Лечебно дишане - Лимфна система и дишане

Въздействие на дишането върху лимфната система

Да си здрав, означава да имаш добро кръвообращение, годно да осигури дълъг и здрав живот. За да се гарантира добро кръвообращение и да се осигури достатъчно количество кислород в кръвта, трябва да се използват подходящи техники за дишане. Ако успеете да поемете кислород, достатъчен като количество за организма, ще удължите електропроцеса в клетките, тоест живота им. Дишането осигурява пренасянето на кислород до клетките и същевременно регулира потока на лимфите/еритроцитите, съдържащи бели кръвни телца, които защитават тялото.


Каква е функцията на лимфната система? Как действа тя?

Изпомпваната от сърцето кръв преминава от артериите в капилярите и пренася кислород и храна до клетките. Така кислородът и храната стигат до лимфната/еритроцитната околоклетъчна течност. Клетките, достатъчно добре програмирани, всмукват каквото им е необходимо. Поемат нужния им кислород и храна и оставят кръвта да изхвърли използваните хранителни отпадъци и токсини/отрови. Лимфната система изхвърля мъртвите клетки, кръвните протеини, прекомерното количество течност и другите отровни вещества, които пречат до клетките да достигне достатъчно количество кислород. Тя може да бъде стимулирана на най-високо ниво от дълбоки вдишвания и издишвания. Лимфната тъкан неутрализира течността, мъртвите клетки, другите отровни вещества и кръвните протеини.


Колко важна е лимфната система?

Ако лимфната система спре да функционира за двадесет и четири часа, човек умира поради образувалата се около клетките повече течност и кръвен протеин. Сърцето е помпата на циркулиращата кръв. Лимфната система обаче няма такава помпа. Ролята на сърце в лимфата изпълняват мускулите и дишането.
От казаното досега се разбира колко голямо е значението и необходимостта да се използват дихателните техники за дълбоко дишане. Показва колко са нужни те за физическото здраве. По тази причина се набляга толкова много на дихателните техники в световен мащаб.


За нормално кръвообращение трябва да дишате дълбоко

Ако искате да имате добро кръвообращение успоредно с ефикасна лимфна и имунна система, трябва да дишате дълбоко, за да задействате тези системи.
Напоследък специалисти по лимфната система са провели интересни изследвания на имунната система и са стигнали до важни заключения. Чрез камери в тялото са установили начините за почистване на лимфната система. Оказва се, че това се осъществява най-добре при дълбоко дишане с диафрагмата.
Действайки като вакуум, дълбокото дишане притегля лимфата в кръвообращението и ускорява скоростта за унищожение на токсините. Дълбокото дишане и привикването към него могат да ускорят този процес 15 пъти. Нищо не почиства по-добре организма от дълбокото вдишване и издишване. Постоянното дълбоко дишане означава здраве.


Ролята на диафрагмата при изхвърлянето на токсини

Клетките непрекъснато използват енергия, затова възникват отпадъци. Част от тях са моновъглеродният газ, получен при производството на електричество. Освен него през организма дневно преминават остатъците от 10 милиарда мъртви клетки. За да се преодолее това натоварване, кръвта трябва да пренася достатъчно кислород и лимфната система да работи много добре, за да изхвърли отровните вещества и токсичните отпадъци. Натрупването на кислород в кръвта става чрез дишането. Но то не само осигурява това натрупване, а и регулира лимфната система.
Ако кръвта остане без кислород, тялото се превръща в контейнер за отровни газове. Отровните газове на постоянно действащите клетки не могат да се изхвърлят, ако кислородът не ги замести. А при забавяне на действието на лимфната система не е възможно изхвърлянето на другите натрупани отпадъчни вещества.
Лимфната система е свързана с кръвообращението и отговаря за обмяната и изхвърлянето на отпадъците. Ако не работи един ден, човек умира. А ако не работи добре, организмът веднага се разболява. Превръща се в сметище, контролът върху него се затруднява, натрупва се вътрешно напрежение и започват кризи.
Нормално дишаме през носа. Обаче синузитът, подуването на носната тъкан, стесняването на ноздрите в резултат на изкривяване на носните кости затрудняват дишането. След известно време хората с такова страдание започват да си мислят, че капацитетът им намалява и дори губят разсъдък. Изследванията сочат, че при хората със запушен нос има твърде голяма вероятност за сърдечна криза. Всъщност в такава ситуация кръвта не получава достатъчно кислород. Принудата за дишане през устата при неразположения се проявява като хъркане. Всеки от тези процеси създава уморително напрежение за сърцето.
Поемането на достатъчно въздух, освен че засища с кислород, има голямо значение и за активизирането на лимфната система. В изследванията си д-р Джак Шийлдс е установил, че дълбоко поетият с диафрагмата дъх повишава най-малко 10 пъти процеса на отстраняване на токсини от лимфната система или почистването на отпадъците от организма. Защото при обратно налягане лимфната система пренася пасивно. Тя се активира чрез натиск на белите дробове и диафрагмата. Изследванията на д-р Хари Голдблат и д-р Ото Варбург недвусмислено доказват, че клетките, останали без кислород, се превръщат в злокачествени или ракови.
Когато напълним горната част на белите дробове, използваме само ограничените горни лобове и кръвта не се пречиства задоволително. Решаването на този проблем е възможно чрез диафрагмено дишане и поемането на пълен обем въздух.
Освен че контролира поемането и изпускането на кислород, дишането регулира и потока на течната лимфа, съдържаща бели кръвни телца, които предпазват организма. Според някои изследователи лимфообращението е канализационната система на организма. Когато кръвта се изпомпва в нежните проводящи капилярни съдове, тя пренася кислород до лимфната течност около клетките и ги храни. Те се възползват от разликата в налягането, за да заменят кислорода и хранителните вещества с отпадъчни токсини. Задачата на лимфната система е да изхвърли мъртвите клетки и другите отровни вещества. Лимфната система се привежда в действие най-вече чрез дълбокото дишане.
Токсичните вещества и излишна течност, ограничаващи снабдяването на клетките с кислород, се изхвърлят от организма посредством лимфата и затова телесните клетки са зависими от лимфната система. Течността преминава през лимфната тъкан, която унищожава и неутрализира мъртвите клетки и другите отровни вещества, с изключение на кръвните протеини. Лимфната система е толкова значима, че ако почистването не се извърши до двадесет и четири часа, образуваната излишна околоклетъчна течност и кръвни протеини убиват човека.


Лимфообращение и диафрагма

Мускулната дейност и дишането привеждат в действие лимфната система. За да има човек ефикасна лимфна и имунна система и да ги активизира, обезателно трябва да диша дълбоко с диафрагмата. Специалистът по лимфа д-р Джак Шийлдс е наблюдавал чрез поставени в човешкото тяло камери чистачите на лимфната система и е установил, че това най-добре се осъществява посредством дълбокото диафрагмено дишане. Въздействайки като вакуум, дълбокото дишане притегля лимфата в кръвообращението и повишава скоростта на изхвърлянето на токсини от организма. Действително, дълбокото дишане и упражненията могат да ускорят този процес 15 пъти.
Лимфните възли са центрове на лимфообращателната система, отговорна да пази организма от заболявания. Микроорганизмите и отпадъците, предизвикващи заболявания заради навлизането си в тъканите, се пренасят по лимфните канали, филтрират се от възлите и се неутрализират от еритроцитите. Това се проявява най-вече при децата с подуване на лимфните възли на тила и шията. Най-важните лимфни възли се намират под вратната седловина, под мишниците и около слабините.
Във въздуха, който поемаме, има 79% азот, 21% кислород, 0,04% въглероден диоксид и други газове и пари. При издишването се отделят приблизително 79% азот, 16% кислород, 4% въглероден диоксид и други газове и пари. Кислородът е този, който чисти кръвта от токсини и дава енергия на организма. Енергията за организма се осигурява от аденозин трифосфата (АТР). Намаляването на това химическо съединение, в чието производство кислородът играе главната роля, води до загуба на жизненост, болести и преждевременно остаряване.
Лимфата навлиза в лимфните възли през повече от едно място, но ги напуска през един-единствен канал. Микробите, навлезли в междуклетъчната течност, следват лимфните пътища и стигат до кръвта, а стражите в първата лимфна тъкан — еритроцитите — ги прихващат и унищожават. Сред защитните органи с най-много лимфни възли са сливиците, аденоидите*, далакът, тимусът, апендиксът. Лимфната мрежа си взаимодейства с всеки орган. И помага на всеки орган. Обикновено лимфният поток не е постоянен и в еднакво количество. Нормалният поток на час е 1200 см{sup}3{/sup}.
[* Аденоидите са единично струпване на тъкани в задната част на носа. — Б.пр.]
Най-важният фактор за възникване на лимфопотока е вътрешногръдното налягане, причинено от дишането. Съкращението на диафрагмата компресира коремните лимфни съдове и увеличава лимфопотока. Действието на скелетната мускулатура повишава тъканното налягане и масажира лимфните съдове. Чрез тези физически упражнения лимфопотокът се засилва до 310 пъти. В изследванията си специалистът по лимфна дейност д-р Джак Шийлдс е установил, че дълбоко поетият с диафрагмата дъх ускорява процеса на унищожаване на токсините от лимфната система и ускорява най-малко 10 пъти процеса на унищожаване на отпадъците в организма. Защото при обратно налягане лимфната система пренася пасивно. Тя се засилва чрез натиск на белите дробове и диафрагмата.


Повишаване на имунитета чрез програмиране на дишането

Най-здравословният и лесен способ да се укрепи организмът е дишането. Чрез неговото програмиране можете да повишите вибрациите, да подобрите имунната система и да укрепите волята си. Можете да се научите да се възползвате максимално от магическата сила на дишането, привличайки чрез него вселенския потенциал и магнитната енергия на света. За да реализирате това, да опитате навлизащата с дъха енергия и да усетите високото ниво на стимулиране на дишането, е необходимо време.
За да успеете максимално да използвате дихателната енергия, трябва да се научите да я задържате и стабилизирате. Преди това се научете да откривате съществуването на тази магнитна енергия, обгръщаща аурата ви при всяко вдишване и издишване.
Всеки дъх е енергийна вълна, пренасяща милиони микроскопични кристали. Те са натоварени с високо вибрационна етерична енергия. Можем да си представим тази вълна като много силно енергизиран облак, натоварен с концентрирана енергия. Етеричните кристали в енергийната вълна се натоварват според човешките потребности и се използват за много цели.
Можете да програмирате енергийните кристали в дъха за изчистване на имунната система и натрупаната в организма отрицателна енергия, за непотребната и предизвикваща противоположни сили енергия.
Опитайте се да усетите етеричните кристали, разпръскващи живителна енергия по цялото ви същество чрез дъха, който отстранява всички блокади и гради отново връзката с Единното. Обърнете внимание как етеричните кристали специално разпръскват енергията в тялото и имунната ви система и възстановяват силата на цялото ви същество. Можете да програмирате структурата на етеричните кристали, източник на сила на дъха, за да преодолявате блокадите и запушванията, които препречват пътищата на енергията и физическото тяло и пречат на духовното извисяване и на развитието ни.
Като изчистите всички ненужни за организма енергии, ще позволите да се върнат полезните енергии, като обич, нежност и милосърдие, и да се отстранят всички неразположения. Чрез работа върху дишането ни се открива възможност да достигнем дълбоко пречистване и трайно излекуване.
Първо програмираме дихателната енергия за засилване на имунната система. За да постигнем щастие, здраве и благополучие, се стремим към свързването на имунната система със силната енергия на дишането и подхранването й с дихателните кристали. Почистваме и изхвърляме замърсената информация и остарелите вярвания, които пречат на дейността на имунната система.
Сега си представете имунната система като осветително тяло. Представете си как светлината от лампичката във всяка ваша клетка стига до най-високо ниво посредством дъха и заблестява. Усетете как светлината на всяка клетка стига до най-високо ниво. Позволете на светлината да заблести повече, приемайки енергията. Етеричните кристали в дъха ще съживят и ободрят всяка клетка и непрекъснато ще активират енергията ви.


За да програмирате структурата на етеричните кристали в дъха, повтаряйте си следващите твърдения, възприемете ги и допуснете реализацията им.
— Имунната ми система се засилва с дишането.
— Имунната ми система се прочисти напълно чрез дишането.
— Дишането ми е програмирано да разреши всички негативни неща.
— Дихателните ми кристали спомагат да се повиши енергията и да се предава на останалите хора.
Вече се чувствате напълно прочистени, оздравени и енергични. Сега при всяко вдишване и издишване програмирайте етеричните кристали на дъха си, за да ви служат трайно и постоянно. Приетите от вас енергии ще останат с вас завинаги. Дори еднократно да направите това програмиране, всичко ще се промени. А ако желаете, повтаряйте програмата, докато напълно се убедите, че започва да ви действа. При неразположение или ако смятате, че се разболявате, имате добра причина да повтаряте програмирането ежедневно. Бъдете сигурни, че като програмирате по-ефективното използване на етеричните кристали на дъха, ще укрепите имунната си система и общото си здравословно състояние.


Дихателни техники против нощно напикаване

Нерегулираното дишане води до нощно напикаване както при деца, така и при възрастни. Според една част от изследователите най-съществената причина за подмокряне на леглото при децата и част от възрастните е разстройството в дишането. Решението е в прилагането на дихателните техники.
Голяма част от доказателствата за връзката между дишането и нощното напикаване са получени при изследване на деца с подути лимфни възли или сливици. През 2001 година са изследвани 321 деца, които са се напикавали нощем. Установено е, че при 63% от тях проблемът е бил отстранен напълно след прилагане на дихателни упражнения.
Според д-р Махони в много случаи виновник за нарушение в дишането са не само подутите жлези и сливици, а и стесненото небце. Ако устният таван е нисък, езикът отива назад и по време на сън частично препречва въздушния път. Това Махони е установил при 8 от доведените му в болницата 10 деца с нощно напикаване. След като чрез дихателните техники мекото небце е било повдигнато и опънато, е установено, че при 7 от 10 деца, при които друго лечение не е дало резултат, оплакванията намалели. Останалите 3 деца изобщо са престанали да се напикават.
При по-мащабно изследване на 100 деца в болницата „Принц Чарлз“ в Сидни д-р Махони е проследил дишането и промеждутъците в нощното напикаване, след като в устата е бил поставен апарат, който разширява небцето. Било е установено значително подобрение. Макар връзката между дишането и нощното напикаване да не е напълно доказана, има доста интересни теории. Според една от тях недостатъчното дишане причинява физически натиск върху лимфната тъкан, което възбужда отделянето на урина. Според друга — нарушенията и затрудненията при вдишване и издишване водят до намаляване на кислорода в кръвта, което пък въздейства върху нивото на хормоните, отговорни за отделянето на урината от типа на антидиуретичния (ADH) хормон.
В миналото като причини за нощното напикаване се сочеха поемането на много течности, стресът и дори сексуално насилие. Според Дъдли Шейдър от Ню Хемпшир веднага след операция на лимфните възли и сливиците нощното напикаване при децата намалява, което потвърждава хормоналната теория. Д-р Дъдли Шейдър е наблюдавал 300 деца с нощно напикаване, предизвикано от запушване на дихателния път, и е установил пълното му прекратяване след един ден при 1/4 от пациентите.
Мнението на Ли Брукс (специалист по гръдни болести, подкрепящ теорията на д-р Махони), публикувано в списание „Ню сайънтист“, е, че е настъпил моментът, който лекува деца с такива проблеми, да обърне внимание на дихателните пътища. И като вземе предвид дали по време на сън децата хъркат, или не, да насочи усилията си към мекото небце и диафрагмата и да препоръча упражнения по дихателни техники.
И понеже нощното напикаване е проблем не само на деца, но и на възрастни, особено ако страдат и от сънна апнея, те трябва да започнат да повдигат и използват мекото небце чрез дихателни упражнения.


Рак и дишане

Връзката между недостатъчното дишане и рака

Да се помъчим да разберем доколко здравето зависи от дълбочината на дишане. Нобелистът д-р Ото Варбург е изследвал влиянието на кислорода върху клетките и е установил, че при понижаването му здравите и нормални клетки се превръщат в злокачествени.
Д-р Хари Голдблат провел опит със здрави мишки. Разделил на три клетките, взети от новородени мишки. Първата група клетки била оставяна без кислород по 30 минути дневно. След няколко седмици повечето клетки измрели, движението на част от останалите се забавило, а в друга част започнали злокачествени структурни промени. Същевременно другите две групи клетки били държани постоянно в атмосферна среда с кислород.
След 30 дни д-р Голдблат инжектирал клетките на три отделни групи мишки. След две седмици при инжектираните с нормални клетки мишки не установил промяна. Но при мишките, инжектирани с държаните без кислород клетки, започнали злокачествени нараствания. След година изследвал същите мишки и установил, че в едната група злокачествените нараствания продължават, а в останалите няма промени. Заключението от изследването е, че основната причина за туморните или ракови изменения в клетките е намаляването на кислорода. Сигурно е, че недостигът на кислород влияе върху качеството на клетките. А както е известно, качеството на живота ни зависи от качеството на клетките. Поради това, за да сме здрави, на първо място трябва да се научим да дишаме по най-добрия начин. Най-големият проблем тук е, че хората не знаят как трябва да дишат.
Според изследвания в световен мащаб всеки трети човек боледува от рак. А при атлетите това съотношение е 1:12. Заради бягането атлетите естествено поемат жизненоважния за кръвта кислород. Така задействат лимфната и осигуряват работа на имунната система на най-високо ниво.


Какво дишане е най-подходящо за прочистване на системата?

От гледна точка на броя или честотата на вдишванията и издишванията, мярката следва да бъде вдишване за единица време, задържане на дъха за 4 и издишване за 2 единици. Ако вдишвате 4 секунди, трябва да сдържите дъха 16 и да го издишате за 8 секунди.


Защо вдишваме на едно и издишваме на три?

Основната причина е фактът, че лимфната система изхвърля токсичните отпадъци най-добре с това темпо. А целта при сдържането на дъха за 4 единици е да снабдим кръвта и лимфата с достатъчно количество кислород. За да се изхвърлят те, вдишването трябва да се осъществи чрез помощта на диафрагмения мускул.


Кислородът е най-нужният елемент за организма

Помислете от какво се нуждаете след дълго тичане. За да набавите загубените при тичането калории, когато спрете, се нуждаете не от храна, а от дълбоки вдишвания. Защото в този момент най-нужен за организма е кислородът. Затова и първото условие за здравословен живот е дълбокото дишане.
Ежедневно трябва да правите най-малко по три пъти десетминутни дихателни упражнения с ритъма 1-4-2. Вдишванията и издишванията трябва да се правят колкото е възможно повече с носа. Не бива да се насилвате да задържате дълго дъха, а да си поставите за цел да постигнете издръжливост за определен период.
Ако отделите достатъчно време и се отнесете с необходимото внимание върху практикуването на тази техника, въпросният период ще нарасне от само себе си. Ако поне три пъти дневно по десет минути правите дихателните упражнения, ще установите забележителна промяна във физическото си, емоционално и умствено състояние. Никакви витамини, медикаменти или храни не са в състояние да заместят доброто дишане.
Тичането, плуването, гребането и фехтовката са спортове, които развиват дишането. Ако ги упражнявате редовно под определен режим, ще си осигурите възможност за най-доброто състояние, развитие и използване на диафрагмените, стомашни и междуребрени мускули. Чрез постигнатото по този начин дълбоко дишане лимфната система ще работи добре, токсичните отпадъци ще се изхвърлят лесно и имунната система ще бъде перфектна.


Значение на кислорода при лечение на рак

През 1931 г. Ото Варбург спечели Нобеловата награда за медицина, защото установи как протича метаболизмът в раковите клетки: щом клетката остане без кислород, започва процес на ферментация, за която има нужда от много глюкоза, или така познатата ни захар.
Основната причина за рака е заместването на нормалното кислородно дишане на клетките с анаеробно. Според Ото Варбург, когато клетката не получи достатъчно кислород за подхранването си, поема глюкоза/захар и отделя млечна киселина. Тя създава киселинна среда. А за подхранването си ракът има нужда именно от такава среда; той не може да вирее в балансирана алкална среда.
В здравите клетки съществуват два полюса: ядрата с положителен електрически заряд и клетъчната ципа, натоварена с голямо количество ненаситена мастна киселина, и отрицателен електрически заряд. Електроните привличат кислорода и опресняват дихателния цикъл. С поетия дъх всяка жива клетка също вдишва и „осигурява светенето на светлините“.
Клетка, получаваща достатъчно кислород, има свойството да нараства нормално, да се развива и възпроизвежда.
Отрицателно натоварената ципа на клетката се състои от липиди, или мазнини. Отрицателно натоварена и с най-голямо съдържание на ненаситени киселини е Omega-3. Тя се съдържа в достатъчно количество в рибеното масло и лененото семе.
Друго съединение в клетъчната стена е липидният холестерол. Холестеролът, който винаги сме приемали като лош, всъщност е полезен, защото създава хидрофобна връзка във всяка една от клетъчните мембрани. Хидрофобно означава издръжливо на вода; помагащо на клетките да се съпротивляват на водата. Холестеролът възпрепятства в клетъчната стена да навлязат вода и нежелани мазнини, които да развалят електрическия заряд. При това положение електрическият баланс се нарушава и клетките започват да се израждат.
При липса на кислород клетките могат да използват единствено и най-лесно анаеробното дишане (да се хранят от мазнини). Тези мазнини заместват функцията на кислорода и като странично въздействие възпрепятстват клетъчната дейност за обмен, тоест не им позволяват да поемат храна и да изхвърлят отпадъците. Така ракът прави първите си стъпки.
Източните лечители прекрасно знаят, че животът е енергии и ракът и много други болести се дължат на блокаж или разстройство в протичането им. Това е сред най-важните причини за загубата на електрическия заряд на клетката. Ако се стараете да запазите здравите клетки, тогава ще сте в състояние да поправите проблемите и блокажите в енергийния поток.
Когато на тялото се подсигурят нормални условия, то се самолекува и има потенциал да се предпази от ракови заболявания. Това показва колко голямо е значението на правилното дишане и оттам — нуждата организма да се снабдява с кислород, за да се предотвратят онкологичните заболявания.


Ракът обича захарта, а не кислорода. Защо ли?

Основната биохимична причина за появата на рака е, че при храненето на клетките захарта замества кислорода. Това именно отличава здравите от раковите клетки. Когато клетките не успеят да намерят в кръвта достатъчно кислород за изхранването си, търсят алтернативна енергия. Това винаги е захарта. Подмяната на кислородното дишане, което е нормално за клетките, с анаеробно и ненормалното им, неконтролируемо засилване и деление се нарича рак.
Метаболизмът на раковите клетки е много различен от метаболизма на здравите. Здравите клетки изпитват нужда от кислород; раковите го избягват. Хипербарното кислородно лечение се практикува в клиниките за алтернативно лечение на рака. Друго следствие от това откритие е, че ракът се развива посредством процеса на ферментация. Раковият метаболизъм се развива 8 пъти по-бързо и бурно от метаболизма на здравите клетки.
Ако резюмираме всичко, казано дотук, се получава следната картина: докато организмът храни рака, той работи непрекъснато над капацитета си. Ракът винаги е на границата на гладната смърт и изисква от организма да го храни непрекъснато. Ако престане да приема храна, ракът умира от глад. Естествено, в случай че не успее да принуди организма да произвежда захари, с които да се храни.


Защо лекарите не ни казват това?

Може би лекарят смята, че той ще излекува рака, а не вие. Вероятно е чул за откритието на Ото Варбург, но не е успял да сглоби останалите парчета. А може и да не е чул нищо за храненето. Всъщност до 1978 г. дори официалните американски институции твърдяха, че храненето няма връзка с рака. А онези, които знаеха за връзката между рака и захарта, предложиха терапии, които заслужават внимание. Една от тях е „Лаетрил“.
В момента в университета в Минесота се разработва „умна бомба“ в областта на химиотерапията. Този медикамент, наречен атомна бомба, има специална обвивка. Когато влезе в безкислородна зона в тялото, медикаментът отхвърля обвивката си и оставя химиотерапията да унищожи рака. Защото единствената анаеробна зона в организма е раковата.
Съществуват и терапии, които подлагат на глад раковите клетки. Болният, запознат с предпочитанията на рака, избягва тези храни. Ракът обича не сурови, а сготвени храни. Готвенето унищожава ензимите и витамините. Не забравяйте и любовта на рака към захарта.
Всъщност много изследователи сочат различния метаболизъм на раковите и на здравите клетки, както и това, че заместването на кислородния с анаеробен метаболизъм храни раковите клетки със захар.
Прекалено подсладените храни водят до хиперинсулинемия. При нея намалява синтезът на свързващите протеини 1 и 2 — фактори за растеж, подобни на инсулина — и нараства нивото на свободния IGF1. Почти за всички тъкани това е потенциален митоген*. Тоест клетъчното възпроизводство нараства неконтролируемо и предизвиква рак.
[* Митогенът е химично вещество, което насърчава клетката да започне делене, предизвиквайки митоза. Митогенът обикновено е някаква форма на протеин. — Б.пр.]
Когато клетките се лишат от кислород, се връщат към „най-първичното“ си състояние и получават енергия не като здравите животни и растения — от кислорода, — а от захарната ферментация, влизайки в реакция с глюкозата. Бързото възпроизводство на раковите клетки изисква потребление на големи количества глюкоза, която се превръща в млечна киселина. А когато киселинността на организма се увеличи, подхранването с кислород на клетките се затруднява още повече.
Както е известно, раковите клетки съдържат до 18 пъти повече млечна киселина от здравите. Или пак според теорията за кислородната недостатъчност, ако раковите клетки, които не могат да съществуват в богата на кислород среда, бъдат захранени с достатъчно кислород, адската ферментация на глюкоза ще спре, подхранването на туморната тъкан ще се наруши и раковите клетки ще умрат.


Ракът и значението на кислорода за лечението му

Много учени, и особено д-р Ото Варбург, посочват анаеробната среда като основна причина за рака и подчертават, че тази болест възниква при възбуждането на онкогенни фактори, като стрес, замърсяване, радиация и др. Най-важният фактор, сочен като първопричина за рака, е клетъчният кислород. Основната и единствена причина за появата му е безкислородният живот или липсата на кислород, наречена анаеробиоза. Здравите клетки имат нужда от кислород, а раковите живеят без него. Всички здрави клетки от който и да е ембрион, принудени в лабораторни условия да нарастват без кислород, добиват особеностите на раковите. Това означава, че всяка здрава клетка при подмяната само на един фактор, може да се превърне в ракова.


Кислородната недостатъчност улеснява разпространението на рака

Шведски учени са установили, че кислородната недостатъчност води до отделяне на ракови клетки от главния тумор и загнездването им другаде. При хипоксия — функционално нарушение вследствие кислородна недостатъчност — в кръвта в клетките и тъканите се активира генът CXCR4. Според учените това активиране улеснява преминаването на раковите клетки в други органи, защото при липса на кислород в основния тумор те стават агресивни, и е установено, че се разпространяват на различни места.


Кислородът укрепва имунната система

Кислородът променя имунната система. Тя работи в синхрон с него. Според получените резултати при много научни изследвания по света, когато в резултат на диафрагмено дишане дробовете се изпълват оптимално, организмът получава достатъчно количество кислород, по този начин имунната система се променя и балансира. Тоест, ако имунната система е отслабнала, тя укрепва, а ако е проявила хиперреакция, се нормализира. Нормализирането означава, че са се увеличили мононуклеарните клетки в кръвта, наситена с кислород, и тя им помага в борбата с увредените и туморни клетки. Така се стартира фагоцитозата, която е задължителна дейност на тези клетки. Повишава се производството на цитокини*1, много важни в борбата с възпаленията и рака. Те провокират производството на антитуморни, антивирусни и стволови клетки. Повишаването на температурата и повишеният 100 пъти синтез на чернодробния протеин креактив*2 улесняват фагоцитозата.
[*1 Цитокините са молекули, които имунната система използва като химически „съобщения“. — Б.пр.]
[*2 Креактив е перфектна комбинация между креатин монохидрат и обикновен въглехидрат (декстроза). Тази формула води до значително повишаване на нивото на инсулин в организма, вследствие на което по-голямо количество креатин попада в мускулите. — Б.пр.]


Кислородът увеличава ефекта от радио- и химиотерапията

Кислородът е радио- и химиосенсабилизиращ елемент. И радиотерапията, и химиотерапията са по-ефикасни в наситена с кислород среда и убийственото им въздействие върху туморите се увеличава. Например, за да достигне химиотерапевтикът до увредени от тумора тъкани, когато лъчите нямат достатъчен достъп до тях, той трябва да увеличи дозата им или да насити тъканите с кислород. Колкото по-високо е нивото на кислорода в организма, толкова повече ще се увеличи то в тумора и в обкръжението му и тогава ефектът от радио- и химиотерапията ще бъде по-голям при по-малки дози. Същевременно се прилага директния изгарящ ефект на кислорода върху тумора.


Възпрепятстване на дишането на клетките и рак

В процеса на изследванията си д-р Гарнет Поли установява електрическа зависимост между рака и кислорода. Първите данни получава през 1968 г., когато открива способ за производство на светлина от клетки. При опитите той наблюдава, че при достатъчно дишане излъчената светлина е пропорционална на поетия от клетките кислород. Така установява, че клетките излъчват светлина, пропорционална на насищането с кислород, а яркостта им дава информация за здравословното им състояние.
През 50-те години Джоана Бъдуик прави значителен принос към онкологичните изследвания с откритието си, че в нормалните, здравите клетки има поляризация между ядрото, заредено с положително електричество, и богатата на ненаситени мастни киселини клетъчна мембрана, заредена с отрицателно електричество.
Според Бъдуик животът в живата клетка зависи от дишането. Има връзка между достатъчното дишане и възстановяването на живота. Всичко произтича от интереса и предпочитанието на електроните към кислорода. С други думи, електроните привличат кислорода и активизират дишането ни. Здравата клетка, запазваща връзката си с кислорода, расте нормално, развива се и се възпроизвежда. Лишени от електрически заряд, клетките не задоволят нуждата си от кислород и започват да се задушават. При липсата на кислород единственото, което може да ги спаси от задушаване, е анаеробното дишане.
Преди хиляди години китайската медицина е начертала карта на меридианите в човешкото тяло, по които минава жизнената енергия _чи_. С помощта на високи компютърни технологии, измерващи и най-малкото количество електричество, през 1994 година традиционната медицина преоткрива системата на меридианите. Смисълът на тази карта на меридианите е, като се проследи електрическия поток в тялото, да се открият и отстранят запушванията. Животът почива на електрическа основа. Според източната наука болестите започват при блокада или повреда на енергийния поток. Тази блокада или повреда предхожда със 7–8 крачки появата на симптомите. Така както можем и да предположим, на Изток прилагат превантивни техники, а на Запад очакват болестта да се появи, за да започне лечението й.
Съгласно изводите на д-р Бъдуик най-важната причина за загуба на електрически заряд от клетката са хидрогенираните мазнини (например фъстъченото масло). В храните ни обикновено липсват достатъчно ненаситени мастни киселини. Има повече трансмазнини*, създадени изкуствено от човека. Тези мазнини навлизат в клетъчните мембрани и нарушават електрическия им заряд, възпрепятстват клетъчния обмен и усвояването на храната, както и изхвърлянето на отпадъците. Освен това през клетъчните мембрани, увредени от изкуствените мазнини, не могат да преминат и големите молекули, като инсулина. Клетките не успяват да дишат аеробно през мембраната, защото тя е втвърдена от мазнините, и вместо с кислород преминават към модел на хранене със захар.
[* Трансмазнините (или трансмастни киселини) са създадени чрез промишлен процес, като се добавя водород към течни растителни масла. — Б.пр.]
Според Бъдуик онкологичното лечение трябва да бъде както стопиращо, така и целебно. Липсата на кислород, която провокира появата на рака и на много други хронични болести, се дължи на липсата на линолична* киселина. Полезните окислителни ферменти унищожават някои химични елементи. На първо място сред тях са нитратите, използвани за по-дълго съхранение на храните. Затоплянето или приготвянето на храната при висока температура унищожава окислителните ферменти. Ферментите на клетъчното дишане са свързани с ненаситените мастни киселини. Препоръчително е да консумираме нерафинирани, студено пресовани мазнини, с високо съдържание на линолична киселина. Другите мазнини носят повече вреда, отколкото полза.
[* Линолична (Омега 9) е полинаситена мастна киселина със съществено значение за поддържане на ниски нива на LDL (вреден холестерол). — Б.пр.]
Клетката, която поради липса на алтернатива започва да се храни с глюкоза вместо с кислород, поема въглехидратите и освобождава млечна киселина. В нея се създава киселинност, която благоприятства възникването на рака. Защото раковите клетки се нуждаят от киселинна среда, за да се хранят. И обратното — те не могат да съществуват в уравновесена алкална среда.
Освен това Бъдуик твърди, че химио- и радиотерапията нарушават нормалното протичане на енергията в здравите клетки и ги подготвя за превръщането им в ракови. Тя препоръчва: „Пазете здравите клетки, грижете се за тях. Възобновете достъпа на кислород до раковите клетки, вдигнете електрическата блокада от тях и ракът ще се излекува сам“.