Лечебно дишане - Използване на диафрагмата

Диафрагмата представлява сноп лъчи, покрити с мускули. Тя е свързана с долните ребра на гръдния кош, най-долната точка на гръдната кост и гръбнака. Издига се като купол в гръдната кухина. Понеже черният дроб и далакът, макар и коремни органи, са точно под нея, те са защитени от гръдната стена.
При поемането на дъх диафрагменият мускул се съкращава, диафрагмата става плоска и гръдната кухина се разширява. Същевременно се оказва натиск върху коремната кухина. Той е важен при раждане и изхождане. Диафрагмата не е изцяло затворено отделение между гръдната и коремната кухина. Там има различни проходи за кръвоносните съдове, нервите и хранопровода. Проходът на хранопровода лесно може да бъде разкъсан. В резултат на това някои от органите в коремната кухина или част от тях има опасност да навлязат в гръдната кухина.
При внезапно и силно съкращаване на диафрагмата се хълца. Причина за съкращаването е възбуждането на диафрагмата (диафрагмен спазъм) или на вагуса* от коремните органи. Тъй като някои разклонения на вагуса стигат до стомаха, случва се хълцането да се прояви при бързо хранене или пиене. Продължителното хълцане понякога е и симптом за по-сериозно заболяване, като нефрит.
[* Вагус — блуждаещ нерв. — Б.пр.]


Мигрена поради неизползване на диафрагмата

Обикновено при този вид мигрена на човек му се струва, че всичко върви наопаки. Заради това първо трябва да се промени начинът и посоката на мислене. Прочистването на организма от отрицателната енергия чрез дихателни упражнения е най-доброто решение за промяна посоката на мисълта. Упражненията въздействат, като потискат и предотвратяват болката при пристъп от мигрена. Болката настъпва заедно със съкращаването на диафрагмата обикновено поради страх от отдаване на половия нагон и свързаното с това стомашно неразположение.
Лечението на мигрената се състои в преодоляване на унизителните психически възприятия, отхвърляне на колебанията и успешното използване на диафрагмата. Лечението на болки при мигрена е в обсега на дихателната терапия. Първо трябва да се наложи дисциплина на диафрагмения мускул, който не успява да задържи енергията, съкращава се неволно, променя направлението й и така причинява стомашно неразположение и възпрепятства сексуалния оргазъм. Диафрагменият мускул е отговорен както за отделителната и храносмилателната система, така и за сексуалния оргазъм. Разпространението из целия организъм на изпразването и постигането на най-висша вибрация е директно свързано с успешното използване на диафрагмения мускул.
Приносът на диафрагмата за облекчаване на страданието при мигрена не се ограничава само с физиологичната сфера. Един от естествените резултати при използването на диафрагмата е преминаването от двуполюсно мислене към съзнанието за единство. Когато човек не използва диафрагмения мускул, остава на ниво двуполюсно мислене, резултат от горното дишане. В този случай противоречията и липсата на толерантност са във връхна точка. Той не може да бъде в умствен, емоционален и физически синхрон с личността до себе си (в смисъл на сексуално изживяване). Висшата енергия, възникваща при сексуалното общуване, се издига нагоре по гръбначния мозък поради несинхронно съкращаване на диафрагмения мускул, което пък не позволява наслада, изпразване и заземяване. Тя се разпространява от продълговатия мозък до някои участъци в главата и причинява чувство за напрежение на нервната система, болки, емоционални притеснения и вълнения.
Започне ли да се използва диафрагмата в резултат от прехода на ума към съзнанието за единство, породено от новия модел на дишане, започва да се наблюдава и подобрение в личностните смущения, в трудностите при разбирането и проумяването, както и се намалява невъзприемчивостта. Като се стигне до източника на невъзприемчивостта и унизителните възприятия, се създава възможност за тяхното проумяване и отстраняване.


Как въздейства магическата сила на дишането в ежедневния живот на човека?

Би било от полза да проследим магическата сила на дишането в две основни направления. Едното е душевното и физическото подобряване, което настъпва при поемането на достатъчно кислород вследствие на правилното дишане с диафрагмата. Второто е вълшебното въздействие на дишането, далеч над известното. Преди всичко трябва да знаем, че дишането притежава магнитна същност. Дишането носи чувства и мисли, съдържа енергия, въздейства, променя и възобновява. Затова можем да кажем: „Дишането има магическа сила“. От древни времена при всички мистични ритуали за медитация и самоопознаване са се използвали техники за дишане. Били са наречени езотерични и са ги изпълнявали като тайнство, без да се разкриват на непосветените. Поради това не може да се очаква от всеки да е запознат с магическото влияние на дишането. Нещо повече, който не се е занимавал специално с въпроса, няма и понятие за тази сила.


Грешки при дишането в ежедневието

С напредването на възрастта, поради ред причини, хората с перфектно работеща по рождение диафрагмена мускулатура я развалят и престават да я използват. Принудени са да дишат по модел, при който се използват само два от петте дяла на белите дробове. Недостатъчният прием на кислород поради неправилно дишане въздейства отрицателно върху органите и клетките и в резултат съкращава живота, изпълва го с болести, страдания и трудности. Освен това, когато при дишане не се използват носът и диафрагмата, възникват различни проблеми и неразположения. Най-важните сред тях са психическите болести, сривът на имунната система и онкологичните заболявания.


Как влияе върху човека осъзнаването на дишането?

Човек, който следи и регулира дишането си, живее на много високо ниво на съзнанието. Той следи внимателно и знае какво е било, какво е и какво ще бъде. Заниманията, свързани с правилното дишане, увеличават възприятията извън емоциите; способстват за дълбокото съсредоточаване върху живота. Човек придобива висши усещания и вдъхновение относно работата на системата, към която принадлежи, и как се формира съдбата му. Научава се на изключителна чувствителност, уравновесено и хармонично поведение, за да не предизвиква съдба, пълна с трудности. Живее спокоен и хубав живот.


Кои болести възпрепятства правилното дишане?

Ако успеете да дишате с диафрагмата, можете да се предпазите от всякакви болести. Преминете ли към диафрагмено дишане, предполагащо използване на пълния капацитет на дробовете, имате шанс да предотвратите всяко заболяване, особено свързаните с кислородна недостатъчност. Открива ви се възможност да се избавите не само от заболявания на дихателните пътища, на лимфната и кръвоносната система, на храносмилателната и отделителната, но и от импотентност, загуба на разум и памет, хъркане, увреждания на гласните струни, сънна апнея, рефлукс, панически пристъпи вследствие на стрес, депресивни състояния, зависимост от упойващи вещества и вредни навици, да си осигурите спокойствие по тези и много други въпроси, както и да постигнете подобрение в повечето от тях. И най-важното — да заличите от подсъзнанието си чувството за малоценност в миналото и да се отървете от негативното въздействие на емоционалните травми.


Каква е връзката между увеличаващите се през последните години случаи на рак и неправилното дишане?

Много учени, начело със световноизвестния нобелист д-р Ото Варбург, са провели изследвания върху влиянието на кислорода върху клетките и са установили, че намаляването му в здравите и нормални клетки ги превръща в злокачествени. Според наблюденията, когато клетките останат без кислород, за да извършат метаболизма, наречен ферментация, се нуждаят от големи количества глюкоза или захар, както я познаваме. Тогава мозъчните клетки преминават от нормалното кислородно дишане към анаеробно. Тоест, когато клетките не могат да намерят необходимото количество кислород, започват вместо с него да се хранят с определен вид мазнини. И когато тези мастни вещества изпълняват функциите на кислорода, като странично въздействие възпрепятстват обмяната в клетките, приемането на храната и изхвърлянето на отпадъците. Така ракът прави първите си крачки.


Дихателни проблеми

Какво представлява дишането?

Дишането е процес, при който организмът приема кислород и изхвърля въглероден диоксид при вдишване и издишване. Осъществява се на два етапа вътрешно и външно дишане. Външното дишане протича между атмосферата и белите дробове. Вътрешното между клетките и кръвоносната система.


Съществуват два вида дишане

— Ребрено/горно дишане. Осъществява се чрез дейността на мускулите в гръдния кош и чрез спомагателните мускули, като стерноклеидомастоидния*.
[* Стерноклеидомастоиден — шиен мускул, чрез който главата се върти наляво и надясно. — Б.пр.]
— Диафрагмено/коремно дишане. Формира се при съкращаването на диафрагмения и коремните мускули.


Качества на дишането: зависи от честотата, броя, дълбочината и ритъма му

Факторите, които учестяват дишането, са: телесната температура, физическите натоварвания, болките, притесненията, страхът, безпокойствата, медикаментите, дългогодишното пушене и болестите. Ритъмът на дишане зависи от баланса между външното и вътрешно дишане. При нормално дишане паузите са равномерни. Равномерният дихателен ритъм се нарича регулярен, неравномерният — нерегулярен. Център на дишането в мозъка е продълговатият мозък. Той е изключително чувствителен към концентрацията на въглероден диоксид в кръвта. Когато тя се повиши, повишават се и честотата, и дълбочината на дишането. Намалее ли, намаляват и те. Вълнението, насилието, страхът, болката и шумовете също влияят върху честотата и дълбочината на вдишванията и издишванията.
Брой на дишанията: първият фактор, който влияе върху честотата на дишанията, е възрастта. При новороденото те са 30–35 в минута. При двегодишното намаляват до 25 в минута. При здрав възрастен са около 16–20 в минута.
Честота: има връзка между дишането и пулса. За 4 удара на сърцето се прави едно дишане. При приемане на наркотици и аналгетици в повишена доза, при някои заболявания (урея, диабет, кървене) броят на вдишванията и издишванията намалява. Увеличава ги високата температура, болката, продължителното пушене. Вдишването при добро дишане е бавно, дълбоко и тихо.
Дихателен ритъм: много важни са мярката, равновесието и хармонията. Мярка е честотата на сърдечните удари. Ако търсим информация за хората, достатъчно е да разберем как дишат. Дишането на здравия човек е бавно и равномерно; на нервния и неконтролиращ се човек е бързо и повърхностно; на тревожните и обзети от безпокойство хора е неравномерно — ту се забавя, ту се забързва; на ядосаните — накъсано, рязко и неравномерно. При едно вдишване нормално дишащите хора използват 1/10 от капацитета на дробовете си; човек, който диша с диафрагмата 3/10; специалистът по дишане 1/2. С други думи, при едно вдишване той подменя половината от въздуха в дробовете си. Това означава, че организмът му постоянно може да усвоява този богат на кислород въздух.
Дишането е естествено и автоматизирано действие. Дишаме, без да го забелязваме. И понеже не всеки поет дъх е достатъчен, с течение на времето се отдалечаваме от естествения модел и с годините диафрагменият мускул, перфектно работещ от рождение, закърнява поради грешен избор и неправилен начин на живот. Тогава трябва да се регулира отново.
Придобитите с годините навици са причина неусетно да забравим как се диша правилно. В такъв случай трябва да знаем, че е задължително да започнем да дишаме правилно. Стойката, която пречи на правилното дишане, както и станалите навик къси дишания, не позволяват на дробовете да работят с пълен капацитет. Социалният живот също може да се отрази негативно на здравето и дихателната ни система. Дишането е много съществено, защото осигурява на клетките нужния им кислород и изхвърля навън отпадъците и токсините. То е задължително за дейността на вътрешните органи, тъканите, нервната система и мозъка. Както е известно, тялото може да живее няколко седмици без храна, няколко дни — без вода, но без кислород не може да живее повече от няколко минути.
В сравнение с другите органи мозъкът се нуждае от повече кислород. Ако не получи нужното количество, започват умствени разстройства, негативно мислене, депресии и последващите ги разстройства на слуха и зрението. Най-главната причина за остаряването е недостатъчното и нередовно дишане и съответно — снабдяването на клетките с кислород. Недостатъчният му прием и недостигът му в мозъка води до негативни реакции и депресии. Акутното разстройство на циркулацията, спиращо притока на кислород към сърцето, често причинява сърдечни кризи; спре ли притокът на кислород към мозъка, се стига до мозъчен кръвоизлив. Списъкът на неразположенията и заболяванията, причинени от недостатъчен прием на кислород, е дълъг. В заключение можем да кажем, че кислородът е много важен и нужен за качествен и здравословен живот.
Човек, който не диша дълбоко, се чувства постоянно уморен, нервен и непродуктивен; има проблеми със съня. Поради това започва деня зле и го приключва зле. Ако този цикъл продължи, се стига до отслабване на имунната система и увеличаване на проблемите.


Причини за затруднено дишане

Какво е задух?

Задух е липсата на въздух, необходим за доставянето на достатъчното количество кислород в тялото ни. В началото се проявява като затруднение при вдишване и издишване. Честото вдишване не бива да се бърка със задуха. При здравия възрастен човек нормалното количество вдишвания — издишвания е 10–12 на минута. Над 20 вече не се смята за нормално.
Ако кажете: „Дъх не ми стига… Не мога да си поема дъх. Затруднявам се не при вдишване, а при издишване. Чувствам дробовете си подути и чувам звук като жужене на пчела“, значи имате проблем с недостиг на въздух. Трябва да си дадете сметка, че зад това затруднение се крие сериозно неразположение. Оплаквания от типа „Не мога да си поема въздух. Задушавам се. Сякаш нямам достатъчно въздух в дробовете и искам с дълбоко вдишване да ги напълня, но не става“ обикновено означават не проблеми с издишването, а са признаци за затваряне и запушване на дихателните пътища при вдишване. Този вид оплаквания се отнасят повече до дихателни заболявания от рода на запушването. Един от най-типичните примери за това е болестта коан (запушване на белия дроб).
Състоянието на запушване на носа при изкривяване на хрущяла вляво или вдясно се нарича девиация. Изкривяването и последвалото запушване на каналите по рождение или в резултат на удар в носа води до проблеми с дишането.
Моделът на дишане с прекомерно разширяване на горната част на гръдния кош и всмукване извън диафрагменото дишане води до загуба на еластичността на въздушните торбички и дихателна недостатъчност, поради усилието те да се отварят и затварят.
Уголемяването на тироидната жлеза и натискът й върху дихателните пътища или образувало се върху гласните струни възелче също се разглеждат като дихателни проблеми.
И стомашната херния е сред причините, които затрудняват дишането. Натискът на стомаха и диафрагмата върху основата на белите дробове пречи те да се изпълнят с въздух и може да доведе до трудности с дишането и споменатите оплаквания.


Затруднения на дишането поради превишено тегло

При пациенти със сърдечна недостатъчност може да се наблюдава затруднение както при вдишването, така и при издишването. Най-често се проявява при уморителни действия или изкачване на стълби. След почивка състоянието се нормализира. Хората със сърдечна недостатъчност предпочитат високи възглавници.
Състояние с повишена отпадналост, усещане за преумора, бързо уморяване и задъхване говори за анемия. При това страдание съществени симптоми са бледността и сънливостта, общата отпадналост и нежеланието за действие, както и усещането за студ.
Дихателна недостатъчност се наблюдава и в резултат на мозъчни, кръвни и мускулни заболявания. Най-известните сред тях са детският паралич и тетанусът. Основна роля за появата на оплаквания при дихателната недостатъчност има съотношението между намаляващия в кръвта кислород и увеличаващия се въглероден диоксид. С намаляването на кислорода пулсът се ускорява, дишането се учестява, ако тенденцията продължи, настъпва стадият, когато устните и ръцете посиняват, започва главоболие, отпадналост и нарушения при вземане на решения.
С увеличаването на въглеродния диоксид в кръвта започват главоболие, сънливост, тикове, а в по-напреднал стадий и халюцинации.


Кога се появява задух

Обикновено се задъхваме при бързо ходене, леко тичане или изкачване на стълби; понякога дори когато само вървим. Задъхваме се и при извършване на ежедневната работа. Най-тежката форма е задъхване в седнало положение и по време на сън.


Кои медикаменти предизвикват задух?

— Транквилантите (диазепам, транксилен и пр.)
— Наркотиците.
— Анестетиците, подавани през устата при операция.


Как да се предпазим?

На първо място трябва да си осигурим чист въздух, да стоим далеч от задимени помещения, да се освободим от излишните килограми, да следим и лекуваме неразположенията на дихателните пътища, да водим здравословен и редовен живот, да привикнем към спорт и най-вече към ходене съобразно условията.


Правилното дишане повишава качеството на живот

Чрез правилното дишане се отстраняват проблемите, възникнали поради недостатъчно дишане, и по този начин паралелно с увеличаването на качеството на живота се постигат и повече успехи. Най-важното условие за жизненост и младост е циркулацията на чиста кръв. Тайната за постигането й се крие в правилното дишане. Чрез него ще гарантираме доброто захранване на всички телесни органи, повишаване продуктивността на клетките и като резултат — здравословен вид. Накратко, правилното дишане забавя стареенето, осигурява свежа кожа и добър външен вид.
При дишане въздухът трябва да навлиза леко през носа, без напрежение и без специални усилия. Дишането трябва да става от само себе си. Повечето от нас не са наясно по какъв път, как и докъде достига вдишваният въздух.
В състояние на покой зрелият човек вдишва и издишва 16 пъти в минута. Приетият въздух съдържа 79% азот, 21% кислород, 0,04% въглероден диоксид и малко количество газове и водни па`ри. Издишаният въздух съдържат 79% азот, 16% кислород, 4% въглероден диоксид и малко количество газове и водни пари. Най-важната разлика е между четирите процента кислород и четирите процента въглероден диоксид.


Контролиране на дишането

Дишането се осъществява чрез моторно нервно възбуждане от мозъка за съкращаване на дихателните мускули. Дихателните движения, едното от които е съзнателно, а другото — несъзнателно, са свързани към две отделни възбуждащо — контролни вериги. Обикновено това е автоматично действие. Ние обаче можем да контролираме дишането си в определени граници, например за известно време съзнателно да задържим дъха си или да го ускорим. Центърът на съзнателната възбуждащо — контролна верига е в мозъчната кора, а на автоматичната — в мозъчния ствол. При съкращаването на външните междуребрени мускули и на диафрагмата се осъществява вдишването, а при съкращаването на междуребрените вътрешни мускули — издишването. Когато се вдишва, мускулите се съкращават, когато се издиша, те се отпускат. Процесите в мозъчния ствол осигуряват ритмичното дишане, а посредством получените данни от химичните рецептори в мозъка се регулира броят и дълбочината на дихателните движения в близките до сърцето артерии. Химичните рецептори постоянно контролират състава на кръвта — доколко е наситена с кислород, въглероден диоксид и водород. Химичните рецептори върху артериите към сърцето са особено чувствителни към промените на нивото на кислорода в кръвта. Щом то спадне, те възбуждат дихателния център и дишането се ускорява.
Химичните рецептори в мозъка са особено чувствителни към промените в нивото на въглерод в гръбначномозъчната течност. Увеличи ли се въглеродният диоксид в кръвта, поради химични промени в организма нараства и количеството въглерод в гръбначномозъчната течност. Когато мозъчните зони с химични рецептори уловят това увеличение, се възбуждат дихателните центрове, дишането се учестява и се постига намаляване на въглеродния диоксид в кръвта.


Лесно упражнение за отпускане

Ако веднъж дневно изпълнявате това двеминутно дихателно упражнение, ще се отпуснете и напълно ще се успокоите. Преди да го започнете, една минута дишайте огнено и създайте изкуствено напрежение. Да дишате огнено, означава да дишате скоростно, като всяка секунда вдишвате и издишвате едновременно през носа и устата, за да напълните дробовете с въздух. Това може да ви замае леко. В зависимост от личностните психически особености понякога състоянието предизвиква радост, вълнение и трепет, понякога — тревога и страх. Упражнението ускорява телесния ритъм и метаболизъм. Тялото се съживява и напряга. За да се отпусне и напълно да се успокои напрегнатата и ускорена система, преминете към десет вдишвания само през носа и издишвания само през устата.
Вдишването през носа трябва да е бързо, а издишването през устата — бавно. Въздухът се вдишва дълбоко през носа и се издиша през устата бавно и спокойно, сякаш дъхате върху стъкло да го замъглите. Най-напред на едно вдишайте, а издишайте, докато преброите до четири; за всяко следващо издишване бройте съответно до пет, до шест и т.н., с други думи, забавяйте издишването. Като стигнете до десет на издишване, и изпуснете последния дъх, почакайте, без да вдишвате, и се отпуснете напълно.
Дори при първото упражнение сърцето и кръвоносните съдове да забият, после ще се успокоят напълно и няма да ги усещате, защото ще се разширят, тъй като увеличеното количество въглероден диоксид в кръвта ще намали алкалния й състав. Противно на очакваното, мозъкът и цялото тяло ще се снабдят с повече кръв. Отпускането ще настъпи, защото на клетките е доставен достатъчно кислород. Ще настъпи тотално релаксиране на физическо, емоционално и умствено ниво.


Правила за дишане

Да поемаме и изхвърляме въздуха обезателно през носа.
Разширяването на дишането винаги да започва от диафрагмата и да върви към стомаха и горната част на белите дробове.
Да осъществяваме дишането на четири етапа: вдишване, задържане, издишване, задържане. Тоест, ако вдишването трае 2 секунди, да задържим дъха за 2 секунди, за две да го изпуснем и да изчакаме още 2 секунди, преди да поемем дъх отново.
Дишането да се осъществява тихо, без да издаваме звуци.
Да си поставим за цел вдишванията и издишванията на минута да са под 12.
Да правим упражнението по 10 пъти рано сутрин и вечер.
Да следим при вдишване максимално да напрягаме дробовете, а при издишване да ги изпразваме максимално.
Не е възможно още в началото да постигнем пълния капацитет на дробовете. С времето ще установите, че след всяко упражнение все повече използвате капацитета им.
А ако искате дишането да ви помогне за уравновесен и правилен говор, извън измеренията на физическото и умственото здраве, чрез дъха трябва да контролирате не гръкляна, а корема. При условие че дишате с диафрагмата, добре би било да държите пред устните си запалена свещ и да контролирате излизащия през устата дъх така, че свещта да не угасва по време на това упражнение.


Упражнения за подобрение на задуха

Подобрението на задуха включва методи за дишане, релаксиране и контрол над дишането. Те са полезни, защото потискат задуха, изпълват с въздух недостатъчно пълните дробове и способстват по-ефективно да се използват дихателните мускули. Техниките за контролирано дишане целят дълбоко и забавено дишане, вместо повърхностното и учестено, предизвикано от задуха.


Техники при задух

— Вдишване с навеждане напред;
— Заздравяване на междуребрените мускули;
— Релаксиране;
— Дишане през стиснати устни;
— Диафрагмено дишане;


Обикновено задухът се причинява от разнородни емоции. Възниква при взаимодействието на много физиологични, психически, социални и екологични фактори и води до вторични психически и поведенчески проблеми. За да се подобрят мускулните дихателни функции, мускулите трябва да привикнат да поемат нарастващата тежест и да издържат на умора. Това става в приведено положение. Използването на диафрагмата при болните от задух гарантира постигането на тази цел.


Вдишване с наклон напред

При навеждане напред диафрагмата се изпъва и мускулите се напрягат за удължаване. С движения надолу-нагоре като бутало на автомобилен двигател нараства и ефикасността за движението на гръдния кош.


Тренинг на междуребрените мускули

Преднамерено затруднено вдишване води до увеличаване издръжливостта на мускулите и развива способността да се вдишва при натиск. При пациенти със слаби дихателни мускули навеждането напред повишава капацитета за дишане и намалява пристъпа на задух. Целта е дихателните мускули да се заздравят, да се подобри взаимодействието между диафрагма, дихателна тръба и циркулацията на вдишания въздух.
Диафрагменото дишане дърпа въздуха към долните лобове на белите дробове. Те се стягат при вдишване. При издишване се отпускат и изхвърлят въздуха навън чрез ребрата, действащи като лък. За да контролираме честотата на дишането, при издишване си помагаме с краката, а при вдишване — с ръцете. По този начин дишането се облекчава. Благодарение на това упражнение стимулираните за вдишване гръдни мускули почиват при издишването.
За да синхронизирате движенията при контролирана честота на дишането с модела на вашето дишане, бройте при вдишване и издишване. (Например при изкачване на стълби спри, поеми въздух през носа, изкачи 4–5 стъпала издишвайки, вдишай отново и продължи да изкачваш стъпалата, докато издишваш.)


Позитивно мислене и въображение за релаксиране

Отпуснете се и известно време дишайте контролирано. Мислете за място, което ви отпуска и успокоява. Примерно си представете, че гледате вълните от брега или лежите спокойно и отпуснато в леглото вкъщи. Вдишвайте и издишвайте и се постарайте да се отпуснете. Усетете как напрежението напуска тялото ви.


При отпускане честотата на дишане спада и се печели повече време за издишване. При отпускане спада сърдечният и дихателният ритъм, изчезва вътрешното напрежение и пристъпът на задух. При отпускане на дихателните мускули болният регулира положението на главата, врата, тялото (като например сядане с привеждане напред или стоене прав с подпрян гръб).
Тези упражнения трябва да се превърнат в част от ежедневието, за да се надмогне задуха и да се контролира пристъпа на паника. За да се освободите от напрежението в раменете и ръцете, по различно време през деня описвайте по няколко кръга или ги размахайте нагоре-надолу. Опитайте се да разграничите моментите на напрегнатост от другите. Това ще ви помогне да практикувате техниките за отпускане, преди да е настъпил задухът.


Техника на стегнатите устни

Дишането през свити устни е най-лесната дихателна техника. Някои пациенти я използват несъзнателно. Препоръчва се при всякакви видове дихателни проблеми. При дишане през свити устни целта е да се изтласка застоялият в дихателните пътища въздух и да се отвори място за свеж.
Докато броим до три, поемаме въздух през носа и отпускаме врата и раменете. Препоръчително е после да го изтласкаме бавно през стиснати устни без напрежение (все едно свирим с уста или духаме гореща супа, или раздвижваме пламъка на горяща свещ, без да го изгасяме). Докато бузите са в отпуснато състояние, леко натискаме с пръст в средата на устните и освобождаваме въздуха от двете страни. Така се намалява рискът от високо налягане.
Дишането през стиснати устни създава непрекъснато въздушно течение без напрягане, като издишването е поне два пъти по-дълго от вдишването. Поема се дъх не твърде дълбоко през носа и се изпуска през свитите устни. През стиснати устни се вдишва най-вече при недостиг на енергия заради физическа дейност.
При 6-минутно ходене дишането през свити устни може да се забави. При приложение на тези упражнения времето за издишване на болния се удължава, а капацитетът на дробовете се увеличава и се наблюдава забавяне на дишането.


Упражнения за диафрагмено дишане

Упражнението се изпълнява по гръб, като под коленете се подлага възглавница, дясната ръка е върху корема, а лявата върху гръдния кош. При вдишване ръката върху корема трябва да усети движението на диафрагмата.
Диафрагменото дишане, практикувано заедно с техниката на дишане през свити устни, носи максимална полза. Упражненията се показват на пациента и после той ги практикува. Правят се два часа след храна, в началото за по 2–3 минути, след това при заучаване — по 10 минути, докато стигнат общо до 30 минути дневно.
Целта на диафрагменото дишане е да се повиши капацитетът на дробовете. При задух диафрагмените движения са ограничени. В легнало положение пациентът трябва да диша през свити устни, да държи едната си ръка върху корема, другата — върху гърдите и при дълбокото вдишване да наблюдава издуването на корема си.
Упражненията за диафрагмено дишане се използват масово за промяна на неестественото горно дишане, за облекчаване на задуха, за повишаване ефективността на дишането и за подобряване на въздушната циркулация. Според получените от изследвания резултати, чрез упражненията за диафрагмено дишане и за дишане през свити устни се облекчава задухът, намалява се броят на дишанията за минута, повишава се ефективността на дишането и се намалява количеството на въглеродния диоксид.


Ефикасни процедури при дихателни разстройства

_Установяване на телесна позиция:_ Това означава да се преструктурират отделните белодробни зони, като се използват различни пози и земното притегляне.
Овлажняване: Чрез лечението се овлажняват мембраните на системите при хора с дихателни проблеми. За целта се използват инхалатори с гореща пара и палатката на Круп.
_Гореща па`ра:_ При вдишване на парата се осигурява затопляне и овлажняване на мукозните мембрани и се облекчава изхвърлянето на секрета. Чрез трансудация* топлината увеличава хидратирането и притока на кръв към мембраните. Освен това допринася гладката мускулатура в дихателния тракт да се отпусне. Влагата втечнява секрета и намалява дразненията. За постигането на пълен ефект от инхалацията парата трябва да се вдишва дълбоко, бавно и възможно най-директно, като се вземат мерки против изгаряне. Парната инхалация се препоръчва като помощно средство при прием на медикаменти. Широко разпространено домашно лекарство е бензоената тинктура.
[* Трансудация — преминаване на плазмата през стените на кръвоносните съдове. — Б.пр.]
_Кислородна палатка:_ При бебета и деца с дихателни проблеми се използва пластмасова четириъгълна прозрачна палатка. Тя осигурява висока влажност и повишено до 40-60% ниво на кислорода. Охлаждащото и овлажняващо въздействие водят до спад на температурата, породена от дихателни инфекции, и до омекотяване на секретите. Температурата под палатката следва да бъде с 2–3 градуса под температурата в стаята.
_Небулизация*1:_ Предпочита се пред лечението чрез инхалация. Прилага се като спрей в медикаменти бронходилататори*2 и муколитици*3.
[*1 Небулизация — впръскване на спрей. — Б.пр.]
[*2 Бронходилататори — лекарства, които разширяват бронхиалните пътища на белите дробове, позволявайки на въздуха да проникне в тях. — Б.пр.]
[*3 Муколитици — втечняват секретите при остри и хронични заболявания на респираторната система. — Б.пр.]


Изкуствено дишане

Целта на изкуственото, или наричано още спасително, дишане е да се задоволи външно нуждата от недостиг на кислород. Любопитно е как спасителят дава на нуждаещия се кислород, вдъхвайки му употребения въздух от дробовете си. Само 4% от 21% кислород в атмосферата се преработват, останалите 17% се връщат при издишване. Така че до прекратилия дишането си човек ще достигне достатъчно количество кислород, стига обдишването да започне веднага. То се прилага по няколко начина: уста в маска, уста в уста, уста в нос и уста в стомах.


Изкуствено дишане с маска

При изкуственото дишане могат да се използват подръчни материали. Един от тях е маската за ръчно обдишване, позната като „амбу“. Тя се поставя върху устата и носа на болния и през дупката върху нея се подава въздух.


Изкуствено дишане уста в уста

Прилага се, когато дишането на болния е спряло или когато дишането му не е достатъчно често и дълбоко, за да поддържа живота му. За този вид изкуствено дишане се изисква отворен дихателен път. Поради това, както споменахме, главата на пациента трябва да е в подходящо положение.


Стъпки при изкуствено дишане

— Проверете дали болният е в съзнание.
— Отворете дихателните пътища на болния, като повдигнете брадичката и отведете челото назад.
— Проверете дали диша.
— Притиснете с два пръста носа му.
— Сложете предпазно устройство (например марля) върху устата му, за да избегнете директния контакт.
— Обхванете с вашите устни устата на болния и вдухнете въздух, като същевременно с поглед следите дали гръдният му кош се повдига. Всяко вдухване трябва да е с продължителност 1 секунда.


Ако въпреки изкуственото дишане състоянието на болния не се подобри спонтанно, проверете каротидния му пулс*. Ако въпреки пулса няма дишане, подавайте дъх на всеки 5 секунди и проверявайте пулса му на 2 минути. След възстановяване на дишането на болния прекратете изкуственото дишане. След изкуствено дишане пулс се губи при някои от следните случаи:
[* Каротидният пулс се измерва, като се постави показалецът и средният пръст върху сънната артерия, намираща се встрани от трахеята под челюстта. — Б.пр.]
— Устата на спасителя не покрива изцяло устата на болния.
— Ако е използвана маска, тя не е поставена правилно.
— Ноздрите на болния не са достатъчно запушени с пръст.
— Главата му не е в правилно положение.
— Устата му не е достатъчно затворена.
— В дихателния път са заседнали остатъци от повръщано или кръв.


Изкуствено дишане уста в нос

Препоръчва се при невъзможност за дишане уста в уста. Обикновено се прилага при пациенти без зъби. Макар начинът да е същият като при уста в уста, има и някои различия. За да се осигури проходимостта на дихателния път и главата да се поддържа в правилно положение, едната ръка се поставя върху челото на пациента, а с другата се запушва устата му. Носът остава открит. След затварянето на устата подаването на въздух става през носа. Носът е открит, а устата — леко отворена, за да се осигури свободното изпускане на дъх.


Изкуствено дишане при деца и бебета

Стъпките и начинът на прилагането им са като при възрастните. При възрастните обаче броят на обдишванията са 8–10 в минута, а при децата и бебетата 12–20. Ако главата бъде повдигната максимално, както при възрастните, ще се запушат дихателните пътища. И още една разлика: при децата и бебетата обдишването се прави едновременно през носа и устата, защото разстоянието между носа и устата при тях е много по-малко.


Вкарване на въздух в стомаха

Понякога, ако при запушен дихателен път или по невнимание, се вдъхне повече или с по-голямо налягане въздух, той може да влезе в стомаха на пациента и да предизвика подуване. Ако е леко, не е фатално, но при анормално подуване на стомаха има риск да възникнат два проблема.
Първият е да се намали обемът на белите дробове, защото изпълненият с въздух стомах е оказал натиск върху диафрагмата. Вторият е евентуално изливане на стомашното съдържание в дихателния път и изкарването му чрез повръщане. И в двата случая дихателният път може да се запуши, стомашното съдържание да изпълни белите дробове и да разруши тъканта им. За да не премине въздух в стомаха на болния, главата му трябва да бъде в съответното положение и да му се вдъхне силно и много въздух. Погрешното положение на главата може да причини запушване на дихателния път. Влезе ли въздух в стомаха, бъдете готови за повръщане и положете пострадалия настрани, за да не получи запушване на дихателния път.


Методи на изкуствено дишане

При методите с вкарване и изкарване на въздух, натиск, дишане уста в уста, за вдишването и издишването се правят упражненията вдишване — издишване. При натиск издишването е активно, а вдишването пасивно.


Метод за вдишване и издишване на Холгер-Нилсън

В белите дробове се вкарва 500–1600 см{sup}3{/sup} въздух. Болният се полага за 10–12 минути по корем и след това ръцете му се вдигат нагоре, за да се опъне гръдният мускул и да се разшири гръдният кош. Натиска се силно върху гръдния кош. При полагане по гръб се използва метода „силвестър“. Ръцете се издърпват назад (вдишване). После се поставят върху гърдите и се натиска (издишване).


Начин за натиск Сарпи-Сафер

При възрастния, легнал хоризонтално, се натиска от кръста нагоре към ребрата. При отпускане вдишването става естествено. Така влиза 400–600 см{sup}3{/sup} въздух. При дете, то стои право, наведено напред под ъгъл от 45 градуса. При дишане уста в уста едната ръка се поставя на тила, а другата запушва носа.


Снабдяване с кислород

Най-важното условие за живот е достатъчното количество кислород. В среда без кислород метаболизмът на клетките се забавя. Някои дори умират за около 30 секунди.


Фактори, възпрепятстващи приема на кислород

— Намаляване капацитета на кръвта за пренос на кислород;
— Ниско процентно съдържание на кислород в поетия от дробовете въздух;
— Намаляване на дебита на сърцето;
— Травми и заболявания;
— Забавен метаболизъм;
— Аномалии в движението на гръдния кош;
— Бременност, затлъстяване, тютюнопушене, медикаменти, стрес, безпокойство.


Признаци за недостиг на кислород

— Ускоряване на пулса;
— Учестено, повърхностно или затруднено дишане;
— Умствени разстройства;
— Безпокойство и тревога;
— Междуребрена невралгия, цианоза*;
[* Цианозата настъпва при недостатъчно насищане на артериалната кръв с кислород; най-често това се случва при заболявания на белите дробове. — Б.пр.]
— Проблеми в очната ретина, мозъка, сърцето и белите дробове.


Причини за недостиг на кислород

— Намаляване нивото на хемоглобин в кръвта;
— Ниска концентрация на кислород във въздуха;
— Недостатъчно снабдяване на тъканите с кислород;
— Намаляване на способността на алвеолите да преработват кислорода.


Последици от кислородната недостатъчност

— Внезапна промяна в зрителните възприятия;
— Нарастващо безпокойство;
— Спад на мозъчната дейност;
— Нарушение на мускулната сила и координация;
— Учестяване на сърдечните удари и повишаване на кръвното налягане.


Мерки за възстановяване на нормалното дишане

— Заемане на подходящо положение за разширяване на гръдния кош;
— Честа промяна на положението на продължително лежащи пациенти;
— Насърчаване и подкрепа за движение и ставане от леглото;
— Осигуряване на положение за дълбоко вдишване и изкашляне, както и приучване към упражнения за такива и насърчаване за изпълнението им;
— Осигуряване на достатъчно овлажняване на мембраните на дихателния тракт;
— Намаляване до максимум на вредни причинители, като тютюнопушене и замърсен въздух, с оглед да се осигури здравословна среда.


Дихателни техники при проблеми с дишането

В наше време при лечението на много заболявания или за облекчаване на симптомите на някои неразположения дихателните техники се използват в световен мащаб.
Особено през последните години въпреки недостатъчните доказателства и не особено популярни разработки по темата в Европа, Америка и Австралия масово се провеждат директни опити с дишането. Увеличаването на такива изследвания и на броя на професионалистите по обучение в тази сфера допринася за значителния ръст на използваните методи. От 2001 г. насам здравната каса в Швейцария е поела заплащането при лечение чрез дихателни техники. Практикуването на техниките се променя в зависимост от убежденията, религията, начина на живот и културата на пациента. При анкета сред предпочелите дихателните техники е установено, че те по-успешно контролират заболяването си, вземат по-категорично решения (тоест прилагат техниките по своя воля) и се чувстват по-уверени при изискваните в процеса на лечението упражнения.
Отчита се, че най-добре се повлияват хронично болните. Но опасното при тези техники е, ако прилагащият ги пациент отложи или се откаже напълно от необходимите за лечението му традиционни медицински способи.
При направените изследвания се установява, че при хронични заболявания много често се прилагат дихателни техники. 59% от пациентите с дихателни проблеми във Великобритания са пробвали дихателните техники. Това потвърждава колко висок е този процент. Най-популярният метод, избиран от родителите за децата им, са техниките за дишане. А най-използваната от възрастни астматици терапия е самовглъбяването и дихателните техники. В проведените изследвания прави впечатление, че процентът на използване на различните методики дихателните техники нарастват с всеки изминал ден. Същите изследвания сочат като най-използвани сред другите методи пъдпъдъчите яйца — 79%, билките — 31% и дивия пчелен мед — 26%.
При изследванията на Берумен и колегите му в Испания е установено, че страдащите от астма и алергия най-често предпочитат дихателните техники като алтернативен метод на лечение. Изследванията на Бланк и колегите му в САЩ показват 24% предпочитание на фитотерапия, 18% — на кофеинотерапия и 22% — на дихателни техники.
Според проучванията в пет големи болници в Сингапур от 822 пациенти с дихателни проблеми 27% са съобщили, че през предходната година са използвали техниките. Дихателните техники най-масово се използват от мъже с китайски произход, продължително боледуващи астматици в среден или висок стадий и от пациенти, при които лечението през предходните години не е дало задоволителен резултат.
В проучване сред 373 астматици на „European Community Respiratory Health Survey“ през 1990–1992 г. са посочени само 3%, използвали техниките; в проучването за 1997 г. те са 11%, а за 2003 г. — 41%.
В проучванията си Шафер съобщава за 30% алергично болни, използвали дихателните техники; Сандор посочва 26,5%. В болниците този процент достига 50. Отчетено е най-масово използване на техниките от млади жени с висше образование. Най-бързо подобрение се наблюдава при астмата. Изследванията в тази област показват още намаляване на пристъпите и приема на медикаменти и повишение на дихателната проходимост.
Дихателните техники оказват положително въздействие и върху възпалителни заболявания от типа на задуха и ревматоидния артрит. Наблюденията показват, че при точно съблюдаване на предписанията се понижава приемът на медикаменти, нуждата от спешна помощ и се повишава тонусът.
Въпреки малкия брой наблюдения вече е известно, че биофидбекът*1 и холотерапията*2 намаляват нуждата от прием на преднизолон и облекчават симптомите. Един анализ сочи, че подготовката на психиката, изразяваща се в образование, поведенчески умения, съзнателно лечение и търсене на съвет може да намали астматичните пристъпи, да подобри функцията на белите дробове, да доведе до синхрон с терапията и да подпомогне подобряването, както и да намали нуждата от болнични грижи и прием на медикаменти.
[*1 Биофидбек — специална техника на резонансно диагностициране. — Б.пр.]
[*2 Холотерапия — лечение чрез дишане. — Б.пр.]


Дихателни упражнения

Използват се масово при белодробни заболявания. Съобщава се и за много положителни резултати. Наблюдавано е подобрение на астматични симптоми при болни в среден или висш стадий, които са били обучени как да развият дихателните си мускули; намаляло е използването на агонисти*, по-рядко се прибягва до болнично лечение и спешна помощ, а от болниците са изписани повече пациенти с подобрение.
[* Селективните бета-2-адренорецепторни _агонисти_ (или бета-2 _агонисти_) са най-популярни като лекарства за астма, или бронходилататори. — Б.пр.]
При пилотно изпитание с 30 болни, приложили китайски методи, съчетаващи движения, медитация и дихателни практики, е постигнат спад на свръхнапрежението, намаляла е нуждата от болнични грижи и спешна помощ и е възстановено психическото равновесие на пациентите.


Методът Бутейко

Това е най-ефикасният научен немедикаментозен метод при лечение на астма и други дихателни заболявания. Твърди се, че има голям потенциал, но досега съществуват само частични, а не експериментални проучвания. При тях е установено, че методът Бутейко намалява нуждата от интубатори и агонисти, повишава жизнените показатели и няма странични ефекти.
Ако методът Бутейко се използва вместо бронходилататори, могат да се овладеят симптомите на стягане в гърдите и да се намали честотата и силата на кризите. Докладвано е за образуване на по-малко количество мукус*, по-редки стягания в гърдите и повишаване на енергията за сметка на използваните медикаменти.
[* Мукус — слузеста течност, която се секретира от цервикалния канал. — Б.пр.]
Методът Бутейко е демонстриран в Австралия през 1994 г. под ръководството на Мичъл и Бризбейн с подкрепата на „Australian Association of Asthma Foundation“. Две изследвания в Русия също доказват ефикасността му.
За да изследва метода Бутейко, Бризбейн е провел тест с 39 астматици. Три месеца те са провеждали лечение с бронходилататор, а след шестседмично прилагане на метода Бутейко групата е показала подобрение с 54% на жизнените показатели.
При пациенти, приложили метода Бутейко след тримесечна употреба на бронходилататори, е наблюдавано намаление на хипервентилацията*. Мотина и колегите му съобщават, че приложилите метода Бутейко астматици са успели да контролират пристъпите и задълбочаването на болестта, без да използват медикаменти.
[* Хипервентилация — необичайно бързо и дълбоко дишане. — Б.пр.]


Подобряване на дишането

Задухът е най-големият проблем за пациентите с дихателни заболявания. Поради отслабване на дихателната мускулатура, резултат от увеличаване на механичното напрежение, нараства желанието на човек да поеме повече въздух, възникват нарушения в обмяната на кислород и въглероден диоксид, запушва се дихателният тракт и възникват проблеми при обмяната на веществата, които водят до задух.
Подобряването на дишането, лечението на трайни или временни неразположения (било по рождение, било придобити), на напълно или частична загуба на трудоспособност води до независимост в ежедневието. Подобряването на дишането изисква многостранен подход. За физически неравностойните пациенти е нужна физиотерапия и програми за възстановяване, специфични за различните заболявания и пациенти. Прилаганите програми нямат общоприет стандарт.
Една от главните цели на подобряването на дишането е да се успокои трудно поеманият дъх. При пациенти със задух затрудненото поемане на дъх влияе прогресивно отрицателно върху физическия капацитет. В тези случаи за облекчаване и контролиране на дишането се препоръчват упражнения за активно дишане и релакс, правилна стойка, контролиране на дихателния ритъм, диафрагмено дишане, заздравяване на междуребрената мускулатура, преструктуриране и регулация на дишането.
Чрез тези практики се постига равномерно дишане, приема се достатъчно количество кислород, повишава се мускулната сила, по-лесно се поема въздух и се повишава жизненият тонус.
Чрез регулиране на правилните движения между ребрата и диафрагмата, при страдания като задух и астма се цели` да се понижи напрежението в гръдния кош, да се повиши здравината на мускулатурата и съпротивителните сили.


Понижаване на високата активност на гръдния кош

За понижаване на високата активност на гръдния кош, водеща до разстройства в дишането, се прилагат техники за релаксиране, дихателен контрол и пренастройка на горното дишане. Целта е то да бъде отхвърлено, за да се възстанови съотношението между подходящата дължина и напрежение на дихателните мускули.


Упражнения за отпускане

Стресът от задуха причинява повишаване на мускулното напрежение. За регулирането на това състояние са нужни промени в стойката на тялото. Една от причините за задуха е загубата на налягане, необходимо за еластичното обтягане на белодробния апарат. Един от най-старите известни методи за релаксиране е съзнателният контрол над дишането.
При сравнение на контролна група с пациенти, които имат проблеми със сърдечната честота и дихателния ритъм при задух, и особено при случаи на затруднено дишане, се наблюдава, че щом пациентите установят контрол върху дишането, сърдечната им честота веднага намалява, а сърдечният ритъм постепенно спада.


Дишане пред свити устни

Това е активно и продължително издишване с леко издухване на въздуха през полупритворена уста, за да не се запуши дихателният тракт. И понеже устните са леко отворени, при издишването възниква налягане, равно приблизително на налягането на 5 см воден стълб, което предотвратява запушването на малкия дихателен път. Сравнено с обикновеното дишане, това дишане понижава дихателния ритъм, напрежението при дишането и налягането на въглеродния диоксид, повишава капацитета на белите дробове и насищането с кислород. Някои сами стигат до тази техника, други — не. Приложена към пациенти с дихателни проблеми, тя води до увеличен капацитет на белите дробове и намалява ритъма на дишане.
С това упражнение Бреслин доказва как през целия процес на дишане се засилва участието на гръдния кош и помощните дихателни мускули, а напрежението на диафрагмата спада. Това предотвратява затрудненията при дишане.
Гаро и колегите му са проучили промените по време на тази практика. Преценили са ги чрез теста с ходене на две групи: при едната болните са дишали чрез техниката на свити устни, при другата са дишали нормално. След края на теста участниците в първата група са показали по-добри резултати на ритъма на дишане и на възстановяване в сравнение с участниците във втората. Най-масово спадането на дихателния ритъм при затруднено дишане е било наблюдавано по време на почивка. В резултат дишането през свити устни е било признато като най-ефикасно за повишаване на обмяната на кислород и въглероден диоксид и намаляване на затрудненията при дишане. По време на пристъп заради затрудненото дишане хората с намален натиск за еластичен откат полагат допълнителни усилия, а прилагайки тази техника, изпитват облекчение.


Пристъпване към вдишването през свити устни

Преди да започнете ежедневната програма от физически и дихателни упражнения, винаги трябва да затопляте белите дробове. Вдишването със свити устни преди началото на упражнението повишава функционирането на белите дробове. Без съмнение, веднага ще усетите ефекта на това само десетминутно подготвително упражнение.
Притворете устни така, че да позволите през тях да преминава малко въздух. Въпреки притворените устни се постарайте да вдишате силно и после също силно да издишате отново през свити устни. Чрез движението на стомашните мускули навътре и навън и на диафрагмата нагоре-надолу се постарайте да поемете достатъчно въздух и да го изтласкате. Издишвайте през устата със свити устни. Ако издишвате два пъти повече време, отколкото времето, за което поемате въздух, ще изкарате от дробовете си всичкия въздух.
Научете се да вдишвате и издишвате през свити устни и правете това упражнение преди и след другите упражнения. Преди и след тях правете и движенията за затопляне и охлаждане. Следете вдишванията и издишванията си. Постарайте се по време на упражнението също да дишате през свити устни. Това се препоръчва особено на астматици при ходене и преди преминаване към упражненията за дълбоко дишане. За да успеят хората с много затруднено дишане да изпълнят спокойно упражнението, полезно е да приложат посочените по-долу допълнителни техники.
Движете се бавно. При придвижване на кратки разстояния (например вкъщи до банята или до кухнята) хронично страдащите от задух обикновено много бързат от страх да не им свърши въздухът. Това още повече затруднява дишането им. Постарайте се да не бързате. И докато вървите, се концентрирайте върху дишането си. Най-подходящо при ходене е бавното, стабилно дишане.
Всеки, страдащ от ХОББ*, трябва да става от леглото и да прави физически упражнения, съчетавайки ги с дишането. Започнете с една минута дневно. На всеки час оставете другите занимания и изминавайте разстоянието от единия до другия край на стаята или обикаляйте около стола. Докато ходите, на едната стъпка поемайте въздух, на другата го изпускайте. Повторено десет пъти на ден това упражнение, е достатъчно като натоварване.
[* ХОББ — хронична обструктивна белодробна болест. — Б.пр.]
След като се почувствате укрепнали, увеличете натоварването. Ако успеете да вървите повече от минута без затруднения, увеличете времето за движение на две минути. От това старание ще се почувствате горд със себе си. Най-ценното в упражнението е, че човек се чувства добре физически и психически. А ако можете да плувате или да се разхождате, това ще ви изкара от къщи и сам ще се изненадате как всяко упражнение повишава качеството на живота ви.


Конфигуриране на гръдния кош

При използването на дихателните техники една от специфичните цели на физическото лечение е да се промени конфигурацията на съставните части на гръдния кош. Поради мускулно напрежение, загуба на еластичния откат и промени в стойката, при хора с хронична астма трябва да се приложат упражнения, които да разширят гръдния кош и да променят стойката.
В контролиран тест Колаковски и колегите му са изпробвали как упражнения за отпускане и упражнения за конфигуриране на гръдния кош въздействат на страдащи от емфизем.
Установено е разширяване на гръдния кош и увеличаване на капацитета за прием на кислород, който се е задържал на същото ниво 4–5 минути след края на упражненията.


Обучение за развитие на дихателната мускулатура

Развитието на дихателната мускулатура и упражненията за нейното укрепване си влияят взаимно. Дихателните упражнения обезпечават заякването на мускулите, намаляват затрудненията при вдишване, защото се облекчава натовареността на мускулите, а дихателният капацитет се развива така, че да остане на най-високо ниво. От своя страна, по този начин се увеличава и капацитетът за извършване на упражнения. Обучението по дишане и поддържането на стойката засилва връзката между дължината и напрегнатостта на мускулите или между силата и издръжливостта на дихателните мускули. Освен това повишава и ефективността на цялостното действие на гръдния кош. А това води до засилване на движенията на диафрагмата нагоре-надолу като бутало и до положителни промени в капацитета на белите дробове.


Съкращение на коремните мускули при издишване

Съкращенията на коремните мускули при издишване разпъват диафрагмата до оптимална дължина, а активното издишване повишава натиска за еластичен откат на диафрагмата и гръдния кош. Избутването на дъха спомага този натиск да се освободи и след като мускулите се отпуснат, да се всмукне следващата порция въздух. При здравите хора тази система се задейства при високо дишане, а при обострен задух съкращението на коремните мускули не се променя дори в състояние на покой. Активното издишване повишава натиска на диафрагмата, за да се изкара въздухът.
При проучване на влиянието на активното издишване като допълнение към упражненията за акутен задух Каскари и колегите му са забелязали следното: когато пациентите правят едновременно упражнения по ходещата пътечка и упражнения по дишане, велопоказателите отчитат при тях по-голям приток на кислород в сравнение с притока на кислород на пациентите, които правят упражнения само по бягащата пътечка. За облекчаване на затрудненото дишане се използват различни положения на тялото. При задух изключително полезно е привеждането напред. Влиянието на тази позиция не е свързано със силата на напора в дихателния тракт, с промяната на броя дишания в минута или с насищането с кислород. Наведената стойка влияе пряко за облекчаване на дишането. В резултат на тази практика и на положителната промяна в съотношението между дължина и напрежение на диафрагмата, се наблюдава подобряване при затрудненото дишане. В допълнение, приведената стойка с отпуснати ръце подпомага гръдния кош и облекчава помощните мускули.
При тази стойка Банзет и колегите му са установили увеличаване на дихателния капацитет и при здрави хора. Оставането в приведено положение с изправена глава обезпечава участието на вратните мускули в издишването.


Тренинг на дихателните мускули

При хората със задух мускулите отслабват прогресивно. В резултат дишането се затруднява, а капацитетът за упражнения намалява. Затрудненото дишане ограничава провеждането на контролни тестове и често се проявява в ежедневната дейност.
Ога и колегите му са наблюдавали как затрудненото дишане влияе върху ежедневната дейност и контролните тестове. Те са констатирали, че показателите за затруднението при дишане в ежедневната дейност са по-надеждни, отколкото при контролните тестове. На хора със задух вратните мускули се сковават, а бързо уморената диафрагма е причина да се присвиват. При обучението по дишане се използват два вида упражнения: прагово натоварване и нормокапнична хиперапнея*. При нормокапничната хиперапнея от всеки се изискват максимум вдишвания и издишвания за 20 минути.
[* Форма на обучение в издръжливост на дихателната мускулатура. — Б.пр.]
При контролирани на брой упражнения се наблюдава повишаване на издръжливостта на дихателната мускулатура и на капацитета за упражнения; повишава се и качеството на живот. При обучението по вдишване болният диша през мундщук, а при праговото натоварване — през регулируем мундщук. Напрежението за поемане на дъх увеличава издръжливостта на дихателните мускули и създава налягане за вдишване на най-високо ниво.
В резултат на изследвания Амирес и Сармиенто са установили, че по този начин при хора със задух се развиват междуребрените мускули, отговорни за издишването. Периодът на насищане с кислород при затруднено дишащите се е скъсил, а капацитетът за упражнения се е увеличил.
Прагово натовареното дишане увеличава скоростта за съкращаване на мускулите. То е полезно за удължаване на изпускане на дъха и за отпускане. При контролните тестове се наблюдава повишена активност на дихателните мускули, намаляват периодите на затруднено дишане и насищане с кислород, а се повишава способността за упражнения при хората с отслабнали дихателни мускули.
Вайнер и колегите му са забелязали, че при двуседмични усилени упражнения се увеличава капацитетът за упражнения и намаляват затрудненията с дишането сред болни от задух. Ако упражненията обаче прекъснат, настъпва регрес.
Мускулите, които командват вдишването и издишването, могат да се развиват и да станат по-силни и издръжливи. Колкото повече нараства дейността на дихателните мускули, толкова по-голямо подобрение настъпва при затрудненото дишане. Задухът може да бъде победен чрез заздравяване и трениране на дихателната мускулатура. В резултат заедно с развитието на дишането при задух чрез трениране на мускулите, нараства и физическият капацитет, повишава се качеството на живот и периодите на страдание намаляват.


Движения за разработване на диафрагмата

При болни от задух и астма се наблюдават промени в движенията на гръдната стена. При прилагане на дихателните практики се забелязва противопоставяне между гръдната стена и диафрагмата или хармонизиране в действията на гръдната стена и гръдния кош. Причини за промените са налягането в дихателния тракт, усиленото дишане, промяната в действието на диафрагмата и по-голямото участие на помощните мускули за вдишване. Дейността на помощните дихателни мускули е свързана със затрудненото дишане, а не с работата на диафрагмата. В края на физическо лечение се практикува диафрагмено дишане или бавно и дълбоко дишане. Чрез него се намаляват анормалните движения на гръдната стена, активността на вторичните за дишането дихателни мускули и затрудненията при дишане, а се повишава дихателната активност и дишането се уравновесява.


Диафрагмено дишане

При диафрагмено дишане се препоръчва болните да поемат въздуха в корема и да намалят движенията на горната част на гръдния кош. С движенията на долната част на гръдния кош се цели да се увеличи дъхът и да се подобри разпределението му; да се намали енергията за дишане, затрудненията при дишане и активността на спомагателните дихателни мускули, а от друга страна, да се повиши физическият капацитет.
При диафрагмено дишане страдащите от ХОББ трябва да правят повече движения с коремната стена и по-малко с гръдната. Диафрагмените движения могат да увеличат несинхронните движения и неравномерното дишане. Въпреки промяната на коремното движение, понякога не настъпва промяна в разпределението на въздуха. Установено е, че различните практики учестяват дишането, повишават разхода на кислород и снижават механичната активност. Когато диафрагменото дишане се приложи при силен пристъп на задух, дори и затруднението при дишане да стане още по-голямо, се наблюдават положителни промени в капацитета за дейност и упражнения.


Бавно и дълбоко дишане

Когато дишането се извършва по-бавно и с повече капацитет, нарушенията в него се отстраняват. Установено е, че ако в период на покой болни от задух дишат бавно, дихателният им ритъм се забавя, а дихателният капацитет и налягането на единица кислород се повишава. Бавното и дълбоко дишане по време на упражненията увеличава дихателната ефективност и намалява необходимостта от задъхано дишане с произтичащите от това затруднения. При покой ефективността на бавното и дълбоко дишане и насищането с кислород са оптимални.


Дихателен контрол

Контролираното и забавено до определена степен дишане повишава капацитета на дробовете и сваля налягането на въглеродния диоксид. Дихателният контрол цели болният да се справя по-бавно и за по-дълго време с дейността си, поддържайки спокоен ритъм. Страдащите от задух трябва най-напред да се научат да контролират дишането си при покой в седнало положение, а после да преминат към практикуването му по време на упражнения и движения.


Привикване на мускулите с упражнения

Често при дихателни страдания болният няма капацитет да изпълнява упражненията. Причината е белодробната недостатъчност. Друг фактор, който възпрепятства упражненията, са мускулната слабост и намалената дееспособност. При контролните тестове се отчита, че когато се постигне максималният капацитет за упражнения, разстоянието за ходене се увеличава. Така се повишава качеството на живот и симптомите намаляват.
В упражненията трябва да се включва по-дълъг тренинг със средно ниво на натоварване на по-големи групи мускули, а тренингът за заякване изисква по-краткотрайни упражнения с по-малки групи мускули. Тренингът за издръжливост трябва да се провежда най-малко три пъти седмично с по десет повторения на четири части. За да се преодолеят проблемите при задух, се препоръчват контролирани упражнения, които повишават капацитета на издръжливост и съответно качеството на живот. При тях увеличаването на продуктивността на мускулите се постига чрез вдигане на тежести. За да се повиши издръжливостта, се предпочита тренинг, който укрепва мускулите.


Задъхване

Скоростта на дишане и натоварване при хора с различно общо физическо състояние и ниво на тренинг са различни. Нормално е при покой дишанията в минута да са между 12 и 18. Световната здравна организация препоръчва те да са между 8 и 12. При движение дихателният обем и скорост нарастват.
Когато човек се движи, производството на въглероден диоксид в мускулната тъкан нараства, затова се повишава и нивото му в кръвта. Някои артерии реагират на увеличения въглероден диоксид, възбуждат мозъчния ствол, отговорен за регулиране на дишането, и предизвикват автоматично увеличаване на обема и скоростта на дишането. Капацитетът на влизащия и излизащия от дробовете въздух при покой е приблизително 1/2 литър. Той се нарича приливен обем. Вкарването по желание на допълнителен въздух в дробовете се нарича инспираторен резервен обем. По подобен начин близо 1/2 литър въздух може със сила да се изкара от дробовете и това се нарича витален капацитет. След изхвърлянето и на виталния обем в дробовете остава около 1/2 литър въздух, което се нарича остатъчен обем.
Телесната енергия се състои от глюкоза, вид захар, образувана от погълнатите от организма вещества, и от кислород. За да се получи тази енергия, протичат повече от 50 химически реакции, които опростено могат да се формулират така:

Глюкоза > кислород > въглероден диоксид > вода > енергия.

Междинните около 50 фази се състоят от два етапа и представляват най-вече аеробно и анаеробно дишане.
През първия етап се създава малко количество енергия и няма нужда от допълнително количество кислород. Този етап се нарича анаеробно (безкислородно) дишане. По време на процеса се създават множество междинни продукти, единият от които е млечната киселина. При напрягане, тоест при нужда от повече енергия, количеството на кислорода, подаден в мускулите, не е достатъчно. Тогава започва втората степен от верижната реакция и се образуват междинни вещества, и най-вече млечна киселина. При тези условия подаването на кислород е задължително. Тази степен се нарича аеробно (кислородно) дишане.
При по-голямо натоварване подаваната на мускулите енергия се получава предимно по анаеробен път и млечната киселина се произвежда по-бързо. По тази причина тя се натрупва в мускулите. Ако физическото натоварване продължи, млечната киселина започва да пречи на мускулната дейност и да ограничава натрупването на енергия. Това продължава, докато не дойде достатъчният за неутрализирането й кислород. До неговото подаване възникват мускулни болки и затруднения в дишането, което възпрепятства движенията.
Когато мускулите са заставени да работят с недостатъчно количество кислород, организмът задлъжнява откъм кислород. След преразхода на енергия, за да се неутрализира млечната киселина, известно време се диша често и прекомерно. Този етап на бързо дишане се нарича период на съвземане или идване на себе си.
Честото и лесно задъхване е признак за дихателна недостатъчност. За да се използва максимално капацитетът на дробовете и поетият въздух да обслужва организма бързо и достатъчно, трябва да се прилагат техниките за дишане.
Когато се практикуват дихателните техники, диафрагмените и ребрените мускули се активизират и така се разширява обемът на дробовете и капацитетът за поемане на въздух. За развиване на вътрешното дишане се използват техники, които създават празноти в дишането и задържането на въздуха, с цел да се повиши хемоглобинът, пренасящ кислорода, да се поощри производството му и да се ускори дифузията — процес на обмяна на газовете кислород и въглероден диоксид.


Рефлекси за защита на дишането

— Рефлекс на Херинг-Бройер
— Рефлекс на кашлицата


Рефлекс на Херинг-Бройер

В защитната система на организма съществува автоматизиран механизъм, възпрепятстващ прекомерното поемане на въздух, наречен рефлекс на Херинг-Бройер. Чрез него нервните сигнали, които тръгват от въздушните пътища, имат за задача да стигнат до центъра на дишането, да го потиснат и да попречат да се поема прекомерно количество въздух.


Кашличен рефлекс

Вторият защитен механизъм в дихателните пътища е кашличният рефлекс. Ако в дихателните пътища попадне чуждо тяло, кашлицата е неизбежна. Да речем, че пием вода и в дихателната ни тръба попадне малка капка. Чрез кашлица тя ще бъде изхвърлена още преди да стигне до алвеолите. Всяка частица, попаднала в дихателните пътища било по въздушен път или чрез храна, задейства кашличния рефлекс.
Частицата, влязла в дихателните пътища, възбужда рецепторите в тях. Електрическите сигнали, които те изпускат, се предават до дихателния център в мозъка. В резултат на възникващите като рефлекс в дихателния център нервни сигнали човек веднага поема дълбоко дъх и изпълва белите дробове. Пак по сигнал на дихателния център капакът в гръкляна, наречен епиглотис, затваря дихателните пътища; така въздухът остава в белите дробове. Същевременно гласните струни силно се слепват. Малко след това коремните мускули, чрез които се осъществява издишването, и вътрешните междуребрени мускули се съкращават до максимум. При това се притиска гръдният кош, а вътрешно коремните органи притискат белите дробове. В резултат на притискането налягането в белите дробове се увеличава неимоверно. Епиглотисът и гласните струни се отварят, защото са неспособни да издържат това налягане. Въздухът, затворен в белите дробове под високо налягане, изскача бързо навън като взрив. Тогава и навлезлите в дихателните пътища чужди тела биват изхвърлени.
Кашлица се появява и без чуждо тяло да попадне в дихателните пътища. Обикновено дихателните пътища са чисти. Но при заболявания на долните дихателни пътища по протежение на въздушния път се натрупва храчка. Ако не се изхвърли, тя го запушва и възпрепятства дишането. Храчката също причинява кашличен рефлекс. Чрез кашлицата тя се изхвърля навън.


Видове кашлица

Днес много хора кашлят. За кашлицата има много причини: астма, бронхит, синузит, грип, пневмония, туберкулоза, възпаление на ухото.


Кашлица при настинка

Настинката представлява вирусна инфекция на горните дихателни пътища. Невинната кашлица обикновено минава от само себе си за седмица. Тя трае по-дълго при пушачи и страдащи от алергия и може сериозно да засегне болния. При грипни заболявания успоредно с кашлицата възникват главоболие и мускулни болки, както и дразнене в носа. Болният се мъчи да прочисти гърлото си и да изхвърли нещо, сякаш заседнало там.


Тютюнджийска кашлица

Пристрастените пушачи обикновено не обръщат внимание на кашлицата или не я забелязват. „Нищо по-нормално от кашлица“, си казват те. Обаче тази тютюнджийска кашлица е симптом за възпаление на бронхите. За такива болни добрата перспектива е начало на хроничен бронхит, а лошата — рак на бронхите. Особено промяната в привичната кашлица може да бъде пръв симптом за рак.


Астматична кашлица

Астматичните кризи се характеризират с кашлица, хъркащо дишане и задух. Те са по-чести нощем и призори. Причините за кашлицата са най-различни: контакт с алергени, силни миризми, цигарен дим и др. дразнители.


Белодробен рак

Това е коварна болест. Открива се чак като напредне. Всяка кашлица, продължаваща повече от две седмици и неподатлива на антибиотици, непременно трябва да се изследва. Сама по себе си кашлицата може да бъде признак за рак. При зачестяване или промяна в кашлицата пушачите трябва да се обърнат към лекар.


Истанбулски бронхит

Признак за него е сухата кашлица. При децата се случва да причини оригване и повръщане, при жените — напикаване. Кашлицата приижда на пристъпи и обикновено се засилва нощем. Много болни се събуждат нощем или призори от пристъп. Понякога смях или дори само говор предизвикат пристъпа. Специфично за истанбулския бронхит е започващата при телефонен разговор кашлица. Силната кашлица може да предизвика у децата коремни болки, а у възрастните — болки в гърдите и гърба. Един от интересните симптоми на истанбулския бронхит, наблюдаван при малките деца, е изпотяването нощем по врата и в корените на косата.


Коклюш

Пристъпите на кашлица при коклюш са внезапни, силни и повтарящи се (10–25 дневно). При тежки случаи се наблюдава раздуване на вратните вени, изхвръкване на очите и посиняване. В края на кризата се чува звук, подобен на кукуригане.


Туберкулозна кашлица

Туберкулозно болните не кашлят силно. Често кашлицата е суха, но понякога е съпроводена с малко храчки и кръв. Сред народа се използва изразът „накъсана кашлица“.


Психогенна кашлица

Общо взето кашлицата е признак за органично заболяване, но понякога психически фактори, причинени от раздразнение, също причиняват суха кашлица. Тя се появява при нервност или възбуда. Органичната кашлица се засилва под влиянието на психични дразнители.