Остави следа и се гордей с това (6 Положителни примера)

Напоследък, в света на благотворителността, много неща се променят.

Хората вече не са толкова спокойни, че даряват парите си на хора, които го заслужават.

Искат да бъдат сигурни, че организациите са честни и че зад действията им стоят правилните мотиви, че са добронамерени и че може да им се има доверие.

Когато говорим за фондации, фирми, големи или малки дарители, известни личности или доброволци, трябва да имаш предвид, че всички те са хора. Хо-ра. Всеки със собствените си мотиви, цели и идеи.

Дори и да има такива, които се възползват и злоупотребяват със средствата, които са събрали от дарения, повечето от тези хора са легитимни и наистина се нуждаят от нашата подкрепа.

Когато даваш от себе си, за да подкрепиш нечия кауза, за да помогнеш на някоя добра идея да се превърне в реалност или пък дариш, за да спасиш нечий човешки живот, ти реално оставяш следата си.

Положителното, което се случва, когато го правиш:

1. Докосваш най-съкровените чувства у хората, на които помагаш.

Само си представи, каква воля трябва да притежава един човек, който се нуждае от животоспасяващо лечение, което обаче може да бъде осъществено, само ако този човек разполага с определена сума.

Представи си, този човек може да умре, само защото не разполага с пари.

Каква благодарност само би изпитвал той към онези, които му помагат да събере непосилната за него сума. Какво уважение. Каква признателност.

2. Засяваш семенце, толкова надълбоко, че то оставя истинска следа.

Говоря за семенцето на добротата, на съпричастността и на добрия пример.

В този смисъл, когато даряваш, ти засяваш семенце, което от своя страна ще продължи да засява нови и нови семенца, и колкото повече стават те, толкова повече ще продължават да бъдат засявани (от другите хора).

3. Караш хората около теб също да се замислят и да предприемат подобни действия.

Всеки път, когато помагаш, ти, не само че даваш надежда на онези, за които даряваш, но и показваш на останалите, които все още се чудят дали да дадат част от своето, че някой вече всъщност го прави.

Показваш на хората, че това не засяга по никакъв начин стандарта ти на живот, а напротив, подобрява го.

Причината е проста, щом даряваш, започваш да изпитваш чувство на удовлетвореност.

Благодарен си, защото си даваш сметка, че имаш възможността да споделяш и да бъдеш полезен на другиго.

4. Разказваш поучителна история, с щастлив край.

Друго, което да си представиш:

Човекът на когото си помогнал, е преминал през предизвикателството, срещу което е бил изправен. Вече живее по-добре и по-щастливо. Радва се на семейството си. Грижи се за близките си.

Видял е, че когато хората си помагат един на друг, животът може да стане много по-приятен и поне с една идея по-лесен. Затова той ще започне да помага винаги, когато има възможност.

Това е вроденото ни чувство за благодарност. Жалко, че много от нас са го натикали в дъното на съзнанията си и са го забравили. А то е едно от най-хубавите човешки чувства. Нараства по естествен начин и ни носи щастие.

5. Разпространяваш идеята, че хората могат да направят живота си по-добър.

Не става въпрос да тръбиш навсякъде, че правиш дарения.

Напротив, това не би изглеждало много добре.

Само че има случаи, в които се налала да даваш личен пример.

Когато видиш, че някой от обкръжението ти не проумява, защо пък сега е нужно да помогне на еди-кой си, ти можеш да му разкажеш историята за онзи човек, на когото си подал ръка и който отново може да се радва на семейството си, и се е избавил от тъгата, и от болката. С твоя помощ.

6. Започва да се случва повече добро, щом си помагаме взаимно.

Имай предвид, че почти всичко на този свят се разпространява експоненциално. Особено добротата.

Когато един човек даде пример на друг, вторият дава пример на други двама, тези двама на още четирима, четиримата на осмина, и така до безкрай. В този ред на мисли, „колкото повече, толкова повече“.

Прави повече добро и помагай колкото се може повече.

Доброволчеството трябва да се превърне в норма.

Пределно ясно се вижда, че ползите са и за двете страни.

Това са така наречените “печели-печелиш” ситуации.

Този, който има нужда от помощ, я получава, а онзи, който му помага, получава безкрайна признателност, уважение и лично удовлетворение.

Виж активните кампании на "Дарители България".