Лечебно дишане - Система за лечение чрез дишане
В състояние ли сме да разберем дали дихателната ни система работи на пълни обороти? Навярно не. Защото, когато сме здрави, не й обръщаме внимание. Ако използваме пълния й капацитет, веднага ще преодолеем неразположенията. Неизбежният ежедневен стрес не би оказвал влияние върху храносмилателната и кръвоносната ни система. Сънят ни би бил спокоен, а сексуалният живот — удовлетворителен. Тялото щеше да остарява бавно, да живее нормално и без сътресения. Не бихме имали сърдечни кризи, онкологични заболявания, артрит или ревматизъм, а ранна склероза не би погубвала ума ни.
Организмът работи като едно цяло. И когато всичките му части изпълняват функциите си адекватно, производителността е на най-високо ниво. А за да бъде такава, организмът се нуждае от определено количество енергия. Тази потребност се задоволява чрез приемането на достатъчно количество кислород. Продуктивността на дихателната система е пряко свързана с количеството поет кислород. Оздравяването изисква достатъчно енергия.
Заложената в нас система за подобряване на състоянието на организма е невидима, но е повече от ясно, че такъв механизъм съществува. В процеса на еволюцията организмът си е изградил собствена система за ремонт, която да се противопоставя на увреждащите го и разболяващите го сили. Доказателство за наличието на такъв естествен механизъм е, че през дългия еволюционен процес, когато не са съществували алтернативна медицина и лекари, ние сме оцелели.
Чрез тази книга целя да обясня, че хората, които дишат дълбоко и продължително, притежават потенциал да съхранят здравето си и да преодолеят неразположенията, а хората със здравословни проблеми могат да се справят с тях, като отново започнат да дишат правилно.
Сама по себе си структурата на дихателната система е доста сложна, а поддържането на тялото здраво е една от най-сложните й задачи. Формулировката „горе — като долу“ ни дава ключ да разберем, че дихателната система е мерило за работата на целия организъм. Механизмът на самолечение чрез дишане въздейства върху повечето части на тялото като цяло, започвайки от ДНК.
Системата за подобряване чрез дишане е своеобразна връзка между живата и неживата природа. Системата действа непрестанно чрез вдишването и издишването, така естествени в живота. Тя се намира в състояние на постоянна аларма.
Тази система има способността да разпознава и определя нанесените щети, отстранява успешно както сериозни, така и моментни проблеми. Обикновено подобрението идва от само себе си. Това се възприема като естествена способност, кореняща се в структурата на ДНК. Възникналото поражение автоматично активира системата за самозащита и стартира процесът на подобрение.
Да сравним един организъм с неразположение със замърсена и напълно лишена от живот река. Еколозите твърдят, че замърсената река винаги има шанс да се възстанови. Така и организмът има потенциал да се обнови и по всяко време да отстрани неразположението. При замърсяване реката може да се изчисти и оздрави до определена степен. Но ако е замърсявана продължително, след известно време, поради претоварване на естествения пречиствателен механизъм, тя не може повече да се пречисти. И тогава, в резултат на измирането на растителните чистачи и полезни микроорганизми, потокът на енергията се променя и реката се разболява. Ако за известно време в нея не се хвърлят вредни вещества, концентрацията на замърсителите започва да намалява, а количеството на кислорода — да нараства; слънчевите лъчи проникват по-дълбоко. Живите организми се възстановяват и помагат на реката да се прочисти. Така енергийният поток се възвръща и реката оздравява. Подобно на този пример и човекът с увреден организъм, ако в един момент започне да диша правилно, е в състояние да възобнови всички намалени функции, за да възстанови системата и отново да бъде здрав.
Неправилното дишане е причина за недостиг на метаболитна енергия. С други думи, недостатъчната дихателна дейност намалява количеството енергия, нужна, за да протече метаболизмът. Важно е да се знае, че в повечето случаи апнеята и дихателната недостатъчност са причинени от физически и емоционални травми в миналото. Много хора не могат да активират своята програма за подобрение, понеже не знаят какво значи правилно и достатъчно дишане и не са се научили как да го използват.
Правилната дейност на мозъка и нервната система зависи от обръщението на достатъчни количества кислород и въглероден диоксид. Поради това дихателната дейност е основната програма и тя влияе върху всички останали в организма. Само с подобряване на дишането може да се постигне здравословна работа на всички останали системи и в резултат на това да започне процесът на подобрение.
Подобряване чрез дихателни техники
Прилагането на техниките за дишане, познати като механизъм за задълбочено мислене, достигане до същността, промяна на битието и отключване на животворната енергия са известни повече като методи за умствено разтоварване и борба със стреса.
Днес положителните науки вече приемат тези методи, които намаляват тревогите и напрежението, успокояват мислите, допринасят човек да се чувства удовлетворен и способстват да издържа на болка. По тази причина през последните години те масово се използват във всички сфери на медицината. Първоначално ги прилагаха за подобряване на здравето и качеството на живот въобще, а сега специално ги препоръчват в превантивната медицина и като лечение на подлежащи на продължителна терапия сърдечни и онкологични заболявания, диабет, парализа.
Дихателните практики са много съществени за засилване на съпротивителните сили на пациента и за цялостното укрепване на организма му. Същевременно сами по себе си те оказват лечебно въздействие. Влияят положително при възстановителните процеси и съкращават периода на лечение. Известни са и като много полезни помощници, особено при онкологични заболявания. Имат широк спектър на въздействие най-вече защото задействат ендогенните* механизми в организма.
[* Ендогенни процеси — в медицината: процеси, възникващи от причини вътре в организма. — Б.пр.]
При различни изследвания на тези методи, прилагани при лечение на панически пристъпи, на стрес, депресии и подобни психически разстройства, е установено, че те забавят сърдечния ритъм, подобряват кръвообращението, понижават кръвното налягане, адреналина и холестерола, уравновесяват мозъчните полукълба и намаляват разхода на кислород.
Прилагането на дихателни техники дава възможност на индивида да използва собствената си енергия и да осъзнае силата на мисълта.
Постоянното следене на дишането само по себе си допринася състоянието на организма да се подобрява. Докато проследяваме как вдишването и издишването се повтаря, мозъчният ритъм се успокоява. Това е предпоставка да достигнем високо ниво на съзнанието, ниво отвъд мисловното. То е и огромна възможност да постигнем спокойствие и щастие, защото насладата, изпитана в такъв момент, е несравнима с насладата, изпитвана в познатата ни реалност.
Особено в онкологията прилагането на техниките за дишане, които са алтернатива на познатите лечения с медикаменти, операции и лъчетерапия, са изключително ефективни за възстановяване на психическото състояние на пациента и за повторното пробуждане на желанието му за живот. Чрез тези практики болният се чувства по-силен; понася по-леко болките и терзанията. Докато се бори с трудно лечимата болест, се подобрява и психическото, и физическото, и общото му състояние. Тези практики се препоръчват предимно при онкологични, сърдечни и други хронични болести, защото тъкмо пациенти с такива страдания са се възстановили; практиките са подобрили психическото им състояние, допринесли са да се освободи хормонът ендорфин*, възвърнали са болния към живот и са допринесли за по-успешното му лечение.
[* Ендорфин — наричат го още „хормона на щастието“, защото от него зависи доброто ни настроение. — Б.пр.]
Като достигне до определено ниво в дихателните практики, човек започва да контактува със същността си. С времето този контакт се задълбочава дотолкова, че обхваща всички мисли и чувства. Физическото тяло, чувствата и мислите се обединяват в едно цяло. Тогава практикуващият престава да се пита положителни или отрицателни са мислите и чувствата му, и започва да приема действителността такава, каквато е. Дихателните практики заземяват натрупаната в тялото енергия и изхвърлят умората. Повишават умствената концентрация и успокояват. И обикновено приемът на болкоуспокояващи става излишен. Ако помислите за мозъка, който ни позволява с голяма точност да схванем много свръхестествени явления и при висока концентрация върши чудеса, възгледите ви ще се променят.
От настоящето си ниво науката невинаги успява да обясни всичко. Вместо предубедено да отричаме тотално тези практики, по-добре е да проучим темата и да изследваме получените резултати.
На много места в света онколози изпращат пациентите си при специалисти по терапия чрез дишане. Изключително полезно е дихателните практики да се превърнат в начин на живот. Днес, управляван от егото си, човекът живее във век на разпадане на ценностните системи, страхува се от бъдещето и губи посоката си, но вслушвайки се във вътрешния си глас, той може да надмогне трудностите и да подобри състоянието си. А състоянието на болния не се подобрява чрез практиките директно; то е резултат от това, че се научава да се подхранва от същността си. Дихателните практики освобождават от предубеждения всеки, предпочел позитивното мислене като степен на развитие или превърнал позитивизма в начин на живот. Те създават у него умението да се отнася безпристрастно към хората и събитията и разбирането да е еднакво дистанциран, без да отделя или отхвърля каквото и да било. При такова ниво на съзнанието човек изпитва безусловна обич и приема нещата такива, каквито са. В нас са заложени различен вид знания за вселената. Добре е, преди да сме се разболели и преди да сме излезли от кондиция, да се научим да използваме тази сила, та винаги да сме една крачка напред. Запазването на здравето и воденето на възможно най-пълноценен живот са важни, затова човек непременно трябва да се научи да използва силите си чрез техниките за дишане.
Ако сте решили да се лекувате, използвайки енергии, значи вече го правите. Намерението е същността на всяко нещо. Щом решите да приемете нещо, то вече се осъществява. А осъществяването зависи от чистотата, искреността и силата на вашето намерение. Ако искате да станете лечител, който използва дихателните техники, преди всичко трябва да се вгледате в себе си, да застанете лице в лице със себе си и същността си, за да се излекувате. А лекувайки себе си, може да помогнете и на другите.
Оздравяването на отделната личност допринася за оздравяването на цялото общество. Когато здравословното състояние на един човек се подобрява, околните се възползват от това в най-висша степен, независимо дали имат представа какво се случва, или не. Семейството, колегите, приятелите и познатите, случайно контактуващите, съкварталците, съгражданите, сънародниците — изобщо всички наоколо се влияят един от друг. Помощта, оказана на някого от тези хора, е всъщност помощта, която си оказвате лично. Вашето оздравяване въздейства върху всеобщото здраве.
Оздравителният процес зависи главно от намерението, от решението да се случи и от това да приемете решението. Подобрението няма крайна граница. Важно е да знаете, че винаги има и по-добро. Приемете ли подобрението като разширяване на границите на възприятието, ще установите, че колкото повече се разширява възприятието, толкова по-добре се чувствате вие самите. Защото вас ви тревожи онова, което отказвате да приемете. Колкото повече се увеличава количеството на възприетото от вас, толкова повече намалява количеството на тревогите ви. Ако си мислите „Не мога да приема това“ или „Не мога да го преглътна“, но желаете да промените нещата, то техниките на дишане ще увеличат енергията ви, ще засилят волята ви и ще улеснят възприемането им. Когато започнете да прилагате съзнателно техниките на дишане 24 часа в денонощието, ще започнете да разбирате, че и подобряването настъпва 24 часа в денонощието, а промяната, подобряването и възприятията ви възникват във всеки миг съзнателна работа.
Ние не приемаме достатъчно кислород, защото не знаем да дишаме правилно. Ако мускулът на диафрагмата, който по рождение работи прецизно, не се използва правилно поради отпускане, причинено от страхове, тревоги и начина ни на живот, ние не можем да използваме пълния капацитет на дробовете си.
Ето малко факти: човек, който не отдава внимание на дишането си, използва само 10% от капацитета на дробовете си; който работи за подобряване на дишането си, използва 30%; добрият терапевт по правилно дишане използва 50%. Повишаването дори само от 10% на 30% води до невероятни промени в живота. А най-лесният път да се постигане това е, като се възстанови вродената перфектна дейност на диафрагмата. Помислете как в болницата гръмва първият вик на новородено с тегло 2–3 кг, независимо от малкия капацитет на дробовете му. Силата на звука, резултат от правилното използване на диафрагмения мускул на бебето, е непостижима за възрастен с 40 пъти по-голям капацитет на дробовете. Докато бебето расте, то престава да използва диафрагмата си вследствие на навиците, придобити от съвременния начин на живот, и с течение на времето тя става напълно пасивна. След седмата година от развитието си в резултат на редица фактори, включително липсата на всякакво обучение или напътствие как да се диша правилно, диафрагмата окончателно престава да функционира пълноценно. Но ако човек започне да използва правилно диафрагмата, той фактически започва правилно да поема въздух и така ще доставя достатъчното количество кислород в организма.
При правилно използване на диафрагмата парасимпатиковият дял на мозъка функционира пълноценно. Диафрагменото дишане, синоним на единство, заменя горното дишане, синоним на поляризация, и така се отваря пътят на осъзнаването, или с други думи, на пробуждането/просветлението.
Просветлението се реализира чрез точното практикуване на дихателните техники, които издигат до най-високо ниво енергийната дейност и съзнанието.
Лечение чрез дишане
Вдишването и издишването протича успоредно с пулса на вселената като синхрон на едно цяло. Следователно с вдишването и издишването започва пътят към сърцето на това цяло, връзката се създава и оздравителните програми се задействат.
Науката е обяснила, че вдишването и издишването имат директна връзка с автономната* (вегетативната) нервна система, с химическия състав на кръвта и хормоналната система. Като променяме съзнателно ритъма и дълбочината на дишането, сме в състояние да се научим по най-добрия начин да регулираме честотата на сърдечните удари (пулса), кръвното налягане и най-вече кръвообращението, както и настройката на всички системи.
[* Автономната (вегетативната) нервна система е част от нервната система; тя регулира функцията на всички вътрешни органи и на жлезите с външна и вътрешна секреция; дели се на два дяла: симпатиков и парасимпатиков, които допълват ефектите си върху инервираните органи. — Б.пр.]
При започване на програмата за лечение чрез дишане от съществено значение е да наблюдаваме дишането, за да осъзнаем как действа дихателната система.
Наблюдение на дишането
Разхлабете дрехите си, за да дишате спокойно, и седнете. Затворете очи. Без да променяте дишането, се съсредоточете върху него такова, каквото е. Определете основните параметри на цикъла на дишането. Проследете преминаването от една фаза към друга. За няколко минути, без да забравяте, че сте планирали да наблюдавате дишането си, ще установите как то се променя само защото го наблюдавате. Както и да се променя дишането ви, опитайте се да доловите дори кратките промени на фазите. Постарайте се да откриете как различните фази на дишането се отразяват на мисловните процеси и как мислите и чувствата ви влияят върху вдишването и издишването.
Освен техника за самовглъбяване, тази дейност е и добър способ за разпускане. Тя гарантира установяването на добра комуникация и синхрон между физическото тяло, мислите и чувствата.
Издишване
Известно е, че вдишването и издишването са непрекъснат процес. Нямат начало и край. Въпреки това ние си мислим, че дишането започва с вдишване и продължава с издишване. И не си даваме сметка, че за да вдишаме, първо трябва да изпразним дробовете от въздуха в тях. Помислете: бебето, излязло от майчината утроба и с вече прерязана пъпна връв, първо бързо и гръмко издишва, за да изхвърли плазмата от дробовете си. Следователно трябва да приемем, че най-напред издишваме, тоест че дишането започва с издишване.
За това упражнение седнете или легнете по гръб на пода. Както и при предишното, в продължение поне на няколко минути следете вдишването и издишването си. Оставете ги да протичат при нормален ритъм и дълбочина, без да ги променяте. Започнете да наблюдавате издишванията, като ги приемате за началото на всеки цикъл дишане. Това наблюдение е подготовка за контролиране на дишането.
При нормален процес вдишването е активно, а издишването — пасивно. Тоест, ако за вдишването е нужна допълнителна сила, за издишването не е. За да постигнем различни ефекти от дишането върху организма, трябва да поработим върху издишването. Колкото повече въздух изкараме съзнателно от дробовете си, толкова повече ще успеем да поемем. Така вдишването и издишването ще придобият обем и ще се задълбочават, а като следствие ще спада ритъмът на дишане и броят на вдишванията за минута. Такова дишане е знак, че начинът на поемане на въздух е правилен. Най-лесният начин да го постигнем е, като се стремим при издишването да изкарваме повече въздух от дробовете си навън.
Позволете на кислорода да се разнесе из организма ви
Упражнението се изпълнява лежешком по гръб. Най-подходящото време за него е преди лягане и непосредствено след ставане. Затворете очи. Отпуснете напълно ръцете си на пода. Отпуснете краката и цялото си тяло така, че да ги усещате възможно най-малко. Постарайте се известно време да следите дишането си, без да му влияете и без да го променяте. Сега, за да поемете максимално въздух в дробовете, започнете дълбоки издишвания. Позволете на всяка глътка дълбоко поетия в дробовете въздух да се разнесе из цялото ви тяло. Представете си, че при всяко вдишване вселената вдъхва въздух във вас, а при всяко издишване изсмуква въздуха от вас обратно. Продължавайки да дишате с тази мисъл, вие вдишвате активно. Представете си как въздухът, вдъхнат във вас от вселената, се разлива по цялото ви тяло, из органите ви, по ръцете, чак до пръстите на краката и влиза във всяка ваша клетка. Запазвайки тази представа при серии от по десет вдишвания — издишвания, се съсредоточете изцяло върху протичането на въздуха през тялото ви.
Тези практики представляват началото на упражненията за лечение чрез дишане и трябва да се правят редовно всеки ден. Правите ги колкото пъти на ден пожелаете, но най-много до десет минути всеки път.
Обучение по дишане срещу неразположения
Според Световната здравна организация понятието за здрав човек не се изчерпва само с липсата на болести, а обхваща и това той да бъде добре физически, емоционално и социално. Вместо да разглеждаме състоянията на здраве и болест като противоположни понятия, по-важно е да се стремим към цялостно здравословно състояние.
Дихателните техники целят да развият личността във физически, ментален, емоционален и космически аспект. Терапевтичните практики подобряват здравословното ни състояние, а дихателните упражнения го укрепват и предотвратяват неразположенията.
Освен че е лечебен метод, това е и система от упражнения, пригодна да се адаптира към всички други лечебни методи.
При сърдечносъдовите, неврологичните, ревматичните, психическите, ендокринните и метаболитните, гинекологичните и онкологичните проблеми, както и при проблеми в храносмилателната и дихателната системи се прилагат различни схеми за хранене, дишане и самовглъбяване, подходящи за съответното заболяването.
Упражненията за правилно дишане целят подобряването да настъпи, като проблемът се разглежда в дълбочина и се стигне до първоначалната причина. Във физически аспект те са насочени към цялостно изцеление; на емоционално и психическо ниво зависят от състоянията на нивата на жизнената енергия. Чрез различни техники, съчетани в единен подход, се постига самовглъбяване, спокойствие или дълбоко отпускане.
Смята се, че повечето заболявания в наши дни се дължат на стрес и небалансиран начин на живот. Дълбокото релаксиране на най-малката клетка на нервната система или на тъканта е много важно и ефикасно за здравето.
Дихателните упражнения предлагат алтернативни техники за лечение на хипертония, стрес и сърдечносъдови заболявания, на хронична астма, ринит, туберкулоза, сънна апнея, хъркане, мигрена, епилепсия, главоболие при напрежение, очни проблеми, ревматизъм, калциране, остеоартрит, проблеми в съединителната тъкан, болки в гърба, пептична язва, хепатит и други.
В известните университети по света работят осем диференцирани звена само за стресови заболявания. Прилага се лечение на хронична астма, алергична астма, хроничен бронхит, диабет, обезитас*, хипертония, хипотония, епилепсия, мигрена, болки в гърба, заболявания на тироидната жлеза, главоболие при стрес, ревматизъм, гастрит, язва, дизентерия, хронична диария, очни болести (като астигматизъм, късогледство, далекогледство, ранна катаракта), частична парализа и пр. В университетските клиники практиките на дишане се използват ежедневно в помощ на лечението. При клинични изследвания е отчетено, че те са полезни и най-масово се използват в европейските и американските болници.
[* Обезитас — затлъстяване. — Б.пр.]
Най-лесният начин да се отървете от старите си навици, зависимости и наклонности е като използвате дишането. Чрез него ще отблъснете всички чувства и мисли, които не можете да контролирате, които ви ограничават и подчиняват. Поемайки дъх, ще се окажете способни да простите непростимото, да приемете неприемливото и да разширите кръга на приемливите неща.
Дишането е обмен. Дишането е мост и път. Всичко, което желаете да приемете или отблъснете, може да се пренесе или трансформира чрез дишането. Вашето дишане е начин на комуникация, достигане до подсъзнанието и определяне на границите на вашето магнитно поле.
Спомнете си, че за да се успокоите, поемате дълбоко въздух и го изпускате с облекчено „ох!“. Повечето от нас обикновено го правят автоматично, когато опасността отминава. Ако превърнете това действие в постоянен навик, ще сведете до минимум неприятните моменти. Със съзнание за това правете чести и дълбоки вдишвания и издишвания през различни часове на деня, за да смените застоялия въздух в дробовете и замърсената енергия, свързана с него. Останете свързан/а с Цялото.
Въздухът не се поема само с носа и дробовете. Мислено можете да дишате с ръцете, краката, горната част на главата и цялото си тяло. Дишайте с лактите, колената и всички стави. Обръщайте внимание на всяко ваше дишане. Позволете му да успокои вътрешната ви същност. Дишането е обмен. Дишането е свързано с другите магнитни полета и всичко останало. Всичко, което определяме като живо или не, диша. Тоест контактува с всичко. На нисше ниво се контактува чрез дишане, на висше — чрез мисъл. А истинската комуникация представлява комбинация от двата вида, използвани съзнателно: дишане и мисъл.
Чрез съзнателното вдишване и издишване ще постигнете способността да задействате целия си потенциал. Поради това самосъзнанието, познанието на себе си, опознаването на нашата същност, връзката с вселената, контактите с нисшия и висшия лотос, представата за онова, което бихме желали да постигнем, и усилването на мозъчната дейност са постижими посредством комуникацията и връзката, наречени дишане.
Осъзнатото дишане ни дава усещането, че сме живи. То разпалва у нас свещения огън. Подклажда вечния пламък, за да ни изгори и пречисти. Превежда ни от миналите и бъдещи заблуди към настоящия момент, към действителността и самите нас.
Всеки път, когато се сетите за това, поемете бавно и дълбоко въздух. Докато го правите, обявете намерението си да приемете в полето си проектите, създадени от чувствата и мислите ви. С дишането притеглете духа и материята. Вземайте и отдавайте всяко нещо. Поемайте обичта с вдишване. И я отдавайте с издишване. Поемете дъх и си дайте възможност да станете част от Цялото. Поемете дъх и дайте възможност на Цялото да стане част от вас. Усетете дъха му над себе си. С всяко дълбоко вдишване и издишване почувствайте как вие сте Цялото и то е вас.
Дълбокото дишане означава задълбочен живот. С всеки дъх позволявайте на тялото да излекува старите ви рани и изживявания. Чрез дишане освободете старите енергии. Чрез дишане излекувайте миналото. Чрез дишане призовете бъдещите потенциални възможности. Чрез дишане освободете себе си. Чрез дишане разчупете шаблоните в себе си. Чрез дишане изхвърлете от себе си всичко ненужно. Отхвърлете старите постулати. Изхвърлете остарели разбирания. Освободете се от цялата тежест, която сте поели да носите. Освободете се от всичко научено и преживяно, с други думи, изхвърлете електромагнитните тежести от десния и левия мозъчен дял.
Вдъхнете на тялото си нова енергия. Вдъхнете на чувствата си нови разбирания. Вдъхнете на мислите си нови възприятия. Позволете в полето ви да влезе нова енергия, нови възприятия и нови разбирания. Да си позволиш, означава да се освободиш от всичко ненужно. С всяко издишване изхвърляйте всичко заучено, всичко преживяно. Освободете в себе си място за нови контакти и разбирания, позволете им чрез вдишването да стигнат до вас.
Дълбокото вдишване успокоява, отпуска и предотвратява излишната загуба на енергия. Спомнете си как при вълнение, страх и загуба на самоконтрол спирате да дишате, задържате дъх и повече не вдишвате, не можете да вдишате, докато не премине опасността. А всъщност дълбоките вдишвания свеждат до минимум моментите на липса на самоконтрол и позволяват да действате съзнателно по всяко време. Щом си спомните това, вдишайте дълбоко и останете във връзка с Цялото. Не забравяйте, че спирайки дишането, преустановявате и контакта с Цялото.
Равновесие и хармония
Започне ли да работи над дишането си, човек се научава как да обедини всички части на същността си, за да се получи едно цяло. Дишането осигурява единството и целостта на всичко. Самоосъзнаването се засилва, при осмислянето на безкрайността на Цялото се разбира как всичко е свързано едно с друго.
Постигането на равновесие и хармония изисква да вървиш в средата на пътя и да дишаш правилно. Запазването на равновесие наподобява сърфиране върху надигаща се и променлива вълна. Дишането е единственият начин за уравновесяване на доброто и злото и на всички противоположности.
Две сили — _ин_ и _ян_ — влияят върху всичко. Всяко живо същество във вселената съдържа в различни пропорции тези две противоположни сили. Те се отблъскват и привличат и същевременно се уравновесяват.
Вселената може да се резюмира чрез стимулиращия разрастване навън _ян_ и стимулиращия разрастване навътре _ин_. Целта е да се постигне хармония и равновесие. И вселената, и хората се регулират от взаимодействието на _ин_ и _ян_. Това взаимодействие създава силата, наричана _чи_, или енергията „прана/оргон“.
Според ученията на Далечния Изток, енергията тече непрекъснато по 32 канала, обединени в комуникационна система в тялото ни. Запушването им или пренатоварването им предизвиква дисбаланс в свързаните с тези енергийни канали органи, жлезите с вътрешна секреция и клетките, влияе отрицателно на мислите и чувствата ни.
Учителите по дишане са обединили дишането с разума и са разработили техники за дишане, които обезпечават контрола върху жизнените сили. Според тях енергията циркулира в тялото по пътища, наречени канали или меридиани. Това са главните меридиани на _ин_ и _ян_. Те поддържат равновесието във вселената.
За да запазим и да продължим съществуването си, трябва да поддържаме равновесие в тялото, мислите и чувствата си посредством дишането. Говорейки за процеса на дишане, всъщност говорим за най-доброто уравновесяване на самите нас. Всички философски учения приемат дишането като средство. Посочват го като мост между тялото и мислите. Религиите, езотеричните и окултни науки, методите за самоопознаване, самооткриване и усъвършенстване, хипнотичните и знахарски техники използват дишането като важен фактор и същевременно като регулатор.
Ефектът на дишането върху физическото тяло зависи от баланса на симпатиковия и парасимпатиковия дял на автономната нервна система. Вдишването и издишването са определящият фактор за киселинно — алкалния* баланс в организма. От този баланс зависи жизненото ни състояние. Вдишването и издишването определят и нивото на мозъчна дейност, връзката и равновесието между хормоналната и нервната система.
[* Алкали = основи. — Б.пр.]
Дишането е отговорно също за баланса и хармонията между двете мозъчни полукълба. То определя и баланса между съсредоточаването и отпускането, между алфа, бета, тета и делта-вълните*, между любовта и омразата, привличането и отблъскването, съня и будуването.
[* Нашият мозък произвежда 4 типа електромагнитни вълни. От мощта на всеки тип вълна се различават 4 състояния: от напълно пробудено активно бета състояние към спокойно, но фиксирано алфа състояние, след това към дълбоко медитативно тета състояние и накрая към дълбоко сънено делта състояние на мозъка. — Б.пр.]
Ползата от диафрагмено дишане
Непълноценното и несъзнателно вдишване и издишване доказва, че човек е далеч от реалността и все още не е осъзнал същността си. Когато с течение на времето дишането ни, съвършено по рождение, се наруши, се къса връзката на истинската ни същност с Цялото.
Накъсаното, учестено, неравномерно и недостатъчно дишане непрекъснато активира симпатиковата нервна система. Това предизвиква двуполюсно мислене (всичко е или само черно, или само бяло) и усещане за откъснатост, за възприемане на всъщност променящите се, релативни и въображаеми неща като действителни. Позволява да се усили стремежът към емоционална зависимост, да нарастват амбициите и привързаността към материалното.
Стремежът към удоволствия и задоволяване на инстинктите стават причина да изпитваме тревоги и болка. И тогава остава единствено пътят на негативните изживявания. В такива случаи ние се отъждествяваме с нереални, въображаеми личности. Възприятието за реалност, време, място и вселена тотално се обърква. Предстои изпълнен с горчиви моменти и трудности дълъг път, докато всичко си дойде на мястото.
Друга черта, обусловена от неравномерното и недостатъчно дишане, е егоизмът. С излизането на егоизма на преден план се утвърждава прекъсването на връзката с Цялото. Последици от нерегулираното и недостатъчно дишане е усещането, че индивидът е органично откъснат от вселената и в резултат на това се появяват стремежът към болка или наслада, състоянието на заинтересованост само от себе си и борбата за самосъхранение.
Егоистът диша непълно и недостатъчно. Той се интересува само от себе си. В резултат на хормоналната секреция, възникваща при горното дишане, при това състояние го връхлитат постоянни страхове и тревоги. Откъсвайки се от Цялото, той се вкопчва в живота, тревожи се да не загуби притежаваното от него, страхува се от смъртта и бъдещето. При недостатъчното дишане, поради невъзможността да се установи контакт с Цялото, продължава да се засилва усещането за изолираност от вселената, за самота и безпомощност. Това настройва егоиста да се програмира да харесва или мрази заобикалящите го хора и предмети, да стои далече и да се пази от тях. Индивидът привиква към обикновено, повърхностно, неконтролирано, плитко и недостатъчно дишане, което се превръща в съзнателно ниво, и тогава става невъзможно да се отърси от потискащите двойствени разсъждения и тяхното въздействие. При възприемането на любов — омраза, болка — удоволствие, смърт — живот той изработва автоматизирана реакция.
В контакта на индивида с Цялото дишането е възлов момент. Подобряване на състоянието е възможно единствено ако в резултат на разширяване на мирогледа и постигане на по-високо ниво на осмисляне и осъзнаване се премине към автоматично контролирано и мащабно дишане. С други думи, когато се постигне висша дихателна реализация посредством контролиране на дишането, се преминава към свързване с Цялото и тогава усещането за самота и безпомощност, житейски несгоди и болки намалява в същата степен, в която се възприема Цялото.
Страдащият предава болка и на околните, защото притежаваме наклонност да пренасяме болката към хората около нас. Тогава чувството за лично страдание се превръща в социален проблем. Индивидуалното его се превръща в социално. И понеже личните представи за красиво и грозно, за страдание и наслада са преносими, те могат да повлияят върху онези, които не контролират дишането и мисълта си, и да тласнат обществото към сходни разбирания.
Преди да промени начина си на мислене и преди да се отърси от нуждата да изпитва горчивия опит, човекът, започнал прехода към диафрагмено дишане, следва в процеса на действието да откъсне мисълта си от влиянието на обществените представи и без да я оставя да се лута из глухи улици, да я върне отново у дома.
Когато психосоматичното въздействие на увеличеното диафрагмено дишане започне да оформя съзнанието на личността, мислите на човек се отвръщат от хаоса на външния свят и той започва да ги анализира една по една. През този период личността изследва първо себе си, своето битие и съществуването си; търси отговори на въпросите „защо“ и „как“ в религиите и във философиите. За известно време съзнателно стеснява сферите си на интереси и битовизъм. Изпитва потребност от напътствие.
Социалният стрес се дължи на различия в мисленето, породени от психическото объркване на отделните нива на съзнание, резултат от различния начин на дишане на индивидите. Социалният стрес предизвиква страдания на всеки, който все още не диша правилно, обзет е от съзнание за разединение и изпитва само нещастие. В такъв момент никой не е готов да уравновеси егото си, ала иска от другите да не налагат своето. В най-общ смисъл техниките на дишане дават готова рецепта как да преодолеем този недостатък у човека и да възприемем необходимостта от обединение. Цялостните вдишвания с диафрагмата успокояват мислите и бързо разкриват пред личността източника на болките. Гарантират осмислянето на факта, че страданието възниква като резултат от желанието за притежание и очакванията за тях.
Външните проблеми са изцяло резултат от вътрешни противоречия. Откъснатостта от Цялото се проявява като невежество. Щом индивидът реши да се изяви, показва невежеството си и привлича неприятностите. С това започва проявление на егото. Когато човек иска останалите да приемат изискванията на егото му, което е отражение на тяхното, той остава безучастен към техните желания. Тогава възниква личностен сблъсък. Така се появява нещастието в семейството, в обществото и във всяка сфера.
Най-важният резултат от диафрагменото дишане е разбирането, че не бива да се нанася вреда. И понеже диафрагменото дишане възбужда и усилва действието на тимусната жлеза*, от само себе си като контрол над егото възниква чувството да не се нанася вреда, и в резултат се предотвратяват личностни сблъсъци и търкания с обществото. Разбирането да не се нанася вреда насочва личността към хранене с по-малко животински видове и така се преминава към вегетарианството. Отказът от месо пречиства от грубите животински вибрации, от влиянието на естествените животински склонности към надпревара, агресия и войнственост. Когато в човешката природа разграничаването и протестът се уравновесят и хармонизират, медиумните възприятия се засилват и личността започва да контактува на по-високо ниво с общото съзнание.
[* Тимусна жлеза (тимус) — ендокринна жлеза, съставена от два дяла, разположени от двете страни на трахеята; има важна функция за запазване на енергийния баланс в организма. — Б.пр.]
Цялостното диафрагмено дишане води до съзнателно възприемане на Цялото и отказ да се нанася вреда. Най-важното е да не се вреди. На това ниво истината, която вреди, е равностойна на лъжата. Преди човек да реши дали е добър, или не, трябва да оцени искрено и без да се самозалъгва резултатите от състоянието и поведението си. Трябва да проумее, че истина, която накърнява или ранява чувствата на другите, не е абсолютната истина. Когато човек използва диафрагмата си, всичките му действия стават по-бързи, но значение има и в каква степен прилага новите възприятия. Ако продължи да им се противопоставя, той трудно би постигнал успех. Целта е да се постигне равновесие между сегашната ни същност и тази, към която се стремим в живота.
Осъзнаването на дишането означава връзка и хармония с космическия дъх. Това е връзката и хармонията с общия пулс. Колкото повече човек разширява осъзнаването на вселената, толкова по-сдържан става в действията си, защото осъзнава последствията от тях.
Значение на коремната област
Днес учените преоткриват значението на диафрагмата като център на дихателните упражнения и на областта на корема/слънчевия сплит, където са разположени коремните мускули.
В книгата си „Вторият мозък“, публикувана през 1998 г., проф. д-р Майкъл Джершън, специалист по неврология, анатомия и клетъчна биология към Колумбийския университет в Ню Йорк, твърди, че в корема си носим втори мозък. Според него той е точно копие на мозъка в главата. Типът на клетките, активните вещества и рецепторите са напълно еднакви при двата.
Нашият „коремен“ мозък произвежда невротрансмитери, които определят душевното ни състояние, като серотонин например. Той реагира на психотропни вещества и работи автономно. При заболяване коремът развива специфични неврози. Той чувства, мисли и помни. Ние вземаме инстинктивните си решения, вслушвайки се в този вътрешен глас.
Мрежата на слънчевия сплит е най-голямата в симпатиковата нервна система; намира се, където се събират ребрата, точно под гръдната кост. Нарича се „слънчев сплит“, защото с разклоненията си наподобява слънце. Коремната кухина в центъра на тялото сама по себе си представлява цяла вселена. Червата, към които изследователите дълги години не проявяваха нужния интерес, се управляват от втория ни мозък. Храносмилателният ни тракт има много повече нервни клетки от гръбначния мозък. Той е заобиколен от 100 милиона нервни клетки. Тази мрежа, известна като ентерична (чревна нервна система), предизвиква интереса на все повече учени. Според много специалисти коремът е продължение на центъра, намиращ се в черепа.
Д-р Дейвид Уингейт, почетен професор на Лондонския университет и един от пионерите в тази област, е въвел термина „неврогастроентерология“. Той казва: „Дълго време възприемахме червата като прост рефлекторен орган. Никому не дойде на ум да преброи нервните им влакна“.
Емерън Майер, специалист по неврогастроентерология и професор по физиология в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, пък възкликва: „Мозък в корема! Удивително. Ако преди няколко години бях изтъкнал връзката между психическото състояние и втория мозък в корема, колегите щяха да ми се присмиват“.
Марчело Коста, австралийски изследовател от университета във Флайндърс, разказва, че в началото и той не е повярвал. Но всички са единодушни по въпроса, че „след мозъка най-много нервни клетки има в червата, които освен за храносмилането служат и за друга работа. А сама по себе си храносмилателната дейност е достатъчно сложна. Вторият мозък поддържа живота и на тялото, и на душата. Той е източник на психотропните вещества, определящи психиката ни, като серотонин, допамин, опиати. Дори химическите вещества, като бензодиазепин, нужни за действието на медикаменти от типа на валиума, се произвеждат тук. Накратко, коремът в много случаи подхранва мозъка“.
Във всички световни култури се посочва, че чувствата се зараждат в центъра на тялото. Изрази като „свива ми се коремът“ за неприятни преживявания, „подскочи ми коремът“ за радост, „прободе ме в стомаха“ за ревност, „стомахът ми се сви на топка“ от нерви, „свири ми коремът“ от глад или „пъпната връв със света“, са свидетелство за значението на тази област. Дори да не е повече от мозъка, спокойно може да се каже, че коремът е втори център. Науката също започна да потвърждава важността на корема. Истината е, че червата крият множество от тайните на живота.
Негативните последици от горното дишане
В резултат на хормоналното разстройство, дължащо се на частично и непълно горно дишане, при което се използва само връхната част на белите дробове, без участието на диафрагмата, се нарушава координацията между нервната, хормоналната и имунната системи и те започват да си противодействат. При наблюдения върху хора с постоянно горно дишане са установени закономерни зависимости от заболявания като захарна болест, коронарна артериална болест, колит, ставен ревматизъм, кожна алергия и шизофрения. Във взетите кръвни проби се наблюдава намаление на лимфоцитите, отговорни за защитната система на организма.
Изследвания на Държавния университет в Охайо доказват, че в процеса на горното дишане намалява цитокинът в тялото. Цитокинът е важен за производството на лимфоцити, които, както отбелязахме, имат ключово значение за защитната система на организма. И когато неговото производство намалее, Т-клетките* умират. В статия, публикувана в медицинското списание „Архив на общата психиатрия“, д-р К. Глейсър повдига интересни въпроси. При изследвания сред група жени е наблюдавано, че у тези с високо ниво на стрес химичните съединения, лекуващи тъканите, и най-вече цитокинът, не достигат увредения участък.
[* Т-клетки (Т-лимфоцити) — специализирани са да разпознават нормалните функционални клетки на организма и да унищожават непотребните и патологично изменените клетки (ракови клетки, клетки, увредени от отровни вещества, вируси, радиация и др.). Понятието Т-клетки е свързано с тимуса. — Б.пр.]
В резултат на горното дишане поради потискане на нервните възли на симпатиковата нервна система, нивото на някои хормони в кръвта се повишава. Това забавя доставянето на цитокин до увредения участък. В резултат на забавянето или въобще недостига на цитокин до въпросния участък се проявява негативна реакция при оперативно лечение и здравето на пациента е подложено на риск. Забавянето на лечението заради горното дишане е много важно за хирурзите. За бързото и без усложнения подобряване на пациента трябва да се има предвид и душевното му състояние.
Смъртните случаи от сърдечна криза при хора с горно дишане са пет пъти повече
При хора от тип А с горно дишане, което причинява повече стрес и хиперактивни особености, сърдечните заболявания са три пъти повече, а смъртните случаи от тях — пет пъти повече. При изследване в Държавния университет в Охайо е наблюдавано, че аминоацидът „хомоцистеин“ се увеличава при хора с горно дишане. Този аминоацид повишава риска от сърдечни заболявания.
Д-р Томас Камарак от Финландия е публикувал изследвания, които потвърждават, че вследствие на умствен стрес поради горно дишане се увеличават уврежданията, калцирането на кръвоносните съдове и холестеролът се повишава. Всичко това има връзка със стреса. При хора, практикуващи дълго време горно дишане, по-често се появява стеснение и калциране на мозъчните съдове. Ако прекаралите сърдечна криза и мозъчен кръвоизлив не успеят да превъзмогнат депресията, рискът да починат в срок от 6 месеца е три пъти по-голям отколкото при останалите.
В доклад на списание „Nature Neuroscience“ се изнасят факти, според които хроничният стрес, породен от горно дишане, стеснява областта на хипокампуса в мозъка. В резултат на изследвания учени от университета „Мак Джил“ в Монреал (1998) са установили директната връзка между зоните на паметта в мозъка и склонността към хроничен стрес, породен от горно дишане.
Чрез друго изследване се потвърждава, че секретиращите хормони, наречени „глюкокортикоиди“, подвластни на горното дишане, могат да предизвикат смърт на невроните. Твърде интересно е откритието на изследователски екип под ръководството на д-р Соня Люпие за паралелна връзка между смаляването на хипокампуса, отговорен за дълготрайната памет и ориентацията, от една страна, и хормоналната секреция, свойствена за горното дишане, от друга. Всички тези открития доказват колко много негативи възникват в резултат на секретирането на тироксин от щитовидната жлеза и адреналин от надбъбречната жлеза при възбуждане на хипофизата при горно дишане, използвано вместо диафрагменото дишане, задействащо парасимпатиковата нервна система. Най-важните от тях са измиране на невроните, намаляване и загуба на паметта и ориентацията, стесняване на мозъчните съдове и риск от сърдечна криза и мозъчен кръвоизлив.
Известно е, че горното дишане възпрепятства зарастването на раните и предизвиква захарна болест, коронарна болест, колит и ставен ревматизъм, алергични кожни болести, шизофрения и още много заболявания, които пречат да се образуват Т-клетки в защитната система. В съответствие с новите промени и обрати, които ви налага всеобщият човешки разум, би трябвало да използвате вълшебната сила на дишането и да приложите дихателните техники, за да продължите съществуването и да повишите енергията си.
Наблюдение на влиянието на дишането върху мозъчната кора
При упражненията с дихателни техники нервната система е вглъбена в себе си заради умственото успокояване. При опитите и упражненията е наблюдавано, че натискът на енергията _чи_ се задържа в мозъчната кора, като повишава капацитета за регулиране на мозъка и подобрява функционирането на всички системи и органи на тялото.
При детайлни научни изследвания е установено, че напрежението при електроенцефалограмните вълни, получавани от различни участъци на мозъчната кора, е различно в различните участъци и амплитудата му не надвишава 50 микроволта. С прилагането на дихателните техники волтажът се увеличава до 150–180 микроволта, като възниква синхронно увеличаване на волтажа на електроенцефалограмата навсякъде по мозъчната кора. Колкото по-добре се изпълняват упражненията, толкова по-съвършен е синхронът. При регулиране на най-висше ниво на електрическата активност на нервните клетки чрез дихателните техники става възможно минимализирането на разхода на енергия и максималното използване на мозъка.
