Какво преживяват децата с тежки заболявания? (И как да им помогнеш)

Тежките заболявания могат да попречат на социалното развитие на децата.

Само си представи как се чувстват децата, които са принудени да лежат в болница, за да се борят с някое сериозно заболяване.

Доста нечестна борба. Каква участ само... Изолирани, изплашени и недоумяващи. Те се изправят пред мъчително, тягостно и болезнено бъдеще.

За разлика от здравите, тези деца обикновено изпитват затруднения със социализацията.

Може би причината се крие в това, че децата които са принудени да живеят с ограничения или пък често търпят болка, е по-вероятно да се „свързват“ много по-трудно с връстниците си.

Тъй като често им се случва да не посещават училище, при това в продължение на дълги периоди, тези деца пропускат да се научат, както на познавателни, така и на социални умения.

Изложени са на много по-голям риск от развиване на депресия. Затова и е изключително важно, и необходимо, родителите им да показват цялата обич и подкрепа, на които са способни.

Освен всичко, грижите, които трябва да бъдат полагани за такива деца, са една от най-трудните и най-изпиващи задачи, с които родителите могат да се сблъскат.

Не само, че трябва да се справят с физиологичните нужди на децата и с предизвикателствата, пред които са изправени те, но трябва да отговарят и на емоционалните им нужди.

През това време, трябва и да се опитват да ограничават въздействието, което подобно заболяване може да окаже върху цялото семейство.

За щастие, не е нужно тези хора да водят битката си сами.

Семейните приятели. Социалните работници. Известните личности. Дарителските фондации. Групите за подпомагане...

Всички те могат да помогнат и да подадат ръка, за да подкрепят нуждаещите се.

Как се казва на дете, че трябва да живее със сериозно заболяване?

Преди всичко, с честност. Тя е жизненоважната, първа стъпка към адаптирането на детето към тежкото медицинско състояние.

Важно е, то да знае, че има болест, която ще го съпровожда в живота.

Болниците, кръвните тестове и другите видове изследвания могат да бъдат много плашещи за него. Затова трябва да му се обясни, че всичко това е просто част от действията, които ще му помогнат да се чувства по-добре.

След като си изяснил болестта, лечението и наложителните процедури, отговаряй ясно и искрено на всички въпроси, които детето би могло да ти зададе.

Важно е, детето да бъде подготвено за всякакви възможни неудобства, и затруднения, които съпътстват лечението или изследванията.

Избягвай да му казваш неща от рода на: „Това няма да боли“, ако в действителност, манипулацията е много вероятно да бъде болезнена.

Вместо това, бъди честен. Ако процедурата може да причини дискомфорт, напрежение или болка, просто го увери, че това ще е за малко и че ще бъдеш до него, за да го подкрепяш.

Дори и да не си наясно с всички подробности около заболяването, няколко търсения в интернет ще решат проблема. А можеш да помолиш и лекуващия лекар, или екипа, за съвети, как да разговаряш с детето си и как да му разясняваш ситуацията, в която се намира.

Ще помогнеш страшно много на детето си. То ще разиве огромно уважение към теб. И ще ти има безусловно доверие.

Как се справят болните деца със силните си емоции?

Децата със сериозни заболявания имат нужда от време, за да свикнат с промените, които се случват с телата им. Това ги прави по-чувствителни и по-емоционални от „нормалното“.

Затова трябва да им се дава възможност, и дори да бъдат окуражавани, да изразяват чувствата, притесненията и страховете, които, прекалено често, ги тормозят.

Преди да си изразил своите собствени чувства и емоции, излушай онова, което детето иска да ти каже.

Много е важно да запомниш, че на децата често трябва да им се напомня, че те нямат абсолютно никаква вина за болестта си.

Често срещано явление е, детето да се страхува, че заради нещо, което е направило, казало или пък си е помислило, то е „причинило“ болестта.

Увери го, че това не е така. И му обясни по прост начин какво всъщност става, и какви са причините за заболяването му.

За много от въпросите, които децата задават, няма лесни отговори. И не винаги можеш да обещаеш на едно дете, че всичко ще бъде наред.

Все пак, можеш да му кажеш, че да се чувства по такъв начин и че да изпитва неприятни емоции е напълно нормално. Покажи му, че ще направиш всичко възможно, за да му помогнеш да се чувства възможно най-добре.

Един от най-често задаваните въпроси от тези деца е: „Защо на мен?“. В такъв случай, най-добре е да бъдеш откровен и да отговориш: „Не зная!“.

Ако пък каже: „Не е честно, че съм болен!“, тогава признай, че има право. Важно е то да знае, че да изпитва гняв, заради заболяването си, е ОК.

Както и всеки възрастен, децата също имат нужда от време, за да се адаптират към състоянието си. Затова е напълно нормално да са тъжни, депресирани, ядосани или дори да отричат, че са болни.

Поради тази причина, комуникацията е изключително важна. Не е задължително тя да бъде винаги вербална. Музиката, рисуването, четенето или писането също могат да помогнат на детето да изрази емоциите си, като се пренесе в друг, въображаем свят, който самото то е сътворило.

Какво можеш да направиш за тези деца?

Без значение от възрастта, за децата е важно да знаят, че някой ги обича, че винаги ще има някой до тях и че някой прави всичко възможно, за да ги кара да се чувстват добре.

Това е, от което те имат най-голяма нужда. Смисъл. Подкрепа. Любов.

Виж активните кампании на "Дарители България".