Лечебно дишане - Химия на тялото

Биоритъм, химия на тялото и дишане

Биоритъмът, или физическите, емоционалните и умствените възможности, и човешкият потенциал никога не са постоянна величина. Биоритъм се наричат периодично повтарящите се фази, които въздействат физически, емоционално и психически на човека. Те са отговорни за множеството промени в живота и обикновено не разбираме причините за тях.
Ако сме запознати с циклите на биоритмите, бихме осмислили добрите и лошите периоди във всекидневния ни живот. Като наблюдаваме биоритмите, няма да разберем кога какво ще се случи, а по-скоро това ще ни помогне да си съставим мнение какви са потенциалните ни физически възможности, емоционалната настройка и умственият ни капацитет през съответните периоди. Така ще се сдобием с важна информация кога времето е подходящо да предприемем определени действия, по-правилно да използваме физическата си енергия и да балансираме емоционалния си живот. Циклите на биоритмите започват с раждането и завършва със смъртта ни.
Цикълът на биоритъма за физическото ни състояние е с продължителност от 23 дни, на емоционалния — от 28, на умствения — от 33. Всеки биоритъм протича в цикъл от две фази. Първата фаза на цикъла е положителна и зарежда с развитие и жизненост. Докато протича, налице са енергията, увереността и проницателността. Най-висок е потенциалът в средата на първата фаза. Премине ли средата, до края на фазата показателите постепенно спадат. Когато цикълът навлезе във втората фаза, показателите продължават да спадат и когато настъпи средата на фазата, те достигат минимума. От там нататък показателите на биоритмите тръгват отново нагоре към положителните стойности.
Според учените всичко в човешката биология се повтаря ежедневно. Преди хиляди години тези времеви таблици са били закодирани в клетките ни посредством ДНК. Хормоните се отделят в кръвта съобразно денонощния ритъм. Увеличаването на бактериите също следва определен ритъм; дори убийствените ракови клетки не са извън него. Задълбочилите се в тези процеси изследователи се опитват да съобразят лечението с физическия ритъм на болните.
В миналото се смяташе, че през цялото денонощие трябва да се поддържа едно и също ниво на насищане на организма с лекарствата, защото се мислеше, че тялото поддържа вътрешното си равновесие еднакво устойчиво. Но денонощното наблюдение на кръвното налягане показва, че производството на хормони и други фактори за промените са много по-сложни от предполагаемите. За пример ще посочим адреналина, освобождаван от надбъбречните жлези, който причинява нощните пристъпи на астма. Той се отделя при стресови ситуации и разширява дихателните пътища. Най-високо е нивото му следобед, а най-ниско точно среднощ. Поради това сутрин към четири часа, когато се отделя най-малко адреналин, се появява хистаминът, дихателните пътища се стесняват и започва астматичен пристъп. Нощем спада и нивото на кортизона, който намалява отоците по вътрешността на дихателните пътища. Всички тези фактори обуславят различните астматични прояви денем и нощем при сериозно болните.
Тези периодични пулсации в биологията на живите същества, свързани с периодичните изменения на околната среда, са познати като биологични ритми. Най-важните фактори за тях са промените в положението на Земята спрямо слънцето, луната и другите планети, разликата между ден и нощ и химичните реакции на организма, подвластни на смяната на светлината, топлината и сезоните. Това са основно външни влияния, но вътрешните също са от значение.
Ритмичните колебания се балансират от вътрешна програма, наречена биологичен часовник. За да се приспособи към местните условия при промяна на географското положение, човек трябва да регулира биоритъма си. Организмът се затруднява доста, докато се настрои. Това е и причината за разни неразположения при пътуване и временна промяна на местожителството. При промяна на работата и местоживеенето, при пътувания, при изгреви и залези по време на равноденствие, смяна на сезоните и планетния цикъл, както и по време на слънчево и лунно затъмнение се променя и периодът за освобождаване, и количеството на хормоните в зависимост от светлината, температурата, магнитното поле на съответното място и взаимодействията на планетите. Като резултат от всичко това се променя и ритъмът на съня, часовете на храненето и кондицията ни.
За да се направи график на биоритмите, изчислението започва от деня на раждането; пресмятат се дните, изминали до първия ден на месеца, за който се прави наблюдението, и се правят определени изчисления. За тези изчисления има практични таблици, но най-лесно е да се използва компютър. В съответната специална програма се вкарват денят на раждане и исканата дата и на монитора се изписват циклите на трите графики. Добра книга по въпроса е „Биоритми“ на Питър Уест.
Запознатите с най-ниските нива на биоритмите си по седмици, дни и часове могат да подпомогнат биохимичната си система през съответните периоди, като използват дихателните техники. С тяхна помощ хората, подложени на промененото магнитно поле поради преместване или пътуване, ще се адаптират по-лесно към новата географска среда.


Проблемът със свободните радикали

Какво става при бързо дишане?

За да си набави енергия, тялото има нужда от кислород. При наличието на кислород храните изгарят, освобождавайки енергия, но при този процес възникват така наречените свободни радикали. Това са кислородни молекули с нарушена структура — липсва им един електрон. Свободните радикали отслабват имунната система и водят до дегенерация на съдовете, ставни проблеми, инфекции и дори рак. Атакуват всичко около себе си и се вграждат в тъканите, влизат в реакция с тях и им пречат да изпълняват функциите си.
С течение на времето процесът се засилва и след 40-годишната възраст на човека свободните радикали се размножават драстично и водят до видими поражения, остаряване и много болести. Повредата в тъканите, първоначално незабележима, с течение на времето става очевидна и започват да се появяват болести. А когато влошеното състояние стане необратимо, настъпва смъртта.
За всяка система, която се нуждае от кислород, най-важното е да разполага с изобилие от антиоксиданти.
Дори едноклетъчните организми не биха оцелели, ако нямат съпротивителен механизъм срещу свободните радикали. Всеки аеробен организъм притежава системи за обезвреждане на тази опасност, но нивата на ефективност са различни.
Тялото има отбранителен рубеж за съпротива срещу свободните радикали. Той се „охранява“ от многото и различни биомолекули, които организмът произвежда. Те отдават електрони и така попълват липсващия в свободните радикали. Тези молекули са познати като неутрализатори на свободните радикали. Жертвайки себе си, те отдават по един електрон на жизненоважните клетъчни молекули. Отбранителният рубеж се изгражда от поетите наготово вън от организма хранителни вещества. И тези добавки изпълняват задачите си чрез саможертва. Ензимите от първа група поддържат естествената дейност на организма и ако той изпитва недостиг (поради тютюнопушене, замърсена атмосфера и токсини вследствие на стрес) следва да бъде подпомогнат с методи като дихателните техники, влизащи в обсега на биооксидантните терапии.
Тези ензими са хиляди пъти по-ефикасни от наготово приеманите отвън храни и биохимични вещества (от рода на витамините). Например витамин Е, за да задоволи вълчия глад на един свободен радикал, се отказва от единия си електрон и така всъщност самият той се превръща в свободен радикал.
Молекулите с липсващ електрон (свободните радикали), възникващи при метаболизма, се множат непрекъснато и организмът се старае да ги премахне чрез собствените си механизми. За този процес на множене допринасят стресът и прекомерният разход на кислород в съвремието. Тоест, при всяко вдишване и издишване ние сами създаваме свободни радикали.


Как действат върху клетките свободните радикали?

Свободните радикали са лишени от един електрон, затова атакуват клетките ни, за да си го набавят. Така се нарушава целостта на клетките и те или умират, или загубват част от функциите си. Това е причината да страдаме, боледуваме и остаряваме. Тук влизат в действие антиоксидантите. Те притежават качеството да набавят липсващия електрон на свободните радикали. Тоест, притежават излишен електрон. С него засищат свободните радикали и ги успокояват, за да не атакуват клетките.


За да бъдем млади, красиви и здрави

Правим какво ли не, за да останем цял живот млади, красиви и здрави. Ботокс и детокс, прочиствания, диети, сауна, море и слънце, химически подсладители, витамини и спорт — все с надеждата за здраве и дълголетие.
А всъщност в името на младостта и красотата в много случаи правим тъкмо онова, което ни състарява и разболява. Противно на предположенията ни, излагането на слънце, подсладителите и хапчетата за бързо отслабване предизвикват съкращаване на живота и са причина да се разболяваме. Особено усилените спортове, тревогите и стресът са сред основните фактори за преждевременно остаряване.


Защо остаряваме бързо?

За това са виновни най-вече свободните радикали в организма. Излагането на слънце, стресът в ежедневието и екстремните спортове предизвикват учестено дишане, което поради повишения разход на кислород от организма води до възникване на свободни радикали. Най-важната причина за стареенето, която не отчитаме, е бързото дишане. И за да възпрепятстваме появата на свободни радикали като резултат от бързото дишане, тоест, за да живеем дълго и в добро здраве, трябва да се откажем от всичко, което ни принуждава да дишаме бързо.


Поемай на по-големи интервали дъх, остани млад

За да останем по-дълго млади и да живеем по-дълго, от съществено значение е да престанем да поемаме често дъх и да предотвратим бързото вътреклетъчно окисляване. За да си осигурим добро качество на живот и да забавим старостта (естествена функция на организма), трябва да узнаем какво представлява механизмът на остаряването. В основата на стареенето лежи оксидацията, причина за която е кислородът. Освен че участва в производството на енергия от съдържащите я храни, като мазнини, протеини и въглехидрати, кислородът има и негативна страна. Оказва се, че жизненоважният за организма кислород същевременно е токсичен.
Във въздуха, който дишаме, се съдържат около 21% кислород и 78% азот. Азотът неутрализира вредното въздействие на кислорода в атмосферата. Така намалява количеството разграден в кръвта ни кислород. Ако дишаме чист кислород, неминуемо ще умрем.
Навлизането на повече кислород в тялото влияе на молекулите и по този начин на тъканните връзки. Поради невъзможността тъканите да бъдат за снабдени с необходимото количество вода се появяват бръчки (особено по лицето). Налага се в действие да влязат факторите, които забавят стареенето, наречени антиоксиданти. Когато дишаме прекомерно, кислородът повишава вътрешноклетъчната оксидация и става причина за остаряването и проявата на признаците на стареене. Антиоксидантите се целят директно в причинителите на оксидацията, бързо влизат в реакция и ги неутрализират или поправят молекулните вериги, разрушени от оксидантния агент. Така осигуряват подновяването на дейността им.
Организмът сам създава някои антиоксиданти, но други трябва да приемам допълнително. Това са витамините С и Е и елементи като селена, участващи в метаболизма. Вземането им редовно по определен хранителен режим би предотвратило появата на бръчки. Ако се отучим да дишаме безконтролно, ще забавим появата на признаците на стареене и ще удължим живота си само като увеличим периода между две вдишвания.


Какво ни подтиква да дишаме?

Неподходящите за организма храни, химикалите, алкохолът, голямото количество сол и подправки, както и много други храни в известна степен са отрова и повишавайки сърдечносъдовото налягане, те предизвикат учестено дишане.
Стресът, причинен от всякакви терзания, страхове, безпокойства, горчилки и трудности блокира симпатиковата нервна система, което учестява дишането. Такъв е и резултатът от недостиг на кислород, изразходван при спортуване.
Свободните радикали навлизат в тъканите и им пречат да изпълняват функциите си. С напредването на възрастта тенденцията се засилва и особено след 30-40-годишна възраст се наблюдават явни дегенерации, остаряване и заболявания. Незабележимите в началото промени в тъканите с течение на времето стават очевидни, започват да се появяват и заболявания. А когато процесът стане необратим, настъпва смърт.
За да се намали образуването на свободни радикали в организма, непременно трябва да се намали броят на дишанията в минута. Ако успеете да замените недостатъчното и учестено дишане с достатъчно и с по-големи интервали дишане, вече сте започнали прехода към дълъг и здравословен живот. Това е и целта на дихателните упражнения. Започнете ли да дишате с диафрагмата и да изпълвате дробовете, ще намалите дишанията в минута от средно 12–16 на 8–10. Това значи да балансирате парасимпатиковата и избързващата симпатикова нервна системи, да намалите сърдечносъдовото налягане и пулса, да забавите метаболизма и съответно стареенето на клетъчно ниво. Научете се чрез дихателните техники да използвате диафрагмата, да изпълвате с въздух белите дробове и да намалите броя на издишванията и вдишванията.


Летните плодове — антиоксиданти срещу свободните радикали

Вече подчертахме: свободните радикали, породени от слънцето, стреса, физическото натоварване и учестеното дишане ни състаряват и разболяват. За да ги неутрализираме, много полезно е да приемаме големите количества летни зеленчуци и плодове, защото те са силни антиоксиданти: неутрализират уврежданията на организма, причинени от лутащи се из него бързо произвеждащи се свободни радикали (останалите свободни единични атоми на елементите).
Плодовете и зеленчуци същевременно предпазват кожата и помагат при умствена и физическа слабост. За да се предотврати сбръчкването на кожата — признак на остаряване, — немощта и обездвижването, както и отслабването на паметта, набавяйте си недостигащите в организма силни антиоксиданти. Най-лесно ще го направите чрез повишената консумация на летни плодове и зеленчуци.
Забравянето и трудното възприемане се дължат на недостиг на кислород в мозъка. Дишането въздейства ефикасно върху нервната система чрез неврони — клетките, които съхраняват информацията — струпани предимно в мозъка и дебелото черво. Под въздействие на дишането може да се постигне заличаване и промяна на информацията в свързаните с нервната система неврони. Както е известно, въпреки че теглото на мозъка е не повече от килограм и половина, той е най-сложната и същевременно най-съвършената структура във вселената.


Съществуват три вида различни по структура клетки в мозъка

— Неврони (свързани помежду си нервни клетки);
— Подпомагащи ги клетки;
— Мрежа от клетки за подхранване на мозъка.


В мозъка на възрастния човек невроните са около десет милиарда. Те контактуват помежду си посредством връзки, наречени синапси*1. Според биохимика Майкъл Дентън между невроните има около един квадрилион*2 връзки. По време на тяхната дейност мозъкът регулира пулса, поддържа много прецизно ниво на кислород в кръвта и регулира дишането, без човек дори да се замисли. Определя телесната температура и количеството на изхвърлената от бъбреците урина, пресмята кои мускули кога и с каква сила да се съкращават (за да вдигнете например чашата до устата си, без да я изпуснете), изчислява много точно как да се запази равновесие, когато сме изправени.
[*1 Синапс, в по-тесен смисъл, синаптична връзка, обозначава наличието на специфичен контакт между мембраните на две клетки, от които поне едната е нервна (неврон). — Б.пр.]
[*2 1 квадрилион = 100 с 15 нули след него. — Б.пр.]
Мозъкът извършва стотици хиляди действия в минута. Приема от външния свят дразнители под формата на електросигнали, възприема ги и ги анализира; после за много кратко време избира някои от тях и ги подлага на обработка в краткосрочната и дългосрочната памет. За да се подхранват мозъчните клетки, изпълняващи всички тези дейности, са нужни чиста глюкоза и кислород. В мозъка липсват както капиляри, които да доставят енергията до невроните, така и обособени енергийни депа, налични в другите клетки. Определени кухини в мозъка се изпълват с готовата глюкоза и кислород и енергията протича между клетките, достигайки невроните. Когато кислородът в течащата към мозъка кръв намалее, той не може да използва глюкозата.
Информацията, електрохимична в началото, преминава посредством използването на нужната за това храна и енергия в химическа и се закодира трайно в невроните чрез синтез на албумин; ако нужното количество кислород не достигне мозъка, процесът не може да се осъществи. Приетата информация не се записва или се записва твърде бавно поради мудната дейност, резултат от недостига на кислород. Това наричаме трудно възприемане, трудно осмисляне и бързо забравяне.