Панкреас

Какво представлява?

Панкреасът е голяма храносмилателна жлеза, която е разположена върху задната стена на коремната кухина. Нарича се също и „задстомашна жлеза“.
С продълговата форма е и наподобява грозд. Дължината му е между 14 и 18 сантиметра, и тежи около 90 грама. Има няколко части – глава, тяло и опашка, и се състои от два типа тъкани, които изпълняват различни функции.

Как работи панкреасът?

Панкреасът има две основни функции:

• Създава ензими, които помагат за разграждането на протеините, мазнините и въглехидратите, преди да бъдат абсорбирани от червата;
• Създава хормоните инсулин и глюкагон, които участват във въглехидратната обмяна. Глюкагонът повишава кръвната захар, а инсулинът я намалява;

Собствената тъкан на панкреаса е изградена от малки лобчета, които се наричан ацини. Те пък се състоят от клетки, които произвеждат смилателен сок, който съдържа натриев бикарбонат и създадените ензими. По този начин, основните хранителни вещества се разграждат до прости молекули.

Когато храната достигне стомаха, някои клетки на панкреаса започват да отделят тези ензими през малки каналчета. От там всичко се влива в главния панкреатичен канал. Сместа от ензими и други секрети се нарича панкреатичен сок. За 24 часа, панкреасът отделя 1,5 – 2 литра от него.

Панкреатични заболявания при децата.

Съществуват редица заболявания на панкреаса, но откриването им може да бъде силно затруднено, поради местоположението на органа. Все пак, това не е невъзможно и някои от заболяванията са добре познати за медиците.

Остър панкреатит.

Той представлява внезапна „атака“, която причинява инфектиране на панкреаса. Обикновено е съпровождано от силни болки в коремната област и липса на апетит. Болката може да е много силна и да продължи от няколко дни до няколко години.

Един от най-честите причинители на остър панкреатит са камъните в жлъчката. Те попадат в главния панкреатичен канал и преграждат пътя на панкреатичния сок. Тъй като камъните не позволяват на сока да се изтича нормално, панкреаса започва да понася поражения.

Други причинители на заболяването могат да бъдат някои медикаменти, наследствени заболявания, електролитни или хормонални аномалии, или високи нива на липиди в кръвта.

В повечето случаи, острият панкреатит се повлиява от лечение и отшумява. Около 15% от заболелите обаче, развиват тежък панкреатит, който може да доведе до животозастрашяващи състояния на множество органи, или до инфекция. Затова е много важно, да се потърси медицинска помощ, веднага щом има съмнения за панкреатит.

Хроничен панкреатит.

Това заболяване настъпва най-често при деца, които имат анатомични, генетични или метаболитни аномалии, които предразполагат към неколкократни „атаки“ от страна на острия панкреатит.
В съчетание с различни променливи на околната среда (нещата с които сме в контакт най-често), тези аномалии повишават риска от хроничен панкреатит. Все още се работи по по-доброто разбиране на взаимодействията между тези фактори (аномалии и среда), за да се разбере, защо и как точно се причинява тази болест.

За момента не съществува ефективно медикаментозно лечение за хроничния панкреатит, но в много от случаите, операция, извършена с ендоскоп, решава проблема.

Наследствени панкреатични заболявания.

Съществува изключително широк диапазон на наследствени панкреатични заболявания при децата. В зависимост от състоянието и симптомите, такова заболяване може да бъде развито още при самото раждане.

Панкреасът създава повече от 25 храносмилателни ензимa, които секретира в червата, за да разградят протеините, мазнините и скорбялата до по-прости молекули. Всъщност, той има огромен капацитет на издръжливост – повече от 95% от функционалността на панкреаса трябва да бъде загубена, преди той да спре да работи както трябва и да се появят симптоми, като подуване на корема и липса на апетит. Това е нож с две остриета, тъй като това означава, че може да е налице тежък панкреатичен проблем, който обаче да остане незабелязан.

Две от най-опасните наследствени заболявания, които засягат панкреаса:

Кистозна фиброза: Най-често срещаната генетична болест на панкреаса при децата. При него, увреждането на панкреаса започва, още в майчината утроба. Малки тръбички, които се намират в панкреаса, чрез които ензимите достигат до червата, биват блокирани от мукус и протеини, и панкреасът започва да се свива. Лечение няма, а заболелите трябва да приемат панкреатични ензими с храната си.
Има безкрайно много проучвания, за откриване на ефективен метод за поправяне на дефектния ген и за да се открият ефективни начини за избягване на това заболяване. Засега обаче, всичко е само на това ниво – проучвания.

Синдром Швакман – Даймънд: Това е следващото най-често срещано наследствено заболяване. И все пак, то е в пъти по-малко срещано от кистозната фиброза (само в 5% от случаите, то е причинител на панкреатично заболяване). Децата, които са засегнати от него, са в по-голям риск от тежки инфекции и някои форми на левкимия.

Проблемът тук е малко по-различен. Клетките, които създават храносмилателните ензими, не се развиват правилно. А това им пречи да произвеждат необходимите ензими.

Генът, който е отговорен за това заболяване, все още не е открит. Съответно, ефикасно лечение, също не съществува.

Симптоми.

Не всеки усеща симптомите на панкреатично заболяване. Те не са чак толкова специфични и затова могат да бъдат сбъркани със симптомите на някое друго заболяване. Също така, те могат да варират, според възрастта и нивото на развитие на човек. Все пак, ето най-често срещаните:

Болки в корема;

Гадене;

Повръщане;

Затруднения с храносмилането;

Загуба на тегло;

Диария;

Какво се прави при съмнения за панкреатично заболяване?

Ако има съмнения за такъв проблем, трябва да се потърси помощ от специалист – гастроентеоролог.

Понеже панкреасът е дълбоко в коремната кухина, близо до гръбначния стълб, първоначалните прегледи са физически, защото само едни кръвни проби могат да бъдат подвеждащи. Има опции за извършване на няколко различни теста:

Компютърна томография – вид скенер, който може да покаже моментното състояние на определени части от тялото;

Ендоскопска ехография – изследване, чрез тънка тръба, на върха на която има камера, като в същото  време се използва ехографски апарат;

Магнитен резонанс – метод за изобразяване на органите, чрез комбинация от радиовълни и магнитно поле;

Специалистът, разбира се, ще даде насоки за лечение и ще съобщи, ако се налага хирургическа намеса.