Мозък

Какво представлява?

Мозъкът е нашият контролен център. Чрез нервната система, мозъкът изпраща сигнали до органите и мускулите, и получава обратна връзка.

Централната нервна система се състои от главния и гръбначния мозък.
Периферната нервна система е изградена от нерви. А те, свързват абсолютно всяка част от тялото с централната нервна система.

Нервната система контролира, както волните ни действия (като ходенето), така и неволните (като дишането). Отново, като постоянно изпраща сигнали към различните части на тялото. И всичко се случва за части от секундата.

Мозъкът е отговорен за нашите емоции и мисли, за паметта ни и за цялостното ни възприятие за света.

Тежи около 1.5 килограма и в него се намират около 100 милиарда нервни клетки, които се наричат неврони. Тези неврони са свързани по между си с трилиони връзки, които пък се наричат синапси.

 

Как работи мозъкът?

Това е най-сложният орган в целия ни организъм. В днешно време той е обект на постоянни проучвания и с всеки изминал ден научаваме все повече и повече за него. На този етап обаче, много голяма част от функциите му остават загадка за нас.

В мозъка се случва толкова много, а милиардите клетки извършват безброй взаимодействия във всеки един момент. Затова все още има много функционалности, които не сме открили и които не знаем как точно се случват. Например, само се предполага как се обработват мисленето и запаметяването. Смята се, че целият мозък участва в този процес.

Въпреки частичните ни знания за мозъка, има неща, с които сме наясно.

 

Мозъкът се състои от няколко части, но се дели на две основни – ляво полукълбо и дясно полукълбо. Те са свързани от мастна тъкан, която се нарича мазолесто тяло, а чрез невроните, двете полукълба си комуникират.
Лявото обработва сигналите от дясната част на тялото, а дясното обработва сигналите от лявата му част. Затова, в зависимост коя е доминиращата част на мозъка, можем да бъдем десничари или левичари.

Всеобщите разбирания за функционалността на „левия и десния мозък“ са предимно генерални обобщения, които не са добре подкрепени от научни факти, но все пак, съществуват някои основни различия между тези две части.

В левия мозък се намират зони, които са отговорни за говора, езика, математическите изчисления и обработването на факти.
В десния пък са онези зони, отговорни за зрението, слуха, пространственото възприятие и артистичните способности, както и за по-инстинктивните и креативни умения.

Въпреки това разделение, всяка една функция включва и двете полукълба на мозъка. И всеки от нас използва двете през цялото време.

 

Невроните комуникират помежду си, чрез електрически импулси. Импулсите достигат до краищата на невроните (наречени аксони) и задействат отделянето на невротрансмитери. Именно те играят ролята на куриери.

Тези невротрансмитери преминават през мозъчните синапси (които свързват невроните едни с други) и се прикачват към рецепторите на приемащите неврони.

Процесът се повтаря, докато информацията не стигне от предаващия неврон до неврона, до който трябва да достигне информацията.

Цялата тази комуникационна мрежа ни позволява да се движим, да виждаме, да чувстваме, да мислим и да разговаряме.

А колкото и странно да звучи, докато спим, мозъкът ни не спира да работи. Напротив, тогава той е изключително активен.

Вярва се, че по време на сън мозъкът се превръща в „чистач“, като отделя течност, която се разпространява във всяка една негова клетка и която обработва цялата натрупана в будно състояние информация.

 

Заболявания на мозъка.

Когато мозъкът бъде увреден, това може да повлияе на абсолютно всяка част от физиката и психиката, в зависимост в кой негов район е поражението.

Заболявания на мозъка могат да бъдат причинени заради някаква друга болест, заради генетични малформации или заради травма.

Понеже това са прекалено широк набор от заболявания, симптомите и сериозността им могат да варират значително и могат да засегнат всеки.

 

Мозъчни наранявания.

Най-често те са причинени, заради травма. Травмите нараняват мозъчните тъкани и невроните, а това засяга способността за комуникация между мозъка и останалите части от тялото. Мозъчни наранявания могат да бъдат:

  • Хематом;
  • Съсирек;
  • Мозъчен оток;
  • Сътресение на мозъка;
  • Инсулт;

 

Симптомите, които могат да се появят, заради мозъчно нараняване са:

  • Гадене и повръщане;
  • Затруднения с говора;
  • Кървене от ушите;
  • Цялостна скованост;
  • Парализа;
  • Загуба на памет;
  • Проблеми с концентрацията;

 

Мозъчни тумори.

Образуването на тумор в мозъка може да бъде изключително опасно. Той може да е злокачествен (раков) или доброкачествен (нераков). Докторите класифицират туморите по степени (1,2,3 или 4). Колкото е по-висока степента, толкова е по-агресивен той.

Причините за образуването на тумор в мозъка са до голяма степен неизвестни. Могат да се появат във всяка възраст и при всеки човек.

Симптомите зависят от големината и от мястото, на което се намира туморът. Най-често срещаните са:

  • Главоболие;
  • Припадъци;
  • Изтръпване или скованост на ръцете, и на краката;
  • Гадене и повръщане;
  • Затруднение с движението или с баланса;
  • Промени в слуха, зрението или говора;
  • Изменение на личността;

 

Невродегенеративни заболявания.

Този тип заболявания карат мозъчните неврони да се разрушават с течение на времето. Това може да доведе до смущения в поведението и дори до сериозни изменения на личността.

Някои от тези заболявания, като например Алцхаймер, се развиват, докато човек остарява. Те бавно увреждат паметта и мисловните процеси в мозъка. Други пък, като болестта на Тай-Сакс, са генетични и започват да се проявяват още в ранна детска възраст.

Този тип заболявания причиняват трайни поражения, а симптомите стават все по-тежки с напредването на болестта. Някои от най-честите симптоми са:

  • Загуба на памет;
  • Небрежност;
  • Апатия;
  • Тревожност;
  • Объркване;
  • Честа промяна в настроенията;

 

Психични разтройства.

Още наричани – ментални заболявания, това са огромна група от състояния, които засягат поведенческите модели. Някои от най-честите психични заболявания са:

  • Депресия;
  • Биполярно разстройство;
  • Посттравматичен стрес;
  • Шизофрения;

Симптомите на менталните заболявания варират изцяло според състоянието. Различните хора могат да преживяват еднакви психически разтройства по коренно различни начини.

Съществуват два основни вида лечение за тези заболявания – чрез психотерапия или чрез медикаменти. Различните методи действат по-добре, в зависимост от различните състояния. За много от хората, комбинация от двете, дава най-добри резултати при лечението им.

 

Лечение на мозъчно заболяване.

В зависимост от мозъчното заболяване, лечението може да включва медикаменти, рехабилитация, химиотерапия, лъчетерапия или дори мозъчна операция.

За съжаление, за невродегенеративните заболявания, все още не съществува лечение.

При значителни изменения в поведението, мисловните модели или настроенията на човек, се препоръчва консултация с психиатър.

 

Какво се прави при съмнение за мозъчно заболяване?

Ако бъде заподозряно такова заболяване, трябва да се посети специалист - невролог. Той ще извърши неврологични тестове, за да диагностицира мозъчното заболяване. Ще провери зрението, слуха и баланса.

Обикновено се правят снимки на мозъка, за да се спомогне поставянето на диагнозата. Най-често се използват методите на сканиране на мозъка - Черепна томография, Магнитен резонанс или Позитронно-емисионна томография.

В някои от случаите се налага да се вземе течност от централния или от гръбначния мозък. Това помага да се открият кръвоизливи, инфекции или други аномалии, които са засегнали нервната система.

Менталните заболявания пък се диагностицират на база на оценката на историята и моментните симптоми.