Бъбреци

Какво представляват бъбреците?

Това са органи, разположени по задната част на коремната стена. Имат продълговата, сплесната, бобовидна форма. За нормални се приемат размери от около 12 см дължина, 6 см широчина и 3 см дебелина.
Бъбреците са от изключително важно значение за доброто функциониране на човешкия организъм, защото те са филтриращата система на тялото.

Вършат много, но най-важната им задача е да премахват токсичните вещества от кръвта. Контролират нивото на водата в организма.

Помагат за регулирането на кръвното налягане, за произвеждането на червени кръвни клетки, както и за поддържането на нормалните количества на вещества в кръвоносната система.

Как работят бъбреците?

Чрез микроскопични частици, наречени нефрони, бъбреците премахват отпадните вещества и излишната вода, и връщат необходимите на организма полезни вещества (калий, калций, фосфор, глюкоза, хлор и натрий) обратно в кръвоносната система.

Излишната вода, комбинирана с вредните вещества, се превръща в урина. Тя се изтича по тръбички, наречени уретери, и отива в пикочния мехур. От там, през уретрата, се изкарва от тялото.

Бъбреците произвеждат три много важни хормона:
Еритропоетин. Който стимулира костният мозък, за да произвежда червени кръвни клетки;
Ренин. Който помага за регулиране на кръвното налягане;
Активна форма на витамин Д. Който контролира баланса на калций в тялото и поддържа костите здрави;

Когато бъбреците не функционират добре, това може да доведе до сериозни проблеми, като например инфекции на пикочните пътища, високо кръвно налягане и проблеми с растежа.

Бъбречна недостатъчност.

Понякога бъбреците не се развиват правилно и затова в последствие не могат да функционират както трябва. Много често проблемите са генетични, но могат да се появят и вследствие на определени действия, или бездействия.

Когато бъбреците забавят работата си или когато спрат да филтрират правилно отпадните вещества в тялото, това води до натрупването на тези вещества в кръвта.

Бъбречната недостатъчност може да бъде остра (внезапна, но често обратима) или хронична (случваща се с течение на времето, но продължаваща за дълъг период или завинаги).

Острата бъбречна недостатъчност може да се получи вследствие на бактериална инфекция, сърдечна недостатъчност, натравяне, травма или шок. Лекува се, като се коригира проблема, който е довел до бъбречната дисфункция.

Хроничната бъбречна недостатъчност се дължи на продължително влошаване на бъбречната функция във времето. При децата и тийнейджърите, може да се появи, заради остра бъбречна недостатъчност, която не е била излекувана или заради вродени заболявания.

Ако бъде открита навреме, хроничната бъбречна недостатъчност може да бъде лекувана. Обикновено, това се прави с медикаменти и специален режим на хранене, определени от специалист. Хроничната бъбречна недостатъчност е необратима и целта на това лечение е просто да забави влошаването на бъбречната дейност, колкото се може по-дълго време.

Когато лечението престане да дава ефект, се стига до хемодиализа. Единственият друг вариант за лечение е бъбречната трансплантация.

Симптоми.

Най-често, бъбречните заболявания при децата, се проявяват при раждането, заради вродени малформации. Най-важното е да бъдат открити във възможно най-ранна фаза, защото това дава най-добър шанс да бъдат излекувани.

Много от тези заболявания могат да бъдат открити още преди самото раждане, чрез изследвания. В някои случаи обаче, проблемите могат да бъдат изключително тежки и затова хирургическа намеса е неизбежна.

Причините за такива заболявания могат да бъдат от най-различно естество и симптомите варират, но могат да включват:

Висока температура;
Отоци около очите, лицето, китките, пръстите, глезените;
Парене или болка по време на уриниране;
Значително по-честа нужда от уриниране;
Затруднение при уриниране;
Проблеми със задържането при децата, които са достатъчно големи;
Често повтарящо се нощно напикаване;
Кръв в урината;
Високо кръвно налягане;
Силна раздразнителност;
Бледа кожа;
Силно издут корем;
 

Диализа.

Ако лечението на бъбречната недостатъчност стане невъзможно, а бъбреците по никакъв начин не могат да пречистват организма, това би довело до смърт. В такъв случай, вариантите не са много. Всъщност, за сега съществуват само два – диализа или трансплантация.

Диализата е процедура, при която машина замества функциите на бъбреците. Като преминава през диализатор (филтър), кръвта се пречиства и след това се връща обратно в кръвоностната система. Изхвърлят се ненужните отпадни вещества и се регулира балансът на електролитите в кръвта (калий, калций, фосфор, глюкоза, хлор и натрий). За тази цел, по хирургичен път се създава артерио-венозна фистула. При тази операция, артерията се свързва с вената, за да може да се осъществи достъп до кръвоносната система. Най-често това се прави на една от ръцете, но може да се направи и на краката. Диализата обиковено се провежда 3 пъти седмично, като всяка процедура трае 4 часа.

Трансплантация.

Трансплантацията е операция, при която се взема бъбрек от едно тяло (донор), за да се присади на друго тяло (реципиент). Бъбречната трансплантация е животоспасяващо лечение. След като е извършена, се приемат медикаменти за отслабването на имунната система. Това се налага, тъй като антителата биха възприели новия бъбрек за чуждо тяло, биха го атакували, а това да доведе до отхвърлянето на органа.

Животът с трансплантиран бъбрек може да продължи дълги години. Условията за това обаче са редовният прием на лекарства, спазване на балансирана диета, минимално физическо натоварване и отбягване на силно стресови ситуации.

Какво се прави при съмнение за бъбречно заболяване?

Ако бъде заподозряно бъбречно заболяване, веднага трябва да се отиде на медицински преглед при специалист - нефролог. Той назначава необходимите изследвания на кръвта и урината. Може да се наложи и да се направят ехографски, или ренгенови изследвания. Понякога се налага да се извърши биопсия, когато от другите тестове не може да се определи, какви точно са проблемите.

Обясни точно на лекаря си, какви са причините, поради които го посещаваш.
Напиши си въпроси, които искаш да му зададеш.
По време на визитата си записвай всичките му отговори.
Запиши си диагнозата. Какви лекарства, какви изследвания и какво лечение са необходими. Както и всички инструкции, които лекарят е дал.
Разбери защо дадено лекарство е изписано или защо се прави дадено лечение. Разбери какви са страничните ефекти на медикаментите.
Попитай за всички алтернативни варианти за лечение. Попитай защо е препоръчано даденото лечение и какви могат да бъдат резултатите от това.
Разбери какво може да стане, ако детето ти не взема лекарството или не премине през изследванията, процедурите и назначеното лечение.
Задължително знай, как да се свържеш със специалиста, който се грижи за детето ти, в извънработно време.