздух.
За регулирането на потока въздух в носа голяма роля играят назалните клапи на входа на носа. В резултат на минали операции, от травми те могат да се стеснят или да се намали гъвкавостта им. Лечението е познато като пластика на назалната клапа.
Сред многобройните функции на анатомичните образувания, познати като параназални синуси, разположени около носа, е и приносът им към дишането. При заболявания, като синузит и алергичен синузит, може да се приложи ефективно лечение с техниките на дишане.
Ако запушването на носа продължи повече от две седмици и няма установена причина, добре е да се направи консултация със специалист по уши-нос-гърло. Като последна мярка в такъв случай се прибягва до оперативно лечение. Обикновено то не дава категоричен резултат. Случва се дори да доведе до поредица операции, като при всяка резултатът е по-лош от предишния. Несъмнено най-доброто е естественият и природен подход. Проблемът трябва да се решава без нарушаване на природната структура. Ако успеете да отстраните причината за запушването на носа, ще разрешите проблема. Хирургичната намеса е последен изход и преди това е препоръчително да се потърси облекчение чрез дихателните техники.
Проблемите с неразположенията в носа и дишането трябва да се преценят и лекуват от екип професионалисти, в който се включват специалисти по уши-нос-гърло, специалист по дишане, патолог по звукови и говорни разстройства, преподаватели по пеене и дикция. Всеки от тях може да даде решение чрез прилагането на различни техники в областта на носните канали и дихателните пътища.


Запушвания на носа, причинени от уголемяване на носните раковини

Долните, средните и горните конхии* се намират от двете страни на носа. Покрити са с лигавица, богато кръвоснабдена и инервирана. Имат важна роля за физиологията на носа. Понякога обаче, като реакция при алергични, мисловни и емоционални състояния, те набъбват и го запушват. Всъщност от гледна точка на здравето и функционирането на носа не е добре той да е напълно отворен. Вдишваният въздух се сблъсква с тези конхи и претърпява нужните преобразувания, като затопляне, овлажняване и прочистване. Дори в началото да изглежда, че при премахването им се отваря път за въздуха и дишането се облекчава, с течение на времето носните функции се нарушават, причиняват дискомфорт и лечението става невъзможно. Стремежът конхите да се потискат с медикаменти, и особено с капки за нос, води до зачестяване на оплакванията по-нататък. В началото на лечението на това заболяване, наречено ринитис медикаментоза, такива медикаменти трябва да се спрат.
[* Конхии — носни раковини, нормални структури на вътрешния нос, които изпълват носната кухина и стесняват нейния обем. — Б.пр.]


Причини за запушване на носа

От древни времена човек страда от затруднения при вдишване и издишване поради запушен нос. Това оплакване може да превърне живота му в кошмар. Причините за запушване на носа се класифицират в пет раздела. Сред тези причини може да има общи точки, както и при всеки човек причините да са повече от една.
— Физиологически особености и травми;
— Инфекции;
— Алергии;
— Нарушение на носната мембрана;
— Възпаление на синусите.


При физиологически особености и травми

В този случай се изследват носната кост и нарушенията в извивката на хрущяла. Нарушенията обикновено се дължат на злополука. Тя може да се е случила през детството и вече да е забравена. 7% от новородените получават деформация на носа при раждането. В живота си всеки поне веднъж си удря носа в нещо или нещо го удря по носа. Заради това нарушенията в структурата на носа и изкривяванията са твърде често наблюдавана причина.
Най-често срещаната причина за запушване на носа при децата е подуване на тъканта, наречена трета сливица, в носната кухина, в задната част на носа, след небцето.
Деца с този проблем нощем дишат шумно и дори хъркат. Освен това дишат през устата и имат нещастно изражение. Случва се да имат и проблеми със зъбите. Обикновено се препоръчва хирургическа намеса за отстраняване на третата сливица. Сред другите причини от този тип са носните тумори и чужди частици в носа.


Инфекции

Човек прекарва средно една-две простуди годишно. При младите е по-често, а при възрастните с укрепнала имунна система — по-рядко. Това е заболяване, породено от простуден вирус. Вирусите обикновено се предават по въздушен път. Щом се настани в носа, вирусът причинява отделянето на химическо вещество, наречено хистамин. В резултат започва да се увеличава притокът на кръв към носа. После мембраните набъбват и секретирането от тях се увеличава. Настинката минава сама с времето.
При вирусните инфекции намалява съпротивителната сила на носа и синусите към бактериалните инфекции. Затова при настинка носът и синусите често се инфектират. Ако изтичащият секрет от прозрачен стане жълт или зелен, това говори за бактериална инфекция и е нужен преглед при лекар.
При синусните инфекции се наблюдава запушване на носа, гъст секрет, болки и чувствителност на бузите, горните зъби, зад и между очите. Хроничният синузит понякога протича болезнено. Но винаги е придружен от запушен нос и секретиране. Акутният синузит се лекува с антибиотици.


Алергия

Това е проява на прекалена чувствителност на носната мембрана към влезли в носа чужди тела, полен, домашен прах, животински изпражнения. Алергията може да се дължи и на храни. Поленът причинява сериозни проблеми през пролетта и есента. Заедно с него домашната прах може да създава проблеми през цялата година.
Алергията се лекува, като се избягва контакт с причиняващите я вещества (тъй наречените алергени). При алергични заболявания, както и при настинка, настъпва запушване и секретиране от носа в резултат на частици, пренасящи хистамини в тялото.
Антихистамините предотвратяват влиянието на хистамините и оплакванията спират. Деконгестантите свиват разширените кръвоносни съдове и отварят носа. Антихистамините действат отпускащо, деконгестантите възбуждат. Добре е да се пият заедно.


Въздействие върху носната мембрана

В резултат на травма или на вирусна и бактериална атака носната мембрана може да се претопли, почервенее и подуе. Носните мембрани съдържат вени и капиляри с голяма разширителна и стеснителна способност. Нормално половината от тях са открити, другата половина — закрити. Но при силови упражнения отделянето на адреналин нараства. Той причинява свиване на съдовете. В резултат и мембраната се свива, смалява се, дихателните пътища се отварят и човек диша по-леко.
И обратно: при алергия или настинка мембраната се разширява. Кръвоносните съдове се разширяват, носната мембрана увисва и носът се запушва. Освен алергията и инфекциите, стресът, тироидната недостатъчност, бременността, контрацептивите и продължителна употреба на лекарства за кръвно налягане могат да предизвикат разширяване на кръвоносните съдове и запушване на носа.
При всички тези причини първоначалното запушване на носа е временно и обратимо. Когато се премахне причината, изчезва и оплакването, но ако продължи да се повтаря, кръвоносните съдове губят еластичността си и запушването става постоянно и необратимо.


Запушване на носа при синусно възпаление

Около носа са разположени кухини, изпълнени с въздух. Те са четири във всяка половина на лицето. Всеки синус се свързва с вътрешността на носа с по една кухина. Вътрешността на синусите е покрита с мукоза*. Мукозите изпускат секрет, наречен мукус. Този секрет осигурява влажността на носа отвътре и същевременно пази тялото ни от прах и бактерии, причиняващи замърсяването на носа. Синусите определят и характерния за всеки човек тембър на гласа.
[* Мукоза — лигавица, слузна обвивка. — Б.пр.]
Възпалението на синусната мукоза предизвиква синузит. Заболяването възниква в резултат на запушване на синусните отвори, които осигуряват връзката на синусите с носа, на прекратяване на достъпа на въздух до синусите и създаване на подходяща среда за настаняване на бактерии и вируси.
Първоначално синузитът започва с болки в лицето, чувство за натиск или тежест. Когато болката стане хронична, я измества чувството за тежест и стесняване. Гнойта от носа, слузта от носните кухини, загубата на обоняние, нощната кашлица, паренето в стомаха, лошият дъх и отпадналостта са симптоми за синузит.
Акутният и хроничният синузит са две различни заболявания.
Акутният може да се прекара няколко пъти годишно. Развива се под влиянието на студ, алергени, замърсена околна среда, отслабване на имунитета. Проявява се с усещане за натиск в носа, запушване на носа и вдигане на температура. Ако лечението закъснее, се проявяват допълнителни усложнения. Когато оплакванията продължат три или повече месеца, синузитът се превръща в хроничен. Той предизвиква атаки на астма. Започне ли лечението му, тези атаки се разреждат. Някои от синусите граничат с мозъка посредством тънък костен слой. Понякога синусовата инфекция може да прехвърли костната бариера. Тогава има опасност да пламне менингит или възпаление на мозъка.
Облекчение е възможно чрез инхалации или дренаж със солена вода. А препоръката, важна колкото приема на медикаменти, е поемането на повече течности. Особено помага топъл билков чай. Добър избор е липовият.
Чрез дупчица всеки синус се отваря към носа. При хроничния синузит тази дупчица се запушва. Затова в синусите не влиза въздух. А в синус без въздух се развива инфекция. Целта на дихателните техники е да се преодолее запушването на отвора на синуса, като се запази нормалната анатомична и мукозална тъкан и се гарантира нормален синусов дренаж и функции.